Определение по дело №2363/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4166
Дата: 10 ноември 2022 г. (в сила от 10 ноември 2022 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20223100502363
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4166
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502363 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130, ал. 3 от СК.
Образувано е по повод частна жалба на Й. Т. М., действаща лично и със съгласието
на своите родители и законни представители В. Й. Д. и Т. М. М. срещу Определение № 505
от 05.08.2022г. по гр.д. № 420/2022г. по описа на ДРС, II състав, с коeто на основание чл.
130, ал. 3 от СК е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател – молител
по делото за даване на разрешение за прекратяване на застрахователна полица №
10051666/01.08.2008г. сключена с „Метлайф Юръп Д.А.К“ – Клон България и получаване на
откупната стойност в основното покритие в размер на 3533.27 евро, която сума да бъде
преведена по банкова сметка на детето, открита в Банка „ДСК“ АД, с IBAN
BG03STSA93000028783428 с титуляр Й. Т. М. с ЕГН **********.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение. Изложените съображения са, че по силата на
сключена застрахователна полица № 10051666/01.08.2008г. с „Металйф Юръп Д.А.К“ –
Клон България непълнолетната Й. М. е застраховано лице. Притежателят на полицата –
застраховащ Йордан Ангелов Димитров е починал на 19.10.2021г., като застрахованото
непълнолетно лице е встъпило в правата и задълженията на починалия съгласно чл. 16 от
ОУ по застраховка живот към полицата, като падежът на застраховката е 01.08.2028г. Ето
защо правата на застраховащия следва да се упражняват от детето, чрез неговите родители и
законни представители. Детето не може да заплаща само своите застрахователни премии, а
родителите нямат възможност за продължаване на плащанията до настъпване на падежа
през 2028г., поради което са преценили, че в интерес на детето е, застраховката да бъде
прекратена и откупната сума, която следва да бъде изплатена от застрахователя в полза на
Й. М., да бъде внесена по банкова сметка на детето. Застрахователят е изискал за
предприемане на разпоредителните действия представяне на разрешение от съд. Искането за
издаване на разрешение е отправено на това основание. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК
1
е приложима в хипотеза на разпореждане с движими вещи – пари, за което разрешение
следва да се издаде след преценка защитен ли е интереса на детето. Съгласно чл. 6 от ОУ
застрахованият има право да прекрати застраховката, чрез писмено заявление до
Централния офис на дружеството, което по естеството си представлява разпореждане с
договора, както и с движимото имущество – паричната сума, която следва да й бъде
изплатена от застрахователя. Изразено е положително становище, че прекратяването на
застрахователната полица и получаването на сумата по сметка на детето е в интерес на
детето от ДСП – Девня. Обжалваното определение е и в нарушение интереса на детето,
доколкото след смъртта на застраховащия и спиране на плащанията на премиите по
застраховката, от събраната сума в полза на застрахования – детето, започват да се удържат
съответните вноски, което намалява имуществото на детето. Ето защо родителите следва да
предприемат плащания до навършване на пълнолетие или да се прекрати застраховката с
получаване на събраната до момента сума. А прекратяване може да предприеме именно
застрахования – непълнолетното дете. В този смисъл отправили искане обжалваното
определение да се отмени и да се постанови издаване на разрешение за прекратяване на
застрахователната полица и за получаване на откупната стойност по основно покритие по
банкова сметка на детето.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ДРС е образувано по повод предявена от Й. Т. М. с ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своите родители и законни представители
В. Й. Д. и Т. М. М. молба с правно основание чл. 130, ал. 3 от СК за издаване на
разрешение за прекратяване на застрахователна полица № 10051666/01.08.2008г. сключена с
„Метлайф Юръп Д.А.К“ – Клон България, както и за получаване на откупната стойност по
основно покритие в размер на 3533.27 евро, която сума да бъде преведена по банкова сметка
на детето, открита в Банка „ДСК“ АД, с IBAN BG03STSA93000028783428 с титуляр Й. Т. М.
с ЕГН **********.
Молбата е основана на твърдения, че непълнолетната Й. М. има качеството
застраховано лице по описаната застрахованата полица. Притежателят на полицата и
застраховащ Йордан Ангелов Димитров е починал на 19.10.2021г.. Застрахованото лице е
встъпило в правата на и задълженията на починалия съгласно чл. 16 от ОУ по застраховката
живот към полицата, падежът по която е 01.08.2028г. Застрахованото лице понастоящем е
непълнолетно и няма възможност да заплаща застрахователните премии по застраховката до
настъпване на падежа, поради което отправила искане за даване на разрешение за
прекратяване на застрахователната полица и получаване на откупната стойност по
основното покритие. Към 10.04.2022г. молителката не е заплатила застрахователната
премия, поради което към момента на съдебното сезиране откупната стойност по основното
2
покритие се равнява на 3700.15 – 166.88 = 3533.27 евро.
Видно от Удостоверение за раждане от 12.11.2007г. Й. Т. М. е родена на 10.11.2007г.
от майка В. Й. Д. и баща Т. М. М. и към настоящия момент е почти на 15 години.
Съгласно Застрахователна полица № 10051666 от 01.08.2008г. притежател на
полицата е Йордан Ангелов Димитров, а застрахован Й. Т. М. като основна застраховка
живот включва 20 годишна застраховка при достигане на определена възраст. По силата на
полицата застрахователят „Ей Ай Джи Лайф България“ ЕАД е поел задължение да заплати
застрахователната сума по основната застраховка „Живот“ плюс Бонуса – на застрахования,
ако същият е жив към датата на падежа на полицата. Съгласно чл. 16 от ОУ към полицата
ако притежателят на полицата почине, неговите права и задължения се прехвърлят върху
застрахования и се упражняват от него, освен ако е уговорено друго.
Видно от препис – извлечение от акт за смърт Йордан Ангелов Димитров е починал
на 19.10.2021г. в гр. Варна.
Съгласно служебна бележка от 05.04.2022г. издадена от „Метлайф Юръп Д.А.К“ –
Клон България по описаната полица застраховано лице е Й. Т. М. като откупната стойност
по основно покритие е 3700.15 евро, допълнителна доходност – 26.26 евро. В случай, че не
постъпи застрахователна премия в размер на 166.88 евро до 10.04.2022г., то по полицата ще
се активира автоматичен премиен заем, стойността на който ще бъде приспадната от
откупните стойности по полицата.
В писмено становище от 23.05.2022г. Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Девня е
изразило становище, че е в интерес на детето Й. М. сумата по застрахователната полица да
постъпи по негова сметка.
При тези данни по делото в обжалваното определение ДРС приел, че едностранното
прекратяване на договор по смисъла на чл. 447 от КЗ, както и упражняването на правото на
откуп по застраховка живот по чл. 451 от КЗ не попадат в кръга на имуществени права на
детето, за разпореждането с които се изисква разрешение от районния съд, като не може по
тълкувателен път да се разширява приложното поле на чл. 130, ал. 3 от СК. Последната не
предоставя правомощие на районния съд да дава или да отказва разрешение като
поисканото за прекратяване на застрахователна полица и получаване на откупна стойност,
поради което приел молбата за недопустима и оставил същата без разглеждане.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК извършването на действия на
разпореждане с недвижим имот, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и
с ценни книги, принадлежащи на дете, се допуска с разрешение на районния съд по
настоящия адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Разпоредбата
се намира в главата, уреждаща отношенията между родители и деца.
Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане с
недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни
книги, принадлежащи на детето по реда на чл. 130, ал. 3 от СК следва да бъде извършена от
3
съда с оглед интересите на детето от извършването на конкретното разпореждане,
изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с
удовлетворяване на нуждите му. Преценката следва да бъде извършвана с оглед
особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването
на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед
особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено, но винаги
при отчитане интереса на ненавършилото пълнолетие лице, който трябва да е безусловно и
по категоричен начин установен. От една страна да бъде взето предвид дали
удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на детето чрез
извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и
самото извършване на разпореждането, т.е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на
разпореждането нужди и потребности на детето без интересите му да бъдат накърнени.
В случая ДРС е бил сезиран със заявление от непълнолетно дете, действащо лично и
със съгласието на своите родители с искане за даване на разрешение за извършване на
действие на разпореждане с движими вещи чрез формална сделка, което попада в
предметния обхват на чл. 130, ал. 3 от СК – прекратяване на застраховка „Живот“, сключена
на 01.08.2008г. със срок 20 години, по която има качеството застраховано лице и получаване
на откупната стойност по договора от застрахователя по собствена банкова сметка, поради
настъпила в хода на застрахователното правоотношение смърт на застраховащия и
невъзможност за плащане на застрахователната премия от непълнолетния, както и от
родителите му поради липса на доходи. Невъзможността за плащане на застрахователната
премия в размер на 166.88 евро на падежа от своя страна, обуславя активиране на
автоматичен премиен заем, стойността на който се приспадна от откупните стойности по
полицата, т.е. стойността на спестовната част от начислените премии намалява.
Искането е процесуално допустимо, валидно сезира правораздавателната
компетентност на сезирания съд, който на основание чл. 2 от ГПК дължи да разгледа и
разреши подадената до него молба за защита и съдействие на имуществените права на
детето по същество, при отчитане на висшия му интерес и като съобрази, че забавянето на
произнасянето е уврежда този интерес. Неправилно е разбирането в обжалваното
определение, че действията по прекратяване на застраховка „живот“ и получаване на
откупната стойност не попадат в обхвата на иначе изчерпателно изброените действия на
разпореждане, за които се изисква разрешение от съда по реда на чл. 130, ал. 3 от СК. В
разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК са визирани в обобщен вид действията на разпореждане
с недвижим имот, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове и с ценни книги, без да
са описани по изчерпателен ред всички възможни видове разпоредителни действия с имот,
вещ, влог или ценни книжа. В този смисъл е необоснован изводът, че доколкото
разпоредителното действие с движими вещи – пари, съставляващи стойността на
спестовната част от начислените премии по застраховка „живот“ и тяхното получаване и по
упражняване на правото на застрахованото лице по реда на чл. 451, ал. 1 от КЗ е извън
предметния обхват на чл. 130, ал. 3 от СК, доколкото не е описано в текста му. Ето защо
4
оставяйки искането без разглеждане като недопустимо, ДРС е постановил
незаконосъобразен съдебен кт, който следва да се отмени.
След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и при
произнасяне по същество на искането, първоинстанционният съд следва да съобрази, че
фактическите твърдения заложени в обстоятелствената част на молбата са подкрепени от
доказателствата по делото; изразено е становище от ДСП – Варна, че действието
кореспондира с интереса на непълнолетното дете, като сумата ще бъде преведена по лична
банкова сметка на детето.
По тези съображения съдебният състав приема, че обжалваното определение следва
да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждането му от етап постановяване на акт по
същество на искането.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на Й. Т. М., действаща лично и със съгласието на своите
родители и законни представители В. Й. Д. и Т. М. М. Определение № 505 от 05.08.2022г.
по гр.д. № 420/2022г. по описа на ДРС, II състав, с коeто на основание чл. 130, ал. 3 от СК
е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател – молител по делото за
даване на разрешение за прекратяване на застрахователна полица № 10051666/01.08.2008г.
сключена с „Метлайф Юръп Д.А.К“ – Клон България и получаване на откупната стойност в
основното покритие в размер на 3533.27 евро, която сума да бъде преведена от
застрахователя по банкова сметка на детето, открита в Банка „ДСК“ АД, с IBAN
BG03STSA93000028783428 с титуляр Й. Т. М. с ЕГН **********.
ВРЪЩА делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на искането от етап постановяване на акт по същество на същото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл.
280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5