№ 305
гр. Сливен, 25.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова
Въззивно гражданско дело № 20252200500193 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Въззивницата Я. Д. Б., редовно призована, чрез назначения й по реда на
чл. 47 ал. 6 от ГПК особен процесуален представител - адв. Д. Х., не се явява,
представлява се особения си представител.
Въззиваемият Т. Б. Б., редовно призован, не се явява представлява се от
процесуален представител по пълномощие - адв. П. Х. от АК – Р., редовно
упълномощен от първата инстанция и приет от днес пред настоящата.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл. 142 ал. 1 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на дeлото и го докладва.
Производството е въззивно. Движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №1135/26.11.2024г. по
гр.д. №1686/2024г. на Сливенски районен съд, с което е прекратен с развод по
взаимно съгласие, сключения с Акт №17 на 21.08.2000г. на Община Т.
граждански брак между Т. Б. Б. и Я. Д. Б., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на същия, на основание чл.49, ал.1 от СК, като е
признато, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на
съпругата Я. Д. Б.. С Решението са присъдени на ищеца разноски в размер на
2700лв.
Въззивна жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното
1
производство Я. Д. Б., чрез назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. Д. Х., която обжалва посоченото първоинстанционно
решение изцяло.
С Решение №134/13.02.2025г. по гр.д. №1686/2024г. е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в първия ред на диспозитива на
Решение №1135/26.11.2024г. по гр.д.№1686/2024г. на СлРС, като са заличени
думите „взаимно съгласие“.
Против Решението за поправка на ОФГ е подадена въззивна жалба от Я.
Д. Б. чрез назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
адв. Д. Х..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор само на втората
въззивната жалба против Решението за поправка на ОФГ от насрещната
страна - Т. Б. Б., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна
въззивна жалба.
С определение от з.з. от 02.06.2025 г. съдът е приел въззивните жалби за
редовни и допустими и е изготвил доклад на същите и на постъпилия отговор.
С това определение съдът е определил възнаграждение за особения
представител за въззивното производство, указал е внасянето му от ищеца в
първоинстанционното производство, като съдът констатира, че указанието е
изпълнено.
С въззивните жалби и с отговора не са направени доказателствени
искания за въззивната фаза на производството.
Адв. Х.: Поддържам двете въззивни жалби, нямам доказателствени
искания към настоящия момент.
Адв. Х.: Поддържам отговора си срещу въззивната жалба относно
решението. Заявявам, че оспорвам истинността на частната въззивна жалба, по
отношение на допуснатата поправка. Оспорвам и първата въззивна жалба.
Нямам доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени и процесуални искания, съдът
намира делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
2
Адв. Х.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решене, с
което да уважите в двете въззивни жалби. Въззивната жалба насочена срещу
постановеното по делото решение считам, че е основателна. По нея искането и
ни е първоинстанционното решение да бъде обезсилено, тъй като съдът се е
произнесъл по иск, който не е предявен. Аз съм особен представител на
ицщата и е очевидно, че не мога да подам искане за прекратяване на брака по
взаимно съгласие. Такова не е постъпвало, но съдът неизвестно как е приел, че
трябва да прекрати брака с развод. Считам, че в случая не може да става
въпрос за очевидна фактическа грешка. Ако все пак не възприемете това мое
становище, Ви моля да отмените решението на първоинстанционния съд, тъй
като считам, че то е необосновано и незаконосъобразно. За да направи своите
изводи първоинстанционният съд се основал на показанията на един
единствен свидетел, който е разпитан по делото. Колкото и да е прието, че
един свидетел не е свидетел, съдът е длъжен когато е в такава ситуация
особено внимателно да прецизира показанията на този свидетел. В случая той
е много близки роднински отношения с ответника. Разпитаната беше неговата
сестра и най важното, че тя няма никакви преки впечатления за
взаимоотношенията на страните, за поведението на ищцата. Тя живее в
Гърция, а ответникът живее в Англия. Свързвали са се само по телефона и
това, което тя депозира като показания по делото, го е научила единствено от
тези телефонни разговори. В такива случаи считам, че съдът е длъжен да
преценява много внимателно и да съпоставя с останалите доказателства. Тъй
като в случая няма други доказателства, би трябвало поне да съпостави тези
показания с твърденията на ищеца, които се съдържат в исковата молба. От
исковата молба става ясно, че страните имат три пълнолетни деца, тоест вече
трети хора, които могат да имат отношение към това което се случва в
семейството. Трите деца не желаят да контактуват с баща си и заемат
позицията на майката. Значи очевидно е, че е налице някакво виновно
поведение и от негова страна в тези семейни отношения. Той е напуснал
семейното жилище, а не тя. Очевидно децата не са привлечени на позицията
на майката, защото тя ги издържа, защото се твърди, че тя не работи. Значи тя
няма възможност това тя да го направи и техните възприятия би трябвало да
бъдат преценени като обективни. Става въпрос за едно вече 30 годишно
съжителство, което след една шест месечна фактическа раздяла едва ли би
трябвало да приключи с развод въз основа на едни крайно неубедителни
свидетелски показания. Считам, че в случая освен чл. 172 съдът трябва да
приложи и чл. 176 от ГТП и да ги преценява като обяснения на страни,
защото това са обяснения на страна, защото се възпроизвежда само
обяснението на ищеца - неговите твърдения в исковата молба. А както е
известно те могат да бъдат кредитирани само когато чрез тях се установяват
неизгодни за страната факти. Поради всичко това считам, че решението е
необосновано, че не са установени обстоятелства, които да говорят реално за
едно непоправимо разстройство на брака, а още по-малко пък за някаква вина
3
от страна на ответницата. По отношение на второто решение - в това решение
е отбелязано, че то е постановено след проведено публично заседание, като е
посочена датата на заседанието, с което първоинстанционното дело е
приключило. След това се обяснява, че съдебната система не можела по друг
начин, така генерирала тези данни и те не можели да бъдат променени. Само,
че и първоинстанционният съд, пък и въззивният, са постановявали и
разпореждания и определения в закрито заседание и очевидно системата може
да ги кредитира и не виждам защо съдът по такъв начин е процедирал. Още
по любопитно пък е как съдът провери, че молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка /ОФГ/ е подадена в срок, след като в закона няма
определен срок за подаване на такава молба. В случая считам, че не може да
става въпрос за поправка на ОФГ, затова защото, то и от самото наименование
на понятието личи, че става въпрос за грешка по фактите, когато съдът сбърка
някое обстоятелство, което е установявал по делото. Примерно грешка в
изчисления, грешка в индивидуализацията на спорен имот или грешка в
имената на страните. Но в случая имаме грешка в иск. Това е грешка на
волята, тя е правна и тя не може да бъде поправена с поправка на решение по
реда на чл. 247. Там има още една молба, която ми връчват във въззивното
производство. Първата молба за поправка на очевидна фактическа грешка
колегата е подал на 04.02. , а сега получавам втора молба подадена на
04.04.2025 г. Считам, че тази молба трябва да бъде върната за администриране
в първоинстанционния съд и той да прекрати производството по нея и да я
върне на страната, защото втора молба за поправка на фактическа грешка,
след като съдът вече е занимал в първата, не може да бъде подавана и тя е
недопустима. Това моля да имате предвид при произнасянето си.
Адв. Х.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което изцяло да потвърдите първоинстанционното решение, тъй като
установените по делото факти от РС навеждат единствено на правен извод, че
нашият иск следва да бъде изцяло уважен с всички произтичащи последици
от това. Изтъкнатите аргументи от особения представител не намират никаква
опора, както в доказателства, така и в закона. Визират се пред Вас, а и пред
първоинстанционното производство по същия начин, едни хипотетични
ситуации, които не са доказани по никакъв начин от останалия доказателствен
материал по делото. Очевидно единственото, което може да се твърди е, че
отношенията между страните са такива и бракът между тях следва да бъде
прекратен и то по вина на ответницата. А сега защо е напуснал ищеца, защо
децата не са на негова страна, това е съвсем отделен въпрос, за което
доказателства в тая насока не бяха представени, отсъстват. Що се касае за
фактическата грешка, нейното отстраняване е по мое искане и съдът правилно
постанови, че е допуснал технически присъствието на израз, който няма
никакво отношение към настоящото производство и тази грешка е отстранена.
По отношение на втората ми молба, всъщност тя представлява отговор на
частната жалба против определението за отстраняване на фактическа грешка,
а не искане за отстраняване на нова фактическа грешка. Там, ако съм оставил
4
в заглавието искане за отстраняване на фактическа грешка, то е защото и аз
съм допуснал техническа грешка. Случва се на всички, но поради това не
бива да страдат страните и да остане съществуването на един формален брак
и да се пречи на ищеца. На практика това безпредметно производство пред
въззивната инстанция, което се инициира от процесуалния представител,
пречи на ищеца да встъпи в нов брак. Той седи в момента и чака. Той е в
Англия, ответницата не я знам къде е, но поради процесуалната активност на
особения представител, за което аз я поздравявам, ние не можем да имаме
съдебно решение, с което да прекратим този отдавна несъществуващ брак.
Очевидно поведението на ответницата, тя е тази, която способства за
влошаване на взаимоотношенията им и ще си понесе за това своите
последици. Представям и доказателства за сторените от нас разноски и пред
въззивната инстанция. Претендирам да бъдат също присъдени, защото те са
поради процесуалното поведение на ответника. Представям доказателства за
тяхното плащане. За особения представител за възнаграждението Вие ги
имате. Моля в този смисъл за вашия съдебен акт.
РЕПЛИКА на адв. Х.: Сега от пледорията на колегата научавам, че
ищецът е създал нова връзка, което е брачно провинение, тъй като бракът все
още не е прекратен, тоест решението не е влязло в сила. Тоест няма основание
да се приема виновно поведение на ответницата.
Съдът намира делото за разяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени.
Тъй като въззивницата Я. Д. Б. е представлявана в настоящото
производство от особен процесуален представител, назначен от
първоинстанционния съд по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, който в настоящото
производство е осъществил процесуално представителство и защита с
подаване на отговор на въззивната жалба и представителство по проведеното
открито съдебно заседание.
Съдът е определил възнаграждение за особения процесуален
представител в размер на 900 лв., като е възложил внасянето му от
въззиваемата страна. В указания срок въззиваемата страна е внесла депозита
за особения процесуален представител. Поради това, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Д. А. Х. определеното възнаграждение в
5
размер на 900 лв. от внесения по делото депозит за осъществено процесуално
представителство по отношение на въззивницата Я. Д. Б..
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебно решение на 04.07.2025 г.
Протоколът се състави в с.з.
Заседанието се закри в 11:20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6