Р Е Ш Е Н И Е
№ .............../ 04.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на четвърти март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 625
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 от ГПК и ТР №
6/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 1445/29.01.2020г., подадена от „АГРОПОЛ С“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бачо Киро“ № 1,
ет. 8, офис VIII-3,
представлявано от Управителя С.А.С. – длъжник по изпълнението – срещу действие на ЧСИ по изп.д. № 20197190400096 по описа на ЧСИ Станислава Янкова,
рег. № 719 и с район на действие, този на ВОС изразяващо се в разпределение на
постъпила от наложен запор върху банкови сметки на длъжника сума в размер на
13 370.31 лв.
Жалбата е
основана на оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното действие на ЧСИ с
доводи, че до момента на получаване на съобщението за изготвения протокол за
разпределение не е бил уведомен за образуваното изпълнително дело, нито е
получил ПДИ. Позовава се, че действията на ЧСИ по налагане на запор върху
вземанията му от ДФ „Земеделие“, в качеството му на регистриран земеделски
производител накърняват несеквестируемостта и
нарушават чл. 94 от ЗДБ за 2019г. Съответно разпределението на постъпилата от
запора сума в размер на 13 370.31 лв. е незаконосъобразно. Моли в тази
връзка да се отменят наложените запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“
АД, както и извършеното разпределение на постъпилата от запора сума.
Взискателите „Росагрофонд“ ООД, „С.И.Г.“
ООД и „Ставен“ АД в писмени възражения оспорили доводите в жалбата. Изложили
други, с които обосновали законосъобразност на извършеното разпределение, с
довод, че средствата от ДФЗ не са част от държавния бюджет, поради което не
представляват целево предоставени средства от държавния бюджет по смисъла на
чл. 94 от ЗДБ. Дори и да се приеме, че постъпилите суми са несеквестируеми,
то след като длъжникът е учредил особен залог върху тях, той не може да се
позове на несеквестируемостта. Отправили искане за
отхвърляне на жалбата.
Взискателят „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на обезпечен
кредитор по чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ и присъединен по право взискател
оспорил жалбата с доводи, че от несеквестируемостта
длъжникът не може да се ползва, доколкото е учредил особен залог върху вземането
си под формата на субсидии, изплащани от ДФЗ за подпомагане дейността му като
земеделски производител, а взискател е заложният
кредитор /арг. от чл. 445, ал. 1 от ГПК/. По
отношение на останалите кредитори посочил, че тази сума е несеквестируема.
Наред с това изложил възражения по разпределение на сумата от 617.13 лв. за ЧСИ
без да е ясно как е формирана; както и по отношение на сумите разпределени като
разноски за тримата взискатели. Разноските в случая
следва да се разпределят единствено свързани със способа на изпълнение по
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, а не пълният размер на
разноските по изпълнителното дело.
ЧСИ в изложени мотиви
по
обжалваното действие, счита
жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението за
изготвеното разпределение е връчено на длъжника на 23.01.2020г. – л. 40 от
делото, а жалбата е депозирана по пощата с клеймо от 24.01.2020г./, от
процесуално легитимирана страна – длъжник в хипотеза на чл. 462, ал. 2 от ГПК и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Като процесуално допустима, жалбата следва да се
разгледа по същество.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК, прие за установено
следното:
Производството по изп.д. № 20197190400096 по
описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 е образувано на 19.02.2019г. въз
основа на молба от „Ставен“ АД за събиране на парично вземане от длъжника „Агропол С“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от
31.10.2018г. С разпореждания на ЧСИ от същата дата към делото са присъединени изп.д. № 20197190400098 и изп.д.
№ 20197190400097, образувани по молба на „Росагрофонд“
ООД, въз основа на изпълнителен лист от 01.11.2018г. и на „С.И.Г.“ ООД по
изпълнителен лист от 29.10.2018г.
Удостовереното във всеки от изпълнителните листи право на принудително
изпълнение е за събиране на парично вземане в полза на всеки от кредиторите.
По изп.д. е постъпило Удостоверение за наличие на
задължения от 06.03.2019г., издадено от НАП, видно от което „Агропол С“ ЕООД има публични задължения в общ размер на 314
лв.
ПДИ е връчено на длъжника на 07.06.2019г.
По молба на взискателя, с Разпореждане на ЧСИ от
12.12.2019г. принудителното изпълнение е насочено
върху вземания на длъжника, като е наложен запор върху банковите му сметки,
открити в „Банка ДСК“ ЕАД.
С писмо от 19.12.2019г., „Банка ДСК“ ЕАД уведомила ЧСИ, че запорът за
изпълнение е наложен на 13.12.2019г. Посочила е, че върху вземанията на
длъжника по посочената банкова сметка ***, произтичащи от договор за особен
залог, вписан в ЦРОЗ на 09.09.2019г. върху вземанията
на длъжника по сметки № BG2STSA93000025165527, вкл. и суми
постъпващи от ДФ Земеделие. Посочено е, че особеният залог е учреден за обезпечаване
на вземанията на банката по сключен договор за кредит, остатъкът по който към
19.12.2019г. е в размер на 30 043.50 лв.
В изпълнение на наложения запор с платежно нареждане за кредитен превод от
20.12.2019г. „Банка ДСК“ ЕАД, като трето задължено лице наредила сумата от
13 370.31 лв. по сметка на ЧСИ Станислава Янкова.
По делото е представено Удостоверение № 1294311/09.09.2019г.
от ЦРОЗ, видно от което към 09.09.2019г. по партидата
на „Агропол С“ ЕООД е налице вписване на договори за
залог под № 2018033001200 от 30.03.2018г. и № 2019090902130 от 09.09.2019г. Съгласно Приложение № 1 към Опис № 1294310 на
заложено имущество към
удостоверението, за обезпечаване на вземането по чл. 1 от договора, залогодателят учредява в полза на заложния кредитор особен
залог по реда на ЗОЗ върху вземанията си от ДФ Земеделие – Разплащателна
агенция за субсидия по СЕПП за кампании 2017-2020г.
С Протокол за разпределение от 14.01.2020г., на основание чл. 460 от ГПК
ЧСИ разпределил постъпилата сума от 13 370.31 лв., както следва:
-
1 021.25 лв. – разноски за „Ставен“ АД по изп.д. № 96/19г.;
-
2 399.80 лв. – разноски за „С.И.Г.“ ООД по изп.д. № 97/19г.;
-
829.02 лв. – разноски за „Росагрофонд“
ООД по и.д. № 98/19г.;
-
617.13 лв. – за ЧСИ и
-
8 503.11 лв. – за заложния кредитор „Банка ДСК“
ЕАД.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемостта
и разпределението в тридневен срок от предявяването му.
Несеквестируемостта на вземането,
върху което е насочено принудителното изпълнение по изп.д.
е обоснована в случая с довод, че вземанията за субсидии за стопанската
2018-2019г. на длъжника земеделски производител от ДФЗ са неподлежащи на
принудително изпълнение на основание чл. 444, т. 8 от ГПК вр.
чл. 94 от ЗДБ.
Няма спор по делото, а от представените с жалбата писмени доказателства се
установява, че длъжникът юридическо лице е регистриран земеделски производител
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП. Със Заявление за подпомагане от
31.05.2019г. същият е кандидатствал по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/,
Схема за преразпределително плащане /СПП/ и Схема за
плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/.
По разплащателната сметка на „Агропол С“ ЕООД с IBAN ***, открита в
„Банка ДСК“ ЕАД на 03.10.2019г. е постъпила сумата от 839.67 лв. от ДФЗ, по ФД
2018, а на 17.12.2019г. – сумата от 12 899.09 лв. по СЕПП 2019.
Съгласно чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от ЗДБРБ за 2019г. целево предоставяните
средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги
не могат да се използват за обезпечения. Тези средства не могат да се използват
и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на
вземания на трети лица. Подобна забрана се съдържа и в чл. 92 от ЗДБРБ за
2018г. /отм./. Разпоредбите са с императивен характер и са установени в
обществен интерес. Целта на тези забрани е да се осигури безпрепятствено
извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно
субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции,
гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани, независимо
от неизправността на субекта на такива задължения. След анализ на относимата
вътрешна и общностна нормативна уредба в практиката
си ВКС приема, че на същия режим се подчиняват вземанията на
земеделските производители към ДФ "Земеделие", представляващи
субсидия по програмите на ЕС за развитие на селските райони. Правото на
финансова помощ от ЕС за земеделските стопани се предоставя от ЕС с оглед
качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени
определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите
интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в
пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер
на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ "Земеделие", е
акредитирана разплащателна агенция, създадена на основание чл. 11 от ЗПЗП.
Разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват
бенефициера да получи пълния размер на публичното
целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на
специален режим и са несеквестируеми /Решение № 143
от 25.10.2017г. по гр.д. № 4666/2016г. на ВКС, III ГО/.
Съгласно т. 13 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК несеквестируеми са
вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само
плащания по напълно несквестируеми вземания или
вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметка на
длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми
вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение,
постъпват и плащания по други /секвестируеми/
вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само
над общия размер на другите /секвестируеми/
постъпления.
Установено е в таз връзка, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД в ЦРОЗ е вписан
особен залог с вх. № 2018033001200 и № 2019090902130 върху бъдещи вземания на „Агропол С“ ЕООД от ДФ Земеделие – Разплащателна агенция за
земеделски субсидии по всички схеми и мерки, финансирани от Европейските
фондове и Националния бюджет в програмния период 2014-2020г., за кампаниите
2018г. и 2019г.
Съгласно чл. 445, ал. 1 от ГПК от друга страна от несеквестируемостта
не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху
които е учреден залог или ипотека, когато взискател е
заложният или ипотекарен кредитор. А заложният кредитор е присъединен взискател по
право в изпълнителните производства по ГПК, в което изпълнението е насочено
върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита
изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява
правата си на присъединен взискател, включително правото
да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра
за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния
размер на вземането си /чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОЗ/. Отделно, когато върху
заложеното вземане бъде наложен запор преди пристъпване към изпълнение от
заложния кредитор по реда на този закон, удовлетворяването на заложния кредитор
се извършва чрез присъединяването му към изпълнителното производство, по което
е наложен запорът /чл. 17, ал. 5 от ЗОЗ/. По изпълнителното дело е представено,
както удостоверение от ЦРОЗ, така и декларация от „Банка ДСК“ ЕАД, с нотариална
заверка на подписа, видно от която актуалният размер на вземането му към
07.01.2020г. е 30 135.33 лв.
Следователно изпълнението в случая е било насочено срещу несеквестируемо вземане. С учредяването на залог върху несеквестируемото си вземане обаче, длъжникът жалбоподател
доброволно се е лишил от закрилата по чл. 444 от ГПК, поради което и по
отношение на вземането му за земеделски субсидии от ДФЗ, несеквестируемостта
е отпаднала по отношение на заложния кредитор на основание чл. 445, ал. 1 от ГПК. Същият е присъединен по право взискател по
изпълнителното производство по реда на ГПК. По отношение на останалите
кредитори на длъжника вземанията на длъжника от ДФЗ са несеквестируеми.
Доколкото събраната по делото сума е била недостатъчна за удовлетворяване
на всички взискатели /“Ставен“ АД – 21 713.77
лв.; „С.И.Г.“ ООД – 115 578.88 лв.; „Росагрофонд“
ООД – 12 213.46 лв.; „Банка ДСК“ ЕАД – 30 135.33 лв. и НАП – 314.39
лв., както и разноските по изпълнението/, то предпоставките за извършване на
разпределение са били налице съгласно чл. 460 от ГПК.
Разпределението е акт
на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване,
какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или
частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за удовлетворяване на вземанията
се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с
еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 от ЗЗД/.
От събраната сума
най-напред подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията по чл. 136,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД, включващи вземания за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение. Както е изяснено в т. 6 от ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване по този ред. Критерият за това е дали тези разноски са относими към реализирането на способа, от който се
разпределят конкретните събрани суми. Следователно, със специалната привилегия
по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД се ползват разноските на първоначалния взискател по осъществяване на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят с процесното
разпределение. Такива в случая са: такса за образуване на изп.д.
по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 24 лв. с ДДС; такса за цялостно проучване имущественото
състояние на длъжника по т. 2 от ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв. с ДДС; такса за
връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника по т. 5 от ТТРЗЧСИ в
размер на 24 лв. с ДДС; такса за налагане на запор по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер
на 18 лв.; допълнителни разноски в размер на 10 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ или
общо сумата от 136 лв. с ДДС за всеки от първоначалните взискатели.
Разноските на
първоначалните взискатели за възнаграждение за един
адвокат, също следва да се включат в този ред, както следва: за „Ставен“ АД –
874.45 лв.; за „Росагрофонд“ ООД – 693.02 лв. и за
„С.И.Г.“ ООД – 2 263.80 лв. Тези разноски се считат за относими
към всеки от приложените изпълнителни способи, тъй като общото упълномощаване
за представителство по изпълнителното производство обхваща представителството
за всеки приложен способ на изпълнение до пълното удовлетворяване на вземането
по изпълнителния лист.
Разпределят се
направени обикновени разноски в размер на по 136 лв. за всеки от първоначалните
взискатели и такива по т. 26 от тарифата –
пропорционалните. При търсена обща сума от 179 630.93 лв. пропорционалните
разноски изчислени съгласно т. 26, б. „е“ вр.
забележка 1 от ТТР възлизат на 5 220 лв. + 1 592.62 лв. или общо 6 812.62
лв. за цялото изпълнително дело. От тях при конкретното разпределение и по съразмерност
пропорционалната такса възлиза на 477.70 лв. /постъпилата сума 13 370.31
лв. се разделя на сбора от общото задължение 179 630.93 лв. и разноските: пропорционалните
по т. 26 – 6 812.62 лв.; за адвокатско възнаграждение на всеки от взискателите – 874.45 лв., 693.02 лв., 2 263.80 лв. и
разноските по осъществяване на изпълнителния способ за всеки от тримата взискатели 3х136 лв./ или
общо = 190 682.82
лв., при което с получения коефициент от 0.07012 се умножава пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР в размер на 6 812.62 лв./. Към тази такса следва да
се включат и разноските по т. 13 от ТТР за изготвяне и предявяване на
разпределение – 36 лв. и допълнителните банкови такси по т. 31, б. „б“ от ТТР –
12 лв. Или, за разноски на ЧСИ следва да се разпредели сумата от 525.70 лв.
Събрана е и се
разпределя сума в размер на 13 370.31 лв., от която след приспадане на
разноските следващи се на ЧСИ от 525.70 лв. и разноските на всеки от взискателите /874.45 + 136; 693.02 + 136; 2 263.80 + 136 = 4 239.27 лв./, остава за
разпределение сумата от 8 605.34 лв.
Съгласно чл. 16 от ЗОЗ
вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността
по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Вземането на заложния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД
в случая съгласно декларация по чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ и удостоверение от ЦРОЗ
възлиза на 30 135.33 лв., поради което целият остатък от събраната сума в
размер на 8 605.34 лв. следва да се разпредели на заложния кредитор.
Следва изводът, че в
резултат на погрешно определяне на разноските се изменят разпределените и следващите
се суми относими към реда на привилегиите по чл. 136
от ЗЗД. Жалбата на „Агропол С“ ЕООД поради това е
основателна – неправилно е определен размера на разноските дължими за ЧСИ, както
и размера на сумата разпределена на заложния кредитор. Обжалваното
разпределение следва да се отмени и вместо него бъде постановено ново.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК жалбоподателят има право на поискани разноски. Доказаният размер
на разноските под формата на платени такси /49 лв./ и платено възнаграждение за
адвокат /1 400 лв./ възлиза на 1 449 лв. В този размер разноските по
делото следва да се възложат на въззиваемите страни.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 1445/29.01.2020г.,
подадена от „АГРОПОЛ С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Бачо Киро“ № 1, ет. 8, офис VIII-3, представлявано от Управителя С.А.С.
– длъжник по изпълнението – Разпределение на постъпила от наложен запор върху
банкови сметки на длъжника сума в размер на 13 370.31 лв. с Протокол от
14.01.2020г. на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 и с район на действие, този
на ВОС по изп.д. № 20197190400096 И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от 13 370.31 лева, постъпила от наложен
запор върху банкови сметки на длъжника по изпълнително дело № 20197190400096 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719
и с район на действие, този на ВОС, както следва:
І. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:
1. За взискателя „Ставен“ АД
по и.д. № 96/2019г.:
1. 1. Адвокатско
възнаграждение – 874.45 лв. с ДДС;
1. 2. Платени
такси и разноски по ТТРЗЧСИ – 136 лв. с ДДС;
2. За взискателя „Росагрофонд“ ООД по и.д. № 98/2019г.:
2.1.
Адвокатско възнаграждение – 693.02 лв. с ДДС;
2.2. Платени такси и разноски – 136 лв. с ДДС;
3. За взискателя „С.И.Г.“ ООД
по и.д. № 97/2019г.:
3.1. Адвокатско
възнаграждение – 2 263.80 лв. с ДДС;
3.2. Платени
такси и разноски – 136 лв. с ДДС;
4. За ЧСИ за такси и разноски по ТТРЗЧСИ:
4. 1
Обикновени такси – 48 лв. с ДДС;
4. 2
Пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху постъпилата сума – 477.70 лева;
ІІ. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – няма;
ІІІ. Вземания, обезпечени с особен залог по чл. 136,
ал. 1, т. 3 от ЗЗД:
1. За взискателя „Банка ДСК“ ЕАД – 8 605.34 лв.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ с указания да извърши плащане на сумите
съобразно настоящото разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ставен“ АД,
ЕИК *********, „Росагрофонд“ ООД, ЕИК *********, „С.И.Г.“
ООД, ЕИК ********* и „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТЯТ на „АГРОПОЛ С“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
1 449.00 лв. – разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.