№ 1899
гр. Варна , 01.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500517 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Т. Б. Д. против решение №
261330 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 19331 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Варна, осемнадесети състав, с което е прието за установено в отношенията между страните
П. В. П. и Ю. Ж. П. от една страна и Т. Б. Д. от друга, че П. В. П. и Ю. Ж. П. са собственици
на 12 кв.м идеални части от реална част от недвижим имот с идентификатор №
10135.1507.196 съгласно кадастралната карта /КК/, одобрена със заповед № РД-18-98 от
10.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ от 492 кв.м, с
трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м/, стари идентификатори № 8, 20, 21, квартал № 5, парцели VI, VII
/шест, седем/, при съседи; имоти с идентификатори №№ 10135.1507.198; 10135.1507.199;
10135.1507.195 и 10135,1507,192, с площ на реалната част 323 кв.м, така както е показано на
скицата, находяща се на лист 154 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от решението, и оконтурена със зелен пунктир,
представляваща южната част на имот с идентификатор № 10135.1507.196 , при граници:
имоти с идентификатори №№ 10135.1507.198; 10135.1507.199; 10135.1507.192, и останалата
част от имот с идентификатор № 10135.1507.196, като реалната част неправилно е отразена в
КК като част от ПИ с идентификатор с идентификатор № 10135.1507.196, заедно с друг
самостоятелен поземлен имот, представляващ северната част от имот с идентификатор №
10135.1507.196 с площ от 170 кв.м, при граници: имоти с идентификатори №№
10135.1507.192; 10135.1507.195; 10135.1507.199, и останалата част от имот с идентификатор
№ 10135.1507.196, на основание член 54, алинея 2 от ЗКИР; както и е осъдена въззивницата
да заплати на П. В. П. и Ю. Ж. П. сумата от 1 450 лева, представляваща сторени в хода на
1
делото разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
С определение № 982 от 18.03.2021 г., постановено по делото, настоящият състав на съда е
приел, че понеже имотът е съсобствен и с други лица, неучастващи в процеса, то ищците
следва да посочат кои лица са съсобственици в имот с идентификатор 10135.1507.196, като
съобразят, че при предявен иск по член 54, алинея 2 от ЗКИР относно съсобствен имот е
налице необходимо задължително другарство, тъй като поради естеството на спорното
правоотношение всички съсобственици имат спрямо него едно и също правно положение,
което налага и еднакво решение спрямо всички, както и да посочат дали насочват иска си и
спрямо другите съсобственици. Тези указания на съда са изпълнени.
При постановяване на това определение съдът е допуснал грешка, тъй като по иска с правно
основание член 54, алинея 2 от ЗКИР другарството би могло да бъде необходимо с оглед
естеството на спора за материално право, но не е зедължително /решение № 73 от 06.10.2020
г., постановено по к.гр.д.№ 3789/2019 г. по описа на ВКС, І ГО; определение № 83 от
09.03.2021 г., постановено по к.гр.д.№ 3931/2020 г. по описа на ВКС, І ГО/.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, като се иска неговата
отмяна и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски. Излага се, че
първоинстанционният съд е възприел правилно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, но изводът му е необоснован. Сочи се, че КП от 1950 г. е действал до 1965 г.,
в който по неясни причини имот № 7 по КП от 1900 г. е отразен като два имота с пл.№№ 7 и
8. КП от 1965 г. е действал до 2003 г., като няма данни да е бил одобрен с конкретна
заповед, но в него промените на имота се изразяват в заличаване границата между пл.№ 8 и
пл.№ 20 и обединяването им в пл.№ 8,20. В резултат на това съдът неправилно е приел, че
към датата на сключване на придобивните сделки от страна на Д. е имало два имота. Също
така не е съобразено, че за процесния имот има одобрен регулационен план от 1959 г. и, че
никой от устройствените планове не е приложен на място, нито има данни за обезщетяване
на собствениците и уреждане на регулационни сметки. Също така се твърди, че не може да
се приеме, че в случая е налице непълнота или грешка в КК, защото не е налице
несъответствие между титулите за собственост на страните и отразяването им в КК.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва. Счита се, че мотивите на въззивницата за неправилност на решението се основават
главно на несъответствието на площта на имота, който същата намира, че притежава.
Въззиваемите смятат, че Д. притежава 180 кв.м идеални части, а не 223,75 кв.м идеални
части от процесния имот. Иска се потвърждаване на атакуваното решение.
2
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съставът на Окръжен съд – Варна
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28 юни 2021 г. от 9,30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4