№ 2017
гр. Варна, 21.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20233100502163 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК
Въззивното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ,
редовно призовано, не се явява законният представител на дружеството, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна С. Д. Я., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Й. А. с пълномощно по делото.
По делото е постъпила молба вх. № 31272/20.12.2023г. от процесуалния
представител на въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която
моли делото да бъде гледано в негово отсъствие.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 4244 от 09.11.2023 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
1
въззивна жалба вх. № 63515/28.08.2023 г. от „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, гр. София, подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт И. Г. против Решение № 2805/28.07.2023 г., постановено по гр.д.
№ 102/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният
от С. Д. Я. частичен иск в размер от 13 971,90 лв. от сумата в общ размер на
15 000 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди на мотоциклет „**“, модел „**“, рег. №
***, настъпило по вина на водач на лек автомобил „**“, с рег. № ***,
застрахован по договор „Гражданска отговорност“ в ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1
КЗ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което се моли за отмяна и отхвърляне на
предявените искове. Въззивникът намира, че неправилно в решението си ВРС
е определил общият размер, необходим за възстановяване вредите по
процесния автомобил, да възлиза на 20 693,44 лева, тъй като не съответствал
на реално претърпените имуществени вреди от процесното събитие. Позовава
се на заключението на САТЕ, според което уврежданията по процесното МПС
съставлявали „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което
обезщетението следвало да бъде определено съобразно пазарната стойност на
мотоциклета. Отделно от това, счита, че присъденият размер на
обезщетението е значително завишен спрямо стойността, която би била
определена в хипотезата на тотална щета. Оспорва като противоречащи на
закона и съдебната практика доводите на съда, с които е прието, че предмет
на претенцията на ищеца е изплащане на обезщетение, равняващо се на
стойността, необходима за извършването на ремонт по процесното МПС, а не
неговата действителна стойност, тъй като размерът на застрахователното
обезщетение не следвало да надвишава действителната стойност на
застрахованото имущество. Посочената в САТЕ средна пазарна стойност на
мотоциклета се определя като завишена. Освен това, следвало от нея да бъдат
приспаднати и запазените части на МПС-то, които въззивникът оценява да
възлизат на стойност 1050 лева. Застъпва становище, че при постановяване на
първоинстанционното решение съдът изцяло е кредитирал допуснатата
САТЕ, която била оспорена като неправилна и необоснована. Въззивникът
твърди, че и двете съдебно-автотехнически експертизи не са дали отговор на
въпроса какви биха били цените на авточасти втора употреба, необходими за
ремонта на мотоциклета въпреки поставените задачи, поради това намира, че
кредитирането им в тази им част е неправилно. Счита, че предвид периода на
експлоатация на мотоциклета (11 г.) не е била налице пречка при
отстраняване на вредите да бъдат вложени части втора употреба, в случай, че
не засягат сигурността, външен вид и други качества на МПС-то. На
следващо място, оспорва определената от САТЕ средна пазарна стойност за
2
сервизен час труд да възлиза в размер на 31,50 лева като завишена. Твърди, че
тя осреднена между цените, предлагани от автосервизи, притежаващи
сертификат за качество ISO и тези, предлагани от всички други сервизи,
което не водело до стойност, несъобразена с механизмите, регулирани от
търсенето и предлагането на тези услуги в гр. Варна. Посочва, че към
експертизата, въпреки изискването, не е представена справка от вещото лице
относно извършеното проучване на пазара. В заключение, с въззивната жалба
моли за отмяна на първоинстанционния акт и произнасяне с решение, с което
да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни.
Претендира направените разноски по делото за двете инстанции и прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Прави доказателствено искане да бъде назначена
повторна САТЕ по въпросите, посочени в отговора на исковата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна С. Д. Я. чрез адв.
А. депозира отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без
уважение жалбата като неоснователна, неправилна и необоснована, тъй като
решението на ВРС е правилно, законосъобразно и добре мотивирано, с оглед
на което следва да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че безспорно е
налице „тотална щета“ на процесното МПС. Въззиваемата страна развива
доводи, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се изхожда от действителната стойност на вредите към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като в случая правилно била
кредитирана САТЕ и приета стойност в размер 20 693,44 лева за разходите за
ремонт по средни пазарни цени. За правилно се сочи и приетата стойност, по
смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, на мотоциклета към момента на събитието да е в
размер на 14 000 лева, т.е. обосноваваща наличието на тотална щета. От
стойността на действителната стойността на вещта се посочва, че следва да се
приспадне стойността на запазените части, възлизащa в случая в размер на
28,10 лева. Посочва, че при извършеното проучване на вещите лица, е
установено, че пунктовете за изкупуване и разкомплектоване на мотоциклети
не проявяват интерес към процесния мотоциклет. Обосновава извода, че в
случая нормативната уредба не позволява на собственика да разглобява или
продава на части излязло от употреба МПС, поради което от стойността на
МПС-то следва да се приспадне само тази, която би получил собственикът
при предаването му за скрап. Изразява становище за неоснователност на
доказателственото искане за допускане на повторна САТЕ. В заключение се
претендира потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски в
настоящата инстанция.
АДВ. А.: Поддържаме отговора на въззивната жалба. Нямаме
възражение. Да се приеме за окончателен доклада.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
3
следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 4244 от 09.11.2023 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 4244 от 09.11.2023 година.
В докладваната молба вх. № 31272/20.12.2023г. е изразено становище
по съществото на спора, релевирано е искане за разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, за което е приложен списък на разноските
по чл. 80 ГПК. Отправено е искане в случай, че бъде даден ход на делото по
същество, да бъде предоставен подходящ срок за писмени бележки, в които
да изложи допълнително подробни аргументи по съществото на спора.
АДВ. А.: Представям списък с разноски. Възразяваме срещу
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Същото се определя
служебно от съда.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. А.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да
потвърдите решението на Варненския районен съд, като правилно и
законосъобразно.
Моля да ми присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок, като дава
възможност на въззивника да депозира по делото писмени бележки в срок до
03.01.2024г.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14,03
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4