РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. гр. Хасково, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100464 по описа за 2022 година
Предявен е иск от АНГ. ХР. В., ЕГН **********, с адрес: ********, със съдебен
адрес: ********* адв. Д.Д., против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, с правно основание
чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. За претендираните суми е
издадена заповед № 782 от 02.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1388 по описа за 2022г. на Районен съд - Пловдив.
Ищецът твърди, че предявява настоящия иск за установяване на вземането по
ч.гр.дело № 20215330101388/2022 г. по описа на РС-Пловдив, тъй като срещу издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК било постъпило възражение
от длъжника „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Въпреки че заповедното производство било
проведено от РС-Пловдив, по седалището на длъжника-ответник, настоящото исково
производство следвало да бъде проведено от РС-Хасково по седалището на ищеца, предвид
разпоредбата на чл.113 ГПК, тъй като същият имал качеството на потребител по смисъла на
§1 т.41б от ДР на Закона за енергетиката, както и по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.
Ищецът сочи, че ответното дружество издало Фактура № **********/19.01.2022 г. на
стойност 131,92 лева, за електрическа енергия, допълнително начислена за стар период
11.11.2021 г. – 15.12.2021 г., отделно от редовните ежемесечни фактури, за обект с ИТН:
*******, намиращ се в ********, на клиент с кл. № **********, чийто титуляр бил
последният. На 26.01.2022 г. при заплащане на всички битови сметки на каса на „Изипей“
АД, платил измежду тях и сумата от по посочената фактура, считайки я за редовна сметка за
януари месец 2022 г.
В исковата молба е посочено, че ищецът не е ползвал тази допълнително начислена
ел. енергия за посочения стар период по процесната фактура не била ползвана от него, и
същата била издадена без правно основание, поради което следвало сумата от 131,92 лева да
му бъде възстановена.
1
С тези мотиви се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за
установено задължението на ответника към ищеца по Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.дело № 20215330101388/2022г. по описа на РС-Пловдив
за сумата от 131,92 лева - главница по Фактура № **********/19.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същият за
неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Посочва, че са налице
всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия, поради
което сумата в размер на 131,92 лева с ДДС била дължима от ищеца.
По съществото на спора ответникът твърди, че на 15.12.2021г. при извършена
проверка на електромер с фабричен № 12424783, ИТН: *******, кл. № ********** отчитащ
доставената електрическа енергия в обекта на ищеца, от служители на
„Електроразпределение Юг" /„ЕР ЮГ"/ ЕАД било установено, че електромерът е с изгаснал
дисплей, поради което консумираната електрическа енергия не можело да бъде отчетена. За
извършените действия бил съставен констативен протокол № 649439 от 15.12.2021г., като
бил изготвен в присъствието на свидетел. Протоколът бил подписан от посочените лица.
Ето защо ответникът намира, че при наличието на предпоставките по чл. 52, ал. 1, т.2
от ПИКЕЕ е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия, като било
начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер на 566 kWh.
Стойността на допълнителното количество електрическа енергия, изчислена по
определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, за период от 34 дни (чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ) била в размер на 131,92
лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 34 дни, като
началото на корекционния период - 11.11.2021г. представлявала датата на последния отчет
на електромера, съгласно извадка от ежедневните отчети на електромера от системата за
дистанционен отчет, като след тази дата до датата на демонтажа на процесния електромер не
били фактурирани количества електрическа енергия освен процесните 566 kWh. Последната
дата била датата на извършената последваща техническа проверка и демонтаж на процесния
електромер - 15.12.2022г. За посочената сума била издадена фактура № ********** от
19.01.2022 г., изпратена на ищеца с писмо с обратна разписка, с което била спазена
процедурата по ПИКЕЕ.
Ответникът посочва, че съществува законово основание за начисляване на процесната
сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията и реда
за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия - чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. На това основание
КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX и конкретно
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ. На основание чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ
стойността на допълнителното количество електрическа енергия била изчислена по
определената от КЕВР пазарна цена на електрическа енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към
обществото.
Поддържа се още, че обстоятелството, кой бил конкретният извършител, било
ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените законови разпоредби,
регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържало
изисквания за извършване корекции на сметки при установено виновно поведение на
крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по
2
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В допълнение сочи, че корекционната процедура цели възстановяване
на настъпило без основание имуществено разместване, а не да бъде ангажирана
отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Ответникът отбелязва, че от 04.05.2019г. в законна сила били влезли нови ПИКЕЕ,
според които преизчисляването на количеството електрическа енергия се извършвало от
операторите на съответните електрически мрежи, а не от крайния снабдител на
електрическа енергия. Поради тази причина крайните снабдители вече не издавали фактури
за допълнително начислени количества електрическа енергия, а дейността по
преизчисляването и фактурирането на количества неизмерена, неточно и/или неправилно
измерена електрическа енергия се извършвала от оператора на съответната електрическа
мрежа, към която бил присъединен конкретният обект на клиент. Ето защо счита, че общите
условия на крайния снабдител на електрическа енергия, в случая „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, били ирелевантни, съответно неотносимо към процесния случай е
дали в тях се предвижда изричен ред за уведомяване на клиентите.
С оглед изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли
същият като такъв да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1388/2022 г. по описа на РС - Пловдив,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. рег.
№ 7601-11/31.01.2022г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед №
782/02.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната
сума, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 300
лева за адвокатско възнаграждение (л.21 от гр.дело № 464/2022 г. на РС Хасково). В
предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от
10.02.2022 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок и последният е сторил това.
Не се спори по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия като клиент с
клиентски № **********, доставяна до обект с ИТН: *******, находящ се в *********, а
ответното дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е оператор на електрическата
мрежа.
Липсва спор и относно обстоятелството, че на 15.12.2021г. е извършена проверка на
меренето на електрическа енергия на обекта на ищеца от служители на
„Електроразпределение Юг", за което е съставен констативен протокол и въз основа на него
е издадена фактура № ********** от 19.01.2022 г. на стойност 131,92 лева с ДДС, която
ищецът е заплатил на ответника. Фактите се установяват и от представените от страните
писмени доказателства като според представената от ищеца Разписка №
0400014830069776/26.01.2022 г., същият на 26.01.2022 г. е заплатил сумата от 131,92 лв. по
Фактура № ********** от 19.01.2022 г.
От приетия като доказателство по делото Констативен протокол № 649439 от
15.12.2021 г. се установява, че на същата дата представители на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД са извършили проверка на измервателната система на ищеца и средство за
търговско измерване с фабричен № ********* в присъствието на представител на клиента –
Х..А. В.. При проверката е било установено, че електромерът е повреден, с изгаснал
дисплей. Монтиран е нов изправен електромер. Този констативен протокол е подписан от
извършилите проверката, представители на оператора на електрическата мрежа, както и от
присъствалия представител на клиента.
С писмо с изх. № 964/19.01.2022г. ищецът е бил уведомен от ответника за
3
извършената проверка, видно от приложеното известие за доставяне № ИД PS 4040 01P50T
D.
Представени са също справка за коригиране на сметката за електроенергия и Фактура
№ ********** от 19.01.2022 г., от които е видно, че вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер №
********* за периода от 11.11.2021 г. до 15.12.2021 г. на клиент с кл. № ********** е
допълнително начислена енергия от общо 566 кВтч на стойност 131,92 лева с ДДС. За
извършената корекция било изпратено писмо, видно от приетото по делото известие за
доставяне № ИД PS 4040 01P50T D.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен поради следните съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на
процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършване
на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата
страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за
доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради
неизмерването й, както и размера на вземането, съответстващ на представената по делото
фактура № ********** от 19.01.2022 г.
Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е
валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата на сключен договор за
продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4
ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съответно
приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. Не се спори, а и са представени
писмени доказателства, че ищецът е заплатил на ответника сумата по фактура №
**********/19.01.2022 г. в размер на 131,92 лв.
Твърденията и на ищеца, и на ответника относно дължимостта на процесните суми се
основават на правни съображения, свързани с правото за извършване на едностранна
корекция на сметки на потребителите и спазване на установения за това нормативен ред.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54 от 2012г. в сила от 17.07.2012г. в
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ е
предвидено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В
изпълнение на тези разпоредби ДКЕВР е приела нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г., в които са предвидени случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. Тези правила,
доколкото не е посочено друго, влизат в сила три дни след обнародването, тоест от
04.05.2019г. Същевременно съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА те нямат обратно действие,
тъй като изрично не им е придадено такова. Извършената проверка, обективирана в
констативния протокол от 15.12.2021г. за установяване на неправилно и/или неточно
4
измерена електрическа енергия, е осъществена след влизането в сила на приетите от ДКЕВР
ПИКЕЕ, поради което същите се явяват приложимият материален закон към отношенията
между страните по повод извършените от ответника действия по установяване на неточно
измерване и начисление на цена за електрическа енергия на същото основание.
Съгласно чл. 42, ал. 5, изр. последно от ПИКЕЕ, в случай, че при проверката се
установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната
система, се съставя констативен протокол по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. В настоящия случай
при извършена проверка на електромер с фабричен № ********* е констатирано, че същият
е повреден, с блокирал дисплей и не отчита консумираната ел. енергия, поради което е
възникнало задължението да се състави констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване. Протоколът следва да се подпише от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
Когато ползвателят отсъства при съставянето на констативния протокол, същият следва да
се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора. В настоящия случай в приетия по делото констативен протокол е
отбелязано, че същият е изготвен в присъствието на Х..А. В. в качеството му на
представител на клиента, а също така е подписан от него, което обстоятелство не се оспорва
от ищеца, с оглед на което цитираните от ищеца правила на чл.49, ал.3 и ал. 4 от ПИКЕЕ,
свързани със задължение за уведомяване са неприложими в случая.
Неприложимо, според настоящия съдебен състав и неуместно се явява позоваването
от страна на ищеца на нарушение на чл. 58 от ПИКЕЕ, доколкото в случая не са касае за
установено при проверката неправомерно присъединяване или намеса в измервателната
система, в който случай би възникнало задължение на мрежовия оператор незабавно да
уведомява за това Министерството на вътрешните работи, а за повреда. Тоест в настоящия
случай и предвид установената неизправност в измервателната система, вкл. и от отразеното
в констативния протокол се установява, че е спазена и разпоредбата на чл. 49, ал. 7 от
ПИКЕЕ, като е монтирано ново средство за търговско измерване, чийто метрологични и
технически характеристики са в съответствие с нормативните. Следва да се има предвид
обаче, че в действителност констативният протокол представлява частен свидетелстващ
документ и се ползва единствено с формална доказателствена сила, тоест относно
авторството на документа (лицата, посочено в него като негови автори са лицата, които
действително са го подписали).
При това положение се установява, че е бил спазен установения в ПИКЕЕ
нормативен ред, съответно е възникнало, така нареченото „право на корекция на сметка“
или правото на оператора на съответната електрическа мрежа да изчисли количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване.
Съдът намира обаче, че спорното парично задължение не е възникнало и съответно
предявеният иск се явява основателен на друго основание. Посочените по-горе разпоредби
на относимата правна регламентация предвиждат единствено възможността за едностранна
корекция на сметката на потребителя, но не въвеждат неговата безвиновна отговорност.
ПИКЕЕ уреждат условията и реда за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и съответно техническата процедура за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при наличието на някоя от тези хипотези. За да възникне
обаче задължението за заплащане на цената след остойностяването на неизмерената,
неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия следва да се докаже при
условията на пълно и главно доказване виновното поведение на ищеца, доколкото
приложение намира разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД. От доказателствата по делото не може да
5
се приеме за безспорно установено, че въобще е налице нерегламентиран достъп до
средството за търговско измерване на ищеца, довело до неточно отчитане или до неотчитане
на количеството електроенергия, като не са ангажирани доказателства, въз основа на които
да се приеме, че неправомерното въздействие върху СТИ се дължи именно на виновно
поведение на ищеца или на негов представител. Дори и да се приеме, че с уредената в
ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна (обективна) отговорност на
потребителите на електроенергия, следва да се има предвид, че с оглед противоречието й на
чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно който един от принципите при търговията с
електрическа енергия е защита интересите на потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА
тя не следва да бъде приложена. В § 1 на Закона за защита на потребителите е предвидено,
че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на
защита на потребителите. Освен това, съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като
поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера
е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
В допълнение към изложеното следва да се посочи още, че ответникът
„Електроразпределение Юг" ЕАД не е и носител на спорното вземане за допълнително
начислена ел. енергия. Вземането за стойността на доставената ел.енергия произтича от
сключения, на основание чл.11 т.4 и чл.15 ал.2 т.3 от ПТЕЕ, ред. ДВ бр.40 от 05.05.2020 г.
договор за продажба на ел. енергия между крайните снабдители, от една страна, и битови и
небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа
на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Основание
обаче за възникване на правоотношението между ищеца, като краен клиент, и ответника,
като оператор на електроразпределителна мрежа, е договорът за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа по чл.11 т.3, вр. чл.14 ал.2 т.1
от ПТЕЕ, по което ответникът няма вземане спрямо ищеца. Според чл.28 ал. 1 от ПТЕЕ,
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови
услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, като в този смисъл е и клаузата
по чл.17 ал.2 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, според която това
дружество, като краен снабдител издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване,
пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. Съгласно чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ, в
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
„задължения към обществото". Съгласно §1 т.41а б.„а" от ДР на ЗЕ, „ползвател на мрежата"
е физическо или юридическо лице- ползвател на електропреносна и/или
електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или
електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед съществуващите
между страните правоотношения, под ползвател на мрежа по смисъла на чл.56 ал. 1 от
ПИКЕЕ следва да се има предвид първата алтернатива от посочения текст на ДР на ЗЕ, а
именно - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо
електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа, а не
крайният клиент, който няма преки финансови отношения с оператора на
електроразпределителната мрежа. В чл.56 ал.2 от ПИКЕЕ е предвидено, че ползвателят на
мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от
оператора на съответната мрежа по реда на ал.1, съответстваща на разпоредбата на чл.28
ал.2 от ПТЕЕ, според която крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира
и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други
мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
6
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Освен това
в чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ е предвидено, че преизчислените количества електрическа енергия
по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна
цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, какъвто е видът на
разходите на оператора на електроразпределителната мрежа. Анализът на относимата в
случая правна регламентация води до извод, че при констатирано неточно измерване на
средството за техническа измерване на доставената електрическа енергия, ответникът в
качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа следва на основание чл.56
ал.1 от ПИКЕЕ да издаде на доставчика в качеството му на ползвател на мрежата фактура за
покриване на технологичните му разходи по чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ, заедно със справка за
преизчислените количества електрическа енергия, който пък от своя страна следва да издаде
фактура на крайния клиент за неотчетената ел.енергия и за стойността на мрежовите услуги.
От изложеното може да се заключи, че ответникът, в качеството си на оператор на
електроразпределителна мрежа, няма вземане срещу ищеца, като краен клиент, за
допълнително начислената ел. енергия, което вземане принадлежи на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, като продавач по договора за продажба по чл.15 от ПТЕЕ.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1388/2022г. по
описа на РС - Пловдив. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за внесена държавна такса и 300,00
лева за платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 325,00 лева за
платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, доколкото този размер не надвишава
определения съобразно чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минимум от 300лв. и съответства на фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, съществуването
на вземане на АНГ. ХР. В., ЕГН **********, с адрес: ********, със съдебен адрес:
********* адв. Д.Д., спрямо него за сумата от 131,92 лева, представляваща платена без
правно основание стойност на ел. енергия за минал период - от 11.11.2021 г - 15.12.2021 г. за
обект, находящ се в *********, с ИТН: ******* и с клиентски № **********, за което е
7
издадена фактура № **********/19.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1388/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив - 31.01.2022г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на АНГ. ХР. В., ЕГН **********, с адрес: ********, със съдебен адрес: *********
адв. Д.Д., сумата от 650,00 лева, от която 325,00 лева, представляваща направени разноски
по настоящото дело и 325,00 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. №
1388/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за които е издадена Заповед № 782 от
02.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
8