Решение по дело №302/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 209
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150200302
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 209

 

Град Несебър, 21.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.

 

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър П. административно наказателно дело № 302 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на “Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, МОЛ Галерия, сладоледен салон “Д.”, улица *******, етаж 1, представлявано от управителя М.К.П., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 5788 на ОДМВР Бургас, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, му е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.

              Жалбоподателят счита, че Електронният фиш е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на процесуалните правила. Макар и да е посочено, че санкцията се налага на търговското дружество, след като наред с това е използван термина “управлява”, по този начин се създава неяснота относно лицето, чиято отговорност е ангажирана, нарушава се правото на защита. Ако е прието, че автомобилът е управляван от законния представител на дружеството, това е следвало да бъде изрично посочено и да му бъде наложена глоба в размер, посочен в 638, ал.3 от КЗ, а ако е ангажирана отговорността на дружеството – собственика на автомобила, за това, че е “допуснал“ управлението без „Гражданска отговорност”, приложима е разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. Приложената в случая разпоредба на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ касае случай на неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и не е свързана с управлението на автомобила. Като нарушен посочва и чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба предвижда електронен фиш да се издава, когато се налага наказание „Глоба“, но не и „Имуществена санкция“, която не е предвидено да се налага на физическо лице. Моли Електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски.

              В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на Електронния фиш. Претендира разноски.

              Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

              Съдът като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

              Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД на МВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 5788, за това, че на 03.08.2019г. в 08:21 часа на Главен път І-9, 205,5 км., посока към град Бургас, управлява МПС без валидна застраховка ГО; МПС е посочено като Товарен автомобил “Пежо Боксер” с рег.№ *******, а като негов собственик е посочен “Д.” ЕООД, ЕИК ********, чийто законен представител е М.К.П.. В съдържанието на Електронния фиш е посочено, че нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 542. Имуществената санкция в размер на 2 000 лева е наложена за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ.

              Към административно наказателната преписка са приложени: Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система от 03.08.2019г. съгласно Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.; Протокол № З-5-19 от 18.03.2019г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол “TFR – 1M” (последваща проверка след ремонт); снимков материал.

              По делото не е приложена справка от регистрите, водени в “Гаранционния фонд”, от която да се установи дали към 03.08.2019г. товарният автомобил е имал или не е имал сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.

              Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от получаването на отказа за анулиране на фиша.

              В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, пради което възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба е било ограничено.

              В материалите по делото не се съдържат данни за връчване на процесния Електронен фиш, поради което и с оглед установените в националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на гражданите, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

              По законосъобразността на електронния фиш съдът преценява два момента: законосъобразност от материалноправна страна и законосъобразност от процесуалноправна страна.

              Според разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. И на такова лице, в хипотезите на чл.638, ал.1 от Кодекса за застраховането, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага глоба или имуществена санкция в зависимост дали е физическо лице или юридическо лице, съответно едноличен търговец.

              Разпоредбите на чл.483, ал.1, т.1 и чл.638, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането са по своята същност материалноправни разпоредби и следва задължително да се посочат, когато се реализира съответния вид административно наказателна отговорност, регламентирана в Кодекса за застраховането, но със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и впоследствие – издаване на наказателно постановление, т.е. по чл.647, ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането.    

              В случая става въпрос за съвсем друга процедура, която не е упомената в обжалвания Електронен фиш. В Кодекса за застраховянето е предвиден специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство: чл.647, ал.3 от КЗ гласи: “Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствито на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвиден в Закона за движение по пътища. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Член 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага”. Изложеното обективира извод, че за всички останали случаи, извън изрично посочените в цитираната разпоредба, налагането на административно наказание с електронен фиш е недопустимо.

              Направеният извод се предпоставя от посоченото в Електронния фиш, че за допуснатото нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, което е незаконосъобразно. Както бе посочено, с електронен фиш е допустимо да се налагат глоба или имуществена санкция единствено по чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ в хипотеза на извършено нарушение, свързано с управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, което деяние следва да е установено и заснето по реда на чл.647, ал.3 от КЗ.

              Такава недопустимост за издаване на Електронен фиш е налице по оношение на процесното нарушение, поради което обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени и на това основание.

              Очевидно е, че законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, към момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. За съставомерността на деянието е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като съставът се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка “Гражданска отговорност” от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

              Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, което е довършено при установено управление ва моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този случай законодателят е допуснал диференцирана процедура по чл.647, ал.3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система, е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, при наличие на задължение за това.

              Описаните по-горе съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален закон са довели до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател и незаконосъобразност на обжалвания Електронен фиш, поради което същият следва да бъде отменен.

              Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско в размер на 400 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

              Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 5788 на ОД на МВР – Бургас, с който на “Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, МОЛ Галерия, сладоледен салон “Д.”, улиця *******, еаж 1, представлявано от управителя М.К.П., за извършен нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), като незаконосъобразен.

 

              ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на “Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, МОЛ Галерия, сладоледен салон “Д.”, улица *******, етаж 1, представлявано от управителя М.К.П., сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

 

              Решениео подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: