РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500447 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 5 от 11.03.2021 г. по гр.д. 20205600100728 по описа за
2020 г. на Окръжен съд – Хасково е отхвърлен предявения от СТ. М. Й. с ЕГН
– **********, с адрес: град Х., община Х., област Х., ул. „Св. Св. К. и М.“ №
2, представляван от адвокат Т.В. Ч., вписана в Адвокатска колегия – Х., със
съдебен адрес: град Х., ул. „П.“ № 24, ет. 3, офис 11 против АНГ. Д. ТР. с ЕГН
– **********, адрес: град Х., община Х., област Х., ул. „С.П.“ № 99, вх. „Б“,
ет. 1, ап. 3 иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 30.09.2005 година по отношение на УПИ .... с площ от 245 квадратни
метра, застроен и незастроен в кв. 155 по плана на град Х., одобрен със
заповед № 626/1979 г. и заповед № 777/1992 г., находящ се в град Х., ул. „Св.
Св. К. и М.“ № 2, ведно с построените в него жилищна сграда с режим на
търпимост и надстройка и пристройка към тази сграда на два етажа, със
застроена площ на първия етаж от 47 квадратни метра и застроена площ от 88
квадратни метра на втория етаж, който към момента се индивидуализира като
1
имот с идентификатор .... с площ от 245 квадратни метра, ведно с жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор .....2 с площ от 63 квадратни метра,
пристройка - сграда с идентификатор .....1 с площ от 54 квадратни метра и
селскостопанска сграда с идентификатор .....3 с площ от 14 квадратни метра с
административен адрес: град Х., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2, за сумата 23600
лева, платима на три равни месечни вноски всяка от по 7866,66 лева, платими
до всяко десето число на текущия месец, със срок за сключване на
окончателен договор до 30.12.2005 година. Отхвърлен е предявеният от СТ.
М. Й. с ЕГН – ********** против АНГ. Д. ТР. с ЕГН – ********** иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 предложение трето от ЗЗД за връщане на
дадената сума в размер на 23600 лева (заплатена продажна цена по
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от
30.09.2005 година) поради отпадане на основанието за даване, както и за
законни лихви върху тази сума от датата на завеждането на иска до
окончателното разплащане. Със същото решение СТ. М. Й. е осъден да
заплати на АНГ. Д. ТР. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 1200 лева. Осъден е СТ. М. Й. да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Хасково, държавна такса в
размер на 944 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
СТ. М. Й., който лично и чрез пълномощника си адв. Т.Ч. го обжалва изцяло.
Излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението, като се твърди, че неправилно съдът е достигнал до извод, че не е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот. Според жалбоподателят, такъв договор е налице и той е
изправна страна, тъй като е изплатил задълженията си към ответника. Иска да
бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважена първоначалната му
претенция по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В условията на евентуалност иска да бъде
отменено първоинстанционното решение и да бъде уважен искът му срещу
ответника за заплащане на сума от 23600 лева, представляваща платена
продажна цена по предварителния договор ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - АНГ. Д. ТР. чрез пълномощника си адвокат
Г.С. Г., вписана в Адвокатска колегия – Х. е депозирал отговор със
2
съображения за недопустимост поради просрочие, както и за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена, като се потвърди
първоинстанционното решение и бъдат присъдени разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Съобщението за изготвеното решение от Окръжен съд – Хасково (ХОС) е
връчено на пълномощника на ищеца на 22.03.2021 г., а в съда са внесени с
отделни входящи номера три броя въззивни жалби, както следва: с Вх.№ 174
от 23.03.2021 г. подадена от пълномощника на ищеца – адв. Т.Ч.; с Вх.№
183/26.102.21 г., подадена от ищеца и с Вх№ 192/31.03.2021 г. подадена от
ищеца. И трите жалби са внесени в двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и не са просрочени, като настоящия състав ги възприема като една
допълваща се взаимно жалба.
Жалбата изхожда от легитимирани лица – ищеца и неговия процесуален
пълномощник, засяга съответни неблагоприятно за ищеца
първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявен от СТ. М. Й. против АНГ.
Д. ТР. иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и обективно съединен с
него в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД за
сумата от 23600 лева, който е съединен с претенция за законна лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на присъдената
сума. Претендират се разноски и от двете страни в производството. В
исковата молба се твърди, че ищецът преди 2005 г. е закупил недвижим имот
УПИ .... с площ от 245 квадратни метра, застроен и незастроен в кв. 155 по
плана на град Х., одобрен със заповед № 626/1979 г. и заповед № 777/1992 г.,
находящ се в град Х., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2. В имота имало построени
жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка и пристройка към тази
сграда на два етажа, със застроена площ на първия етаж от 47 квадратни
метра и застроена площ от 88 квадратни метра на втория етаж, който към
момента се индивидуализира като имот с идентификатор .... с площ от 245
квадратни метра, ведно с жилищна еднофамилна сграда с идентификатор .....2
3
с площ от 63 квадратни метра, пристройка - сграда с идентификатор .....1 с
площ от 54 квадратни метра и селскостопанска сграда с идентификатор .....3 с
площ от 14 квадратни метра с административен адрес: град Х., ул. „Св. Св. К.
и М.“ № 2. През 2004 г. ипотекирал имота срещу получен кредит от банка „Б.
ДСК“ ЕАД. Поради недостиг на средства за ремонт на къщата в имота, Й.
взел от А.Т. сума в размер на 5000 лева. За обезпечение на това си вземане, Т.
поискал да му бъде прехвърлена собствеността върху описания имот – терен
и сгради, с уговорка, че след връщане на сумата, ще прехвърли обратно
собствеността на Й.. На 29.09.2005 г. ищецът Й. сключил с ответника договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ......... г. на нотариус
М.Д., с район на действие - района на Районен съд - Х., с който прехвърлил
имота на ответника за сумата от 2000 лева, като му било обещано от
ответника, че след изплащането на заема, имотът ще му бъде прехвърлен
обратно. Ищецът в исковата молба твърди, че напълно погасил кредита и към
банката, и към ответника Т.. Ищецът твърди, че на 30.09.2005 г. с Т. сключили
писмен предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим
имот, по силата на който ответникът, в качеството си на продавач, следвало
да му продаде имота за сумата от 23600 лева. Продажната цена следвало да
бъда платена на три равни месечни вноски, всяка от които по 7 866,66 лева,
до всяко 10-то число на текущия месец. Съгласно член 4 от договора, в срок
до 30.12.2005 година страните следвало да сключат окончателен договор.
Договорено било предаване на владението върху имота при подписване на
договора, удостоверено с протокол. Договорът бил подписан и от двама
свидетели - действащи адвокати от Адвокатска колегия - Х. – Г.С. А. и
С.М.Ж.. Понеже към 16.03.2010 г. ищецът вече дължал на ответника сумата
от 20500 лева и в тази връзка бил съставен документ, наименован „договор“.
По инициатива на ответника били сключени още два предварителни договора
за покупко-продажба на същия имот, а именно на 16.03.2010 година за сумата
от 33500 лева, от които 13000 лева платени като капаро при подписването на
договора и остатък от 20500 лева - платими при сключването на окончателния
договор и на 29.03.2010 г. за сумата от 18000 евро, от които 6800 евро
платени като капаро при сключването на договора и остатък от 11200 евро,
платим при сключването на окончателния договор. До края на 2017 година
ищецът заплатил на ответника договорените суми, но ответникът отказал
сключването на окончателния договор и да му прехвърли собствеността
4
върху имота, като дори и след издължаване Й. продължил да плаща на
ответника Т., за да остане да живее в този имот и за да не бъде притеснявано
семейството му. В исковата молба се сочи, че за периода от 28.02.2007 г. до
07.10.2015 г. ищецът превел на ответника сумата от общо 8805 евро на
траншове (без такси за преводи) от Франция, както следва: на 28.02.2007
година - 355 евро, година - 500 евро, 07.07.2009 година - 500 евро, 23.12.2009
година - 2000 евро, 24.12.2009 година - 2000 евро, 05.02.2010 година - 3 000
евро, година - 900 евро, 05.10.2011 година - 500 евро, 18.05.2012 година - 400
евро, 10.09.2012 година - 400 евро, 31.12.2012 година - 300 евро, 10.08.2013
година - 400 евро, 15.10.2013 година - 300 евро, 10.03.2014 година - 300 евро,
04.02.2015 година - 300 евро, 03.03.2015 година - 300 евро, 14.04.2015 година -
300 евро, 05.08.2015 година - 150 евро, 07.10.2015 година - 100 евро. Отделно
от това, на 11.01.2010 година ищецът заплатил на ответника на ръка сумата
1000 евро, за което била съставена разписка. По този начин до 2015 година
включително ищецът бил изплатил на ответника обща сума 27 391,40 лева. С
оглед това в петитума на исковата си молба ищецът моли съда да постанови
решение, с което на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД да обяви за окончателен
сключения на 30.09.2005 г. предварителен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот срещу цена 23600 лева, изцяло изплатена от
купувача на продавача. При условията на евентуалност, в случай, ако не бъде
уважена главната претенция, ищецът моли съда на основание чл. 55 ал. 1 от
ЗЗД да приеме, че е отпаднало основанието за плащане на сумата 23600 лева,
заплатена от ищеца на ответника като продажна цена по процесния
предварителен договор и че ответникът няма основание да я задържа. Иска
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му върне
полученото в размер на исковата сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното разплащане. С уточняваща
молба от 02.11.2020 година ищецът заявява, че правото му да претендира
обявяване на предварителния договор за окончателен, произтича от
уговорките, постигнати на 30.09.2005 г., като този договор се явява предмет
на предявения иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. Останалите два
договора, обсъждани в исковата му молба – от 13.03.2010 г. и от 29.03.2010 г.
нямали правно значение, нито отношение към уговорката на страните за
изплащане на продажната цена от 23600 лева. Ищецът заявява, че не се
чувства обвързан от тези договори и те не представляват изменение на
5
договора от 30.09.2005 година в частта продажна цена, нито в тях ищецът бил
формирал воля за отказ от по-ранния по време предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – от 30.09.2005 г., нито последващите
два договора представлявали изменение на първото правоотношение.
Настоява, че всяко осъществено от него плащане е единствено във връзка с
погасяване на сумата 23600 лева по предварителния договор за покупко-
продажба от 30.09.2005 г. В петитума на ИМ ищецът моли съдът да постанови
решение, с което на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД да обяви за окончателен
сключения на 30.09.2005 г. предварителен договор за окончателен. При
условията на евентуалност, в случай ако не бъде уважена главната претенция,
ищецът моли съда на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД да приеме, че е отпаднало
основанието за плащане на сумата от 23600 лева - заплатена от ищеца на
ответника като продажна цена за недвижимия имот по процесния
предварителен договор и че ответникът няма основание да я задържи. Иска
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му върне
полученото в размер на исковата сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното разплащане.
В отговор на ИМ ответникът А.Т. изразява становище за недопустимост
на двете искови претенции поради погасяването им по давност. На следващо
място заявява, че оспорва и двата иска изцяло като неоснователни. В първото
пред ХОС открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответника моли съда да приеме, че плащанията на парични суми, за които
ищецът твърди, че са извършени в изпълнение на предварителния договор от
30.09.2015 г., са били обсъждани в хода на други съдебни производства, по
които ищецът е твърдял, че те са заплатени по други предварителни договори.
Пояснява направеното с отговора възражение за настъпила погасителна
давност по иска с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Моли съда да постанови
решение, с което да остави исковата молба без разглеждане като недопустима
или да отхвърли предявения иск. Претендира деловодни разноски.
С обжалваното решение окръжният съд е приел за установено от
фактическа страна, че към 2004 г. ищецът по делото С.Й. е притежавал
правото на собственост върху УПИ ...., застроен и незастроен, урегулиран,
целият с площ от 245 квадратни метра, в кв. 155 по ПУП на град Х., одобрен
със заповед № 626/1979 г., ведно с построена в него жилищна сграда и лятна
6
кухня. Не е било спорно по делото, че така описаният в договора недвижим
имот е идентичен с описания в исковата молба поземлен имот с
идентификатор ...., както и жилищната еднофамилна сграда - с идентификатор
.....2 с площ от 63 квадратни метра, пристройка - сграда с идентификатор .....1
с площ от 54 квадратни метра и селскостопанска сграда с идентификатор .....3
с площ от 14 квадратни метра, с административен адрес - град Х., ул. „Св.Св.
К. и М.“ № 2. В подкрепа на твърдението си за създадено правоотношение по
договор за кредит, изтеглен от него от „Б. ДСК“ - С., ищецът Й. представил
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ...... година на
нотариус М.Д. с № 419 по регистъра на НК със съдебен район – Районен съд -
Х.. Видно от нотариалния акт, Й. е изтеглил банков кредит за сумата 14900
лева със срок за погасяване 60 месеца и за обезпечаване на дадената в заем
сума, ведно с лихвите и разноските е учредил в полза на банката договорна
ипотека върху процесния имот – терен и сгради. На 29.09.2005 година ищецът
Й. е продал същия този поземлен имот, ведно със сградите в него, на
ответника по настоящото дело А.Т., като това се установява от нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ..... на нотариус М.Д.. Видно от
нотариалния акт, към датата на продажбата данъчната оценка на имота е била
1967,60 лева, а сделката е била сключена при продажна цена от 2000 лева. На
30.09.2005 г. е сключен между страните предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот на основание чл. 19 от ЗЗД, с който ответникът
Т. като продавач и ищецът Й. като купувач са се договорили, че до 30.12.2005
г. ще сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът
ще прехвърли на купувача собствеността върху собствения си недвижим
имот: УПИ ..., ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня.
Според договора, страните са постигнали съгласие за продажната цена на
имота - 23600 лева, както и за начина на изплащането от купувача на
продавача: на три равни месечни вноски, всяка от по 7866,66 лева, платими
до всяко десето число на текущия месец. Страните са уговорили, че още от
датата на подписването на договора - 30.09.2005 г. се предава на Й.
владението на имота.
На основание чл. 176 от ГПК в съдебно заседание на 15.02.2021 г.,
страните са дали лични обяснения във връзка с договора от 30.09.2005 г.
Според ищеца Й. през 2005 г. ответникът му предоставил в заем сумата 5000
лева. За обезпечаване на заема Й. прехвърлил на Т. собствеността си върху
7
процесния имот, като двамата се съгласили, че Й. ще върне на Т. сумата
23600 лева, след което Т. ще върне на Й. собствеността на имота. Признава,
че е „получил наведнъж чиста сума от 23600 лева“ от Т.. Във връзка с тази
договорка бил сключен процесният предварителен договор от 30.09.2005 г.
Ищецът твърди, че не бил уведомен - в какъв срок следва да заплати сумата
23600 лева, нито ответникът му бил поставил такъв краен срок. Настоява, че
волята му при сключването на сделките е била не да продаде имота си, а да го
заложи, както и да обезпечи връщането му след изплащането на заема. Отрича
- след 30.09.2005 г. Т. да му е давал каквито и да било суми за плащанията,
свързани с имота - за консумативни разходи или за погасителните вноски към
банката, които продължил да заплаща въпреки прехвърлянето на
собствеността. Отрича между него и ответника да е била постигнала уговорка
за заплащане на наемна цена за ползването на имота. При условията на чл.
176 от ГПК ответникът по делото А.Т. дава обяснения, в които отрича да е
получил обратно от ищеца Й. процесната сума 23600 лева. Бил получавал
различни суми от Й., но те не били по предварителния договор за покупко-
продажба на процесния недвижим имот, а представлявали доброволни,
приятелски плащания от страна на Й., за покриване на дължимия наем за
имота, в който той бил останал със семейството си въпреки прехвърлянето на
собствеността на 29.09.2005 г. Заявява, че договорът бил „направен“ от
ищеца, а той само приел предложението му и подписал договора. Настоява,
че закупил имота от Й. за 23600 лева - това била реалната сума, която се
наложило да заплати на „Б. ДСК“ за да покрие натрупалото се закъснение по
вноските, които следвало да прави Й.. След това той продължил да плаща
вноски към банката, тъй като Й. не бил в състояние да го прави и имало
опасност банката да „вземе“ имота. В същото време ответникът твърди, че на
30.09.2005 г. предоставил в заем на ищеца Й. сумата 23600 лева и са
постигнали уговорка, че в срока на договора Й. ще му върне заема, а той ще
му върне собствеността на имота. Отрича да е дал съгласие за продължаване
на срока, до който Й. е следвало да му върне заетата сума по договора от
30.09.2005 г. Признава, че през цялото време ищецът със семейството му са
били в имота. Заявява, че до преди две години той не се противопоставял
срещу това. Едва преди две години, поради влошаването на отношенията им,
поканил ищеца да напусне имота. Настоява, че дал на Й. значително по-
голяма сума от процесната, а именно - ********** лева. Твърди, че е
8
получил сумите, за които ищецът представя платежни документи в
настоящото производство, но с тях не се погасявала сумата на заема по
договора от 30.09.2005 г. ХОС е констатирал, че с решение № 296/30.07.2019
г., постановено по гр.д. № 740/2018 г. на същия съд е отхвърлен предявеният
от С.Й. против А.Т. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предложение първо
във вр. чл. 152 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № ..... г. на нотариус М.Д., поради
неговата привидност. Отхвърлен е и иск с правно основание чл. 26, ал. 1
предложение първо във вр. чл. 209 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
същия договор, поради уговорка за обратно изкупуване. Решението на ХОС е
влязло в законна сила с решение № 212/16.12.2019 година, постановено по
в.гр.д. № 521/2019 година по описа на ПАС. Прието е от първоинстанционния
съд по настоящето дело, че същият е обвързан от предходното влязло в сила
съдебно решение за действителност на покупно-продажната сделка от
29.09.2005 г. Приети са от ХОС и два писмени документа, именовани
„предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на
основание чл. 19 от ЗЗД“, датирани от 16.03.2010 г. и 29.03.2010 г. Като
страни в договора са посочени А.Т. - продавач и С.Й. - купувач. Предмет на
договорите е процесният УПИ .... с постройките в него. С решение №
164/10.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 355/2018 година на ПАС е
отхвърлен предявеният от Й. против Т. иск за обявяване на договор от
29.03.2010 г. за окончателен за сумата 18000 евро, от които 6800 евро
заплатени от купувача на продавача към датата на подписване на договора, а
остатъка от 11200 евро платим на продавача при сключване на окончателната
сделка. За да достигне до този резултат Пловдивският апелативен съд е приел,
че договорът е нищожен поради липса на съгласие и не е породил правно
действие, тъй като не е подписан за „продавач“ от А.Т..
В подкрепа на твърденията си за извършени плащания на парични суми
в общ размер 23600 лева ищецът е представил документи за извършени от
него към ответника Т. парични преводи, като три от платежни нареждания,
поради дублиране са били изключени от доказателствения материал.
Останалите платежни документи и разписка от 11.01.2010 година, според
която ответникът е получил от ищеца сумата 1000 евро, не са оспорени от
ответната страна и са приети като доказателства. От показанията на
разпитани по делото пред ХОС свидетели се е установило, че ищецът Й. е
9
закупил къща с двор, като изтеглил банков кредит. Не му достигали парични
средства за да направи ремонт на къщата, поради което през 2005 г. взел
паричен заем от ответника А.Т.. Последният бил лихвар и колкото повече
С.Й. изплащал заема, пращайки пари от работа в чужбина, толкова повече
задължението му към Т. нараствало. Сега Й. бил спрял да плаща, тъй като
преценил, че вече си изпълнил цялото задължение, но тогава ответникът
започнал да притеснява семейството на ищеца.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка ХОС е достигнал до
извод за нееднозначност и противоречивост в твърденията на ищеца,
изложени в исковата молба и при обясненията на страните, дадени на
основание чл. 176 от ГПК. Според съда при подписването на договора от
30.09.2005 г. страните не са имали волята да се обвържат с предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 19 от ЗЗД. Те
били категорични, че се касаело за заемни правоотношения, оформени с
договор по чл. 19 ЗЗД по съвет на адвокат на ответника, на който той като
неграмотен човек се е доверил. Ответникът изрично признавал, че по
договора от 30.09.2005 г. е предоставил на Й. в заем сумата 23600 лева, с
уговорка, че тя ще бъде върната по начин, разписан в договора - на три
вноски, всеки месец по една. При тези насрещни изявления на страните,
единственият възможен извод в случая е бил, че страните не са постигнали
съгласие за сключване на предварителен договор за покупко- продажба на
процесния недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД от 30.09.2005 г. Според ХОС
сделка, сключена при липса на съгласие, е нищожна на основание чл. 26 ал. 2
от ЗЗД, т.е. процесният договор не бил породил присъщите за сделка по чл. 19
ЗЗД правни последици и следователно обявяването му за окончателен по реда
на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД следвало да бъде отказано. Дори и да се приемело, че
договорът е валиден, то той не е бил действащ към момента на предявяване
на иска. В разглеждания случай страните са уговорили, че окончателното
прехвърляне на собствеността следвало да стане до 30.12.2005 г., до
изтичането на който никоя от страните не е направила изявление за
сключване на окончателен договор. От тук следвал изводът, че с изтичането
на определения срок договорната връзка между тях е прекратена, което е било
основание за отхвърляне на иска. Според ХОС предвид начина, по който
страните са уговорили плащането на продажната цена - на три равни месечни
вноски, платими до всяко 10-то число на текущия месец, ищецът-купувач е
10
бил длъжен да приключи изплащането на продажната цена до 10.12.2005 г.,
т.е. преди уговорения краен срок за сключване на нотариалната сделка. По
делото е безспорно, че до крайната дата ищецът не е бил заплатил никаква
част от продажната цена, т.е. неизпълнението му е пълно. От тук следвало, че
в конкретния случай хипотезата на чл. 362, ал. 1 от ГПК е неприложима.
Според произнеслия се ХОС, когато в сключен между страните
предварителен договор е уговорено, че правото да се иска прехвърляне на
имота ще се породи, след като ищецът заплати цената му и ако това условие
не е изпълнено, същият не може да иска прехвърлянето да се извърши. В тази
хипотеза разпоредбата на чл. 362 от ГПК, не е била приложима. Същата би
била приложима, когато е уговорена едновременност на престациите - тази на
купувача за заплащане на цената и тази на продавача за прехвърляне на
правото на собственост. Ето защо в решението на ХОС се приема, че
претендираното от ищеца материално право не съществува, поради което не
се налага произнасяне по направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. За пълнота се отбелязва, че и давностният срок за
предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е общият 5-годишен, който е
започнал да тече от 30.12.2005 г. и е изтекъл на 30.12.2010 г. По тези
съображения ХОС е приел предявеният от Й. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за
неоснователен и че следва да бъде отхвърлен. При обсъждане на предявения в
условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване в хипотезата чл.
55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, с който ищецът иска връщане на исковата сума 23600
лева (заплатената продажна цена по предварителния договор от 30.09.2005
година), на отпаднало основание ХОС е дал приоритет на изявленията на
ищеца по чл. 176 от ГПК пред тези в ИМ, тъй като те намират опора в
събраните гласни доказателства и кореспондирали с насрещните изявления на
ответника. Прието е от ХОС за безспорно установено по делото, че ищецът е
извършил плащания по начин, който твърди в исковата молба, в размер на
исковата сума 23600 лева. В подкрепа на този извод са обсъдените по-горе
разписка от 11.01.2010 година, платежни документи за извършени преводи на
парични суми и даденото от ответника по реда на чл. 176 от ГПК обяснение,
което съдържа признание, че общата сума в размер на 23 600 лева му е
заплатена. Според първоинстанционният съд по основният спорен въпрос - за
какво се отнася това плащане, намира отговор, че това е плащане по договор
за заем, а не по договор по чл. 19 от ЗЗД. И двете страни били единодушни за
11
това, а ХОС отбелязва, че само един ден преди посочената в процесния
договор дата, а именно на 29.09.2005 година, Т. бил закупил от Й. същия този
недвижим имот за сумата 2000 лева, като разликата в десетки пъти повече на
продажната цена била илюстрацията на действителните отношения на
страните - ако те са имали намерени само да се върне собствеността на имота
на Й. с договор по чл. 19 ЗЗД, то продажната цена не би следвало за един ден,
а дори и за три месеца - до 10.12.2005 г., да нарасне от 2000 лева на 23600
лева. Съдът не е кредитирал твърденията на ответника за това, че
извършените плащания представлявали доброволно и на приятелски начала
заплащане на наемна цена на имота, защото са голословни, нелогични и
житейски неприемливи. Ето защо е направен извод, че исковата сума е била
заплатена по неформален договор за заем, което водело до извод, че
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск, основан на
твърдение за неоснователно обогатяване, се явявал неоснователен и
недоказан.
Настоящият състав, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
първоинстанционният съд в по-голямата част правилно е установил
фактическата обстановка. Налице е обаче необходимост от допълнителни
уточнения и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно сключената на 29.09.2005 г. сделка под форма на нотариален
акт, с която Й. е прехвърлил чрез покупко-продажба на Т. процесните имоти
не може да бъде коментирана с оглед нищожност поради привидност и
поради уговорка за обратно изкупуване, защото е налично влязло в сила
съдебно решение между настоящите страни за това по гр.д. 740/2018 г. на
ХОС, потвърдено с решение по в.гр.д. 521/2019 г. на Апелативен съд –
Пловдив. Ето защо свидетелските показания и обясненията на страните в тази
насока не могат да бъдат обсъждани. Следва да се приеме за установено, че
един ден по-късно – на 30.09.2005 г. е сключен процесният предварителен
договор, като на същата дата Т. е предоставено владението на процесните
имоти на Й.. Безспорна е уговорката за прехвърляне собствеността на
процесните имоти от Т. на Й.. Подписан е предварителен договор, в който
срокът за сключването на окончателен договор за това прехвърляне е ясен и
еднозначен – 30.12.2005 г. В хода на производството Т. не отрича, че сумата
от 23600 лева му е платена чрез парични преводи или на ръка, но отрича, че
основанието за това плащане е предварителния договор от 30.09.2005 г.
Неубедително, както е констатирал и ХОС, е твърдението му, че това е
платена сума на добра воля, на приятелско основание. Ищецът Й. оспорва, че
тази сума е платена като наем за ползването на къщата с двора, тъй като
12
липсва сключен такъв договор с ответника Т.. Т. твърди, че имал други
договорни отношения с Й. – например договор с него, по който следвало да
получи сума от 25000 лева, но в тази връзка няма нито едно представено
доказателство. При изясняване на действителните отношения между страните
настоящия състав, се констатира, че за същите имоти са представени от
ищеца два предварителни договора – от 16 и от 29 март 2010 г., както и
едностранно изявление Й. за дължима сума от 20500 лева към 16.03.2010 г. в
полза на Т.. Относно предварителния договор от 29.03.2010 г.
първоинстанционният съд е констатирал, че с решение по в.гр.д. № 355/2018
година на Пловдивски апелативен съд е отхвърлен предявеният иск за
обявяване на договор от 29.03.2010 г. за окончателен, като за да достигне до
този резултат е приета нищожност на договора, поради липса на съгласие и
непораждане на правно действие, тъй като не е подписан от А.Т.. В тази
връзка са налице и изявления от Т. в настоящия процес по реда на чл. 176 от
ГПК, в които той заявява, че предварителния договор между тях е един, и
това е този от 2005 г., като Й. не възразява срещу това твърдение.
Дължимият правен анализ на установените факти по спора между
страните следва да бъде извършен при съобразяване с приключилите до
момента съдебни дела между страните. Поради влязлото в сила и
задължително за настоящия състав решение по гр.д. 740/2018 г. на ХОС,
потвърдено с решение по в.гр.д. 521/2019 г. на ПАС, в случая следва да се
приеме, че сключеният на 29.09.2005 г. окончателен договор за прехвърляне
на имотите от Й. на Т. не е обезпечителна гражданскоправна сделка. В
решаващите мотиви на посочения съдебен акт на ПАС е установено, че не
съществува заемно договорно правоотношение между страните и че
основанието за плащането от Й. на Т. не е по договор за заем. Освен, че не е
била доказана уговорка за обратно изкупуване на имотите е констатирана
липса на обективни доказателства извън твърденията на страните за сключен
договор за заем между тях, което е препятствало възможността да се установи
на коя дата е сключен договора за заем, какви са условията по него, дали
изцяло се погасява заемната сума или на отделни вноски, какъв е крайният
срок за изплащането й, дали е уговорена лихва и т.н. В ТР 7/31.07.2017 г. по
тълк.д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5 – мотиви, е прието, че когато въпреки
различието в спорните предмети, между диспозитивите на две решения
възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив
имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив е налице
зависимост на правото по обусловеното решение от предмета на решението
по обуславящия иск. Настоящият състав приема, че предметът на настоящето
дело е обусловен от произнасянето по предмета на посоченото предходно
обуславящо решение по гр.д. 740/2018 г. на ХОС, потвърдено от ПАС, в
частта относима към наличието на заемно правоотношения между
настоящите страни. Същото е елемент от фактическият състав на
разгледаните искове за нищожност на договорите и съществуването на такова
е отречено по обвързващ начин. При възложена доказателствена тежест на
ответника (л. 112 от делото на ХОС) не се установи в условията на пълно и
главно доказване наличие на друго основание за получаване на исковата сума,
13
освен това по предварителния договор от 29.09.2005 г.
Основателно е възражението на ищеца за погасяване по давност на
правото на Й. да иска сключване на окончателен договор по реда на чл. 19, ал.
3 от ЗЗД с изтичане на общата 5-годишна давност на дата 30.12.2010 г., така,
както е констатирал и първоинстанционния съд. Затова и като краен резултат
е правилно отхвърлянето на този иск.
Основателен е предявеният евентуален иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
предявен от ищеца и настоящ въззивник Й., като в случая е налице хипотезата
на връщане с оглед неосъществено основание. По изложените мотиви не се
установиха други договорни отношения между страните извън тези при и по
повод сключения между тях предварителен договор от 30.09.2005 г. Не е
изтекла погасителната давност за връщане на сумата, тъй като тя започва да
тече от момента на влизане в сила на решението за отхвърляне на главният
иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Така - Р-680/09.06.1971 г. по г.д. 33/1971 г. на II
г.о. на ВС; Р-548/15.10.1960 г. по г.д. 5664/1960 г. на IV г.о. на ВС. Следва да
се отбележи, че предварителният договор не се прекратява автоматично с
изтичането на предвидения в него срок за доброволно изпълнение. Същият
продължава да съществува и да обвързва валидно страните по него. Затова
всяка една от тях може да иска от другата изпълнение на задължението й по
договора. Предвид на това с изтичане на срока – 30.12.2005 г. не може да бъде
претендирано връщането на сума, която една от страните по предварителния
договор е предоставила на другата по силата на изрична уговорка в него, т.е.
изтичането на този срок не поражда вземане на купувача по предварителния
договор да иска възстановяване на заплатените по него суми, а само правото
му да иска сключването на окончателния договор. От тази дата започва да
тече само предвидената от закона погасителна давност за упражняване на
правото на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В този смисъл – Р-154/24.08.2016 г. по
гр.д. 3848/2015 г. на IV г.о. на ВКС. С оглед отхвърляне на иска по чл.19,ал.3
от ЗЗД и събраните по делото писмени доказателства и изявления на страните
за плащане от страна на Й. в полза на Т. сума от 23600 лева, която
представлява цената по предварителния договор, е налице хипотезата на
неосъществяване на основанието поради което тя е платена и следва същата
да бъде върната на купувача по предварителния договор.
Поради непълно съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде частично отменено по отношение
отхвърлянето на евентуалния иск.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника-
ищец Й. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете
инстанции, като следва да се изходи от обстоятелството, че при предявени
евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското
възнаграждение (Опр-681/15.11.2019 г. по т.д. 657/2019 г. на II т.о. на ВКС).
Пред окръжния съд Й. е направил следните доказани разноски: 1300 лева по
договор за правна помощ, 258.49 лева държавна такса, 5 лева държавна такса,
14
а пред въззивна инстанция – 129.25 лева държавна такса, 472 лева държавна
такса и 650 лева по договор за правна помощ или общо 2814.74 лева.
Посочена е от ищеца СТ. М. Й. с ЕГН – ********** на основание чл.
127, ал. 4 от ГПК банкова сметка (л. 83 от първоинстанционното дело): в Б.
ДСК – АД; BIC: ......................
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5 от 11.03.2021 г. по гр.д. 20205600100728 по
описа за 2020 г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която е отхвърлен
предявеният от СТ. М. Й. с ЕГН – **********, с адрес: град Х., община Х.,
област Х., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2, представляван от адвокат Т.В. Ч.,
вписана в Адвокатска колегия – Х., със съдебен адрес: град Х., ул. „П.“ № 24,
ет. 3, офис 11 против АНГ. Д. ТР. с ЕГН – **********, адрес: град Х., община
Х., област Х., ул. „С.П.“ № 99, вх. „Б“, ет. 1, ап. 3 иск с правно основание чл.
55 ал. 1 предложение трето от ЗЗД за връщане на дадената сума в размер на
23600 лева (заплатена продажна цена по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 30.09.2005 година) поради отпадане на
основанието за даване, както и за законна лихва върху тази сума от датата на
завеждането на иска – 21.08.2020 г. до окончателното разплащане, както и в
частта в която СТ. М. Й. е осъден да заплати на АНГ. Д. ТР. направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1200 лева и е осъден
СТ. М. Й. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд -
Хасково, държавна такса в размер на 944 лева, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 55 ал. 1, предложение второ от ЗЗД
АНГ. Д. ТР. с ЕГН – **********, адрес: град Х., община Х., област Х., ул.
„С.П.“ № 99, вх. „Б“, ет. 1, ап. 3 да заплати на СТ. М. Й. с ЕГН – **********,
с адрес: град Х., община Х., област Х., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2,
представляван от адвокат Т.В. Ч., вписана в Адвокатска колегия – Х., със
съдебен адрес: град Х., ул. „П.“ № 24, ет. 3, офис 11 сума в размер на 23600
лева (заплатена продажна цена по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 30.09.2005 година) поради неосъществено
основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
15
завеждането на иска – 21.08.2020 г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5 от 11.03.2021 г. по гр.д.
20205600100728 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Хасково в останалата
му част.
ОСЪЖДА АНГ. Д. ТР. с ЕГН – **********, адрес: град Х., община Х.,
област Х., ул. „С.П.“ № 99, вх. „Б“, ет. 1, ап. 3 да заплати на СТ. М. Й. с ЕГН –
**********, с адрес: град Х., община Х., област Х., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2,
представляван от адвокат Т.В. Ч., вписана в Адвокатска колегия – Х.
направените разноски по делото пред окръжен и апелативен съд в общ размер
2814.74 лева.
ОСЪЖДА АНГ. Д. ТР. с ЕГН – **********, адрес: град Х., община Х.,
област Х., ул. „С.П.“ № 99, вх. „Б“, ет. 1, ап. 3 да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд - Пловдив държавна такса в размер на 944
лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16