Решение по дело №363/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 422
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20225001000363
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. П. Г.ев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело
№ 20225001000363 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260014/15.02.2022 г. по т.д. 1335/2020 г. Окръжен съд –
Стара Загора е отхвърлил предявените искове от Н. И. К. с ЕГН - **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Й. С. Ж. с ЕГН -
**********, двамата с адрес: град С.З., ул. „Б.“ № 1, ет. 7, ап. 23; К. И. К. с
ЕГН - ...., с адрес: град С.З., ул. „Х.А.“ № 31, ет. 8, ап. 31; Т. Ж. Ж. с ЕГН -
**********, действаща чрез своя баща и законен представител Ж. С. Ж. с
ЕГН - **********, двамата с адрес: град С.З., ул. „К. И.“ № 6, ет. 2, ап. 6; С.
Ж. Ж. с ЕГН - **********, с адрес: град С.З., ул. „К. И.“ № 6, ет. 2, ап. 6; И.
Ж. Ж. с ЕГН - **********, действащ лично и със съгласието на своя баща и
законен представител Ж. С. Ж. с ЕГН - **********, двамата с адрес: град
С.З., ул. „К. И.“ № 6, ет. 2, ап. 6, чрез адвокат Г. Й., член на САК против
Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД с ЕИК - ..., с адрес: град С.-..., бул.
„Ц.ш.“ № 47А, блок „В“, ет. 3, с цена на исковете: 60000 лева (шестдесет
хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Н. И. К.;
60000 лева (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди от К. И. К.; 60000 лева (шестдесет хиляди лева) -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Т. Ж.еа Ж.; 60000 лева
(шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от С. Ж. Ж.; 60000 лева (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от И. Ж. Ж., като всички обезщетения за
неимуществени вреди се претендират в резултат на смъртта на С.Ж.С., ведно
със законна лихва за забава върху претендираните обезщетения за
неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на поканата по
реда на чл. 380 КЗ - 29.11.2019 г., до окончателното плащане на
обезщетението като неоснователни и недоказани. Със същото Решение са
осъдени Н. И. К., действащ чрез своята майка и законен представител Й. С.
Ж.; К. И. К.; Т. Ж. Ж., действаща чрез своя баща и законен представител Ж.
С. Ж.; С. Ж. Ж.; И. Ж. Ж., действащ лично и със съгласието на своя баща и
законен представител Ж. С. Ж. да заплатят на Застрахователно Дружество
„Г.З.“ ЕАД сумата 1150 лева, от които 1000 лева /хиляда лева/ - разноски по
делото и 150 лева /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Срещу посоченото Решение е постъпила е въззивна жалба от ищците
чрез адвокат Г. Й. Й., вписан в Адвокатска колегия – С., в частта му, с която
съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искове до сумите от
30000 лева за всеки от жалбоподателите. Излагат се доводи, че съдът не е
обсъдил в дълбочина събраните доказателства по делото относно близките
отношения на жалбоподателите с покойния им дядо. Съдът е подхождал с
лекота към човешките емоции и чувства при доказани страдания от загубата
на близко човешко същество. Извършва се анализ на приетите по делото СПЕ
относими към отделните жалбоподатели. Позовават се на събрани гласни
доказателства. Цитира се ТР 1/21.6.18. по тълк.д. 1/16 на ОСНГТК на ВКС.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и осъждане на ответното
застрахователно дружество да заплати сумите от по 30000 лева за всеки един
тях ведно със заявената в исковата молба лихва, ведно с разноските.
Във внесен е отговор на въззивната жалба от Застрахователно
Дружество „Г.З.“ ЕАД чрез юрисконсулт Д. В. Д., се счита въззивната жалба
за неоснователна, а съдебното решение – правилно, обосновано и
постановено при съобразяване на материалния и процесуалния закон. Излагат
се доводи, че първоначалните ищци не са доказали твърденията за особена и
много голяма близост с техния дядо и трудното преживяване на загубата му.
2
Цитира се практика на ВКС. Моли се да бъде оставена въззивната жалба без
уважение и да бъдат присъдени разноските.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда
от легитимирани лица – ищци, засягат се съответни части от неблагоприятни
за всеки един от тях части от отхвърлително първоначалните искове
първоинстанционно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се
явява допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Апелативен съд -
Пловдив като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира за установено следното:
Пред Окръжен съд – Стара Загора са били предявени субективно
съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от Н. И.
К., действащ чрез своята майка и законен представител Й. С. Ж.; К. И. К.; Т.
Ж. Ж., действаща чрез своя баща и законен представител Ж. С. Ж.; С. Ж. Ж.;
И. Ж. Ж., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Ж. С. Ж., чрез адвокат Г. Й., член на САК против
Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД, с цена на исковете за всеки един от
тях по 60000 лева (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на С.Ж.С., ведно със законна
лихва за забава върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди
за периода от датата на завеждането на поканата по реда на чл. 380 КЗ -
29.11.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението. В исковата молба
са изложени фактически твърдения, че на 04.08.2018 г. около 1:35 ч. на път 1-
5, км 238+033, лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с per. № ..., управляван
от Н.Г.Т., нарушава правилата за движение по ЗДвП, като губи контрол над
управлявания от нея автомобил, в резултат на което навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП като се блъска в лек автомобил марка
„Ф.“, модел „ЛТ 40“, с per. № ..., управляван М.К.Х.. В резултат на ПТП е
починал пътуващият в лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с per. № ..., на
предна седалка до шофьора - С.Ж.С. с ЕГН - **********, дядо на ищците.
Сочи се, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 122 бр 12572 от 04.08.2018 г., по описа на ОДМВР-С.З.,
като е образувано и нохд № 2184/2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора,
3
което е приключило с Присъда № 34/20.10.2020 г., влязла в законна сила на
04.11.2020 г. Видно от представената присъда, водачът Н.Г.Т. е призната за
виновна за причиняването по непредпазливост смъртта на С.Ж.С.. Посочва се,
че ищците са внуци на починалия в пътния инцидент, като отношенията по
между им са били изключително близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Твърди се, че приживе
С.С. е бил много грижовен и трудолюбив човек, в отлично здравословно
състояние и физическа форма. Бил е основен източник на доходи и подкрепа
в семейството. Смъртта на С.С. се е отразила изключително тежко на ищците.
Като дядо той им е оказвал морална и материална подкрепа. Винаги са
живеели в хармонични семейни отношения и разбирателство. В исковата
молба се твърди, че със смъртта на С.С. завинаги се е прекъснала силната
връзка между дядо и внуци. За ищците той е бил голяма опора в живота им.
Вследствие на смъртта на С.С. ищците са преживели изключително тежко
загубата на починалия в инцидента, който е бил на едва на 65 години, в
годините в които му е предстояло да се радва и грижи за внуците си.
Връзката, която имали починалия и ищците била изключително силна. С.С.
не допускал да мине уикенд или празничен ден в който да не се види с
внуците си. Обичал ги изключително силно и поради това обстоятелство,
ищците били силно привързани към него. Починалият С. е полагал грижи в
израстването и възпитанието на ищците, като до деня на злощастното събитие
е заемал много важна роля в тяхното емоционално и интелектуално развитие.
Сочи се, че след внезапната смърт на дядо им, ищците демонстрират
поведенческа промяна, затворили се в себе си и често без явна причина
изпитвали силна тревожност и притеснение за близките си. Твърди се в ИМ,
че лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с per. № ..., който е бил управляван
от Н.Г.Т. е собственост на С.Ж.С. и е бил застрахован по застраховка „ГО“
във ответното дружество със застрахователна полица № ...., валидна до
04.05.2019 г. Виновният за настъпилото ПТП водач - Н.Г.Т. попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
застрахователно дружество, поради което с молба с вх. № 10-03-
2279/29.11.2019 г. то е било поканено да заплати на пострадалите
обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди. Въпреки, че
предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателното изплащане изтекъл на
4
29.02.2020 г., към настоящия момент ответникът не бил заплатил дължимите
суми. Ищците излагат довод в ИМ вземайки предвид изложеното и на
основание Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, че за тях е налице
правен интерес да претендират изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП,
при което е починал техният дядо С.С., пряко от застрахователя на виновния
водач. Поискали са осъждането на ЗД „Г.З.“ ЕАД да заплати на всеки един от
ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди в резултат на смъртта на С.Ж.С., в размер от по 60000 лева, ведно със
законна лихва за забава върху претендираното от него обезщетение за
неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на поканата по
реда на чл. 380 от КЗ - 29.11.2019 г., до окончателното плащане на
обезщетението.
В писмен отговор ответникът е заявил, че предявените искове са
недопустими, тъй като ищците не са легитимирани да предявят искове за
неимуществени вреди от смъртта на своя дядо. С ТР 1/2016 от 21.06.2018 г.,
по тълк.д. 1/2016 г. на ОСНГТК е било прието, че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в ППВС 4 от 25.05.1961 г., ППВС 5 от
24.11.1969 г., ППВС 2/30.11.1984 г. и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Нямало никакви обективни данни за
каквато и да било привързаност между ищците и починалия им дядо, а такава
трайна, дълбока емоционална връзка с починалия не се предполага и не се
сочели доказателства. Смята, че предявените искове са неоснователни.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва, че с
ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за л.а. „М. В.” с per. №.... По претенциите на ищците
дружеството е образувало щета: ... като след като е прегледало всички
представени с доброволната претенция документи е изложило становище, че
няма данни за особено близки отношения между ищците и починалия им
дядо, поради което е отказало плащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Застрахователят е направил възражение за
съпричиняване от страна на починалия. Твърди се, че бил без поставен
5
предпазен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДВП, като по този начин е
допринесъл за получаване на телесните увреждания, които са причинили
смъртта му. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпване на вредите, обезщетението може да се намали. Видно и от
експертизи от наказателното дело, смъртта е била настъпила поради травми,
които са причинени от удари в изпъкналите части на автомобилното купе.
Такива удари нямало да настъпят, ако тялото е фиксирано с колан. Индикация
за това е и че шофьорът на л.а. „М.“, който също се движи отпред е оживял и
е бил със значително по-леки увреждания. Обект на застраховане по
задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство. Третите лица следвало да са
увредени, за да имат право на обезщетение за вреди, причинени от моторни
превозни средства. В мотивите и диспозитивите на постановления № 4/61 г.,
5/69 г. и № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г. на Пленума на Върховния съд
е бил посочен изчерпателно кръгът на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените вреди са
неизмерими в пари, а всяко увредено лице е в индивидуално отношение с
пострадалия. Поради това Върховният съд е приел ограничителни критерии за
определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Според него следващото
се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които
имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта - само
най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите
възходящи, низходящи и съпруг. Установената практика въвеждала два
критерия, които трябва да са налице кумулативо за определяне на лицата,
имащи право на обезщетение - единият е с оглед родството или близостта на
лицата, а втория е връзката между пострадалото лице и лицето, претендиращо
претърпени вреди. Според постановление № 4/61, с оглед правилното
прилагане на закона, за вреди следвало да бъдат обезщетявани само най-
близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите
низходящи, съпруг и възходящи и то след като се установи, че действително
са претърпели такава вреда. Затова нямали право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане,
6
които са били с него в лоши лични отношения, като например съпрузи,
живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят
неимуществени вреди. Твърди, че към момента на подаване на отговора не са
или налични доказателства за наличието на трайна и непрекъсната духовна
връзка между починалия и ищците, съществувала приживе. Сочи, че с ТР № 1
от 21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е било прието, че
искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при загуба на
близък са допустими за всички ищци, но само при наличие на особено близка
и житейска връзка. Наличието на особено близка житейска връзка даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следвало да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Ответникът твърди и че исковете са
предявени в изключително завишен размер, съобразно принципа на
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и
социално-икономическите условия и стандарт на живот в Република
България. Същността и целта на застрахователното обезщетение е в някаква
степен и доколкото е възможно, да възмезди близките на пострадалите за
претърпените от тях болки и страдания от преживяната загуба, а не да ги
обогати и да повиши личния им стандарт на живот абсолютно неоправдано.
Съгласно трайната практика на ВКС, един от факторите, който следва да бъде
взет предвид при определяне на справедливото обезщетение, е именно
стандарта на живот в съответната държава. Претенция в предявения размер не
била адекватна както на условията на живот в страната, така и на
присъжданите към датата на събитието застрахователни обезщетения.
Претенцията не е била съобразена и с възрастта на ищеца и на пострадалия,
което е част от задължителните критерии за съдилищата при определяне на
справедливи обезщетения за претърпените болки и страдания. Счита за
индикация за горното и фактът, че дъщерята и синът на починалия С.Ж.С.,
сключили с ответното дружество споразумения за доброволно уреждане на
претенциите им с определено и изплатено обезщетение в размер на по 100000
лева, като счита, че несъмнено отношенията между баща и собствените му
деца са неопосредени и значително по-близки в сравнение с отношенията
между дядо и внуци. Оспорват се твърдения за каквато и да било връзка
между починалия и ищците, като заявява, че родствената връзка не е
достатъчна, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от загуба
7
на близък. В този смисъл ищците не излагали конкретни твърдения за особено
дълбока и трайна емоционална връзка.
Първоинстанционният съд е приел, че правната квалификация на
исковете е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди. Прието е от СтЗОС за
установено, че на 04.08.2020 г. около 01:30 ч., лек автомобил „М. В.“ с per. №
..., управляван от Н.Т. се е движил със скорост около 66 км/ч по път 1-5 в
посока от юг на север. В същото време в обратната посока от север на юг, със
скорост около 71 км/ч се е движил товарен автомобил „Ф. ЛТ 40“ с per. № ...,
управляван от М.Х.. Било е в тъмната част на денонощието, хоризонтален
участък от пътя, без наклон, сухо асфалтово покритие, без неравности.
Водачът на л.а. „М.“ напуснал своята пътна лента, наляво по посока на
движението си и навлязъл в лентата за насрещно движение. Настъпил е челен
кос удар между двете МПС. Ударът е настъпил в западната пътна лента,
предназначена за движение на т.а. „Ф.“. Вследствие на ПТП са причинени
травматични увреждания на пътника в л.а. „М.“, който е заемал предна дясна
седалка - С.Ж.С.. Пострадалият е починал по-късно в болницата. Според
заключението на съдебната комплексна съдебна-автотехническа и
медицинска експертиза техническата причина за настъпване на ПТП са били
субективните действия на водача на л.а. „М.“, който е навлязъл в пътната
лента, предназначена за насрещно движещите се МПС. Водачът е имал
техническата възможност да предотврати ПТП като запази разположението
на МПС в своята пътна лента. С оглед доказване на претендираните от
ищците неимуществени вреди в хода на производството пред СтЗОС са
събрани гласни доказателства. Видно от показанията на Ж.И. Ж. - съпруга на
Ж. С. Ж. и майка на ищците С., И. и Т. дядото е обгрижвал своите внуци.
Момчетата били по-големи и разбирали случилото се.Съществувала връзка
между починалия и неговите внуци. Лятото посещавали дядо си, а по
празници задължително се чували по телефона. Ищците не са живели в едно
домакинство със своя дядо. Свидетелката Н.Г.Т. е живяла на съпружески
начала с пострадалия от 35 години. Не била баба на неговите внуци. Идвали
през лятото, но стояли около 2-3 дни Не са ги гледали докато ги няма
родителите. Предполага, че пострадалият се е чувал с внуците си, но не може
да каже със сигурност. Не си споделяли нищо за внуците на С.. От
заключението на назначената съдебно-психологическа експертиза се е
8
установило, че периодът за психическо възстановяване е строго
индивидуален и се определя от много фактори. Еднакъв е бил експертният
извод на вещото лице за всички освидетелствани, че негативните
емоционални преживявания са били преодоляни от тях и не оказват влияние
върху психическото им състояние. Не се са установени трайни последици,
които да нарушават пълноценното личностно и социално функциониране. За
всички ищци емоционалната връзка е била пълноценна и значима. Относно
освидетелствания К. И. К. взаимоотношенията с дядо му били важна част от
неговото развитие и личностно израстване. За него бил авторитет и пример, а
по-късно,когато пораснал – приятел и съветник. Между страните не е било
спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП. СтЗОС е приел въз основа на така установената фактическа
обстановки и събрания доказателствен материал, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ иск, с която норма е регламентирано,
че увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение. Следвало да бъдат налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. От назначената по
делото комплексна САТМЕ се е било установило, че техническата причина за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. „М.“, който е
навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се МПС.
Налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и получените
вреди - травматични увреждания и настъпилата смърт, установена от
заключението на СМЕ. Поради това СтЗОС е приел, че Д.ието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД и са налице условията за ангажиране
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Първоинстанционният
съд е изложил съждения относно необходимостта от съобразяване с
указанията дадени в ТР № 1/2016 г., с което е разширен кръга на лицата,
имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък, като наличието на особено близка житейска връзка,
9
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Според съда не е било установено
между ищците и дядо им да е била налице изключителна връзка надхвърляща
обичайна такава. Нормално е било ищците и дядо им да са прекарвали
известно време заедно, но това обстоятелство говори за едни нормални
отношения, като действително, при такъв инцидент със смъртен изход се
оказва негативно въздействие върху роднините на починалия, свързано с
болки и страдания от загубата на близък, от погребението и неговата липса,
накърняване на физически и нравствени ценности. Не е била доказана
твърдяна изключителна близост в хода на делото, не е разкрита изключително
дълбока връзка между ищците и техния починал роднина. Затова СтЗОС е
достигнал до извод, че отношенията между починалия и ищците не са се
характеризирали с особена изключителна връзка, надхвърляща обичайната
такава, която да е прекъсната с неговата смърт. Изключителни обстоятелства
биха били налице ако по някакви житейски причини тези родственици биха
заместили най-близките такива. Не са били установени толкова сериозни по
интензитет и продължителност болки и страдания, които да сочат на
основателност на предявените искове, поради което е отхвърлил същите.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно ограничава проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с
оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС сочи критериите за лицата, активно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като се
разширява кръга на лицата с право на обезщетение и се признава по
изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките съгласно
ППВС от 4/1961 г. и 5/1969 г. - по изключение всяко друго лице, което е
10
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Следва да се присъди обезщетение,
когато е доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди, в случаи, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
съответното лице да се породи особена близост.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови дядо (баба) и внуци. В обичайния български бит дядо (баба) и внуците
са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка е справедливо да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик, като в тези случаи за получаване на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство. Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на
фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди
само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания – Р-17/6.03.2021 г. по т.д.
291/2020 г. на ВКС, ТК, II отд. Житейските ситуации и обстоятелства,
придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации в цитираното Решение на ВКС за възникване на такава връзка се
посочват продължителното отглеждане и възпитание на внук от дядо (баба)
по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителите в чужбина (Р-92/17.11.20 г. по т.д. 1275/19 г. на ВКС, II т.о.),
трайно полагане на грижи за дядото (бабата) от внука, вместо от неговите
родители. Следва при условията на пълно и главно доказване да бъдат
11
установени критериите в ТР по тълк.д. 1/16 на ОСНГТК на ВКС наличие на
особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща
основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на
правоимащите съобразно ППВС 4/1961 г. и 5/1969 г. и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение,
чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за
отношенията между дядо (баба) и внуци морални болки и страдания.
Относно доказването на неимуществените вреди пред
първоинстанционният съд ищците са ангажирали гласни и експертни
доказателства. Разпитана като свидетел майката на ищците С., И. и Т. Ж.и -
Ж.И. Ж. е установила, че починалият дядо на ищците С.Ж.С. и неговите
внуци са живеели в различни населени места. Имало е връзка между тях.
Дядото е обгрижвал внуците си, чували са се по телефона по празници,
лятото децата са посещавали дядо си. Свидетелката Н.Г.Т., с която
пострадалия от 35 години е живял на съпружески начала, заявява, че не са си
споделяли нищо за неговите внуци, предполага, че са се чували по телефона.
Когато внуците са ги посещавали през лятото, това е ставало за 2-3 дена, като
са бързали да се връщат в града, защото са били привързани към компютрите.
Не са ги гледали, докато ги е нямало родителите им. Съдебно-
психологическата експертиза на ищците е установила преодоляване на
негативните емоционални преживявания и липса на трайни последици за
пълноценния им личностен и социален живот. За всички внуци
емоционалната връзка с починалия им дядо е била пълноценна и значима,
като не е установена изключителност на връзката между тях излизаща извън
рамките на традиционните обичаи и норми на българските семейни
отношения.
Посочените доказателства не установяват отношения между починалия
и неговите внуци, различаващи се по съдържание от типичната за българското
общество връзка между дядо и внуци – има болки и страдания от липсата на
близък родственик, налице са негативни отразявания върху психическите
преживявания на преживялите, но това е в рамките на нормалните последици
при обичайни отношения между тях. Епизодичните посещения на внуците в
дома на дядото, живеещ в друго населено място, телефонните разговори,
начинът на комуникация между тях не разкриват изключителност на
съществувалата между дядото и неговите внуци родствена връзка. Не са
12
доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване
на особена духовна и емоционална близост между дядото и внуците по
смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за
включване на ищците в кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Ж.С., което води до
краен резултат, съвпадащ с този, направен в обжалваното решение - че
ищците не са активно материалноправно легитимирани да получат
претендираните обезщетения.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки
извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящото
производство, съдът определя възнаграждение в размер на 500 лева, като
всеки от въззивниците следва да бъде осъден да му заплати по 100 лв.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260014/15.02.2022 г. по т.д. 1335/2020 г.
на Окръжен съд – Стара Загора, в обжалваните части, с които са отхвърлени
предявените от Н. И. К. с ЕГН - **********, действащ лично и със съгласието
на своята майка и законен представител Й. С. Ж. с ЕГН - **********, двамата
с адрес: град С.З., ул. „Б.“ № 1, ет. 7, ап. 23; К. И. К. с ЕГН - ...., с адрес: град
С.З., ул. „Х.А.“ № 31, ет. 8, ап. 31; Т. Ж. Ж. с ЕГН - **********, действаща
чрез своя баща и законен представител Ж. С. Ж. с ЕГН - **********, двамата
с адрес: град С.З., ул. „К. И.“ № 6, ет. 2, ап. 6; С. Ж. Ж. с ЕГН - **********, с
адрес: град С.З., ул. „К. И.“ № 6, ет. 2, ап. 6; И. Ж. Ж. с ЕГН - **********, с
адрес: град С.З., ул. „К. И.“ № 6, ет. 2, ап. 6, чрез адвокат Г. Й., член на САК
против Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД с ЕИК - ..., с адрес: град С.-...,
бул. „Ц.ш.“ № 47А, блок „В“, ет. 3 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
13
КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за сумите до 30000 лева за всеки от жалбоподателите от
предявените първоначално искове с цена 60000 лева от всеки един от тях,
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта
на С.Ж.С. с ЕГН - **********, ведно със законна лихва за забава върху
претендираните обезщетения от всеки един от тях за периода от датата на
завеждането на поканата по реда на чл. 380 от КЗ - 29.11.2019 г. до
окончателното плащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Н. И. К. с ЕГН - **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Й. С. Ж. с ЕГН -
**********, двамата с адрес: град С.З., ул. „Б.“ № 1, ет. 7, ап. 23 да заплати на
Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД с ЕИК - ..., с адрес: град С.-..., бул.
„Ц.ш.“ № 47А, блок „В“, ет. 3 на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от
100-сто лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА К. И. К. с ЕГН - ...., с адрес: град С.З., ул. „Х.А.“ № 31, ет. 8,
ап. 31 да заплати на Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД с ЕИК - ..., с
адрес: град С.-..., бул. „Ц.ш.“ № 47А, блок „В“, ет. 3 на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК сумата от 100-сто лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т. Ж. Ж. с ЕГН - **********, действаща чрез своя баща и
законен представител Ж. С. Ж. с ЕГН - **********, двамата с адрес: град
С.З., ул. „К. И.“ № 6, ет. 2, ап. 6 да заплати на Застрахователно Дружество
„Г.З.“ ЕАД с ЕИК - ..., с адрес: град С.-..., бул. „Ц.ш.“ № 47А, блок „В“, ет. 3
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100-сто лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА С. Ж. Ж. с ЕГН - **********, с адрес: град С.З., ул. „К. И.“ №
6, ет. 2, ап. 6 да заплати на Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД с ЕИК - ...,
с адрес: град С.-..., бул. „Ц.ш.“ № 47А, блок „В“, ет. 3 на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК сумата от 100-сто лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА И. Ж. Ж. с ЕГН - **********, с адрес: град С.З., ул. „К. И.“
№ 6, ет. 2, ап. 6 да заплати на Застрахователно Дружество „Г.З.“ ЕАД с ЕИК -
..., с адрес: град С.-..., бул. „Ц.ш.“ № 47А, блок „В“, ет. 3 на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК сумата от 100-сто лева, представляваща юрисконсултско
14
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15