Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 10544 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Е.А.Г. срещу
З. „Б.и.“ АД иск за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от настъпила при ПТП на 05.09.2017 г. смърт на сина й И.М.Г.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 05.09.2017 г. на път на
територията на община Дупница водачът на л.а. „Алфа Ромео“ с ДК № ******нарушил
правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение
и блъснал челно движещия се в своето платно мотоциклетист И.М.Г..
В резултат на получените увреждания мотоциклетистът починал.
Така ищцата загубила единствения си син. Разпаднало се сплотено и задружно
семейство. Е. и синът й И.били силно привързани един към друг. Ищцата
преживявала изключително тежко загубата на сина си. Животът й бил подчинен на
скръбта от внезапната смърт на И., който приживе бил нейна опора и й давал
сигурност.
За управлявания от виновния водач автомобил имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество. Вследствие смъртта на И.Г.ищцата претърпяла болки и
страдания, които продължавали и към момента.
На 15.02.2018 г. сезирала З. „Б.и.“ АД с претенция за
определяне и заплащане на застрахователно обезщетение, но в срока по чл. 496 от КЗ не получила плащане. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 200 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска и
счита, че пострадалият има изключителна вина за настъпване на произшествието.
Евентуално излага доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, който управлявал нерегистрирано МПС със скорост, несъобразена с
пътните условия и с останалите участници в движението и не е притежавал свидетелство за управление
на мотоциклет.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията
си пред ответното дружество на 15.02.2018 г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а.
„Алфа“, модел „Ромео“ с ДК № ******и З. „Б.и.“ АД. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Алфа Ромео“ и ответника към
05.09.2017 г. е обстоятелство, което е признато за безспорно между страните с
определение от 14.05.2019 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С влязла в
сила на 28.09.2019 г. присъда № 14 от 12.09.2019 г. по НОХД № 330/2019 г. по
описа на ОС – гр. Кюстендил Г.В.Б.е признат за виновен в това, че на 05.09.2017
г. около 20.17 часа на пътя между с. Червен брег и с. Крайници, община Дупница
при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с регистрационен № ******в
посока от с. Червен брег към с. Крайници е допуснал нарушение на чл. 42, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП: Водач, който изпреварва е длъжен, когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“ и по
непредпазливост е причинил смъртта на И.М.Г.,
движещ се с кросов мотоциклет марка „Ямаха“ - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Е.А.Г. е майка на И.М.Г., видно от
удостоверение за наследници изх. № 5/11.01.2018 г. на община Дупница. Ищцата е
сред най-близките родственици – възходяща на пострадалия при ПТП на 05.09.2018
г. И.М.Г..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че отношенията на пострадалия И.с майка му Е.Г. са
били изключително близки. Те са живели в едно домакинство и синът на ищцата е
бил единствената й опора в живота след смъртта на съпруга й преди 10-15 години.
Отгледала е сама единствения си син и всичките й надежди и обич са били
отдадени на него. От своя страна И.й е отвръщал с уважение, помощ и подкрепа.
Внезапната му и нелепа смърт й е причинила стрес и чувство на непримиримост с
тежката съдба. Според показанията на Г.М.ищцата все още е в състояние на
неадекватност. Докато преди е била общителен и весел човек, след загубата на
сина си е престанала да говори, затворила се в себе си и отказвала комуникация
с околните. Преустановила и работа. Приживе И.бил трудолюбив и добър; готов да
помогне на всекиго в нужда.
След смъртта на сина си Е.Г. се е оказала
сама в опустелия дом, изпитвайки неимоверни трудности да се справи с
ежедневната мъка, която изпитва и ще изпитва до края на живота си. Смъртта на И.е настъпила в зората на неговата младост.
Пострадалият е бил на 25 години и възрастта му е предполагала да създаде
семейство и да дари майка си с внуци. Внезапно Е.Г. се е оказала лишена от
радостта, която присъствието на сина й й е носило, от надеждата да участва
активно в живота на И.чрез оказване на морална подкрепа; да разчита на помощта
на сина си на старини.
Загубата на дете е трагично събитие в живота на всеки
човек, съпътствано с трудно преодолим стрес и безутешност от липса, която не
може да бъде запълнена по никакъв начин.
Стресът от внезапната загуба на единственото дете е неизмерима
и трудно може да бъде преодоляна. Към момента и за в бъдеще ищцата ще търпи
страдания, които не могат да бъдат овъзмездени.
При така събраните доказателства и съобразявайки се с
принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че обезщетението
следва бъде определено в размер на 150 000 лева.
Във връзка с възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат е допусната и приета комплексна
авто-техническа и медицинска експертиза, според която произшествието е станало
на път KLN-1056, в района на км 6+100. В посока от с. Червен
брег към с. Крайници се е движил л.а. „Алфа Ромео“, управляван от Г.Б.със
скорост от минимум 100 км/ч в лентата за насрещно движение. По същото време в
противоположна посока И.М.Г. е управлявал кросов мотор „Ямаха“, предназначен за
движение извън пътната мрежа, без фар и светлинна сигнализация. Скоростта на
мотоциклета вещото лице не е успяло да установи поради липса на обективни и
субективни данни. Като причина за настъпване на произшествието е сочат високата
скорост, с която Г.Б.е управлявал л.а. „Алфа Ромео“ и предприето навлизане в
насрещна пътна лента при намалена видимост, както и липса на фар на
мотоциклета, което го е направило практически невидим.
Ищцата Е.Г. е имала качеството на частен
обвинител в проведеното наказателно производство по установяване виновното и
противоправно поведение на подсъдимия Г.Б.и е поддържал обвинението наред с
прокурора. В присъда № 14 от 12.09.2019 г. по
НОХД № 330/2019 г. по описа на ОС – гр. Кюстендил като обстоятелство,
смекчаващо отговорността на подсъдимия Г.Б., е отчетено поведението на И.Г..
Прието е, че с управлението на кросов мотоциклет по
платното за движение, без светлинна сигнализация и без фар по път от
републиканската пътна мрежа, по който същият няма право да се движи, И.Г.е допринесъл
за настъпилия вредоносен резултат. Той е управлявал МПС в нарушение на ЗДП и чл. 1, ал. 4, т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркетата, освобождаващи от задължение собствениците на определена категория
моторни превозни средства да регистрират
същите именно поради предназначението им за състезания,
осъществявани по затворен маршрут. С оглед предназначението си, тези превозни средства не могат да бъдат да бъдат управлявани
по отворен за обществено ползване
път, а нарушението на забраната за движение на
превозно средство, използвано само за състезания по затворен маршрут, по път от
републиканската пътна мрежа е довело до създаване на опасност за движението и
допринасяне за настъпването на ПТП. Това именно е послужило като аргумент на
наказателния съд да приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за
престъпния резултат. След като Е.Г. е участвала като частен обвинител в наказателния
процес, по отношение на нея възражението е съпричиняване е доказано, доколкото
поведението на пострадалия представлява факт, относим към размера на
определеното за изтърпяване от Г.Б.наказание.
Като съобрази обстоятелствата, при които се е
случило произшествието и безспорния факт, че И.Г.е управлявал превозно средство
при забрана за подобно поведение на пътя, съдът намира възражението на
ответника за основателно. Недоказани останаха останалите възражения – за
несъобразена скорост от страна на пострадалия при управлението на мотоциклета и
за липса на свидетелство за управление.
При отчитане приноса на пострадалия, съдът
намира, че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 100 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че в молба от 15.02.2018 г. ищцата е представила констативен протокол за
ПТП, препис-извлечение от акт за смърт на И.М.Г., удостоверение за наследници и
удостоверение за банкова сметка, ***о. С други писмени доказателства от
значение за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение ищцата не е
разполагала и следователно застрахователят е дължал произнасяне. Според чл.
106, ал. 5 от КЗ, не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят
на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на
такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят
необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. З.
„Б.и.“ АД не е определил и изплатил обезщетение и след представяне на влязла в
сила присъда. Поради това, съдът приема, че след изтичане на 15-дневният срок
за произнасяне на 08.03.2018 г., ответникът дължи законни лихви върху сумите от
100 000 лева, считано от 09.03.2018 г. до окончателното им изплащане.
Тъй като ищцата е освободена от държавни такси
и разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 000 лева и 200 лева депозит за експертиза
по делото.
На ищцата е оказана безплатна правна помощ,
като в първоинстанционното производство тя е била представлявана от адвокат.
Определено върху стойността на материалния интерес, дължимото съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска, възлиза на сумата от 3 318 лева.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 800 лева, което не е прекомерно. Определеното
по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждение е на
стойност 6 636 лева.
В този смисъл възнаграждението от
4 800 лева под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на ответника се дължат разноски в размер на 2 400 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З.
„Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на нейния син И.М.Г. при ПТП на 05.09.2017
г., ведно със законната лихва от 09.03.2018 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева и за
законна лихва за периода 05.09.2017 г. – 08.03.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З.
„Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 4 000 лева, представляваща държавна такса по делото и 200
лева депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адв. Р.И.М., с адрес *** сумата от 3 318
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** 400 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: