Решение по дело №8149/2020 на Софийски градски съд

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №…...

                                        гр. София, ……

                                              

                      

   В      И  М  Е  Т  О      Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                            ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска   

                                                                мл. с. Роси Михайлова

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Михайлова въззивно гр. д. № 8149/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ищеца в първоинстанционното производство „А.з.с.н.в.“ ЕАД, чрез юрк. Д., срещу решение № 48855/24.02.2020 г., поправено с решение № 131811 от 25.06.2020 г., постановени по гр.д. № 37279/2019 г. по описа на СРС, 43 състав, с които са отхвърлени предявените от ищеца срещу М.М.М. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 240, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 1627,25 лева, от които 791,61 лева – главница по договор за паричен заем от 22.09.2016 г., сключен с „В.К.“ ООД, което вземане е цедирано на ищеца с договор от 01.07.2017 г., ведно със законната лихва от 25.07.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 83,79 лева – договорна лихва за периода 06.10.2016 г. – 01.06.2017 г., сумата от 282,75 лева – неустойка, сумата от 150 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и сумата от 36,35 лв. – лихва за забава от 01.06.2017 г. до 21.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50226/2017 г. на СРС, 43 състав.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и недоказаност на постановеното решение, тъй като съдът не изпълнил вмененото му задължение да укаже на страната с доклада по делото за кои правнорелевантни факти не сочи доказателства, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до отхвърляне на предявените искове. Сочи, че във връзка с направеното с отговора на исковата молба от ответника оспорване автентичността на подписа му в договора за кредит, моли на основание чл. 266, ал. 3, вр. чл. 192, ал. 1 ГПК да задължи ищеца за представянето му в оригинал. Иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове, Претендират се разноски за двете инстанции, съобразно изхода от производството.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство М.М.М., чрез адв. И., с който същата се оспорва при твърдения за неоснователност на изложените в нея доводи. Въззиваемата страна моли жабата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение по изложените подробни съображения. Претендират се разноски за въззивното производство.

С определението на състава по чл. 267 от ГПК от 15.09.2020 г.  съдът е посочил как се разпределя доказателствената тежест по делото за исковете, по които това не е сторено, както и е указал на страните за кои правнорелевантни факти не сочат доказателства, като им е дал възможност да вземат становища по указанията на съда.

В съдебното производство пред въззивния съд не са ангажирани доказателства от страните.

 

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Тъй като СРС е обсъдил пълно и задълбочено установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.

Първоинстанционният състав е направил правилен извод, че съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество, като договорът е реален и постигането на съгласие за сключването му не е достатъчно условие, т. е. същият се счита за сключен едва с предаването на договорената сума, като тежестта за доказване на този факт пада върху ищеца.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в хода на производството ищецът не е провел пълно и главно доказване на горепосочените предпоставки.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва валидността на заемното правоотношение, като излага твърдения, че не е подписвал договор и е получавал заемната сума.

Ищецът по делото не ангажира доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се установи наличието възникнало между праводателя му и ответника валидно правоотношение съгласно  договор за паричен заем, сключен на 22.09.2016 г. между „В.К.“ ООД и М.М.М., по силата на който ответницата по делото да е получила сума в размер на 1000 лева със задължение да я върне, ведно с лихви, такси и неустойки. По делото липсват доказателства за наличие на договор за кредит и размер на задължението.

В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд настоящия състав намира, че по делото не се доказва и първата цесия, чрез която се твърди, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е придобила вземането – предмет на настоящото производство, от „В.К.“ ООД, доколкото ищецът твърди, че е придобил вземането чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД. По делото липсват доказателства за договор за цесия между първоначален кредитор и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.

Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че с оглед липсата на доказателства за валидно сключен договор за заем между „В.К.“ ООД и ответницата, то е безпредметно да се обсъждат доводите на ответницата за нищожност на клаузи на същия, както и за настъпила погасителна давност и ненадлежно уведомяване за извършената цесия.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка първоинсанционният съд е направил законосъобразни и правилни изводи за неоснователност на предявените искове.

С оглед изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи на първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно,включително в частта за разпределените съобразно с изхода на спора разноски.

 

По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора – жалбата, както и исковете няма да бъдат уважени, право на разноски има ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото липсва договор за правна помощ, в който да е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ за настоящото въззивно производство, поради което не са налице предпоставки на основание чл. 38 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ответницата по делото – адв. Н.И.И. да бъде присъдено възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

           Така мотивиран съдът

 

 

 

 

                                          

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 48855/24.02.2020 г., поправено с решение № 131811 от 25.06.2020 г., постановени по гр.д. № 37279/2019 г. по описа на СРС, 43 състав.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

 

 

 

       2.