№
гр. Кърджали, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на седми септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.дело №94 по описа за 2021 г. на КАС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.18, ал.5
от Правилника за прилагане на Закона за закрила
на детето /ППЗЗДет. /. Образувано е по жалба от
Н.Р.Ф. от *** против
Задължително предписание РД№01-0017/20.01.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Кърджали, потвърдено с
Решение №09-РД04-0154/22.03.2021 г. на директора на РДСП-Кърджали.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден
при липса на предпоставките на материалния закон. Жалбоподателката
намира предписанията за необосновани, тъй като при издаването им не били взети
предвид промените във фактическото и правно положение на детето, свързани с влязлото в сила съдебно решение,
постановено по в.гр.д. №270/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Счита, че последното решение отчита в максимална степен
интересите на детето, в т.ч. и по отношение на определения режим на лични
отношения с бащата и няма необходимост от оказване на социална услуга,
включваща нови разговори на детето с психолози. Иска отмяна на оспорения акт. В с.з., чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената жалба, по
изложените в нея съображения. В писмено
становище се сочи противоречие на оспореното
предписание с интересите на детето,
както и че въведените с
него мерки не са съобразени
с неговото емоционално и физическо състояние. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
– Директор на Дирекция “Социално подпомагане”- Кърджали, чрез процесуалния си
представител, намира жалбата за неоснователна. В депозираното писмено становище
се сочи законосъобразност на задължителното предписание, като издадено в
изискуемата форма, съдържащо надлежни фактически и правни основания и съответстващо на
изискванията на ЗЗДет и ППЗЗДет.
Съдът,
след като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че
детето С. И. Ф. е родено на *** г., както и че с Решение №331/27.07.2018 г. по
гр.д.№1000/2018 г. по описа на РС-Кърджали е прекратен, по взаимно
съгласие, гражданският брак между И. Р. Ф.
и Н.Р.Ф. – родители на детето. По силата на горното решение, упражняването на
родителските права е предоставено на бащата, определено е местоживеенето на
детето - на адреса на бащата в ***, като на майката е била дадена възможност да
взема и вижда детето неограничено и при свободен режим на лични отношения.
Установено е също, че през
м.август 2018 г., бащата, заедно с детето, се преместили в ***, където С. била
записана, като ученичка в първи клас за учебната 2018/2019 г. От м.юли 2019 г.
детето е при майка си в ***.
Дирекция
"Социално подпомагане"- Кърджали работи по случая на детето С. от
16.09.2019 г., по повод регистриран устен сигнал. На 22.01.2020 г. е проведена
среща с майката – Н.Ф., а на 23.01.2020 г. е изготвен социален доклад за оценка
на постъпилия сигнал, с изразено становище за предприемане на мерки по чл.23,
т.6 от ЗЗДет, за закрила на детето в семейна среда,
поради съществуващ между родителите конфликт, който може да се отрази сериозно
върху емоционалното състояние на детето.
На
27.01.2020 г., във връзка с подадено от жалбоподателката
заявление за ползване на социална услуга /л.153 от делото/, са изготвени:
оценка на случая, план за действие, както и социален доклад, със становище за
предприемане на мерки по чл.23, т.2 ЗЗДет, за закрила
в семейна среда. Издадено е и направление за ползване на социални услуги №
НП/Д-К-006/27.01.2020 г. в Център за обществена подкрепа-***, но не е подписан
договор за ползване на услугата, респ., такава не е била ползвана.
С
Решение №67/26.03.2020 г., постановено по в.гр.д.№270/2019 г. по описа на
ОС-Кърджали, са изменени мерките относно родителските права, режима на лични
контакти, местоживеене и издръжка по отношение на детето С., като упражняването
на родителските права е предоставено на майката- Н.Ф., а на бащата - И. Ф. е
дадена възможност да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9.00 до 18.00 ч., през първите три месеца от влизане на решението в сила –
без преспиване на детето, като срещите се осъществяват в ***, в присъствието на
майката, а след изтичането на три месеца - всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; както и един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като
при всички случаи вземането и връщането на детето става от и в дома на майката.
Така определените мерки относно родителските права и режима на лични отношения
са основани на изготвените социални доклади и заключенията на
съдебно-психологичните експертизи, според които и двамата родители притежават
родителски капацитет да се грижат, отглеждат и възпитават детето си, и двамата го
обичат и имат желание да упражняват родителските права. Посочено е също, че
изострените им взаимоотношения и целта им - на всяка цена да получат
родителските права, са поставили детето в положение да направи избор между
двамата родители, без да държат сметка за емоционалната и психическа тежест, на
която го подлагат. В тази връзка е отразено, че самият факт, че в рамките на
съдебните производства детето е подложено четирикратно на психологическо
освидетелстване е достатъчно травмиращ и обременяващ за детската психика.
С
окончателно Определение №696/20.11.2020 г. по гр.д.№2468/2020г. по описа на
ВКС, постановено в производство по реда на чл.288 от ГПК, не е допуснато
касационно обжалване на Решение №67/26.03.2020г., постановено по
в.гр.д.№270/2019 г. по описа на ОС-Кърджали.
На
20.07.2020 г., жалбоподателката Н.Ф. е подала ново
заявление за ползване на социална услуга /л.100/, поради това, че детето С. не
желае контактува с баща си. Издадено е Направление за ползване на социални
услуги № НП/Д-К-052/29.07.2020 г., за срок от три месеца, от ЦОП-***. Такива
услуги не са били ползвани, тъй като не е осъществена връзка с майката на
детето.
На
23.07.2020 г. са изготвени: протокол от преглед на оценката на случая, оценка
на случая, както и план за действие. Видно от приложения протокол, на
23.07.2020 г. е проведена среща с майката, на която същата се е запознала с
изготвените документи, но е отказала да ги подпише, преди да се консултира с
адвокат.
На
15.10.2020 г., след преглед на оценката на случая и плана за действие е
изготвен нов социален доклад и план за действие. Според социалния доклад,
детето продължава да е в риск, поради нарушената връзка между него и бащата и
опасността от родителско отчуждение.
По
делото са налични множество протоколи за посещение по адреса на местоживеене,
от служители на
Д“СП“-Кърджали, в периода м.08.2020 г. – м.02.2021 г., видно от които не е осъществена среща с
майката, поради това, че вратата на входа е заключена и никой не се отзовава на
позвъняванията. Според приложените протоколи за проведени с Н.Ф. телефонни
разговори, в горния период майката е отказала да съдейства при осъществяване на
предприетите мерки за закрила в семейна среда.
На
07.01.2021 г. е изготвен социален доклад, основан на предходни срещи с детето и
майката, поради липса на съдействие от страна на майката. Направени са изводи
за наличие на дистанциране и отчуждение на детето от неговия баща, което би
могло да доведе до нарушение на психо-емоционалното
състояние на детето. Направено е предложение за издаване на задължителни
предписания на майката Н.Ф., поради отказа й да сътрудничи на отдел “Закрила на детето“ към Д“СП“ – Кърджали и да изпълнява целите и
дейностите, заложени в Плана за действие, както и поради необходимостта от
поддържане на контакти между бащата и детето.
С
оспореното Задължително предписание РД№01-0017/20.01.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кърджали, на основание чл.8,
ал.6, вр. с чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет.,
вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗДет.
и Социален доклад №СЛ/Д-К/675-018/07.01.2021 г., на жалбоподателката
Н.Ф. е предписано следното:
1. Да сътрудничи на отдел “Закрила на детето“ към Д“СП“ –Кърджали при осъществяване на
мерки за закрила в семейна среда за детето С., а именно:
-
Да
изпълнява целите и дейностите, заложени в Плана за действие от 15.10.2020 г.;
- Да позволява достъп на социалните
работници до детето, с оглед реализиране на социална работа;
- Да не отказва контакт със
служителите на ОЗД към ДСП-Кърджали, с цел осигуряване на възможност за
съгласуване на съвместни действия и поддържане на обратна връзка и информация;
-
Да осигури ползване на социална услуга от детето й – С., от Център за
обществена подкрепа-гр.Момчилград, с оглед реализиране на социална работа с
детето;
-
Да съдейства за поддържане на редовна и пълноценна връзка на детето с неговия
баща/роднини и близки, което е от изключителна важност за детето и е в негов най-добър интерес.
Задължителното
предписание е мотивирано с отказ от страна на майката, да съдейства на
служителите от отдел “ЗД“ към Д“СП“-Кърджали и да изпълнява целите и
дейностите, заложени в Плана за действие за работа с детето и родителите, както
и с наличното дистанциране и отчуждение на детето от неговия баща.
При осъществения административен контрол, горното задължително предписание
е потвърдено с
Решение №09-РД04-0154/22.03.2021 г. на директора на РДСП-Кърджали.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно, към момента на
изследването – м.08.2021 г. не е констатирано наличие на родителско отчуждение
между детето и неговия баща. В хода на изследването е установено, че между
майката и детето има изградена емоционално-доверителна връзка, в която детето
намира топлота, обич, емоционална подкрепа и закрила. Детето се чувства
сигурно, подкрепяно и обичано в средата, в която расте, като проявява
потребност да общува и с баща си. Посочено е, че за хармоничното емоционално
развитие на детето, пълноценният контакт
с двамата родители е от изключително важност. Подчертано е, че неколкократното експертизиране на
детето от различни специалисти и институции е довело до стресови изживявания,
като всяка следваща такава среща би актуализирала предходния негативен опит и това би довело до обратен ефект,
натоварващ детската психика, както и до повдигане на съпротивите на детето. В
заключението е прието, че ползването на социална услуга не би могло да
подпомогне изграждането на емоционална връзка между детето и баща му, а би
могло да блокира спонтанността на С., да засили нейната тревожност,
преживяването за малоценност и ниската себеоценка.
Според
показанията на разпитаните по делото свидетели - Н. М. О. - *** на С. *** и Ш. Р.
О. – ***, С. е стеснителна и предпочита да общува с познати хора. Има страх от
срещи със социални работници и полицаи. Понастоящем е спокойна и щастлива. Учи
се добре и има приятели в училище. Съдът кредитира горните показания, като
кореспондиращи си с констатациите на вещото лице по съдебно-психологическата
експертиза, както и с данните от протокола за проведена среща с А. Б. - *** на С.
/л.39 от делото/.
Въз основа на така установените факти и след като
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт, съдът прави следните
правни изводи:
По отношение
на допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в заоноустановения 14-дневен срок, от
легитимирано лице с наличен правен интерес от оспорването, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Предмет
на настоящия спор, по аргумент от чл.145, ал.2, т.2 от АПК, е издаденото задължително предписание,
потвърдено с решението на директора на РДСП - Кърджали.
Оспореното
предписание е издадено от компетентен орган и в изискуемата писмена форма. При извършената проверка не се
констатираха и съществени нарушения на административно-производствените правила
в хода на административното производство.
По
отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби, съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.6 от ЗЗДет., родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите по този закон мерки и да
съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето.
Според
чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет., посочена като правно
основание за издаване на процесното предписание,
Дирекция "Социално подпомагане" извършва проверки по жалби и сигнали
за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за
отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона, а според чл. 18, ал.1 от ППЗЗДет., целта на
мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството
в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. Мерките,
предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие
и могат да се осъществяват и чрез социални услуги. Според чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет, при отказ за сътрудничество от страна на родител,
настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по
предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция
"Социално подпомагане" издава задължително предписание.
От
своя страна, съгласно чл.3, т.3 от ЗЗДет., един от
основните принципи на закрилата на детето е осигуряването на най-добрия му интерес.
Последния принцип е заложен и в чл.19, ал.3 от ППЗЗДет.,
според който, при определяне на необходимостта от ползване на социални услуги
първостепенно значение имат висшите интереси на детето.
Според
легалното определение в §1, т.5 от ДР на ЗЗДет.,
"Най-добър
интерес на детето" е преценка на:
а)
желанията и чувствата на детето;
б)
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в)
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г)
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена;
д)
способността на родителите да се грижат за детето;
е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж)
други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Установено
е по делото, че детето отказва да контактува с баща си, както и че последният не
е виждал дъщеря си от 16.09.2019 г. Наред с констатираната при психологичното
изследване първостепенна връзка между
детето и майката, в която детето намира топлота, обич и закрила, е установена и
потребността на С. да общува с баща си. В тази връзка и предвид изключителната
важност на пълноценния контакт с двамата родители и свързаната с това
необходимост от диалог между тях, съдът
намира, че оспореният акт е законосъобразен в частта, с която на жалбоподателката е предписано: да не отказва контакт със
служителите на ОЗД към ДСП-Кърджали, с цел осигуряване на възможност за
съгласуване на съвместни действия и поддържане на обратна връзка и информация;
да съдейства за поддържане на редовна и пълноценна връзка на детето с неговия
баща/роднини и близки, което е от изключителна важност за детето и е в негов най-добър интерес, както и в частта, касаеща изпълнението на целите и дейностите, заложени в
Плана за действие от 15.10.2020 г., с изключение на дейностите, свързани с
провеждането на срещи и разговори с детето С. и ползването на социални услуги
от детето.
Отчитайки
на първо място интересите на детето и вземайки предвид характеровите
особености, както и актуалното емоционално състояние на детето, натоварено от
предишни негативни преживявания, в.т.ч. и срещи с различни специалисти –
психолози, социални работници и полицаи, съдът намира, опирайки се на
установеното при психологичното изследване, че на този етап е неуместно ползването на социални услуги, свързани
с достъп на социални работници до детето,
тъй като, от една страна би довело до засилване на неговата тревожност, а от
друга - не би помогнало за изграждането на доверителна връзка между бащата и
детето. В този смисъл са и мотивите към Решение №67/26.03.2020 г., постановено
по в.гр.д.№270/2019 г. по описа на КОС, по отношение на травмиращото и обременяващо детската психика
въздействие на многократните психологически изследвания. Съдът намира за
необходимо да посочи, че за възстановяването на емоционално-доверителна връзка
между детето и бащата е необходим индивидуален подход, извън сферата на
предоставяне на социални услуги, с полагане на усилия от страна и на двамата
родители, чрез подобряване на диалога помежду им и предпазване на детето от
съществуващия между тях конфликт.
По
горните съображения, оспореният акт е незаконосъобразен, като противоречащ на чл.3,
т.3 ЗЗДет и чл.19, ал.3 от ППЗЗДет.,
и следва да бъде отменен в частта, с
която на жалбоподателката е предписано: да позволява
достъп на социалните работници до детето, с оглед реализиране на социална
работа; да осигури ползване на социална услуга от детето й – С., от ЦОП-***, с
оглед реализиране на социална работа с детето, както и в частта, касаеща изпълнението на целите и дейностите, заложени в
Плана за действие от 15.10.2020 г., свързани с провеждането на срещи и
разговори с детето С. и ползването на социални услуги от детето.
В
останалата част, оспореното предписание е законосъобразно по изложените по-горе
съображения, поради което, в тази част, жалбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката,
съобразно уважената част от жалбата,
направените деловодни разноски в размер на 300 лв. за договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно ДППС от 17.05.2021 г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Задължително предписание
РД№01-0017/20.01.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Кърджали, потвърдено с Решение №09-РД04-0154/22.03.2021 г. на директора на РДСП-Кърджали, в частта му, с която на Н.Р.Ф.
е предписано: да позволява достъп на социалните работници до
детето, с оглед реализиране на социална работа; да осигури ползване на социална
услуга от детето й – С., от ЦОП-***, с оглед реализиране на социална работа с
детето, както и в частта, касаеща изпълнението на
целите и дейностите, заложени в Плана за действие от 15.10.2020 г., свързани с
провеждането на срещи и разговори с детето С. и ползването на социални услуги
от детето.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Р.Ф. против Задължително
предписание РД№01-0017/20.01.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“-Кърджали, потвърдено с Решение №09-РД04-0154/22.03.2021 г. на директора на РДСП-Кърджали, в частта, с която на жалбоподателката е предписано: да не отказва контакт със
служителите на отдел “Закрила на детето“ към ДСП-Кърджали, с цел осигуряване на
възможност за съгласуване на съвместни действия и поддържане на
обратна връзка и информация; да съдейства за поддържане на редовна и пълноценна
връзка на детето с неговия баща/роднини и близки, което е от изключителна
важност за детето и е в негов най-добър интерес, както и в частта, касаеща изпълнението на целите и дейностите, заложени в
Плана за действие от 15.10.2020 г., с изключение на дейностите, свързани с
провеждането на срещи и разговори с детето С. и ползването на социални услуги
от детето.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, да заплати на Н.Р.Ф. от ***, ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 300 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: