№ 17
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20172908 от 17.08.2021 г. по гр.д. №25721/20 г., СРС, ГО, 75 с-
в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** против М. Й. Б., ЕГН ********** и В.
Д. Б., ЕГН **********, е адрес: гр. София, ж.к. ****, че дължат на „Т.С.” ЕАД, на
основание чл. 415 ал.1 от ГПК, както следва М. Й. Б. сумата от 21,75 лева /двадесет и един
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2018 год. за топлоснабдяван имот-
партамент №45, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва, считано от
11.01.2019 г. до окончателното й изплащане и В. Д. Б. сумата от 21,75 лева /двадесет и един
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2018 год. за топлоснабдяван имот-
партамент №45, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва, считано от
11.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** срещу М. Й. Б., ЕГН **********
и В. Д. Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 415 от ГПК вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че М. Й. Б. му дължи сумата от 3,74 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 30.01.2016 год. до 03.01.2019 год., и В. Д. Б. сумата от 3,74 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2016 год. до 03.01.2019 год., като
неоснователен.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците.Обжалва
се решението в частта,с която е призанот за установено,че дължат такса за отчитане на
уредите за дялово разпределение в размер на по 21.75 лв.,ведно със законната лихва върху
1
главницата като незаконосъобразно,както и необосновано. Поддържат ,че съдът е
постановил дължимост на сумата въз основа на договор,който не е подписан от
ответниците,не е изяснено от кого изобщо е подипсан,освен това същият е невалиден,тъй
като срокът за който е сключен е изтекъл,оспорен е.
Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните
части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявената претенция.
Въззиваемата страна "Т.С." ЕАД е депозирала отговор на жалбата .
Третото лице помагач на ищеца - "Б." ООД, не е депозирало отговор на жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и
чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон .
Атакуваното решение е валидно, и допустимо - в обжалваните части.
Неоснователно е възражението,че договорът от 04.01.2002 г.между ЕС и ФДР е
следвало да се подпише от ответниците.Същият е подписан от упълномощено лице
Д.К.,видно от Протокол от 20.12.01 г.,а за взетото решение за сключване на договор с ФДР е
дадено съгласие от етажните събственици,видно от приложения списък.
Независимо от липсата на нов договор между ЕС и ФДР, след изтичане срока на този
от 04.01.2002 г. и на този между ищеца и ФДР от 2011 г., преди началото на исковия период
по делото, не може да бъде възприето схващането, че направеното от ФДР отчитане и
разпределение на ТЕ в ЕС, е невалидно и услугата дялово разпределение не е иззвършвана.
Съгласно чл. 65, ал. 2 от отменената през 2020 г. Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, но действаща в исковия период, при прекратяване на договора за дялово
разпределение, или при заличаване на лицето по чл. 139а ЗЕ от публичния регистър,
потребителите на топлинна енергия или асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ, са длъжни в
едномесечен срок от уведомлението по, ал. 3 на същия член да изберат друго лице. Ето защо
ответникът като етажен собственик, не би могъл да черпи права от неправомерното си
бездействие и това на ЕС, още повече, че очевидно и от представените документи по делото
за отчети и дялово разпределение/изравнение, изпълнението на задълженията по договора
от ФДР, която е и трето лице-помагач на ищеца по делото, е продължило и след 3 годишния
срок. Този договор касае задълженията на страните по него, а не и тези между потребител и
доставчик на топлинна енергия, и няма изрична форма за валидността му, когато е сключен
с лице, регистрирано по реда на чл. 139б от ЗЕ, а изборът на ФДР е и удостоверен пред
топлопреносното предприятие-доставчик. Освен това съществува и възможността
предвидена в чл. 61, ал. 2 от горната наредба, разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост. По делото не са представени доказателства за
нов избор от ЕС на сградата, при което избраната от ЕС ФДР още през 2002 г. е продължила
да извършва валидно дяловото разпределение. Цената на услугата дялово разпределение
обаче, по силата на чл. 32 от ОУ от 2014 г. се заплаща на търговеца-продавач, а не на ФДР.
Ответникът не е установил да е възразил срещу тези ОУ от 2014 г. и те го обвързват. Ето
защо по делото е доказано наличие на задължение на ответниците към ищеца за заплащане
на услугата дялово разпределение, както и реалното извършване на тази услуга през
исковия период.
2
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанцонното решение,поради което то
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено .
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението № 20172908 от 17.08.2021 г. по гр.д. №25721/20 г., СРС,
ГО, 75 с-в в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежина обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3