Р Е Ш Е Н И Е
№ 260085
гр. Първомай, 29.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 54 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ, отм.) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Х.Ч.
и Б.А.В. в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен
директор и по процесуално пълномощие от адв. С.Ф.М. и адв. Г.С.П., вписани в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
моли съда да осъди ответника А.Н.Д., ЕГН: **********,***, процесуално
представляван от назначения му особен представител адв. Е.А.З., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
да му заплати по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „Обединена българска банка” АД, както следва:
Ø сумата от 381, 00 (триста осемдесет и един) лева,
представляваща част от възстановено от ищеца на „Дженерали застраховане” АД
застрахователно обезщетение от 2 400, 00 лева, изплатено от последното на
лицето Г.Н.Н., ЕГН: **********, по Договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил
марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № ***, сключен
със Застрохавателна полица
№ ***, валидна от 03.04.2009 г. до 02.04.2010 г., за претърпени имуществени
вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.09.2009 г. в
гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Освобождение“ и ул. „Професор Цветан
Лазаров“ по вина на ответника при управление от него с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон норма на лек автомобил марка и модел
„БМВ 530 Д“ с рег. № ***, при покритие
на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен със Застрахователна полица № ***, валидна за периода от 15.08.2009 г.
до 14.08.2010 г.,
Ø сумата от 129, 00 (сто двадесет и девет) лева –
заплатено от ищеца на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД обезщетение за забавено
плащане върху главницата от 381, 00 лева за периода от 02.03.2010 г. до
26.08.2014 г.;
Ø сумата от 47, 60 лева (четиридесет и седем лева и
шестдесет стотинки) – заплатена от ищеца на „Дженерали застраховане” АД законна
лихва върху главницата от 381, 00 лева за периода от 27.08.2014 г. до
18.11.2015 г.;
Ø сумата от 475, 00 (четиристотин седемдесет и пет)
лева – заплатени от ищеца на „Дженерали застраховане” АД съдебноделоводни
разноски по гр. дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ведно
със законната лихва върху изброените суми, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.12.2019 г., до окончателното издължаване, както и
обезщетение за забава върху изброените суми за периода от 15.03.2017 г. до 19.12.2019
г. в размер съответно на 106, 89 лева (сто и шест лева и осемдесет и девет
стотинки), 36, 19 лева (тридесет и шест лева и деветнадесет стотинки), 13, 35
лева (тринадесет лева и тридесет и пет стотинки), и 133, 25 лева (сто тридесет
и три лева и двадесет и пет стотинки).
Претендира присъждане и на сторените
в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски.
Излагат
се фактически твърдения, че с Решение № 18-141-10/14.10.2015 г. по гр. дело №
46611/2014 г. по описа на Софийски районен съд ищецът бил осъден да заплати и на 18.11.2015 г. превел по банков път на „Дженерали застраховане” АД първите четири от
гореизброените процесни суми, с което на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) встъпил в правата на удовлетвореното увредено лице
срещу застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите водач в лицето на ответника, който причинил вредите при
управление на моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си
над допустимата по закон норма от 1, 2 на хиляда. Въпреки връчената му на
27.02.2017 г. покана, същият не предприел доброволни погасителни престации в
предоставения му за целта 15-дневен срок, поради което според ищцовото
дружество дължи и мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода
от 15.03.2017 г. до 19.12.2019 г., както и от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното издължаване.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил Отговор вх. № 260140/14.01.2021 г., с който ответникът чрез назначения
му особен представител оспорва предявените искове. Противопоставя възражение за
изтекла по отношение на първите четири вземания погасителна давност и доводи,
че не следва да отговаря за недобросъвестното поведение на ищеца, изразяващо се
в закъсняло удовлетворяване на претенцията на „Дженерали застраховане” АД.
В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си адв. Г.П. поддържа исковете, а ответникът чрез назначения му особен
представител пледира за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на неоспорения Протокол № 1259545/17.09.2009
г. за пътнотранспортно произшествие
(ПТП), съставен от младши автоконтрольор С.С.Д. при Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция „Полиция” (ОДП) – Пловдив, се
установява, че на 17.09.2009 г. на кръстовището на бул.
„Освобождение” и ул. „Професор Цветан Лазаров” в гр. Пловдив при управление на собствения си лек автомобил марка и модел „БМВ 530 Д” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, ответникът, чиято гражданска отговорност била обект на застрахователна закрила при ищцовото дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
предмет на Комбинирана застрахователна
полица № ***, валидна от 15.08.2009 г. до 14.08.2010
г., не спазил пътен знак „Б1” и блъснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна” с рег. № ***, който
бил управляван от притежателя си Г.Н.Н., ЕГН: **********,
и застрахован по сключен от него с „Дженерали
застраховане” АД, ЕИК: ***, Договор за застраховка „Каско фамилия” със
Застрахователна полица № ***/25.03.2009 г. със срок на
действие от 04.04.2009 г. до 03.04.2010 г. Посетилият мястото на злополуката полицейски служител удостоверил в
гореспоменатия протокол констатации за видими материални щети в предната и лявата част на второто моторно превозно
средство – калник, врата, броня, калник, дясна гума, джанта и др.
По
постъпило от собственика му на 18.09.2009 г. Искане за оценка и обезщетяване на
вредите от 18.09.2009 г. „Дженерали
застраховане” АД завело
ликвидационна преписка № 153856/18.09.2009 г., а след като щетите
били описани от комисия от негов представител
и експерт в Опис-заключение от 23.09.2009 г., и оценени в Ликвидационен
акт № 160041/12.10.2009 г. на стойност от 2 385, 00 лева, на 15.10.2009 г.
изплатило на застрахования водач по банков
път обезщетение в посочения размер, в уверение на което по делото фигурира
Преводно нареждане за кредитен превод № 000TBIJ0024E3B2A/15.10.2009 г., издадено от „Уникредит Булбанк” АД.
Приканен
от платеца с Писмо изх. № 2-21281/28.01.2010 г., което получил на 01.02.2010 г. според Известие за доставяне ИД PS15040012IYA, издадено от „Български
пощи” ЕАД, да му възстанови
при режима на чл. 213 от (отм.) в срока, предведен
в КЗ (отм.), така репарираната сума, ведно с начислените ликвидационни разходи
от 15, 00 лева за определянето й, ищецът му платил доброволно 2 019, 00 лева, а видно от Преводно нареждане за кредитен превод №
*********С/18.11.2015 г., издадено от
„Сибанк”, на 18.11.2015 г. в изпълнение на Решение № 18-141-10/14.10.2015 г. по
гр. дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което бил осъден на
основание чл. 213, ал. 1 от (отм.) да му заплати и
остатъка от 381, 00 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2014 г. –
датата на завеждане на исковата молба, до окончателния платеж (равняваща се на 47,
60 лева за периода от 27.08.2014 г. до 18.11.2015 г.), както и мораторно
компенсация върху главницата за периода от 02.03.2010 г. (датата на изтичане на
30-дневния срок за престиране по КЗ (отм.)) до 26.08.2014 г. в размер на 129,
00 лева, и съдебноделоводни разноски от общо 475, 00 лева, наредил по банковата
му сметка превод на присъдените суми, възлизащи общо на 1 032, 60 лева,
след което изискал връщането им от ответника в рамките на 15 дни с Регресна
покана изх. № 92-1371/17.02.2017 г., доставена му на 27.02.2017 г., съгласно
Известие за доставяне № 6100016967969, издадено от „МиБМ ЕКСПРЕС” ЕООД.
При така
очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Ищецът в качеството си на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите претендира съдебна защита на регресното си вземане срещу
застрахования ответник за платеното застрахователно обезщетение на удовлетворилия
увреденото лице негов застраховател по имуществена застраховка „Каско”.
Визираното право е предвидено
само при посочения вид застраховане като средство за санкциониране на виновния
причинител на вредите, който, макар да е страна по валидно застрахователно
правоотношение, не се освобождава от гражданската си отговорност. Отличава
се със специален характер и се поражда по силата на
законовата норма на чл. 274, ал. 1,
т. 1, предл. 1 от КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от
01.01.2006 г., и отм., бр. 102 от 29.12.2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г.), действала
към настъпването на застрахователното събитие на 17.09.2009 г. (в този смисъл Решение
№ 20/02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., и Решение № 192/14.08.2012
г. на ВКС по т. д. № 768/2010 г., II т. о.), при наличие на предвидените в нея
предпоставки. Разпоредбата гласи, че освен в случаите по чл. 227 от КЗ (отм.), когато при настъпването на
пътнотранспортното произшествие застрахованият е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, застрахователят има право да получи от него обезщетението,
което е платил.
При регламента на чл. 154, ал. 1 от ГПК успешното провеждане на разглеждания
регресен иск е предпоставено
от пълно доказване от ищеца: 1) че е сключил с ответника застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, 2) че се е осъществило
застрахователно събитие, което по разума на § 1, т. 3 от ДР на КЗ (отм.)
означава реализиране на покрития риск в периода
на застрахователното покритие и което при обсъждания застрахователен
продукт се идентифицира с юридическия факт на извършено от застрахования
непозволено увреждане при управление на
моторното превозно средство с алкохолна концентрация над законово разрешената,
пораждащо според чл. 45 ал. 1 от ЗЗД в негова тежест задължение да поправи вредите, които виновно е нанесъл другиму, и 3) че
е възстановил на застрахователя на пострадалия изплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“. От ответника
се очаква да установи своите възражения, които се явяват допустими, тъй като същият
не е бил конституиран като подпомагаща страна в протеклия между застрахователите
процес по гр. дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски районен съд и следователно не е адресат на последиците,
уредени в чл. 223 от ГПК.
Приобщените доказателства с висока степен на
убедителност разкриват елементите от фактическия състав на претендирания
регрес.
Видно от приложените документи към датата на
процесния инцидент страните са били обвързани от застрахователно съглашение за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, касаещо лек автомобил
марка и модел „БМВ 530 Д” с рег. № *** и обективирано в изискуемия се от чл. 184, ал. 1, изр. 1 от
КЗ (отм.) формат на Комбинирана застрахователна
полица № ***
Доказани в кумулативна пълнота са и условията на чл. 45, ал.
1 от ЗЗД: противоправно деяние, вреда,
причинна връзка помежду им и вина на дееца.
Сред
доказателствените материали фигурира Протокол № 1259545/17.09.2009 г. за ПТП,
който, бидейки съставен при посещение на място от контролен полицейски орган на Министерството
на вътрешните работи в кръга на службата му по образеца на Приложение № 2 към чл. 4 от Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (с
настоящо заглавие Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд), се характеризира с
атрибутите на официален свидетелстващ документ, който в съответствие с чл. 179,
ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно извършените
от и пред неговия автор действия и изявления и в частност непосредствено
възприетите от него факти, относими към механизма на злополуката –
индивидуализацията на участниците и катастрофиралите автомобили, завареното им
местоположение, видимото им увреждане, пътните знаци и маркировката на местопроизшествието,
представените документи, взетите проби за наркотични вещества и алкохол и резултатите от тях (в този смисъл Решение №
11/24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2653/2018 г., ІV г. о., Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1506/2013 г., І т. о., Решение № 85/28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008
г. , II т. о., Решение № 24/10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., Решение № 73/22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г. , I т. о., Решение № 98/25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о.). Предвид казаното и доколкото автентичността и верността му не се
оспорват, протоколът се оценя като достоверен източник на данни, които
позволяват да се заключи, че на 17.09.2009 г. на кръстовището
на бул. „Освобождение” и ул. „Професор Цветан Лазаров” в гр. Пловдив при управление на собствения си лек автомобил марка и модел „БМВ 530 Д” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над
1, 2 на хиляда, надхвървяща допустимата от чл. 174, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от
15.09.2009 г., от 0, 5 на хиляда, виновно
– с оглед неопроверганата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, не е спазил предписанието на пътен знак „Б1” да пропусне движащия се с
предимство лек автомобил
марка и модел „Рено Лагуна” с рег. № ***, управляван от притежателя
си Г.Н.Н., ЕГН: **********, и застрахован от него при „Дженерали застраховане”
АД, ЕИК: ***, с Договор за застраховка „Каско
фамилия” по Застрахователна полица № ***/25.03.2009 г. със срок на действие от
04.04.2009 г. до 03.04.2010 г., и го блъснал, в резултат на което му е причинил материалните щети, описани в Опис-заключение от
23.09.2009 г. на комисия от представители на посоченото застрахователно
дружество и оценени в Ликвидационния му акт № 160041/12.10.2009 г. на стойност
от 2 385, 00 лева. На 15.10.2009
г. застрахователят изплатил на собственика на увредената вещ по имуществената
застраховка обезщетение в указания размер, което ищецът възстановил на първия
по претенцията му по чл. 213, ал. 1 от (отм.) на
части: първоначално доброволно – 2 019, 00 лева, а на 18.11.2015 г. в
изпълнение на Решение № 18-141-10/14.10.2015 г. по гр. дело № 46611/2014 г. по
описа на Софийски районен съд – остатъка от 381, 00 лева.
Обосновава се извод, че в правната сфера на ищцовото дружество е възникнало срещу ответника регресно вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ
(отм.) за 381, 00 лева, изискуемо от момента, в който е бил нареден превода й по
сметка на „Дженерали застраховане” АД на 18.11.2015
г. Именно от тогава по правилото на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече давността
за погасяване на това притезание, която е петгодишна
съобразно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл Постановление на ВС № 7/04.10.1978 г., Решение
№ 147/12.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3708/2013 г., ІІ т. о., Решение № 20/02.04.2021
г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., Решение № 35/09.07.2019
г. на ВКС по т. д. № 1175/2018 г., I т. о., Решение № 192/14.08.2012 г. на ВКС по
т. д. № 768/2010 г., II т. о., Решение №
116/25.10.2010 г. на ВКС по т. д. №
971/2009 г., I т. о., Решение № 131/07.10.2011 г.
на ВКС по т. д. № 806/2010 г. на ВКС, І т. о., Решение № 48/30.04.2009 г. на
ВКС по т. д. № 677/2008 г., I т. о.). Респективно до съдебното завеждане на иска на 20.12.2019 г.,
когато се прекъсва според чл. 116, б. „б”, предл. 1 от ЗЗД, не е изтекла.
Гореизложеното мотивира съда да уважи главния иск
за сумата от 381, 00 лева, като присъди и законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба – 20.12.2019 г., до окончателното издължаване, с
изключение на интервала от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който мораториумът
на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и
действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в
първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г.) дерогира юридическите
последствия на просрочието.
По
съображения че задължението по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм.) не е срочно, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД застрахованият водач изпада в забава за изпълнението му от поканата (в този
смисъл Решение №
89/30.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
985/2009 г., I т. о., Решение № 131/07.10.2011г. на ВКС по т. д. № 806/2010 г., І т. о., Решение № 48/30.04.2009 г.
на ВКС по т. д. № 677/2008 г., I
т. о., Решение № 116/25.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 971/2009 г., I т. о., Решение № 86/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. №
467/2011 г., I т. о.). Следователно
същият, считано от 15.03.2017 г. – деня, следващ този на изтичане на 15-дневния
срок за доброволно престиране, който му е бил
предоставен с връчената му на 27.02.2017 г. Регресна покана изх. № 92-1371/17.02.2017 г. от ищеца, му дължи
и мораторна компенсация по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, която, изчислена за претендирания период до
19.12.2019 г. чрез електронен калкулатор, възлиза на 106, 89 лева.
Платените
от ищеца на „Дженерали застраховане” АД лихви и разноски по Решение №
18-141-10/14.10.2015 г. по гр. дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски
районен съд не попадат в обхвата на отговорността по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ
(отм.), поради което исковете за тяхното присъждане и акцесорните
им такива за мораторна обезвреда
следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
С чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.) на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е признат регрес
срещу застрахования при него
делинквент и за лихвите, но само за тези, които е платил на пострадалия субект или на суброгиралия
се в правата му при режима на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) негов застраховател
по имуществена застраховка, за да компенсира закъснялото парично обезщетяване на причинените от деликта вреди, и то в
обем, зависим от съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) (в този смисъл
Решение № 130/03.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., Определение № 522/24.07.2013 г. на ВКС по т.
д. № 793/2012 г., II т. о., Решение № 6/28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о., Решение
№ 228/22.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 877/2010 г., II т. о.), а не и за лихвите и съдебните разходи, които е издължил на последния, за да го възмезди
за собствената си забава да му възстанови на
основание чл. 213, ал. 1 от (отм.) платеното в срока по чл. 213а, ал. 3 от КЗ (отм.).
При указания правен резултат в приложение на чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да репарира съразмерно на уважената част от
исковете ищцовите съдебноделоводни разноски от общо 348,
37 лева, от които 100, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на
уважените искове, 119, 35 лева – адвокатско възнаграждение на назначения на
ответника особен представител, изплатено в общ размер на 322, 56 лева, и 129,
02 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищцовата
страна, уговорено и платено в размер на 387, 07 лева, съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 19.12.2019 г. и Платежно нареждане за кредитен
превод, издадено на 09.01.2020 г. от „Обединена българска банка”.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Н.Д.,
ЕГН: **********,***, процесуално представляван от назначения му особен
представител адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Х.Ч.
и Б.А.В. в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен
директор и по процесуално пълномощие от адв. С.Ф.М. и адв. Г.С.П., вписани в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „Обединена българска банка” АД, както следва:
Ø сумата от 381, 00 (триста осемдесет и един) лева,
представляваща част от възстановено от ищеца на „Дженерали Застраховане” АД
застрахователно обезщетение от 2 385, 00 лева, изплатено от последното на
лицето Г.Н.Н., ЕГН: **********, по Договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил
марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № ***, сключен със
Застрохавателна полица № ***/25.03.2009
г., за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 17.09.2009 г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул.
„Освобождение“ и ул. „Професор Цветан Лазаров“ по вина на ответника при
управление от него с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма на лек автомобил марка и модел „БМВ 530 Д“ с
рег. № ***, при покритие на Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, сключен със Застрахователна полица № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.12.2019 г., до окончателното издължаване, с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.,
Ø сумата от 106, 89 лева (сто и шест лева и
осемдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 15.03.2017 г. до 19.12.2019 г.,
Ø сумата от 348, 37 лева (триста четиридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки)
– съдебноделоводни разноски за внесена държавна такса за разглеждане на претенциите
и за квалифицирана процесуална защита на страните съразмерно на уважената им
част, като исковете за
присъждане на сумата от 129, 00 (сто двадесет и девет) лева – заплатено от
ищеца на „Дженерали застраховане” АД обезщетение за забавено плащане върху главницата от 381, 00 лева
за периода от 02.03.2010 г. до 26.08.2014 г., сумата от 47, 60 лева
(четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки) – законна лихва върху
главницата от 381, 00 лева за периода от 27.08.2014 г. до 18.11.2015 г., и сумата
от 475, 00 (четиристотин седемдесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски по
гр. дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски районен съд, както и на обезщетение
за забава върху сумите 129, 00 (сто двадесет и девет) лева, 47, 60 лева
(четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки) и 475, 00 (четиристотин
седемдесет и пет) лева за периода от 15.03.2017 г. до 19.12.2019 г. в размер
съответно на 36, 19 лева (тридесет и шест лева и деветнадесет стотинки), 13, 35
лева (тринадесет лева и тридесет и пет стотинки) и 133, 25 лева (сто тридесет и
три лева и двадесет и пет стотинки), ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ДА СЕ
ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им представители.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ