№ 33623
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110170366 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ***
против ***, с която е предявен иск за възстановяване на нарушено владение.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, като в същия
срок е подаден и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
С разпореждане № 15019/23.01.2025 г. съдът е констатирал, че предявения
насрещен иск не отговаря на изискванията на процесуалния закон, поради което е дал
конкретни указания на ищеца по този иск.
В срока за изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба с вх.
№ 38844/04.05.2025 г., с която е изпълнено единствено указанието на съда за
индивидуализиране на „съсобствения процесен имот“, но не е посочен период, за
който се претендира обезщетение.
С оглед предходното, с разпореждане № 23089/06.02.2025 г. съдът е предоставил
последна възможност на ищеца по насрещната искова молба да посочи конкретна
крайна дата на периода, за който претендира обезщетение за лишаване от право на
ползване на недвижимия имот. Със същото разпореждане на ищеца е напомнено, че
при неизпълнение на даденото указание, насрещния иск няма да бъде приет за
съвместно разглеждане в производството.
Вместо да изпълни дадените конкретни указания, по делото е депозирана молба,
в която са изложени разсъждения относно невъзможността да бъде посочена крайна
дата на периода, за който е предявен иск по чл.31, ал.2 ЗС.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.211, ал.2 ГПК
предявяването на насрещен иск става по правилата за предявяване на иск, т.е. трябва
да отговаря на всички изисквания за редовност съгласно чл.127 и чл.128 ГПК.
1
В конкретния случай насрещната искова молба не е приведена в съответствие с
процесуалния закон, като не са изпълнени дадените от съда указания.
Трайна е съдебната практика, че разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС дава право на
съсобственика на общата вещ, който е лишен от възможността да я ползва, да получи
парично обезщетение за пропуснатата полза като израз на общата забрана за неоснователно
обогатяване, залегнала в разпоредбата на чл.59 ЗЗД, поради което елементите на
фактическия състав на двете норми са сходни: обогатяване на ответника, обедняване на
ищците и причинна връзка между обогатяването и обедняването. С други думи законът е
предвидил правна възможност за ангажиране гражданската отговорност на онзи
правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне
онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между
субектите, до размера на обедняването. Ползването на съсобствен недвижим имот в
размер по-голям от правата на съсобственика, препятства другия собственик да го
ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които
притежава, следователно пречи и на възможността да реализира от него имуществена
облага по друг начин. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими
в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в
намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи,
които той иначе е трябвало да понесе. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС повелява да бъде
изравнено неоснователното разместване на блага тогава, когато то е настъпило.
В конкретния случай ищцата по насрещния иск претендира определена месечна
сума за неопределено време в бъдеще с презумпцията, че за нея в бъдеще ще настъпи
обедняване, което ще трябва да бъде обезщетено. Така заявена исковата претенция е и
недопустима за периода след датата на подаване на исковата молба в съда, тъй като за
ищцата не е налице правен интерес да претендират обезщетение за обедняване, което
още не е настъпило.
Доколкото не е в правомощията на съда да замества волята на страна относно
периода на предявената искова претенция, то насрещната искова молба следва да бъде
върната на подателя й, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА насрещна искова молба /озаглавена „насрещен иск“/ с вх.№
20700/21.01.2025 г. на подателя й ***, поради неотстранени в срок нередовности.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ***.
Да се докладва делото след влизане в сила на настоящото разпореждането за
2
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3