Решение по дело №885/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.39, ал.5 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г.

Образувано е по жалба на непълнолетния А. А. Б., гражданин на Алжир, действащ лично и със съгласието на Р. И. А. – управител на Кризисен център за непридружени деца, чужди граждани и деца бежанци в риск (КЦНДЧГДБР) – Русе, осъществяващ попечителско съдействие по право на основание чл.173, ал.2 от СК и съгласно чл.28, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, чрез процесуалния му представител, определен на основание чл.25, ал.1 от ЗУБ – адв.С. С. от АК – Русе, против заповед № РД-Е113-01-1739/29.08.2024 г. на вр. и. д. управител на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга по подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ Е113-01-1406/18.07.2024 г., а именно заплащане на медицински изделия за оперативно лечение в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД – сет електроди за осемканално невромониториране, комплект отворена тораколумбална стабилизация Legacy с 8 винта + 2 пръчки и фиксатор за лигаментотаксис, на обща стойност 11031 лева.

В жалбата, в представените в съдебно заседание от 26.11.2024 г. писмени бележки и в допълнението към тях с вх.№ 5461/03.12.2024 г. се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон – чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ, която разпоредба предвижда, че по време на производството по предоставяне на международна закрила чужденецът има право на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани. Позовава се и на чл.19, § 1 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, според който текст държавите членки гарантират, че кандидатите получават необходимите медицински грижи, което включва най-малко спешни грижи и основно лечение на болестите и тежките психични разстройства. Подчертава, че медицинската помощ, при която са използвани и заявените за заплащане медицински изделия, които не се включват в цената на клиничната пътека КП 211.1 „Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност“, му е била оказана именно по спешност, което се установявало и от приложената по преписката медицинска документация във връзка с лечението му в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД. Акцентира на обстоятелството, че жалбоподателят е лице от уязвима група по смисъла на легалните дефиниции по § 1, т.4 и т.17 от ДР на ЗУБ – непридружен непълнолетен чужденец, респ. по смисъла на чл.21 от Директива 2013/33/ЕС, което обстоятелство не било взето предвид от административния орган при неговото произнасяне. Поддържа, че разпоредбата на чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ се явява специална по отношение на нормата на чл.83, ал.1 от ЗЗ, поради което от обстоятелството, че в последната е предвидено чужденците с предоставен статут на бежанец да се ползват с медицинска помощ по чл.81 и 82 от същия закон при условията и по реда на българските граждани, не следва извод, че чужденците, които са в производство по предоставяне на международна закрила не могат да се ползват от същите права. В допълнението към писмените бележки се възразява срещу предложеното от процесуалния представител на ответника по жалбата тълкуване на закона, според което правото по чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ се ограничава само до здравните дейности, включени в пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, респ. медицинската помощ, която е предвидена от същата разпоредба, така, както тя е дефинирана в § 1, т.9 от ДР на ЗОО, се отличава от високоспециализираната медицинска дейност по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗО, каквато е била предоставена на жалбоподателя. По тези и по останалите подробно изложени съображения се иска оспорената заповед да бъде отменена, а преписката изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата – директорът на НЗОК, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено становище, представено с писмо с вх.№ 5115/14.11.2024 г., както и писмена защита с вх.№ 5434/02.12.2024 г., в които изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че жалбоподателят е кандидат за предоставяне на статут на бежанец, поради по арг. от чл.83, ал.1 от ЗЗ и чл.1, ал.1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, той не попада в обхвата на лицата, имащи право на медицинска помощ по чл.82, ал.3 от ЗЗ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, тъй като не е български гражданин, а в същото време производството по предоставяне на международна закрила спрямо него не е приключило с решение на председателя на ДАБ към МС, с което да му е предоставен статут на бежанец. Сочи, че като осигурено за сметка на държавата лице жалбоподателят има право на медицинска помощ при условията и по реда за българските граждани, но само за медицинските услуги, които попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Поддържа, че за заплащането на медицинските услуги по чл.82, ал.1а и ал.3 от ЗЗ, които са извън неговия обхват, каквато е и заявената за заплащане услуга (медицински изделия за оперативно лечение), по която е постановен оспореният отказ, е необходимо жалбоподателят да има вече предоставен статут на бежанец, което условие не било удовлетворено. Счита, че разпоредбата на чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ, на която се позовава жалбоподателят не се отнася до високоспециализираната медицинска дейност по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗО, каквато в случая била извършена и която попада извън пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Видно от представената товарителница № CL009962672BG, оспорената заповед е изпратена за връчване на жалбоподателя чрез куриерската услуга BulPost на “Български пощи“ ЕАД. На 30.08.2024 г. административният акт е връчен на неговия попечител – управителя на КЦНДЧГДБР – Русе, поради което 14-дневният срок по чл.149, ал.1 от АПК изтича, съгласно чл.60, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК, на 13.09.2024 г. (петък). Жалбата е подадена чрез административния орган преди това – на 12.09.2024 г., където тя е регистрирана с вх.№ Е113-01-1406/12.09.2024 г. Следва да се приеме, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Според чл.82, ал.6, изр.първо от ЗЗ обхватът на медицинските и други услуги по ал. 1а и 3, включително извършването им в страната или в чужбина, и прилагането на лекарствени продукти, диетични храни за специални медицински цели, медицински изделия и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, заболяванията на лицата, за които се заплащат, както и условията и редът, по които се одобряват и заплащат, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Това е именно Наредба № 2 от 27.03.2019 г. (вж. § 5 от ЗР на същата). Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. гласи, че въз основа на мотивираното предложение по чл. 38 в 1-дневен срок от представянето му управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която одобрява/отказва заплащането на услуги по чл. 7 и 8. В конкретния случай, с т.2 от решение № РД-НС-04-48/17.04.2024 г. на надзорния съвет на НЗОК (л.13 от делото), на основание чл.15, ал.1, т.6 и чл.19, ал.5 вр. ал.4, т.5 от ЗЗО, въз основа на решение от 17.04.2024 г. на 49-тото Народно събрание на Република България за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, на подуправителя на НЗОК проф. М. С. М. е възложено временно да изпълнява длъжността управител на НЗОК до приемане на решение на Народното събрание за избор на нов управител на НЗОК. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган – от длъжностното лице, на което, към момента на издаването на акта, по надлежния ред и при наличието на правни и фактически основания за това е било възложено временно да изпълнява длъжността управител на НЗОК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона писмена форма и има изискуемото от чл.39, ал.3 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., респ. от чл.59, ал.2 от АПК съдържание, включително мотиви, в които се съдържа подробно изложение на правните и фактически основания за нейното издаване.

Съдът не констатира в административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

То е инициирано по подадено от непълнолетния жалбоподател заявление с вх.№ Е113-01-1406/18.07.2024 г. (на л.9 – л.11 от преписката, приложена по адм.д. № 786/2024 г. по описа на Административен съд – Русе). Заявлението отговаря на образеца, представляващ Приложение № 4 към чл.23, ал.1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. Като попечител в заявлението, в съответствие с чл.173, ал.2 от СК, е посочен управителят на КЦНДЧГДБР – Русе, където жалбоподателят бил настанен първоначално по административен – със заповед № ЗД/Д-Р-066/25.06.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, а впоследствие по съдебен ред – с решение № 1148/12.08.2024 г., постановено по гр.д. № 4307/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

Със заявлението е заявено заплащане на медицински изделия за оперативно лечение на жалбоподателя в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, където той бил хоспитализиран на 18.07.2024 г. по клинична пътека № 211.1 „Гръбначни и гръбначномозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност“ (включена в Приложение № 17 към НРД за МД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г.) с диагноза „Травматична екстензионна нестабилна фрактура Th 12 тип B1 AO spine. МКБ S22.00”, a именно сет електроди за осемканално невромониториране с цена 2400 лева, която се заплаща по реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г. и комплект отворена тораколумбална стабилизация Legacy 8 винта + 2 пръчки на обща стойност 7960 лева, от които 2329 лева се заплащат от НЗОК, а остатъка от 5631 лева е заявен за заплащане по реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г.

Видно от протокол № Е113-06-3158/23.07.2024 г. първото заседание на помощния орган – специализираната постоянно действаща комисия е проведено на 23.07.2024 г., т.е. в 5-дневния срок по чл.27, ал.1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. На това заседание са проверени приложените към заявлението и допълнително представени документи, подробно описани в протокола, без обаче заявлението да е разгледано по същество. Посочено е, че по отношение на непълнолетния заявител, видно от приложената регистрационна карта на чужденец, е налице неприключило производство по разглеждане на молба за международна закрила от ДАБ при МС. Заседанието на комисията е отложено, за да бъде изискана от дирекция „ИТСЗОП“ на НЗОК служебна информация относно статута на същия. Видно от постъпилата докладна записка от директора на посочената дирекция, при извършената на 24.07.2024 г. проверка в ИИС на НЗОК, регистър „Осигурени лица“, не били открити данни за неговия статут.

След проведеното заседание, във връзка с проведеното оперативно лечение на жалбоподателя на 25.07.2024 г., постъпили нови документи, представени от "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, а именно оперативен протокол № 631/25.07.2024 г., от който става ясно, че горепосочените две медицински изделия са били вложени при проведеното лечение, както и оперативен протокол № 483/25.07.2024 г., от който е видно, че е използвано и допълнително медицинско изделие „HELMED external fixator” за фиксация на костите на счупената китка на дясната ръка на жалбоподателя. В приложеното копие от фактура № **********/25.07.2024 г. това изделие е описано като „фиксатор за лигаментотаксис“, т.е. то представлява външен фиксатор за китка, на стойност 3000 лева с ДДС.

В писмо с вх.№ Е113-01-1406/01.08.2024 г. лечебното заведение - "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД е изрично посочено, а това е посочено и във вече представения пред комисията медицински протокол № 46/18.07.2024 г., че на 25.07.2024 г. жалбоподателят е опериран в условия на спешност с цел фузия на засегнатия сегмент (счупения гръбначен прешлен). Към писмото е приложена фактура № *********/31.07.2024 г., в която като получател е посочена НЗОК, за използваните при оперативното лечение на жалбоподателя медицински изделия, на обща стойност 11031 лева, които подлежат на заплащане, изцяло или частично, по реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г.

На 08.08.2024 г. помощният орган провел второ заседание, за което бил съставен протокол № Е113-06-3450/09.08.2024 г. На това заседание заявлението на жалбоподателя отново не е разгледано по същество като е отложено за изискване от Дирекция „Миграция“ на МВР на служебна информация относно статута на пребиваване на жалбоподателя в страната. От отговора на директора на Дирекция „Миграция“ при МВР се установява, че след извършени справки в АИС на МВР било установено, че към датата на изготвяне на писмото – 15.08.2024 г., жалбоподателят продължавал да е със статут на кандидат за бежанец (до 16.10.2024 г.) като му е била издадена регистрационна карта на чужденец в производство по молба за международна закрила № *********, валидна до 16.10.2024 г. Видно от изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание от 26.11.2024 г., към датата на приключване на устните състезания по делото все още няма произнасяне от страна на ДАБ при МС по неговата молба за международна закрила.

На заседание на комисията на 26.08.2024 г., за което бил съставен протокол № Е113-06-3681/26.08.2024 г. били разгледани представените със заявлението документи и документите, допълнително представени от лечебното заведение, в което бил хоспитализиран жалбоподателят, както и справките, изискани от други органи. Комисията приела, че заявлението е окомплектовано с всички изискуеми документи и липсват отрицателните процесуални предпоставки, които биха довели до неговата нередовност или недопустимост. Поради това помощният орган е разгледал заявлението по същество като е стигнал до извода, че е налице липсата на изискуема материална предпоставка, без която то не може да бъде уважено, тъй като не е спазено изискването по чл.83, ал.1 от ЗЗ, а именно жалбоподателят да има предоставен статут на бежанец. Посочено е изрично, че към датата на заседанието липсва информация той да има предоставен такъв статут.

Съставените протоколи от проведените заседания на комисията са с изискуемото съдържание и са подписани от всички присъствали членове в съответствие с чл.44, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г.

Въз основа на взетото решение председателят на комисията е направил мотивирано предложение, съгласно чл.38 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., до вр.и.д. управителя на НЗОК заявлението на жалбоподателя да не бъде уважавано, тъй като не са налице изискванията на чл.83, ал.1 и ал.1а от ЗЗ, поради това, че към датата на подаване на заявлението той е кандидат за предоставяне на статут на бежанец, без информация за предоставен такъв към датата на предложението.

Следва да се отбележи, че преписката е разгледана без доклад от външни експерти съобразно профила на заболяването, какъвто принципно се изисква от чл.28, ал.1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. В случая приложение намира чл.28, ал.9 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., която разпоредба, в относимите си части, гласи, че в случаите по чл. 23, ал. 7 и 10, когато заявлението е подадено за заплащане на медицински изделия по чл. 7, ал. 1, т. 4, прилагани в болничната помощ, и необходимостта от прилагането на лекарствения продукт/медицинското изделие при пациента е посочена в становище или в актуална етапна епикриза на пациента от лечебното заведение, провеждащо болничното лечение, или издадена от него медицинска документация, съобразно изискванията на НЗОК за ежедневно отчитане на дейността (по амбулаторни процедури, клинични пътеки и др.), удостоверяваща заболяването, съдържаща – диагноза, класифицирана по МКБ, дата на поставяне на диагнозата, проведени изследвания, решение на клинична комисия, оценка на ефекта от лечението и приложен протокол, съдържащ всички необходими лекарствени продукти, стандартна доза, индивидуална доза, брой дни на приложение, доза за един цикъл, общо количество за максимален 3-месечен период, или медицинското изделие, определено съобразно протокол от лечебно-контролната комисия и декларация на ръководителя на лечебното заведение с приложена техническа спецификация, управителят на НЗОК или оправомощеното от него длъжностно лице разпорежда преписката по заявлението да бъде разгледана, без да е необходимо изготвяне на доклад от външни експерти. В случаите на трансплантация трябва да е налице становище от консултативно звено към лечебно заведение по чл. 29, ал. 1.

Такава декларация по преписката е представена от лечебното заведение „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, с която е декларирано, че при оперативното лечение на жалбоподателя ще се използват медицински изделия, отговарящи на описаната в декларацията спецификация (техническа характеристика).

Мотивираното заключение по чл.38 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. е представено пред вр.и.д. управителя на НЗОК на 28.08.2024 г., а оспорената заповед е издадена на 29.08.2024 г., т.е. спазен е 1-дневният срок за произнасяне по чл.39, ал.1 от наредбата, считано от представянето на предложението пред административния орган. Следва обаче да се отбележи, че в резултат на двукратното отлагане на заседанията на комисията по чл.27, ал.1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. с цел изискване на информация от други органи и дирекции на НЗОК се е стигнало до несъобразяване на общата продължителност на административното производство с изискуемата такава по чл.82, ал.6, изр. последно от ЗЗ. Този текст гласи, че срокът за издаване на индивидуални административни актове за одобряване или отказ на заплащането на посочените медицински и други услуги е до един месец. В случая заявлението е подадено в НЗОК на 18.07.2024 г., а оспореният акт е издаден на 29.08.2024 г. Съдът обаче намира, че срокът по чл.82, ал.6, изр. последно от ЗЗ е инструктивен, а не преклузивен и с неговото изтичане органът не губи темпоралната си компетентност да се произнесе.

Оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

За да откаже одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., а именно стойността на посочените по-горе медицински изделия, които не се финансират от НЗОК в рамките на лечение в страната по клинични пътеки, административният орган се е задоволил с позоваването на чл.83, ал.1 от ЗЗ без в своя акт да обсъди и нормата на чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ. Следва да се посочи, че двете разпоредби не се не намират в положение на общ към специален закон (т.е. в хипотезата на чл.11, ал.2 от ЗНА), тъй като всяка има самостоятелно приложно поле. Разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗЗ се отнася до чужденците, на които вече е предоставен статут на бежанец по смисъла на § 1, т.18 от ДР на ЗУБ, докато нормата на чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ урежда здравните права на лицата, търсещи международна закрила, по време на производството за нейното предоставяне, т.е. преди постановяването на евентуално положително за кандидата решение по чл.75, ал.1, т.1 от ЗУБ на председателя на ДАБ към МС.

Текстът на чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ гласи следното: „По време на производството чужденецът има право: на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани“.

Очевидно е, че предмет на посоченото субективно право са три сравнително обособени елемента, а именно здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване.

Между страните няма спор по въпроса, че кандидатите за предоставяне на статут на бежанец, какъвто е жалбоподателят, имат правото на здравно осигуряване при условията и реда за българските граждани.

Според легалната дефиниция по чл.1, ал.2 от ЗЗО здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори. Според чл.2, ал.1 от ЗЗО задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Следователно здравното осигуряване по дефиниция включва и разходване на набраните средства за закупуване на здравни дейности, които при задължителното здравно осигуряване са включени в пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Според чл.33, ал.1, т.4 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са и лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище като в тази хипотеза, а според чл.34, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от същия закон задължението за осигуряване възниква не от датата на предоставянето на посочения статут, от датата на откриването на производството за предоставянето му, откогато възникват и правата на осигурените лица от посочената група. В съответствие с този текст чл.40, ал.3, т.7 от ЗЗО изрично предвижда, че за сметка на държавния бюджет, ако не са налице основания за осигуряване по ал.1 на същата разпоредба, се осигуряват и лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец, хуманитарен статут или право на убежище. Легалната дефиниция на § 1, т.7 от ДР на ЗЗО гласи, че "лице в производство за предоставяне на статут на бежанец" е чужд гражданин или лице без гражданство, поискало статут на бежанец в Република България до приключване на производството с влязло в сила решение по молбата му.

Според поддържаното от ответника по жалбата становище разпоредбата на чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ следва да се тълкува в смисъл, че по време на производството по предоставяне на международна закрила чужденецът има право да ползва само медицинските услуги, които са включени в пакета на задължителното здравно осигуряване, но не и услугите, които стоят извън неговия обхват и за чието одобряване законът предвижда отделен, специален ред, т.е. услугите по чл.82, ал.1а и ал.3 от ЗЗ, за чието ползване, съгласно чл.83, ал.1 от ЗЗ, е необходимо на чужденеца да е бил вече предоставен статут на бежанец.

Съдът не споделя тезата на ответника по жалбата, тъй като тя се опровергава от граматическото и логическото тълкуване на нормата на чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ. Както беше вече изяснено, задължителното здравно осигуряване включва в себе си и разходване на средствата за закупуване на здравни дейности, включени в гарантирания от бюджета на НЗОК пакет. Следва да бъде напомнено обаче, че разпоредбата на чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ включва в себе си три елемента - както правото на здравно осигуряване, но така и правото на достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване. Включването на последните две права в тълкуваната норма щеше да е излишно, ако гарантираното от чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ право се изчерпваше само и единствено в правото на здравно осигуряване и следващото от това право на поемане на разходите за здравните дейности, включени в пакета, гарантиран от НЗОК.

Тезата на ответника се опровергава и при систематичното тълкуване на закона предвид начинът и мястото на регламентация на тези други две права – правото на безплатно ползване на медицинско обслужване и на достъпна медицинска помощ. Глава трета от ЗЗ е озаглавена именно „Медицинско обслужване“. Разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗЗ, която е включена в тази глава, предвижда, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на ЗЗО. Следователно правото на достъпна медицинска помощ, така, както то е регламентирано и в чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ, не се ограничава само до пакета от здравни дейности по задължителното здравно осигуряване, а обхваща и дейности извън него. Това са именно медицинските услуги, посочени в чл.82 от ЗЗ.

Разпоредбата на чл.82, ал.1, т.1 от ЗЗ гласи, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. От приложената по преписката медицинска документация по безспорен начин се установява, че състоянието на жалбоподателя, с оглед вида на получената от него травма – фрактура на гръбначен прешлен, е било такова, че е наложило хоспитализирането му за извършване на оперативна интервенция по спешност. Тук следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.19, § 1 от Директива 2013/33/ЕС, озаглавена „Медицински грижи“, изрично изисква от държавите членки да гарантират, че кандидатите получават необходимите медицински грижи, което включва най-малко спешни грижи и основно лечение на болестите и тежките психични разстройства. Няма спор, че стойността на предоставената медицинска помощ по приложимата КП 211.1 е била заплатена на лечебното заведение. Спорът по делото е за медицинските изделия, използвани при нейното предоставяне, които не са включени в клиничната пътека.

Достъпната медицинска помощ, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, не се ограничава само до предоставената медицинска помощ при спешни състояния. Разпоредбата на чл.82, ал.3 от ЗЗ, в приложимите ѝ части, изрично гласи, че в случаите по ал.1а, т.е. за медицински услуги, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, лицата до 18-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, която включва и заплащане със средства от държавния бюджет и на медицинските изделия.

В заключение следва извод, че правото на достъпна медицинска помощ по смисъла на чл.29, ал.1, т.5 от ЗУБ, което законът гарантира на кандидатите за предоставяне на статут на бежанец по време на производството за предоставяне на международна закрила, включва в себе си, съгласно чл.82, ал.3 вр. ал.1а вр. чл.81, ал.1 от ЗЗ, и правото на заплащане на медицинските услуги във връзка с лечението им в страната, които стоят извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, в това число и правото на заплащане със средства от държавния бюджет на медицинските изделия, необходими за лечението им и то, в конкретния случай, в условията на нужда от спешна медицинска помощ. Редът за одобряване, ползване и заплащане на тези медицински услуги е регламентиран именно в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. Друго не следва и от законовите определения на понятията „високоспециализирана медицинска дейност“ и „медицинска помощ“, съдържащите се в § 1, т.1 и т.9 от ДР на ЗЗО, от които разпоредби черпи аргументи ответникът. Както беше отбелязано, няма спор, че кандидатите за предоставяне на статут на бежанец са задължително здравно осигурени за сметка на държавата, но в случая спорът е дали те имат право на заплащане и на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, поради което дефинициите от посочения закон, доколкото изясняват съдържанието само на понятия използвани в ЗЗО, не могат да служат като аргумент за определяне приложението на други нормативни актове. Освен това спорът се свежда не до заплащане на високоспециализирана медицинска дейност, т.е. дейност на медицински специалисти с висока квалификация, а за заплащане на цената на конкретни медицински изделия, които не са включени в стойността на приложимата клинична пътека.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена като оспорената заповед бъде отменена. След отмяната на акта преписката, на основание чл.173, ал.2 от АПК, следва да бъде изпратена на управителя на НЗОК за произнасяне по депозираното от жалбоподателя заявление при съобразяване на дадените в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон – чл.29, ал.1, т.5 от ЗЗО.

Следва да се отбележи, че в своя акт административният орган изрично е приел, че заявлението е окомплектовано с всички необходими изискуеми документи, които са в нормативно определената форма и съдържание. Посочено е, че са налице и останалите процесуални предпоставки за разглеждането му по същество като то е отхвърлено само поради това, че жалбоподателят нямал предоставен статут на бежанец, което съдът, както подробно беше изяснено по-горе, счита, че не е необходимо като е достатъчно последният да се намира в производство по предоставяне на международна закрила. При новото разглеждане на преписката, при липсата на нови обстоятелства от значение за нейното решаване, заявените медицински изделия, използвани при оперативното лечение на жалбоподателя, който безспорно е лице от уязвима група (непридружен непълнолетен чужденец), следва да бъдат одобрени за заплащане на лечебното заведение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на непълнолетния А. А. Б., роден на [дата]., с [ЛНЧ], гражданин на Алжир, действащ лично и със съгласието на Р. И. А. – управител на Кризисен център за непридружени деца, чужди граждани и деца бежанци в риск – Русе, заповед № РД-Е113-01-1739/29.08.2024 г., издадена от вр. и. д. управител на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга по подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ Е113-01-1406/18.07.2024 г., а именно заплащане на медицински изделия за оперативното му лечение в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД – сет електроди за осемканално невромониториране, комплект отворена тораколумбална стабилизация Legacy с 8 винта + 2 пръчки и фиксатор за лигаментотаксис, на обща стойност 11031 лева.

ИЗПРАЩА преписката на управителя на НЗОК за ново разглеждане и произнасяне по заявление с вх.№ Е113-01-1406/18.07.2024 г., подадено от непълнолетния А. А. Б., роден на [дата]., с [ЛНЧ], гражданин на Алжир, действащ лично и със съгласието на Р. И. А. – управител на Кризисен център за непридружени деца, чужди граждани и деца бежанци в риск – Русе, при спазване на дадените в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.