О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834, 2020 г., гр.
Пловдив
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 20.01.2020 г. в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 127 по описа за 2020 година и като обсъди наличието на предпоставките за допустимост на
предявените искове намира следното :
Предмет на делото са главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД
за прогласяване на нищожността на Договор кредит от 01.09.2017 г. я и
евентуални искове за прогласяване на недействителността на клаузата за
заплащане на неустойка за неизпълнение на договора като противоречаща на
добрите нрави, заобикаляща закона, накърняваща договорното равноправие между
страните и противоречаща на закона.
Една
от предпоставките за допустимост на всеки установителен иск е интересът от
търсената с него защита съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, като същата се изчерпва в
силата на пресъдено нещо, с което спорното право или правоотношение се
потвърждава или отрича, като той има за цел да предпази правната сфера на
страните от правонарушения. Налице ли е вече такова той е безпредметен, тъй
като страните разполагат с по-надеждна форма на защита – осъдителния иск.
Липсва, също така, интерес от установителния иск и когато спорното право може
да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск.
Да законът – чл. 23 Закон
за потребителския кредит, допуска предявяване на иск за обявяване на
недействителността на договор за потребителски кредит, но самостоятелното му
предявяване при положение, че всички задължения по него са погасени е безцелно.
И тъй като
така е и в настоящия случай – като доказателство по делото е представен заверен
препис на Удостоверение изх. № 1/05.06.2019 г., издадено от ответника, в който
се съдържа неизгодно за него признание, че всички задължения по договора за
паричен заем сключен с М.Ж.М. на 01.09.2017 г. са погасени, то според настоящият състав липсва интерес от претендираното от ищеца
установяване, тъй като ако правното му твърдение наведено в исковата молба е
вярно, то в неговата правна сфера е възникнало притезание, защита на което не
ще получи при постановяването на едно позитивно решение по настоящото
дело.
Предвид гореизложеното предявените искове са
недопустими, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да
бъде върната.
По изложените съображения съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на М.Ж.М. с ЕГН **********,
против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********,, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“, ет. 2, офис 73Г.
Определението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му
на ищеца,
като при влизането му в сила - да се върне на ищеца преведената по платежно
нареждане УРН ............./20.01.2020 г. сума по бюджетната сметка на Районен
съд – Пловдив сума в размер на 100 лв. държавна такса по гр. д. № 127/20 г.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ