№ 13
гр. Варна , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина А. Димова
при участието на секретаря Валентина С. Батешкова
като разгледа докладваното от Ивелина А. Димова Административно
наказателно дело № 20203110203328 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Н. Х. Ц. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 19-0442-000900/16.08.2019г. на началник сектор към
ОДМВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 10
лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП .
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва фактическите констатации в
съставения акт, като твърди, че не е управлявал процесния автомобил.
Заявява, че е установил, че превозното средство липсва; открил го малко по-
късно изоставено на плажната алея в кв.“Аспарухово“ и заспал вътре, след
което бил събуден от полицейски служители, на които обяснил, че
автомобилът няма гориво. Твърди, че е отказал да бъде изпробван за алкохол,
тъй като не е управлявал МПС, а е бил събуден в спрял автомобил.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.Георгиев, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
1
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 23.06.2019г., след като употребил алкохол,
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген
Венто” с рег.№ В 7331 РВ в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, по пътя от плажна
алея в посока ул.“Първи май“. Около 02,20ч. същият бил спрян за проверка от
служители на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, които установили, че Ц. е
видимо под въздействие на употребен алкохол и извикали за съдействие екип
на сектор „Пътна полиция“. Пристигналите на мястото на проверката
полицейски служители, осъществяващи пътен контрол в района, поканили
жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, но той
категорично отказал. На Ц. бил издаден талон за медицинско изследване, но
същият отказал да го подпише и да го получи. Проверяващите изискали за
проверка съответните документи, но жалбоподателят не представил
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. С оглед
тази обстановка на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява
процесния лек автомобил, като отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Дрегер 7410“ за употреба на алкохол, както и за това,
че не носи СУМПС и контролен талон. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен, но същият отказал да го подпише, което
обстоятелство било удостоверено с подписа на свидетел. Писмени
възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 16.08.2019г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите А. С.
А., С. Я. С. и М. Ц. Ц., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Тримата се явяват
непредубедени и незаинтересувани от изхода на делото, тъй като не са се е
намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи
от твърденията си, при което показанията им следва да бъдат счетени за
обективни и правдиви. Показанията на св.С. са от съществено значение за
фактическите изводи на съда, тъй като същият лично е възприел
обстоятелството, че процесният автомобил е в движение, както и че е
2
управляван от жалбоподателя. От своя страна св.А. сочи, че двигателят на
автомобила е бил още топъл при пристигането му на мястото на проверката,
от което е видно, че превозното средство е било в движение малко преди
това. Свидетелите А. и С. са категорични и че Ц. е отказал да бъде изпробван
за алкохол с техническо средство (обстоятелство, което по начало не се
оспорва в жалбата), както и че не е носел никакви документи у себе си.
Показанията на св.Цанков кореспондират на твърденията на другите двама
свидетели, но не допринасят съществено за изясняването на делото поради
липса на конкретни спомени за случая.
В показанията на разпитаните свидетели се съдържа достатъчно
информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства,
която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за
установена по несъмнен начин. Изявленията им се подкрепят и от
приложените писмени доказателства и конкретно- от приобщения по делото
Талон за медицинско изследване №0116312, в който е отразен отказът на
жалбоподателя да го получи. Събраните по делото доказателства категорично
опровергават твърденията, изложени в жалбата, че Ц. не е управлявал
процесния автомобил в момента на проверката, а е спял вътре. Следва да се
отбележи, че доводите на санкционираното лице не са подкрепени от никакви
конкретни доказателства, поради което следва да бъдат счетени за недоказани
и голословни.
По изложените съображения съдът приема за установено по несъмнен
начин, че на посочената в НП дата жалбоподателят действително е
управлявал процесния лек автомобил, както и че след като е бил надлежно
поканен, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, като е отказал и да получи талон за даване на кръвна проба за
медицинско изследване. Ц. също така не е носел свидетелство за управление
на МПС и контролен талон към него.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за
водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В практиката на съдилищата се приема, че
посочената норма освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си
съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в
нея санкции. В Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 1443/2020 г. се посочва, че очевидно законодателната техника е използвана
така, щото в една разпоредба да са вписани както диспозиция / макар и
неизчерпателна/, така и санкция. По изложените по-горе съображения съдът
приема, че Ц. действително е управлявал МПС, като при извършване на
съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол. Жалбоподателят също така е отказал да получи
издадения му талон за медицинско изследване, с което е отпаднала
3
възможността да се яви за даване на кръвна проба. С поведението си същият
несъмнено е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, за което
законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба.
Поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като едно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП. Съставът на това нарушение е с две форми
на изпълнително деяние, в съотношение на алтернативност. Възможно е, а и
често се среща на практика, водачът да откаже да бъде изпробван с
техническо средство, след което да откаже да даде и кръвна проба, с което
осъществява и двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДП.
В практиката си обаче съдилищата трайно приемат, че в тези случаи се касае
за едно нарушение, т.е.-отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол
и да даде кръв за анализ за целта, нарушителят осъществява състава на
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в тази насока е изрично Решение № 912
от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1373/2020 г. и мн.др.).
Кумулативно предвидените за това нарушение наказания са определени
правилно, във фиксирания размер, посочен в закона, при което и с оглед
разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
На следващо място, според чл.157, ал.1 от ЗДП, при издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Нормата на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДП от своя страна задължава водачите на МПС да носят
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. По изложените по-горе съображения
съдът приема за безспорно установено, че при проверката Ц. не е представил
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, за което
правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. Наказващият орган правилно е издирил приложимата
санкционна разпоредба и е наложил наказание по реда на чл.183, ал.1, т.1,
пр.1 и 2 от ЗДП, предвиждащ специални санкции за водач, който не носи
определените документи, какъвто е и процесният случай. Наказанието за това
нарушение е определено законосъобразно, във фиксирания размер, предвиден
в закона.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
4
нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си. Действително, в акта е посочено, че
жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на алкохол и му е издаден талон за медицинско
изследване, а в наказателното постановление се приема, че същият отказва
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и не е
изпълнил предписание за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо изследване за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта му. Установената съдебна практика обаче приема, че при това
положение не е налице противоречие между съставения акт и издаденото
наказателно постановление, тъй като към момента на издаване на АУАН
съставителите му нямат данни лицето явило ли се е в лечебното заведение за
изпълнение на химико – токсикологично изследване, поради което и този
факт не е посочен в акта. Към момента на издаване на НП с тези данни е
разполагал АНО и правилно те са посочени при описание на фактите, относно
установеното и вменено нарушение. (В този смисъл изрично е Решение №
1982 от 24.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2155/2019 г.)
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушенията.
Напротив, в показанията на свидетелите се съдържат данни, че
жалбоподателят видимо е бил употребил алкохол и се е държал агресивно при
проверката. От справката за нарушител е видно и че Ц. е наказван
многократно за различни нарушения на ЗДвП, което сочи на завишена
склонност към незачитане на нормите, установени с оглед безопасността на
движението по пътищата. При това положение липсват каквито и да било
основания за приложение на посочената разпоредба.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
постановление, изложено в жалбата, се явява неоснователно. Същото следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
5
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
юрисконсултът не е участвал лично в проведените съдебни заседания, а
единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80 лева, като посочената сума следва да бъде заплатена от
жалбоподателя в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 19-0442-
000900/16.08.2019г. на началник сектор към ОДМВР-Варна, Четвърто РУ-
Варна, с което на Н. Х. Ц. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53
ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца, както и административно наказание глоба в размер на 10
лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП,
като законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. Х. Ц. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6