Р Е Ш
Е Н И Е №
260005
30.03.2023 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
На осми март през две хиляди двадесет и трета година
В публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ :
Христина Жисова
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията Административно дело номер 38 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1
от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ.
Образувано е
по повод жалба на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв.
М. Г. от АК - Хасково против Заповед № 696/14.04.2020 г. на Кмета на Община
Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при
условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.
И.К., върху новообразуван имот в строителните граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет
Хасково с идентификатор 77195.701.163 ж.р. Кенана, землището на гр. Хасково с
площ 685 кв.м. при граници: 77195.701.162 - жилищна територия, 77195.701.157 -
улица 77195.701.181 - жилищна територия, заедно с построената в имота сграда -
№ 77195.701.163.1 - 1 етаж жилищна сграда - еднофамилна, 23 кв. м. Иска се отмяна
на атакуваната заповед като нищожна или незаконосъобразна.
Жалбоподателят
твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 77195.701.163 по КККР на гр.
Хасково, който имот придобил по силата на договор за доброволна делба на
наследствени имоти, вписан в СВп Хасково на 29.12.2005 г. под № 239, том 11,
peг. 9498.
Със заповед №
696/14.04.2020 г., Кметът на Община Хасково наредил да бъде възстановено
правото на собственост при условията на §4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Д. И.К., върху новообразуван имот в строителните граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински
съвет Хасково с идентификатор 77195.701.163 ж.р. Кенана, землището на гр.
Хасково с площ 685 кв.м. при граници: 77195.701.162 - жилищна територия;
77195.701.157 – улица; 77195.701.181 - жилищна територия, заедно с построената
в имота сграда - № 77195.701.163.1 - 1 етаж жилищна сграда - еднофамилна, 23
кв.м.
Оспорваната
заповед засягала правата на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.701.163,
поради което за жалбоподателят бил налице правен интерес да обжалва същата,
въпреки, че не бил получил съобщение за издаването й, като я счита за нищожна и незаконосъобразна, по
следните съображения:
Заповедта била
издадена на осн. § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл.
4б ал. 1 изр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за ж.р. Кенана, одобрен от Областния управител на област Хасково, решение
по чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ. Посочените текстове от различни нормативни актове,
определяли според административния орган правното основание за издаване на заповедта.
В нея обаче липсвали фактическите основания за издаване на административния
акт, които задължително следвало да бъдат посочени, с оглед чл. 50 ал. 2 т. 4 АПК, както по отношение на новообразувания имот, така и по отношение на
построените в имота сгради. Липсата на фактически основания за издаване на
оспорваната заповед, водела до постановяването й в нарушение на материалния
закон, което обосновавало нейната отмяна.
Оспорваната
заповед освен това била нищожна, поради това, че имотът, върху който Кметът на
Общината наредил да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на
Д. И.К., не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като не бил
земеделска земя, предоставена на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
Наследодателите
на жалбоподателя били признати за собственици на недвижимия имот с нот. акт №
73, том 3, дело 738/1976 г. и имотът не бил предоставен с някакъв акт на органа
посочен в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 18 т. 1 б. „г" ППЗСПЗЗ, Кметът на общината в срок до шест месеца от
влизането в сила на ЗСПЗЗ следвало да предостави на общинската служба по
земеделие наличните данни за настъпили изменения в земеделските земи по
землища, които включвали и земи, предоставени за ползване на основание на
нормативните актове, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби
на ЗСПЗЗ. Данни, че процесният имот бил включен в §4 ПЗР ЗСПЗЗ не били
предоставени, защото този имот никога не бил предмет на предоставяне с актовете
по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на това, одобрения от Областния управител на област
Хасково със заповед № ДС-28-2 от 2.06.2019 г. план на новообразуваните имоти за
ж.р. Кенана, землището на гр. Хасково, в частта на ПИ 77195.701.59, се явявал
нищожен, поради пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма (§4к ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. § 4 ПЗР ЗСПЗЗ) и
като лишена от законово основание.
Нищожна се
явявала и оспорваната заповед, тъй като за нея също не били налице
предпоставките на закона за издаването й от Кмета на Община Хасково. Такова
правомощия Кметът на Общината имал само в случаите, когато имотът представлявал
земеделска земя по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, а настоящият случай не бил такъв.
Според жалбоподателя,
оспорваната заповед, респ. одобрения от Областния управител на област Хасково
със заповед № ДС-28-2 от 2.06.2019 г. план на новообразуваните имоти за ж.р.
Кенана, землището на гр. Хасково, в частта на ПИ 77195.701.163, се явявали
нищожни и поради липса на предмет. Предмет на оспорваната заповед, респ.
одобрения от Областния управител на област Хасково със заповед № ДС-28-2 от
2.06.2019 г. план на новообразуваните имоти за ж.р. Кенана, землището на гр.
Хасково бил поземлен имот 77195.701.163, който от 2006 г. бил включен в
регулацията на гр. Хасково. Този факт се установявал и от диспозитивната част
на оспорената заповед. Разпоредбата на § 4к ал. 7, която препращала към § 4,
свързан с § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, уреждала възстановяване право на собственост с акт на
Кмета на общината, върху незастроени земеделски земи, върху които е
предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Към датата на
одобряване на плана от Областния управител - 26.06.2019 г. и към датата на
издаване на оспорваната заповед, поземлен имот 77195.701.163 не бил земеделска
земя, а бил включен в строителните граници на гр. Хасково (урбанизирана
територия). С оглед на това оспорваната заповед и одобрения план на
ноообразуваните имоти в частта на ПИ 77195.701.163 (с датата 26.06.2019 г.)
били нищожни, тъй като с тях Кметът на общината, респ. Областният управител се
произнасяли по отношение на имот, който не съществувал като земеделска земя.
Оспорваната
заповед била нищожна и в частта, в която се възстановявала на наследниците на
Д. К. и собствеността върху построената в имот 77195.701.163, сграда. По
отношение на сградите в новообразувания имот, §4 и сл. от ЗСПЗЗ не предвиждал
правна възможност за възстановяване на собственост по административен ред,
поради което заповедта в тази част се явявала нищожна.
Оспорваната
заповед била незаконосъобразна, защото била издадена за възстановяване право на
собственост върху застроен имот, включен в урбанизираната територия и урегулиран
като жилищен имот по правилата и нормите на ЗУТ. С оглед разпоредбата на чл.
28а ал. 2 ППЗСПЗЗ, бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат
възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от допълнителните
разпоредби, имали право на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. В
настоящия случай, за процесния имот имало издадено разрешение № 441/21.08.1981
г. г. за строеж на сграда. С оглед обстоятелството, че върху процесния имот,
включен през 2006 г. в урбанизираната територия, имало законно изградена
сграда, той не можел да бъде предмет на възстановяване по арг. от разпоредбата
на чл. 28а ал. 2 ППЗСПЗЗ и бившия собственик, следвало да бъде обезщетен по
реда на закона.
ПИ
77195.701.163 не бил идентичен със земеделската земя, собствена на Д. И.К.,
поради което за неговите наследници не било налице законово основание за
възстановяване на собствеността върху този имот. Този факт се установявал и от
регистъра на новообразуваните имоти към одобрения през 2019 г. план, където
срещу имот 77195.701.163 в графата „данни за собственика" били записани
имената на И. Ч. (наследодател на жалбоподателя) и Д. И.К.. Оспорваната заповед
обаче възстановявала правото на собственост върху процесния имот само на
наследниците на Д. И.К..
По изложените
съображения жалбоподателят иска от съда да бъде отменена заповед №
696/14.04.2020 г., с която Кметът на Община Хасково е наредил да бъде
възстановено правото на собственост при условията на §4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
на наследниците на Д. И.К., върху новообразуван имот в строителните граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на
Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.163 ж.р. Кенана, землището на
гр. Хасково с площ 685 кв.м. при граници: 77195.701.162 - жилищна територия,
77195.701.157 - улица 77195.701.181 - жилищна територия, заедно с построената в
имота сграда - № 77195.701.163.1 - 1 етаж жилищна сграда - еднофамилна, 23
кв.м., като нищожна или незаконосъобразна.
Претендират се
и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален
представител в лицето на адв. М. Г. от АК Хасково. Поддържа всички изложени в
жалбата съображения, моли същата да бъде уважена като излага допълнителни
аргументи в писмени бележки.
Ответникът
оспорва жалбата. Счита, че издаденият административен акт е правилен и
законосъобразен.
Заинтересованите
страни К.Г.С., Н.Т.М., В.Г.К., Г.Д.Д., М.Й.А. и Х.Й.Д.,
не се представляват в открито съдебно заседание и не вземат писмено становище
по жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от
Заповед № 696/14.04.2020г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на
основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1
от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж.р."Кенана",
Хасковско землище, одобрен със заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ №
36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51723 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №
4154/03.02.2020г. Със същата е наредено възстановяване правото на собственост
при условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на Д. И.К. върху
новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОС-Хасково с идентификатор 77195.701.163,
ж.р."Кенана", Хасковско землище, с площ 685 кв.м., заедно с
построената в имота сграда.
Със заповед №
1674/21.09.2020г. за поправка на очевидна фактическа грешка е допусната
поправка на ОФГ в заповед № 696/14.04.2020г. на Кмета на Община Хасково, като
на страница първа, ред девети, отдолу нагоре, текста „Заедно с построената в
имота сграда" да се чете „В имота има една сграда".
До наследниците
на Д. И.К. са изпратени съобщения, с които им се съобщава за
издаването на заповедта и за възможността за обжалване, вкл. и известия за
доставяне, от които е видна датата, на която всеки един от тях е получил
съобщението от Община Хасково.
Изпратено е и
до жалбоподателя, както и до заинтересованата страна К.Г.С., като наследници на
И.Г. Ч., съобщение с изх. № 94-00-8/07.05.2020 г. от Община Хасково, с което им
се съобщава за издаването на заповедта и за възможността за обжалване. Според Известие
за доставяне № ИД PS 6300 0133 SE
3/15.05.2020 г. на 15.05.2020 г. последният е получил съобщението на Община Хасково
чрез Я. Ч. - майка.
Като писмено
доказателство в настоящото производство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6
от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от
ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като
селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на
земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се
включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.
Заповед
№ ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, се сочи за
издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията
и въз основа на представената документация, съгласно т. 3.8. на заповед №
РД-46-494 от 22.08.2003г. на МРРБ /за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към сроковете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Със същата е
одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищен район „Кенана“ в землището на град Хасково,
община Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед е обнародвана в Държавен вестник бр.
55/12.07.2019г., като по отношение на процесния ПИ не е била обжалвана и е
влязла в сила на 26.07.2019 г., според предоставените за това данни от
Областния управител на област Хасково.
По делото е представена и цитираната в обжалваната
заповед – скица № 4154 от 03.02.2020 г. на процесния новообразуван имот с
идентификатор 77195.701.163 по план на новообразуваните имоти на ж.р. „Кенана“,
гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител
на област Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на И.Г.
Ч. и наследниците на Д. И.К..
Липсва спор по
делото, че жалбоподателят е законен наследник (внук) на починалия на 15.12.2001
г. И.Г. Ч. заедно със заинтересованата страна К.Г.С.- негова дъщеря, видно и от
удостоверение за наследници изх. № Служебно – 265 от 28.04.2020 г., издадено от
Община Хасково. Не е полемичен и фактът, че конституираните като заинтересовани
страни в настоящото производство Н.Т.М., В.Г.К., Г.Д.Д., М.Й.А. и Х.Й.Д. са
пълният кръг от наследници на Д. И. К., съобразно удостоверение за наследници
изх. № Служебно – 262 от 28.04.2020 г., издадено от Община Хасково.
От
представения Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Кенана“
за процесния имот се установява, че в новообразувания имот с № 77195.701.163 с
площ 685 кв.м. се включва и имот с идентификатор 77195.701.163 с площ 685 кв.
м. като имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот я границите на
стария имот със стар № 181 по кадастралния план, одобрен със заповед № 969 от
1988 г. към месец ноември 2018 г. Като правоимащ стар собственик или собственик
към датата на приемане на помощния план са посочени И.Г. Ч. и Д. И.К., с данни за акт за
собственост към датата на приемане на помощния план – НА 73/04.08.1978 г., без
посочени данни за удостоверение за
ползване, издадено преди 1990 г. и за заповед на кмета по § 62, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ и платежен документ; с посочени данни от решението по чл. 14, ал. 1, т.
3 от ЗСПЗЗ за стария имот /№ по заявление 51723, с име на стария собственик Д. И.К., решение на ПК/ОСЗ и пореден № по решението на ПК/ОСЗ
– 36-51 от 01.04.98г. и 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, номер по помощен план – 6 и площ
по помощен план 54 358 кв.м. Представени по делото от ответника са и извадка от
помощния план за имот с идентификатор 77195.701.163, отговарящ на стар №
181, одобрен със заповед № 969 от 1988 г.
Относно
процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по делото от
ОСЗ Хасково решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на град Хасково на наследниците на Д. И.К.,*** по
Заявление вх.№ 51723 от 04.02.1992г. от Г.Д.К.,
според което е признато право на собственост на посочените лица в съществуващи,
възстановими стари реални граници на седем ниви, вкл. и на нива от 14.000 дка,
находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кенана.
Посочено е, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ,
като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
За
удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от
страна на жалбоподателя са представени нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давност №73 от 04.08.1978г. на ХРС, с който И.Г. Ч. е
признат за собственик по давностно владение върху нива от 750 кв.м., намираща
се извън чертите на града в местността „Кенана", при граници на имота: А.
М., С. С., М. М. и път. В нотариалния акт е отразено, че имотът не е включен в
регулационен план и няма държавен произход.
Видно от
договор за доброволна делба на недвижими имоти от 29.12.2005г., К.Г. И. и
И.Г.И. извършват доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, останали им
по наследство от общите им наследодатели И.Г. Ч. и К. П. Ч. Установява се от
коментираното писмено доказателство, че в дял на К.Г. И. се поставя апартамент,
находящ се в гр.Хасково, а в дял на И.Г.И. — неурегулиран поземлен имот с
пл.№181, в местността „Кенана", землището на гр.Хасково по кадастралния
план на местността, одобрен със заповед № 969/1988г., с площ на имота 750 кв.м.
по нотариален акт, а по скица № 6366/04.04.2005г. с площ 672 кв.м., заедно с
построената в имота вилна сграда, при граници на имота: път, имоти пл.№180, 170
и 169. На 19.08.1981г. на И.Г. Ч. е издадено разрешение за строеж на сезонна
сграда.
Съдът прие
като доказателство и Решение № 387/24.06.2022 г., постановено по гр.дело № 1266
по описа за 2021 г. на РС-Хасково, влязло в сила на 02.08.2022 г., от което се
установява, че подадената от И.Г.И. жалба против Заповед №ДС-28- 2/28.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищен район „Кенана", гр.Хасково, Община
Хасково, като се иска обявяване нищожността на административния акт в частта,
касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.701.163, е отхвърлена
като неоснователна.
Останалите
писмени доказателства по делото съдът намира за неотносими за разрешаване на въпросите,
предмет на настоящото производство, в това число в тези съдържащи се в
приложеното в цялост гр. (адм.) дело № 1266 по описа за 2021 г. на РС –
Хасково.
При така
установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира
жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано
лице, имащо правен интерес от оспорване на акта.
Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателя
и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата е
подадена в преклузивния срок за оспорване, установен
в чл.149, ал.1 АПК. Видно от известие за доставяне, жалбоподателят е узнал за
издаването на заповедта на 15.05.2020 г., а жалбата е подадена чрез
административния орган на 29.05.2020 г. Освен това са релевирани и
основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е
ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Същата е и редовна, тъй като отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Следователно, жалбата е
допустима.
Разгледана по
същество обаче, същата е неоснователна по следните съображения:
На първо място
следва да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за
нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика
последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК
основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или
извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във
форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред).
Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на
административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за
нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на
допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът
следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Съдебната практика приема освен това, че основанията за нищожност са само тези
по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават
незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение
№ 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност
само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория
нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос.
В случая,
съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е
наредено да бъде възстановяване правото на собственост при
условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на Д. И.К. върху
новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОС-Хасково с идентификатор 77195.701.163,
ж.р."Кенана", Хасковско землище, с площ 685 кв.м.
Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването,
съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от
новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината. В настоящия
случай обжалваният административен акт е за възстановяване на право на
собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота,
следователно оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е съставен и в законоустановената
писмена форма, като съдържа всички реквизити, отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези предвидени в чл. 28а,
ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ, местоположението,
размера, границите, съседите, наличието на сгради - във връзка със заповед
№ 1674/21.09.2020г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №
696/14.04.2020г., както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица № 4154/03.02.2020 г.
Тук е мястото да
се посочи, че възражението на жалбоподателя за немотивираност на административния акт му поради липса на
посочване на фактическите и правните основания за издаването му е неоснователно
и необосновано. Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с
правните и фактическия основания, служещи като причина за издаването й е, че
Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1
от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл
в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково,
решение по чл. 14, ал. 1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по
заявление № 51723 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4154 от 03.02.2020г. Тоест
основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. Освен, че това обстоятелство не
е спорно между страните, то се установява и от събраните по делото писмени
доказателства – съгласно писмото на Областния управител на област Хасково със
заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на областния управител на област Хасково е
одобрен плана за новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от ЗСП на
ж.р. „Кенана“ гр. Хасково, обнародвана в Държавен вестник брой 55 от 12.07.2019г.,
като по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.701.163 в
законоустановения срок не е подадена жалба и заповедта е влязла в сила на
26.07.2019 г. Не е проведено успешно от страна на жалбоподателя и оспорването
на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково с
твърдените доводи за нищожност, съобразно влязлото в сила Решение №
387/24.06.2022 г., постановено по гр.дело № 1266 по описа за 2021 г. на
РС-Хасково по отношение на процесния недвижим имот. Точно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния
контрол при обжалването й е сведен до съответствието на влезлия в сила ПНИ и
дали са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и
установилата се като трайна съдебна практика на върховната инстанция по този
вид дела и обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011г., постановено по
адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от 04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по
описа за 2007г. на ВАС, IV отд., решение №
3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011г. на ВАС, IV отд. и решение № 17039 от 22.12.2011г., постановено по адм.д. № 11334
по описа за 2010г. на ВАС, IV отд.
Доколкото в
настоящия случай жалбоподателят не е оспорил в срок плана на новообразуваните
имоти във връзка с неговата законосъобразност и с който план процесният имот е
отреден и записан в регистъра към него на наследниците на Д. И.К., в съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община Хасково е бил задължен да издаде
заповед за възстановяване на собствеността именно въз основа на на влезлия в
сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на съответната
община действа при условията на обвързана компетентност.
Всъщност заповедта
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на собствениците според ПНИ –
съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в този план и това
съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за законосъобразността
й, респ. за нищожността й. Видно от събраните по делото доказателства и
най-вече от данните от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, с процесната заповед правилно и без
каквото и да е било различие от ПНИ е индивидуализиран имотът, предмет на
възстановяване. След като оспорваната заповед има идентично съдържание със
записванията в ПНИ и регистъра към него, тя трябва да се цени като правилна и
законосъобразна.
Основните
твърдения на жалбоподателя по същество са свързани с довода му за притежание на
правото на собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за
собственост. Следователно е налице спор за материално право. В настоящото
производство обаче е недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта,
комуто е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето
лице, което заявява самостоятелни права върху същия имот. Възникналият правен
спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи на разрешаване по реда на
исковото производство. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8
т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
С оглед всичко
изложено по-горе, съдът намира, че направеното оспорване на процесния
административен акт следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на Кмета на
община Хасково, поправена със заповедта за поправка на явна фактическа грешка е
правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на законовите
изисквания, в предвидената форма, с необходимото съдържание и от компетентния
административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и са спазени
изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях, респ. не страда от пороци,
обосноваващи нейната нищожност.
С оглед изхода
на делото и липсата на искане от страна на ответника и заинтересованите страни
за разноски по реда на чл.143 АПК, то такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. М. Г. от АК - Хасково против
Заповед № 696/14.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково, неразделна част от
която представлява Заповед № 1674/21.09.2020г. на Кмета на Община Хасково, с
която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §
4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. И.К., върху
новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор
77195.701.163, ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково с площ 685 кв.м. при
граници и съседи: 77195.701.162 - жилищна територия, 77195.701.157 – улица,
77195.701.181 - жилищна територия.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.
137 АПК.
СЪДИЯ : /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.