РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Монтана, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231600600288 по описа за 2023 година
С присъда на РС Монтана от 07.06.2023г. по НОХД № 1350/2021г., подсъд. Й. А. от
гр. *, обл. *е признат за невиновен в това, че на 15.04.2021г в гр. *, на бул. „*” пред
супермаркет „*” е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива
на орган на властта – служителите от сектор „ПП” към ОД на МВР *– младши
автоконтрольор М. Д., младши автоконтрольор В.В.и служителите от ГООР към РУ *–
старши полицай А.А. и полицай М.М., като обиждал и заплашвал всички служители с
викове: „*! *! *!”, оказал съпротива при извършване на проверка по реда на ЗДвП и изритал
старши полицай А. при вкарването му в служебния автомобил във връзка със задържането
му за 24 часа по реда на ЗМВР, поради което и на основание чл. 304 от НК го е оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Недоволна от така постановената присъда е останала РП Монтана, която я протестира
изцяло и в срок. Моли съда да приеме, че деянието е установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин. Моли съда да отмени атакуваната првисъда и го признае за виновен и
осъди по повдигнатото обвинение, като му наложи справедливо наказание. В протеста се
поддържа, че деянието е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от
събраните по делото доказателства и изводите на съда са неправилни и незаконосъобразни.
Прокурорът поддържа протеста в открито съдебно заседание и моли съда да отмени
1
постановената присъда и постанови нова с която признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение. Счита деянието за установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин.
Подсъд. Й. А. се явява лично и с адв. Е. Й. и оспорва протеста на прокуратурата,
счита, че не е извършил престъпно деяние и се касае за незаконосъобразни действия от
страна на органите на реда спрямо него, довели и до собствената му реакция. Моли съда да
потвърди атакуваната присъда.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилият протест,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Протеста е неоснователен. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС
Монтана. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и
пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на воденото досъдебно производство
и в хода на съдебното следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е
анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той
изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното
решаване на делото по същество.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд,
законосъобразно и обосновано е приел, че не е установено по несъмнен и кате-горичен
начин от събраните по делото доказателства подсъд. Й. А. да е извършител на
престъплението по чл. 325, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Подсъд. Й. А. живее в гр. *, обл. *. На 15.04.2021г същият отишъл в гр. *, в сектор
„Пътна полиция /ПП/“ към ОД МВР *, за да регистрира закупен от него автомобил.
Недоволен от забавеното обслужване и пререждане от други лица поискал среща с
началника на сектора – свид. Е.И.. Пред кабинета му, на подсъдимия също се наложило да
изчака, тъй като вътре имало двама полицаи. След тяхното излизане от кабинета, преди него
вътре влезли други две цивилни лица. Тези обстоятелства довели до това, подсъд. А. и
началника на сектор сектор „ПП“ да разменят реплики относно реда в сектора. Недоволен от
„липсата на ред“ подсъд. А. решил да напише жалба до Директора на ОД МВР *, относно
случая. Отишъл при сътрудника по охраната – свид. Л. А. и му поискал лист и химикал за
да напише жалба. Докато подсъдимият пишел жалбата, свид. А. докладвал на свид. Й. Х., че
има гражданин, който се оплаква, че се забавя процесът по регистриране на МПС. Свид. Х.
провел разговор с подсъдимия и бил запознат с намерението му да подаде жалба до
директора на Областната дирекция, относно организацията на работата в сектор „ПП“ и
2
грубото отношение спрямо него.
По същото време в сектор „ПП“ бил извикан дежурния автопатрул на ОД МВР *в
състав младши автоконтрольор М. Д. и младши автоконтрольор В. В. – свидетели в хода на
наказателното производство. Видно от записите на камерите на патрулния автомобил
същите били в сектора в 16.08ч, където им била извършена проверка от прекият им
ръководител - инспектор Д.П., а свид. В. получил указания от старши инспектор К.К. –
началник група „Пътен контрол“. Свидетелите Д.и В. изчакали подсъд. А. до 16.49ч пред
сектор „ПП“, когато същият потеглил с новорегистрирания си лек автомобил рег. № *
Свидетелите го последвали със служебния си автомобил с рег. № * Полицейският
автомобил следвал известно време автомобила управляван от подсъдимия, като двамата
младши автоконтрольори са категорични, че по време на движението подсъдимия не
извършил нарушение на правилата за движение. Около 16.52ч пред магазин „*“ в гр. *, Д. и
В.решили да спрат управлявания от подсъдимия А. лек автомобил и да му извършат
„рутинна проверка“. След спирането на автомобила подсъд. А. отказал да изпълни
разпореждането на свид. Д. да загаси двигателя на МПС-то и да слезе от него. Между
двамата възникнал скандал. Подсъд. А. бил принудително изваден от управляваното от него
МПС от свидетеля Д. и му били поставени белезници. На място за съдействие бил извикан и
дежурен автопатрул на РУ *в състав – свидетелите А.А. и М.М.. Двамата пристигнали,
когато на подсъд. А. вече били поставени белезници на ръцете и оказали съдействие на Д. и
В. за поставяне на подсъдимия на задната седалка на управлявания от тях лек автомобил
марка „*“, модел „*“ и транспортирането му до РУ *. Същият бил задържан за срок от
двадесет и четири часа по ЗМВР, като не му била осигурена исканата от него адвокатска
защита и не му бил извършен и медицински преглед.
Изложената по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема за
установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие и експертни заключения. Въпреки положените усилия от страна на
първостепенният съд – назначени експертизи – първоначална, повторна и тройна
видеотехническа, разпитани множество свидетели, предявените и обстойно обследвани от
съда и страните веществени доказателства по случая – записите от камерите на патрулния
автомобил на свидетелите . и Д., не са установени по несъмнен и безспорен начин
обстоятелства застъпвани в твърденията и на двете страни. Не е установено твърдението на
подсъдимия, че телефонът му е издърпан от ръцете, хвърлен на пътното платно и като
резултат от това повреден от страна на полицейските служители, че на същия са нанасяни
удари от страна на полицейските служители – първоначално при извеждането му от
управляваното от него МПС, впоследствие при качването му в патрулния автомобил и при
оформянето на документите свързани с неговото задържане в сградата на РУ Монтана.
Не са установени и доказани по несъмнен и безспорен начин и твърденията на
полицейските служители, че спрямо тях подсъдимият е изричал обидни думи „*! *! *!“. Тези
твърдения в хода на съдебното следствие са подкрепени единствено и само от свидетелските
показания на потърпевшите полицейски служители, въпреки обстоятелството, че същите в
3
свидетелските си показания заявяват, че на мястото на инцидента е имало множество
събрали се граждани и поведението на А. е предизвикало възмущение у тях. Разпитаните
двама свидетели[1]Л.П. и Д.П. от присъстващите на мястото граждани не са чули обидни
реплики от страна на подсъд. А. към служителите на реда.
Не са установени и твърденията на свид. А., че подсъд. А. го е изритал няколко пъти
в областта на корема и слабините. Видно от тройната автотехническа експертиза на
видеозаписа се забелязва единствено рязко отдръпване на един от полицейските служители
от задната врата на патрулния автомобил, след като подсъдимият е вкаран в него и сложен
по гръб на задната седалка, но причината за това отдръпване не е документирана.
При така установената безспорно доказана фактическа обстановка, правилно и
законосъобразно съда е приел, че в конкретния случай не е доказано по категоричен и
безспорен начин, че действията на подсъдимия са съставомерни за осъществено от него
изпълнително деяние на престъплението по член 325, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.
Обект на престъплението хулиганство е редът, установен в страната и общественото
спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се
разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.
Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява
явна демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни,
обществени и лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това
антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица,
на които са станали достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са
осъществени. Разпоредбата на чл. 325, ал. 2 НК съдържа три отделни хипотези: 1. когато
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред; 2. когато
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или 3. когато се
отличава с изключителна дързост.
Съпротива срещу органите на властта или представители на обществеността,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред има, когато извършителите не
прекратяват действията въпреки намесата на тези органи.
Относно наличието на тези основни признаци на състава на престъплението по член
325, ал.1 от НК в конкретния случай, правилно и законосъобразно съдът е приел, че
поведението на подсъд. А. следва да се разглежда в неговата цялост от момента на
първоначалния му досег с органите и служителите на ОД МВР *– посещението му в сектор „
ПП“ на 15.04.2021г до освобождаването му от ареста на РУ *на следващия ден. С оглед
спецификата на състава по който е внесено обвинението от страна на представителя на
прокуратурата и последователността на развитие на случилото се между А. и служителите
4
на ОДМВР *, изваждането на отделни елементи от цялото действие осъществило се на
15.04.2021г би довело до грешни фактически и най-вече правни изводи относно наличие или
неосъществено престъпно деяние. Характерно за развитието на ситуацията е, че същата
протича през един сравнително продължителен интервал от време, с постепенно ескалиране
на действията от страна, както на подсъдимия, така и на служителите на ОДМВР *, довели в
крайна сметка до употребата на физическа сила и помощни средства по отношение на А. и
неговото задържане за срок от 24ч в РУ *. Правилно съдът е проследил хронологията на
случилото се и взаимната връзка между действията на подсъд. А. в сектор „ПП“, „следенето“
по време на управление на МПС-то, неподчинението на А. пред супермаркет „*“ в гр. *,
както и последващата ситуация в сградата на РУ *.
От целия събран и проверен доказателствен материал по реда на НПК в хода на
съдебното следствие е установено по безспорен начин, че между подсъд. А. и началника на
сектор „ПП“ е възникнал спор изразяващ се в размяна на реплики свързан с изразено
недоволство от страна на А. относно установения ред за регистрация на автомобили. От
действията на А. в сектора не се установява по никакъв начин да е имал намерение да
извършва груби и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред. Напротив,
след като е пререден на опашката за регистрация на автомобили, същият поискал среща с
началника, за да изрази своето недоволство – действие напълно в съответствие с правилата и
реда за подаване на оплаквания от страна на граждани. Докато чакал за среща, също бил
пререден и в последствие се стигнало до размяна на реплики между него и свид. И. –
Началник на сектора. И след този случай А. постъпил напълно законосъобразно е поискал
да напише жалба. След като регистрирал автомобила си, А. сключил необходимите
застраховки и в 16.49 ч потеглил от „ПП“ с новорегистрираното МПС. До този момент
всички действия на А. са били напълно в съотвествие правните норми, като наличието на
твърдения от страна на свидетелите И. и А., че поведението му е било „неадекватно на
ситуацията“ не са подкрепени по никакъв начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Няма как искането на среща с ръководителя на структура осъществяваща
административно обслужване на граждани с цел изразяване на недоволство от установения
ред за работа и написването на жалба да представлява „неадекватно поведение“.
След като подсъд. А. е подал жалбата си, на място в сектор „ПП“ е извикан дежурния
автопатрул, който е пристигнал, видно от разпечатките на камерите в 16.08ч, същият е
„инструктиран“ относно случващото се в сектора, изчаква на място до 16.49ч, т.е. 41
минути, когато А. тръгва с новорегистрираното МПС, а служителите на ОД МВР *тръгват
след него. След като следват МПС-то известно време, през което същото не нарушава по
никакъв начин правилата за движение съгласно ЗДвП, свидетелите В. и Д. решават да го
спрат за „рутинна проверка“ на оживено място в гр. *.
Твърдението на полицейските служители, което е възприето очевидно и от
обвинението, че същите са имали съмнение за употреба на алкохол или наркотици от страна
на А., поставя въпросът, защо същите не са упражнили правомощията си да го спрат още
при неговото потегляне и по този начин да предотвратят управлението на МПС-то от
5
потенциално опасен водач – пиян или дрогиран по няколко оживени улици и кръстовища.
Последващите твърдения за нанесени обиди, отказ да слезе от автомобила и да бъде
проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества се установяват само и единствено
от гласните доказателствени средства дадени от полицейските служители. В хода на
съдебното следствие, не са събрани каквито и да били други доказателства подкрепящи
твърденията на полицейските служители, относно обстоятелството, че при задържането си
подсъд. А. ги е обиждал и псувал и е оказал съпротива изразяваща се в нанасяне на ритници
по отношение на свид. А.
Разпитаните двама независими свидетели – граждани случайно присъстващи на
мястото на инцидента Д.П. и Л.П., са заявили, че не са чули отправяне на обидни реплики от
страна на подсъд. А. към полицейските служители, нито пък са видели същият да им нанася
удари.
Всичко тези обстоятелства налагат единствено възможния извод за съда, че не е
доказана по категоричен начин обективната страна на престъпния състав по член 325, ал.2 в
вр. с ал. 1 от НК. Държавното обвинение не предостави каквито и да било други
доказателствени средства извън кръга на гласните такива дадени от страна на полицейските
служители за упражнено спрямо тях насилие, съпротива или отправени обиди. В
свидетелските си показания и двамата полицейски служители В. и Д. заявяват, че на мястото
на индицента са присъствали множество хора /над 150 според Д./, някои от които снимащи
случващото се с телефони, но въпреки това в хода на съдебното следствие не е установен и
разпитан нито един, който да потвърждава тяхната версия относно случилото се. Без
наличие на независими и безпристрастни доказателства, които по безспорен и безсъмнен
начин да налагат извода за осъществен от обективна страна на престъпен състав за
решаващия делото съд не съществува правна възможност да приеме, че с действията си
подсъдимия е осъществил от обективна страна престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
Нещо повече, в конкретния случай с оглед развитието на цялата обстановка,
разгледана изключително подробно в нейната цялост в настоящите мотиви за съда се налага
по категоричен начин изводът и за пълната липса на субективна страна на престъпно деяние
по член 325, ал.2, в вр. с ал. 1 от НК. От субективна страна престъплението по начало се
осъществява при пряк умисъл. Деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация
против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и лични интереси
или съществено засяга нормите на нравствеността. Действията на подсъд. А. по своята
субективна насоченост са били изцяло отправени същият да изрази своето несъгласие с
обстоятелства констатирани от него в сградата на пътна полиция и в последствие
написването на жалба срещу началника на посочената структура. В нито един момент с тези
си действия А. не е нарушил задълженията си като гражданин да спазва законността и
установения ред в държавата. С всички действия от тук насетне обаче държавните органи в
лицето на служителите на полицията В. и Д. осъществят спрямо него репресия несъразмерна
с действията на А. и граничеща с неспазване на вменените им законови правомощия по
6
силата на заеманата от тях длъжност.
В този смисъл действията на подсъдимият А. не следва да се квалифицират като
непристойни и хулигански действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а в конкретния случай и съпроводени със съпротива срещу
орган на власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. По своето естество
те представляват продължение на конфликта между А. и служители на сектор „ПП“, като в
този конфликт подсъдимият поетапно изчерпва всички възможни законови средства, за да
изрази своето несъгласие и възмущение от констатирани от него нередности. Единственото
безспорно доказано действие на подсъдимия по отношение на полицейските служители е
неизпълнение на тяхното разпореждане да изгаси двигателя и излезе от управляваното от
него МПС.
След задържането си в РУ *подсъдимият А. е изпробван за употреба на алкохол, като
пробата е била отрицателна, като същият е отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества. Отказът от негова страна не е последван от каквито и да било
законови действия от страна на органите на реда. Същите го задържат за 24-часа, без да му
осигурят консултация с адвокат, както и медицински преглед.
Правилно и законосъобразно съдът не е кредитирал с доверие твърденията на
полицейските служители касаещи развитието на ситуацията пред магазин „*“ в гр. *на
15.04.2021г между тях и подсъд. А.. С изключение на тези показания обвинителната теза не
се подкрепя от другите събрани и проверени доказателства по производството.
При така установената категорично фактичска обстановка, правилно и
законосъобразно съдът е приел, че обвинението не е установено и доказано по един
несъмнен и категоричен начин. Същото не е установено, нито от обективна страна, а
именно: подсъд. А. да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със
съпротива на орган на властта, с което да е осъществил състава на престъпление по чл.325,
ал.2, вр. с ал. 1 НК, поради което законосъобразно е признат за невиновен и оправдан по
отношение на така повдигнатото му обвинение.
Неоснователни са твърденията в протеста, че деянието е установено и доказано и от
други доказателства, освен показанията на заинтересованите свидетели – полицейски
служители. Няма спор, че поведението на подсъд. А. в отделни моменти е било
неправомерно и съпроводено действително със съпротива срещу орган на власт, но закона
има предвид орган на власт изпълняващ правомощията си по опазване на обществения ред в
защита правата на гражданите, а не орган злоупотребяващ с властови правомощия и
упражняващ ги в отмъщение за правомерни и законосъобразни действия на гражданин.
Поведението на полицейските служители в конкретния случай е произвол и злоупотреба с
властови правомощия и е недопустимо да бъде толерирано и адмирирано от страна на
прокуратурата.
Неоснователни са твърденията в протеста на прокуратурата, че съдът не е обсъдил
задълбочено всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност и поотделно.
7
Именно това е сторил първостепенният съд и е постановил правилна и законосъобразна
присъда, която следва да бъде потвърдена.
Воден от гореизложените мотиви окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.06.2023г. по НОХД № 1350/2021г по описа на РС
Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8