РЕШЕНИЕ
гр. София, …………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 15-ти въззивен състав в публичното заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Цветанка Делова и прокурора Иван Аврамов като
разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 94 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.05.2017г. по НОХД № 15199/2013г., СРС, НО, 102 състав е
признал подсъдимия В.Д.М. за невиновен по обвинението за извършено от него
престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал изцяло по повдигнатото обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при
СРП и допълнение към него, с които се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Прокурорът сочи, че при изясняване на фактическата страна на
делото съдът твърде лесно се е доверил на показанията на св. М., А. и М. –
роднини на подсъдимия, в частта, в която го оневиняват, като е подминал с лека
ръка избледнелите им спомени за ролята на подсъдимия при опазване на
заведението, изгонване на клиентите им от там и заключването на обекта, макар
да счита, че има и други свидетели, които да дават показания в тази насока като
например – св. У. и св. А.. Счита, че съдът е подминал показанията на М.,
подкрепящи обвинението. Сочи още, че съдът повърхностно е анализирал и
защитната версия на подсъдимия, акцентираща на причините за случилото се, но не
отричащо същото. Излага, че съдът е отделил твърде много време на
обстоятелствата във връзка с възникване, развитие и прекратяване на отношенията
между страните, като е игнорирал посегателство върху владението на имота от
страна на подсъдимия М. спрямо св. М.. Намира, че в мотивите липсва задълбочен
анализ и проверка на изложените в ОА факти, доказващи обвинението от субективна
страна – използването на неправни средства и способи за прекратяване договора
за наем от подсъдимия, активни негови действия по отнемане владението на
наемателя върху обекта. Твърди, че това се установява по несъмнен начин по
делото, поради което е доказано по несъмнен начин извършването на деянието от
страна на подсъдимия М. от обективна и субективна страна. Иска от въззивния съд
да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи справедливо наказание.
Въззивният съд при извършената проверка по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или вещи лица или
събирането на нови писмени доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП не
поддържа подадения протест. Моли същият да бъде оставен без уважение, тъй като
в случая според прокурора не се установява някакво имуществено право, което да
бъде предмет на престъплението по чл. 323 от НК, поради това, че и
двамата- М. и М. не са оспорили правото
на собственост, а са изпълнили едни вземания вследствие на наемни
правоотношения.
Защитата на подсъдимия – адв. А. оспорва протеста. Посочва, че същият е
формален и не отговаря на събраните по делото доказателства. Счита, че
първоинстанционният съдебен състав е обсъдил всички доказателства по делото и е
достигнал до единствения възможен извод, че така повдигнатото обвинение следва
да бъде отхвърлено, а подсъдимият – оправдан. Иска от въззивният съд да остави
протеста без уважение.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата
си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е
събраните пред първата инстанция гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: обясненията
на подсъдимия М. /л.188/, показанията на свидетелите А. /л.40/, А. /л.41/, А.
/л.42/, М. /л.68/, Д./л.69/, Л. /л.105/, У. /л.105/, М. /л.106/, М. /л.107/, С.
/л.136/, М. /л.149/, К./л.150/, Р./л.239/, Ч. /л.252/); заключенията на
назначените по делото експертизи - съдебно-оценителна експертиза (л. 65-74 от
ДП), допълнителна съдебно- оценителна експертиза (л. 111 от ДП); справка за
съдимост /л.206/, характеристика на подсъдимия М. /л.213/, анекс към договор за
наем на бирария „Гарони“ /л.212/, три броя разписки за сметки на ток и вода
/л.231-232/, справка от ЧЕЗ „Е.Б.“ АД за консумацията на електроенергия
/л.233/, писмо от Софийска вода /л.234-235,237/, копия от платежни документи
/л.24-26 от ДП/, копия от документи /л.31-37,43-46,100-107 от ДП/.
Настоящата съдебна инстанция
прие, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка
възприетата от първостепенния съд- от една страна не са установени нови факти и
обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга- не са налице основания за
промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото
тя е правилно установена от същия на база на вярна и точна преценка на
доказателствения материал. Анализът на същите сочи на следното:
Подсъдимият В.Д.М., роден на
***г. в гр. Харманли,българин, български гражданин, със средно специално
образование, разведен, неосъждан, управител на фирма "А. 2005" ЕООД,
с настоящ адрес:***, с ЕГН **********.
На 03.08.2010 г. между
подсъдимия М. и М.М. бил сключен срочен договор за наем на недвижим имот -
бирария "Гарони", находящ се в гр. София, ж.к. „********. Страните се
съгласили наемната цена за ползването на имота да е в размер на 1 200 /хиляда и
двеста/ лева. Срокът на действие на договора бил 5 години. Плащането на
наемната цена е следвало да се извършва в брой или по банков път. В тежест на
наемателя били и комунално-битовите разходи, свързани с обикновеното ползване
на имота. Страните подписали приемно-предавателен протокол, който бил
неразделна част от договора за наем. Наемателят обаче системно не изпълнявал
договорните си задължения, поради което на 05.01.2011 г. подсъдимият му изпратил
предизвестие за разваляне на договора, считано от 25.02.2011 г. На 12.01.2011
г. подсъдимият посетил М. в процесното кафене с намерение да уредят финансовите
си отношения. Между страните възникнал словесен конфликт. Представители на
органите на реда пристигнали в бирарията и изискали от клиентите да напуснат,
тъй като работното време на заведението приключило. М. също решил да си тръгне,
като взел и личните си вещи, хвърлил ключовете и си тръгнал, след което
подсъдимият сменил патрона на вратата от процесния обект.
Първоинстанционният съд е
направил правилна преценка на целия доказателствен материал, въз основа на
което е изградил и своите правни изводи, която преценка настоящият съдебен
състав намира за правилна, обоснована, законосъобразна и споделя напълно,
поради което възприе фактическата обстановка, идентична с тази, приета от
първата инстанция.
В тази връзка въззивният съд
отчита, че в мотивите към първоинстанционната присъда коректно са изследвани
показанията на свидетелите Д., Л. и С.. Съдът уместно е отчел, че същите не
допринасят за изясняване на обстоятелства, свързани с предмета на делото, тъй като касаят наемни правоотношения между св. Д., С. от една страна и
подсъдимото лице от друга. Правилен е изводът на първата инстанция, че макар и
св.С. да описва инвентара в заведението, то договорните отношения между нея и
подсъдимото лице са възникнали в последващ период от време, при което съвсем
обичайно и вероятно е промяна в инвентара да настъпи във всеки един момент от
напускането на М. до влизането на С. в заведението като наемател. Обосновано е
отчетено, че показанията на св. Л. не съдържат информация, която да изяснява
факти и обстоятелства, предмет на установяване в настоящото производство, поради
което и този съд не гради своите фактологични изводи върху тях.
Подобно на районния съд, този
съд приема показанията на св.К.като производен източник на информация,
пресъздаващ разказа на св.М.. Доколкото информацията, която споделя касаеща влошените
отношения между св.М. и подсъдимия, както и причината за това –неразбирателство
по отношение на наемите, въззивният състав се довери на казаното от него в тази
му част. Съдът не кредитира заявеното от този свидетел, че заведението преди да
влезе като наемател св. М. е било „бардак“, тъй като тези твърдения се
опровергават от св. М., който посочва, че почти цялото оборудване в заведението
е било на наемодателя.
На следващо място настоящият
съдебен състав намира за обективно и логично съдържащо се в мотивите към
присъдата доказателствено изследване на показанията на свидетелите А., А., М., Р.и
Ч., които внасят идентична информация относно причините за конфликтите между
подс. М. и неговия наемател – св.М.. Всички те са категорични, че са
присъствали на множество разправии помежду им относно неплатени сметки за наема
на заведението и текущи разходи за консумирана електроенергия и пр. Също така, както правилно е отчел районният съд, показанията на
тези свидетели са убедителни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи както
помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав
намира, че съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти
имат показанията на свидетеля М.. Въз основа информацията, изводима от този
доказателствен източник става ясно, че свидетелят е имал намерението да напусне
имота и по никакъв начин не е оспорвал владението върху него. Същият
безпротиворечиво изяснява, че желанието му е било да си възвърне депозита,
който е предоставил от 600 евро като посочва, че е смятал сам да напусне търговския
обект. Наред с това свидетелства, че си е тръгнал от процесния имот напълно доброволно,
взел е свои вещи със себе си и оставил ключовете там, пояснява, че лично е възприел смяната на патрона,
извършена от подсъдимото лице. Основателно контролираната инстанция не е кредитирала
показанията на св.М. относно твърдението, че процесната вечер подс. М. е спрял
тока в заведението, поради това, че тази информация не се основава на личните
възприятия на свидетеля, а на чутото от негови клиенти.
Подобно на контролираната
съдебна инстанция настоящият въззивен състав намира, че показанията на св. А.
следва да се кредитират частично, доколкото част от споделената от нея
информация стои изолирана и не намира потвърждение в останалите доказателства,
кредитируеми от съда. Така например правилно е отбелязано, че свидетелката
твърди, че наемодателят е решил св. М. да напусне заведението, а последният е
категоричен, че доброволно е напуснал процесния имот. Несъмнено вярна е
констатацията на първата инстанция, че показанията на св. А. са и вътрешно
противоречиви, тъй като първоначално свидетелката твърди, че е имало разпри
между подсъдимия и св. М., при което полицаите са затворили заведението за да
не изчезне нещо отвътре, но впоследствие заявява, че всъщност не е присъствала,
когато полицията е пристигнала, а си е била вкъщи.
Въззивната инстанция
намира, че в настоящия случай обясненията на подсъдимия М., който внася
информация относно причините за конфликта между него и св. М. и развоя на интересуващите
процеса събития не представляват единствено средство за защита, а следва да
бъдат ценени като годно доказателствено средство, доколкото същите
кореспондират с останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно
трайно установената съдебна практика обясненията на подсъдимия имат двойнствена
правна природа- те са едновременно средство за защита и годно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия,
събран по делото доказателствен материал. В своите обяснения подсъдимият
споделя за наличие на проблеми със събиране на наема за процесния търговски
обект и желанието му в тази насока да прекрати договора за наем със св. М..
Тези обяснения намират своето потвърждение в показанията на свидетелите А., А., М., Р.и Ч.,
които потвърждават, че са присъствали на разправии между тях относно неуредени
финансови задължения на св. М., отделно от наличните по делото копия на анекси към
договор, удостоверяващи намерението на подсъдимия да прекрати наемното
правоотношение, поради неизпълнение. Последното се потвърждава от св. М., който
заявява, че е наясно с изготвения Анекс към Договора за наем /л.43 от ДП/ и е
имал намерение да напусне имота.
Относими към
предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка
по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства, каквито са Договор
за наем и Анекси към него, справка за съдимост и др. При служебната проверка на
същите, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при
събирането им, които да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на останалите
доказателства, като по този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се
събития.
И този съд не
кредитира заключението на изпълнената по делото съдебно-оценителна експертиза,
тъй като пазарната оценка на стойността на отнетото право на ползване на
наемателя е за целия срок на действие на договора от 5 години. Обосновано е
посочено, че в хода на съдебното производство се доказва, че подсъдимият и св. М.
са постигнали съгласие за предсрочно прекратяване, считано от 25.02.2011г.
Видно от показанията на св. М., той е бил запознат с писменото предизвествие.
Въззивният съд не кредитира и заключението на допълнителната съдебно-оценителна
експертиза, тъй като по делото не се установи конкретния инвентар на
заведението към инкриминираната дата.
При така
установеното фактическо положение, СГС се солидализира с изводите на
контролираната инстанция, че с деянието си подсъдимият В.Д.М. не е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 323, ал.1 от НК.
Съставомерността на деянието по този текст от
обективна страна предполага претендирано от дееца, съответно оспорвано от
другиго, действително или предполагаемо субективно материално право, което
деецът осъществя самоволно, не по установения от закона ред с действие, като
случаят не е маловажен.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на
районния съд, като също намира, че престъплението, в което е обвинен подсъдимия
М. е несъставомерно, тъй като от обективна страна не е доказано, че е
реализирано изпълнителното деяние. Не се доказва, че са налице спорни отношения
между страните по отношение владението на имота, както се твърди в обвинителния
акт. В своите показания св. М. посочва, че той е имал намерение да напусне търговския
обект и по никакъв начин не оспорва владението върху него или пък го е оспорвал
преди това. Конфликтните отношения между него и подсъдимото лице са били
породени от неуредени финансови задължения, но той сам и доброволно е напуснал
заведението като е оставил ключовете там. Въз основа на казаното от св. М.
става ясно, че е бил запознат със съдържанието
на даденото му предизвестие за прекратяване на договора, а неговите претенции
са били свързани с даденото капаро на подсъдимия, но не и с владението на
процесното заведение. С оглед всичко изложено и щом фактите по делото сочат, че
няма спор относно владението на процесния имот между страните, то не може да се
осъществи състава на престъплението самоуправство.
Предвид всичко изложено, съдът намира обвинението за
недоказано, до който извод след собствен доказателствен анализ законосъобразно
е достигнал и районният съд. Въззивният съд счита, че доказателственият анализ
е проведен коректно, като не е допусната подмяна във вътрешното убеждение на
първата инстанция.
Имайки предвид изложеното, разгледаният въззивен
протест се явява неоснователен, като не се установяват обстоятелства,
позволяващи уважаването му. При извършена проверка на първоинстанционната
присъда, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната й, нито основания за изменението й, поради
което тя следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от
горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №132160 от 30.05.2017г. на Софийски районен съд, постановена по НОХД №
15199/2013, НО, 102 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.