Решение по адм. дело №1699/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Р. Ж., роден на [дата]., гражданин на Израел /по произход от Украйна/, подадена адв.И., адрес за кореспонденция и получаване на съдебни книжа- гр. Варна, [улица], против Заповед № 365з-5918/16.07.2025 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл.39а, ал.1, т.2, чл.41, т.2 и чл.44, ал.1 ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, като връщането се осъществи до страната на произход – Израел, като на основание чл.39б ал.1 ЗЧРБ е определен срок от 30 дни заповедта да се изпълни доброволно.

Жалбоподателят твърди, че роден в Украйна, но е гражданин на Израел, [семейно положение] е със съпругата си и отглежда сам две малолетни деца, за които е единствен настойник по силата на израелски съдебен акт. Твърди, че на 23.01.2022 год. е влязъл в Република България със своите деца с израелски паспорт, като престоят му е до изтичане на разрешения срок. Твърди, че впоследствие е бил възпрепятстван да напусне страната поради тежко и влошено здравословно състояние. На 22.04.2022 год., преди планираното заминаване, в болница „Света Ана“ му е оказана първична медицинска помощ, вследствие на хипертонична криза, болки в сърцето и главата, физическа изтощеност и е отправен на задължителен медицински преглед при медицински специалисти. Здравословното му състояние включва: постоянна хипертония, сърдечна недостатъчност, кръвоизливи, физическа немощ, невъзможност за самостоятелно движение или пътуване, загубил е от обичайното си тегло, като състоянието му е документирано с множество медицински документи. Твърди, че освен от физическото състояние, страда и от психически травми от военните конфликти в Украйна и Израел, понякога се чувствал по-добре, понякога се влошавал, имал хемороиди трета степен, разширени вени, силни болки в главата и сърцето, кръвно налягане. Твърди, че не може да се върне в Израел, тъй като децата не понасят звуците от обстрел, изпадат в паника и е в постоянна заплаха. Твърди, че не може да се върне и в Украйна, тъй като е под постоянна заплаха от военни действия и принудително изпращане на фронтовата линия. Твърди, че след като не е живял в Израел няколко години е изгубил здравната си осигуровка и право на медицинско обслужване и трябва да изчака шест месеца за възстановяване на здравната си осигуровка, ще му е необходимо време за намиране на лекари, които да започнат лечението му отначало, а в България се подготвя за серия от операции, намерил е лекари, които го лекуват. Твърди, че децата се обучават дистанционно, говорят български, имат приятели, както и че той работи като IТ специалист, не получава социални помощи и не е бреме за държавата ни. Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и несъразмерна, издадена в нарушение на чл.44а от ЗЧРБ, тъй като административният орган неправилно е приложил разпоредбата, която императивно изисква ПАМ да бъде отложена или отменена при наличие на сериозни здравословни или хуманитарни основания. Нарушена е и разпоредбата на чл.6 от АПК-принцип на съразмерност, тъй като мярката „връщане“ представлява прекомерна и непропорционална намеса в личния живот и семейното единство- при наличие на малолетни деца, тежко заболяване и реален риск за живота. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЧРБ , като е нарушено задължението за прилагане на закона в съответствие с международните договори в областта на правата на човека, както и че е нарушена Европейската конвенция за правата на човека. Твърди и че е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. Твърди, че административният орган не е извършил задълбочена преценка на случая, не е отчел тежкото му здравословно състояние, наличието на две малки деца, зависими от него, военната обстановка в двете държави, интеграцията на семейството в България, липсата на обществена опасност или нарушения. Твърди, че съществува реален физически риск за живота и здравето на него и неговите деца-нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, както и че наложената ПАМ е незаконен акт и по формални причини по чл.25 от ЗЧРБ и АПК. Моли оспорената заповед да бъде отменена, както и да се задължи административният орган при евентуално издаване на нова ПАМ да бъде съобразена със здравословното му състояние, обстановката в Израел и Украйна, както и да му се даде срок от поне една година, с цел да завърши лечението си и осигуряване защита на децата.

Ответната страна –Директор на ОД на МВР- Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Й., оспорва жалбата. Твърди, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган и при спазване на разпоредбите на ЗЧРБ, подробно и обосновано е описана цялата фактическа обстановка, поради което моли съда да я потвърди като правилна и законосъобразна.

Представителят на прокуратурата дава становище, че жалбата е неоснователна, административният акт е издаден от компетентен орган и са налице материалноправните предпоставки за издаването му, представени са доказателства, административният орган е съобразил изискванията на закона.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед № 365з-5918/16.07.2025 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която на Р. Ж. е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, като връщането се осъществи до страната на произход на лицето-Израел, както и е определен срок на напускане на страната от 30 дни.

От предложение УРИ Рег.№ 365р-39684/16.07.2025г. на началник на Сектор „Миграция” се установява, че е направено предложение на Р. Ж. да бъде наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. В предложението е отразено, че на 02.05.2025 год. в сектор „Миграция“ при ОД на МВР Варна е постъпила молба от адв. И., с която се иска разрешение за продължаване на пребиваването в Република България на жалбоподателя по хуманитарни и здравословни причини, подробно описани в молбата, както и че същият се е опитвал да уреди статута си на пребиваване, но е бил възпрепятстван поради множество сериозни заболявания и хронични живото- застрашаващи състояния. Самотен родител е, който се грижи за двете си деца. В предложението е отразено, че са извършени справки в АИС на МВР-„Единен регистър на чужденците“, „Адресна регистрация за чужденци“, „Граничен контрол“ и „Издирвателна дейност и НМАП“ Н.ШИС ІІ, при които се е установило, че жалбоподателят е влязъл за първи път в Република България на 09.04.2021 год. през ГКПП “Аерогара“ София, като на 21.06.2021 год. е подал заявление за краткосрочно пребиваване в сектор „Митници“ при ОД на МВР Варна на основание § 10а от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване от последиците. На 24.09.2021 год. жалбоподателят е напуснал Република България през „Дуранкулак“. На 23.02.2022 год. отново се е завърнал през ГКПП “Дуранкулак“. На основание Регламент /ЕС/2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 год. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, гражданите на Израел са освободени от изискването за виза при преминаване на границите, тъй като страната присъства в списъка на третите страни, чиито граждани са освободени от изискването да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180 дневен престой. На 23.04.2022 г. е изтекъл разрешения безвизов престой на жалбоподателя в Република България. В предложението е прието, че според §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ, от 24.04.2022 год. жалбоподателят се явява „незаконно пребиваващ чужденец на територията на Република България“, тъй като всеки чужденец-гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване се явява такъв. В предложението е отразено, че на основание чл.26 ал.1 от АПК с уведомление УРИ 125560-2209/07.05.2025 год. е уведомен лично на 08.05.2025 год. за започнато срещу него административно производство по налагане на ПАМ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. В предложението е отразено, че с писмо УРИ 365000-32534/ 09.05.2025 год. жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен 30-дневен срок за представяне на медицинска документация и други документи, като с писмо УРИ 365000-36103/22.05.2025 год. е представил медицински документи относно здравословното си състояние и моли да му бъде разрешено да пребивава в Република България за срок от една година, за да завърши лечението си и да се стабилизира. С писмо УРИ 365000-38932/04.06.2025 год. е представил нови документи с препоръка срока на всички прегледи и първично лечение да приключат до 12 месеца, като се препоръчва домашен режим, както и не се препоръчват пътувания. Видно от предложението, с Ж. е проведена беседа, отразена в писмено сведение УРИ 125560-3106/13.06.20215 год., като е установено, че същият е роден на [дата]год. в Кировград, Украйна. Баща му В. Ж. е починал през 2021г. и е живял в Кировград. Майка му Л. Ж. е починала през 2009 год. Сестра му Е. М. живее в Израел /на западния бряг, в Палестинската окупирана територия/, като твърди, че с нея не поддържа връзка от2021 год. От 2005 год. до 09.04.2021 год. е живял на семейни начала с А. Р.-С., като имат три деца-Р. С. Я., родена на [дата]год., Р. С. Б., роден на [дата]год. и М. Ж., роден на [дата]год., като Я. и Б. живеят с него във Варна, и двете деца учат дистанционно. Заедно с А. и трите им деца са живели в гр. Ариел, като след раздялата им А. се върнала при майка си в гр. Бат Ям. При извършена проверка е установено, че Р. С. Я. и Р. С. Б. са пътували през границите на Република България заедно с баща си. Жалбоподателят обяснил, че освен сина си М. няма други живи роднини в Израел на които да държи. Жалбоподателят обяснил, че завършил компютърни технологии в Израел през 1977 год. и е работил като компютърен специалист, притежава опит в поддържането на сайтове, изготвяне на компютърни реклами, програмиране и всичко свързано с компютри и компютърни технологии; след като напуснал България на 24.09.2021 год., седял четири месеца в Румъния, но тогава започнала войната и той решил да се върне в България. В момента живеят под наем в гр. Варна, по договор сключен с Е. Г. К.. По време на беседата, жалбоподателят представил медицински документи, договор за наем на недвижим имот, копие от извършени плащания на наем, копие от разпечатка от извършени преводи от и към сметката му, копие за задължителна здравна осигуровка за него и децата му до 10.06.2026 год. Представено е копие-молба до директора на ОД на МВР Варна, като в предложението е описан подробно текста на молбата.

До началника на сектор „Миграция“ при ОД на МВР Варна е постъпила докладна записка от инспектор ПИ в сектор „Миграция“, че на 17.07.2025 год. същият се е свързал с жалбоподателя Р. Ж., гражданин на Израел, и го е уведомил, че спрямо него е издаден индивидуален административен акт-заповед „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, като е необходимо в едноседмичен срок да се яви в служебно помещение на сектор „Миграция“ при ОД на МВР, за да му бъде връчен акта.

С писмо УРИ 365000-40249 директор на ОД на МВР Варна, във връзка със започнало административно производство по отношение на Р. Ж. по налагане на ПАМ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, е изискал справка от дирекция „Международна дейност“, отдел „Информация за страни на произход и анализи“, касаеща информация за събитията, случващи се в Израел.

Представена е справка от Държавна агенция за бежанците при министерския съвет, дирекция „Международна дейност“ относно държавата Израел-актуална обществено-политическа обстановка към 27.06.2025 год., съгласно която примирието се запазва и продължава и във вторник-24.06.2025 год.; след първоначални колебания, израелските власти са отменили извънредното положение в цялата страна и са отворили отново въздушното си пространство.

Със съобщение УРИ 33669/14.05.2025 год. жалбоподателят е уведомен, че от извършена проверка е установено, че е влязъл в страната на 23.01.2022 год. с документ за пътуване като гражданин на Израел, с право на безвизово пребиваване до 90 дни до 23.04.2022 год. и тъй като не е напуснал страната до изтичане на разрешения срок, спрямо него е започнало производство по издаване на индивидуален административен акт-заповед за налагане на ПАМ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

Представен е договор за наем на недвижим имот от 02.02.2022 год., сключен между жалбоподателя и Е. Г. К., за ползване на недвижим имот в гр. Варна, [улица], за сумата от 550 лв., като договорът е сключен за срок от 12 месеца. Представени са разпечатки на получени парични средства от жалбоподателя, изпратени от Израел.

Представени са медицински застраховки на Р. Ж., Я. Р. и Б. Р..

Представен е акт за раждане на Р. В. Ж., роден на [дата]год. в Кировград, Украйна.

Представено е свидетелство от криминален регистър, полиция на Израел, дирекция “Разследване“, от което се установява, че жалбоподателят няма криминално досие и не са открити данни на негово име в националните регистри на израелската полиция.

Представена е декларация-съгласие от родител за деца, от която е видно, че А. /С./ Р. е дала съгласието си Р. Ж.-баща на децата й, да пътува с непълнолетните й деца Я. /С./ Р., Б. /С./ Р. и М. Ж. зад граница, напускайки територията на Израел до държава по негов избор, както и обратно до Израел без ограничение във времето и докато децата навършат 18 години.

С молба от 30.04.2025 год. до дирекция „Миграция“ при ОД на МВР Варна, жалбоподателят е поискал разрешаване на пребиваване в Република България по хуманитарни и здравословни причини.

С писмо УРИ 365000-30821/02.05.2025 год. жалбоподателят е отправил молба до директора на дирекция „Миграция“ Варна, с която моли разрешаване за продължаване на пребиваване в Република България по хуманитарни и здравословни причини.

С уведомление УРИ 125560-2209/07.05.2025 год. на началник сектор „Миграция“ жалбоподателят е уведомен, че на 07.05.2025 год. срещу него е започнало производство по издаване на индивидуален административен акт -заповед за издаване на ПАМ по Закона за чужденците в Р България „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

С молба-искане УРИ 365000-32534/09.05.2025 год. до директора на сектор „Миграция“ при ОД на МВР Варна Р. Ж. е поискал 30-дневен срок за представяне на актуални медицински документи, епикризи, план на лечение и други.

С молба-искане УРИ 365000-36103/22.05.2025 год. до директора на сектор „Миграция“ при ОД на МВР Варна Р. Ж. е представил медицински документи -епикризи и становища във връзка със започналото производство по издаване на индивидуален административен акт -заповед за издаване на ПАМ по ЗЧРБ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

Представена е етапна епикриза, подписана от д-р Е. К. от която е видно, че Р. Ж. е в средно тежко състояние, видимо неспокоен, напрегнат, тревожен, частично ориентиран във време и пространство, корем-напрегнат, с диагноза-рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък. Представен е амбулаторен лист.

Представен е амбулаторен лист №11390/18.05.21025 год. от „ОН Клиник България“ -Варна, от който е видно, че жалбоподателят е с хемороидален възел ІІІ ст, на 3, 5, 7 и 11 часа с кървене при допир, с дълбока анална фисура, възпалени и болезнени външни хемороиди на 6 и 12 часа, като е предписано лечение и е дадено предписание след 30 дни за контролен преглед и преценка за оперативно лечение.

Представена е епикриза от 12.05.2025 год. от лекар А. Б., с диагноза остра анална фисура, вътрешни хемороиди с други усложнения, външни хемороиди с други усложнения, варикозни вени на долните крайници без язва или възпаление, есенциална/първична/ хипертония, хипертонично сърце без/застойна/сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена, гонартроза-неуточнена, като се препоръчва срок на лечение -всички прегледи и първично лечение да приключат до 12 месеца, като е препоръчан домашен режим.

Представен е лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение на МБАЛ “Света Анна“-Варна АД за преглед на жалбоподателя, ЕКГ, рецепта и медицинско направление.

С молба-искане УРИ 365000-38932/04.06.2025 год. до директора на сектор „Миграция“ при ОД на МВР Варна Р. Ж. е представил нови медицински документи -епикризи и становища относно здравословното си състояние.

Представено е копие на паспорт /апостил/ на жалбоподателя, от който е видно, че същият е гражданин на Украйна, както и приложение към лична карта, от която е видно, че е гражданин на Израел, както и неговите три деца.

От заповед №5918/16.07.2025г. се установява, че Директорът на ОД на МВР Варна, като е взел предвид предложение № 39684/16.07.2025г. и приложените материали по преписката, и на основание чл.41, т.2 от ЗЧРБ е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка „връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна”

Със същата заповед Директорът на ОД на МВР – Варна е наредил жалбоподателят в срок от 30 дни да изпълни доброволно задължението си за връщане.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗЧРБ е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Заповедта е оспорена в срока по чл.149 АПК.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Заповедта е издадена от директора на ОД на МВР –Варна, който е сред изрично овластените по чл.44, ал.1 ЗЧРБ органи да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки. Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, поради което съдът намира, че не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.39а, ал.1, т.2, чл.41, т.2 и чл.44, ал.1 ЗЧРБ за това, че жалбоподателят не е напуснал страната до изтичане на разрешеният му срок, а именно 24.04.2022г., поради което му е наложена принудителна административна мярка „връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване, или трета страна”, както и в срок от 30 дни доброволно да изпълни задължението се за връщане.

Съгласно чл.41, т.2 ЗЧРБ връщане се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б.

Видно от докладната на началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР Варна, както и от представените по делото доказателства, жалбоподателят е пребивавал в страната от 23.01.2022 год., като към 23.04.2022 год. е изтекъл разрешения безвизов престой в Република България. До изтичане на този срок не са предприети действия по удължаване на пребиваването, поради което са предприети действия по налагане на ПАМ по чл.41 т.2 от ЗЧРБ, като е изготвено уведомление за това.

Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация. В заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.2 и 3 се посочва държавата, в която мярката ще бъде изпълнена. При настъпване на основателни причини, данните относно държавата могат да бъдат променяни от органа, който е издал заповедта.

Разпоредбата на чл.39а, ал 1 ЗЧРБ определя принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, като в т.2 е връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, каквато е наложената с оспорената заповед.

При издаване на оспореният акт административният орган е посочил ясно и недвусмислено държавата, до която следва да се върне чуждият гражданин, като по този начин му е дадена възможност да изложи съображения и възражения при оспорването на административния акт. Освен това при налагане на принудителна административна мярка по чл.39, ал.1, т.2 административният орган е дал срок на лицето за доброволно напускане на Република България, съгласно нормата на чл.39б от ЗЧРБ, когато същото не представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.

В хипотезата на чл.39а, ал.1, т.2 ЗЧРБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Безспорно е установено и не се оспорва, че жалбоподателят не е напуснал страната до изтичане на разрешеният му срок -24.04.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл.41 т.2 от ЗЧРБ заповед за връщане се издава когато чужденецът не напусне страната до изтичане на определения му срок или в сроковете по чл.39б от същия закон, като за материалната съобразност на процесната заповед за връщане следва да се установи единствено наличие на изтичане на разрешения срок на чужденеца за пребиваване и ненапускане на страната в този срок. Оспорване на този релевантен за спора факт не е извършено поради което са налице фактическите основания за издаване на заповед за ПАМ.

За жалбоподателя е настъпил правопрекратяващия факт, което от своя страна създава задължение за неговото връщане, поради незаконното пребиваване на територията на страната. Компетентният административен орган по чл.44 от ЗЧРБ действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основания за прилагане на ПАМ. Нормите за регламентиране на мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа.

Правните основания за законосъобразност на административния акт не могат да бъдат оборени с представените доказателства-медицинска документация. Същите могат да се обсъждат от административния орган във връзка с подаване на нова молба за пребиваване.

За да е законосъобразна наложената мярка, органът следва не само да установи относимият факт, че не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок, но и да съобрази изискванията на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Разпоредбата на чл.44 ал.2 ЗЧРБ изисква при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по ЗУБ или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход на лицето. В случая административният орган е отчел продължителността на пребиваване на чужденеца в страната- три години и половина незаконно, както и семейното му положение, и че отглежда сам две от децата си, както и здравословното му състояние. В обясненията си жалбоподателят заявява, че той и децата са се климатизирали в Република България, децата учат дистанционно, имат приятели, както и че той също работи.

Релевантни за проверката на законосъобразността на заповедта от гледна точка на пропорционалността се явяват и тези обстоятелства, чието установяване и съобразяване е от значение за случая, тъй като по силата на чл.6, ал.5 АПК административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Съдебният контрол върху акта за налагане на принудителна административна мярка включва и проверка за съответствието му с принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Правото на зачитане на личния и семейния живот е основно човешко право и съгласно чл. 8, ал. 2 КЗПЧОС намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в изрично посочените случаи. Административният орган при издаването на заповедта е преценил налице ли е основание от изчерпателно изброените в чл.8, ал.2 КЗПЧОС и е отчел всички обстоятелства по чл.44 ал.2 ЗЧРБ.

Задължението на компетентните органи да отчитат обстоятелствата по чл.44 ал.2 ЗЧРБ е императивно и съответно на прокламирания с чл. 6 АПК принцип на съразмерност, като в случая е изпълнено от административния орган.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и с оглед направеното искане, съдът намира, че на ответната страна, на основание чл.143, ал.3 АПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.24 НЗПП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Р. Ж., роден на [дата]., гражданин на Израел /по произход от Украйна/, подадена адв.И., адрес за кореспонденция и получаване на съдебни книжа- гр. Варна, [улица], против Заповед № 365з-5918/16.07.2025 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

ОСЪЖДА Р. Ж., роден на [дата]., гражданин на Израел /по произход от Украйна/, да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.