№ 285
гр. Пазарджик, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220104102 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 422 от ГПК.
Ищецът П. Ц. Б. чрез пълномощника си адвокат В. твърди, че на 10-
11.03.2022 г. Я. Р. Р. и А. А. А. на ул. „**** в гр. Пазарджик след
предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, чрез използване на
неустановено техническо средство са отнели чужди движими вещи – два броя
странични огледала и обозначителна табела за лек автомобил „Порше Кайен”
и два броя странични огледала и обозначителна табела за лек автомобил
„Мерцедес С 200” на обща стойност 2 384 лв. от негово владение, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, за което били признати
за виновни с Присъда № 32 от 28.03.2022 г. по НОХД № 403/2022 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик. Тъй като не бил получил обезщетение за
причинените имуществени вреди, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3233/2022 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик. Против заповедта за изпълнение постъпило възражение от
А. А. А., поради което предявява иск за установяване на вземането до размера
от ½ от същото, а именно за сумата от 1 192 лв., ведно със законната лихва от
депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на направените разноски. Ангажира
писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А. А. А. не е подал отговор
на исковата молба, но в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение
против заповедта за изпълнение, което съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
1
ВКС има правните последици на отговор на исковата молба. С възражението
се оспорва дължимостта на вземането по заповедта за изпълнение, както и
размера на адвокатското възнаграждение, но не са посочени конкретни
съображения за това.
В съдебно заседание ответникът А. А. А. се явява лично. Признава, че
дължи процесната сума на ищеца.
Ищецът чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на
решение при признание на иска.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира искането за постановяване на
решение при признание на иска за основателно.
Предмет на делото е предявен по реда на чл. 422 от ГПК установителен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за имуществени
вреди от непозволено увреждане.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
против която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК.
Основателността на иска предполага осъществяване на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно виновно
деяние, вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
причинените вреди. Тежестта да установи тези правнорелевантни факти при
условията на пълно и главно доказване е на ищеца.
С оглед направеното от ответника признание на иска и липсата на
ограниченията по чл. 237, ал. 3 от ГПК – признатото право да противоречи на
закона или добрите нрави, или да е признато право, с което страната не може
да се разпорежда, съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска без същото да се мотивира
по същество, като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК е достатъчно да се укаже, че
то се основава на признанието на иска.
Поради това следва да бъде постановено решение, с което в полза на
ищеца да бъде признато съществуването на вземането, предмет на заповедта
за изпълнение по ч.гр.д. № 3233/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
в претендираната от ищеца част.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по делото, в т.ч. в заповедното производство, а
на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик дължимата
държавна такса за исковото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК
2
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, че А. А. А., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.
„Марица” № 1 дължи на П. Ц. Б., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.
„****, ет. 8, ап. 24 сумата от 1 192 лв., представляваща обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди в размер на ½ част от стойността
на отнетите на 10-11.03.2022 г. от владението на П. Ц. Б. движими вещи – два
броя странични огледала и обозначителна табела за лек автомобил „Порше
Кайен” и два броя странични огледала и обозначителна табела за лек
автомобил „Мерцедес С 200” на обща стойност 2 384 лв., ведно със законната
лихва от депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 11.10.2022 г.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3233/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. А. А., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. „Марица” № 1 да заплати на П. Ц. Б., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. „****, ет. 8, ап. 24 разноски в исковото производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и разноски в заповедното
производство за държавна такса в размер на 47.68 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А. А. А., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. „Марица” № 1 да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик държавна такса за исковото производство в размер на 47.68 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3