№ 1328
гр. Русе, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря М.Ц.К
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520101563 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че пред Районен съд-Русе е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основа на
същото е образувано ч.гр.д № ***/2023 г., по което е издадена заповед за изпълнение в
полза на „Йеттел България“ ЕАД срещу Г. Я. М.. С Разпореждане № ***/08.02.2024 г.
съдът указал на заявителя, че следва да предяви иск относно вземането си, поради
връчването на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Твърди още, че с ответницата сключили договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 25.06.2021 г. Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите,
вследствие на което те били прекратени едностранно от ищеца на 09.02.2022 г.
Към 15.02.2022 г. длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на
239,97 лв. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер 142.21 лв., формирани
както следва:
• По договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. сума в
размер на 60,14 лева, представляваща три месечни такси.
• По договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г. сума в
размер на 82,07 лв., представляваща три месечни такси.
Процесните клаузи за неустойка били обективирани в т. 9 от договорите за
1
мобилни услуги и §.IV от допълнителните споразумения. Те предвиждали при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният да дължи за
всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение потребителят дължал и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Претендираните от ищеца суми за неустойка се формирали чрез кумулиране на
две самостоятелни неустойки, обезпечаващи две различни престации на кредитора - по
договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за
мобилна услуга, чрез който било закупено устройство на преференциална цена или
предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената
на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
Задълженията за предходен период в общ размер 239,97 лв. били обединени във
Фактура № ***/15.10.2021 г., Фактура № ***/15.11.2021 г. и Фактура № ***/15.12.2021
г., като във всяка от тях било посочено подробно как е формирано вземането. Общата
стойност на цитираните фактури била в размер на 250,61 лв., от която сума били
приспаднати 10,64 лв., предплатени от длъжника при подписване на договорите,
надплатена в предходни периоди или частично плащане след издаване на фактурите.
Към настоящия момент длъжникът имал задължение за предходен период в размер на
239,97 лв., формирано както следва: - 173,94 лв., дължими за период 15/09/2021-
14/10/2021 г., от които:
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. сума
в размер на 7,34 лв., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г. сума
в размер на 166,60 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги. Общо дължимата сума по фактурата
била в размер на 184,58 лв., от която била приспадната сума в размер на 10,64 лв.,
предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена в предходни
2
периоди или частично плащане след издаване на фактурите.
- 33,05 лв., дължими за период 15/10/2021-14/11/2021 г., от които:
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. сума
в размер на 13,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г. сума
в размер на 19,06 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
- 32,98 лв., дължими за период 15/1 1/2021-14/12/2021г., от които:
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. сума
в размер на 13,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г. сума
в размер на 18,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
При сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД всяко лице получавало
един или повече клиентски номера, под които „Йеттел България“ ЕАД обединявало
всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издавало
една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има
един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор,
сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена
от ищеца фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се
формирало задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към
момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен
период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като
„задължения от предходен период". При констатиране на неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един
клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се
деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в
една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали
и съответните неустойки.
В системата на „Теленор България“ ЕАД ответницата била с клиентски номер
***. Всички непогасени и изискуеми нейни задължения в размер на 382,18 лева били
обединени във Фактура № ***/15.02.2022 г. Към настоящия момент посочената сума
не била заплатена от длъжника.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се признае
за установено, че ответницата му дължи сумата 382,18 лв., от които:
3
1. 173,94 лв., дължими за период 15/09/2021-14/10/2021 г., от които:
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. сума
в размер на 7,34 лв., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г. сума
в размер на 166,60 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
2. 33,05 лв., дължими за период 15/10/2021-14/11/2021 г., от които:
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. сума
в размер на 13,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г. сума
в размер на 19,06 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
3. 32,98 лв., дължими за период 15/11/2021-14/12/2021г., от които:
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. сума
в размер на 13,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г. сума
в размер на 18,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
4. 142,21 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на услуги формирани както
следва:
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. сума
в размер на 60,14 лева, представляваща три месечни такси.
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г. сума
в размер на 82,07 лв., представляваща три месечни такси, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането. Претендира и направените разноски в двете производства.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва иска по основание и по размер. Заявява, че по
отношение на задължението за абонаментна такса и такса за потребление не са
ангажирани доказателства за тяхната дължимост. Оспорва ответникът да има
непогасени задължения по сключените договори за абонаментна такса и такса за
потребление.
Оспорва твърдението, че ответната страна има виновно поведение и че
договорите са прекратени по нейна вина, поради това не дължала и неустойка. Счита,
4
че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави. Неустойка,
равняваща се на всички оставащи до края на срока на договора месечни такси,
независимо от това, че ищецът претендира неустойка в размер само на три месечни
такси и независимо от момента на прекратяване на договорите, значително
надхвърляла присъщите на неустойката функции, тъй като кредиторът на практика
получавал имуществена облага, но без да дължи никаква насрещна престация.
Възприемането на подобна клауза като валидна би довело до допускане на
неоснователно обогатяване на мобилния оператор за сметка на ответната страна, което
би нарушило принципа за справедливост. Клаузите, регламентиращи възможност за
мобилния оператор да начисли неустойка, били нищожни, поради противоречие с
добрите нрави. Моли предявения иск като неоснователен и недоказан да бъде
отхвърлен изцяло.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 3064/27.11.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ***/2023 г. по описа на РС-Русе
срещу длъжника Г. Я. М. за сумите: 173,94 лева главница, формирана от задължения за
периода 15.09 - 14.10.2021 г., произтичащи от договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 25.06.2021 г.; 33.05 лв. главница, формирана от задължения за периода
15.10 – 14.11.2021 г., произтичащи от договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 07.10.2021 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
25.06.2021 г.; 32.98 лв. главница, формирана от задължения за периода 15.11 –
14.12.2021 г., произтичащи от договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
07.10.2021 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г.;
142.21 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. и договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 25.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 24.11.2023 г. и 505 лв. деловодни разноски.
Длъжникът е призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дава
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
Към заповедното производство е приложен Договор за мобилни услуги от
07.10.2021 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и Г. М. за предпочетен номер
*** и за срок от 24 месеца, с избран амонаментен план „Тотал+“, с месечен абонамент
за срока на договора – 13.99 лв. и 18.99 лв. след неговото изтичане.
Преди това, между страните е сключен и Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 25.06.2021 г., отново за срок от 24 месеца, с избран
5
амонаментен план „Тотал+“, с месечен абонамент за срока на договора – 18.99 лв. и
23.99 лв. след неговото изтичане.
Двата контракта предвижда в случай на неговото прекратяване преди изтичане
на срока по инициатива или по вина на потребителя, или при нарушение на
договорните му задължения, в това число и на приложимите Общи условия,
последният да дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на
месечните абонаменти. Предвидено е задължение абонатът да заплати и част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на
оставащия срок до края на договора.
Към заповедното производство заявителят прилага и следните фактури:
- фактура № ***/15.10.2021 г. за отчетен период 15.09.2021 г. - 14.10.2021 г. на обща
стойност 184,58 лв.;
- фактура № ***/15.11.2021 г. за отчетен период 15.10.2021 г. – 14.11.2021 г. на обща
стойност 33.05 лв.;
- фактура № ***/15.12.2021 г. за отчетен период 15.11.2021 г. – 14.12.2021 г. на обща
стойност 32.98 лв. и
- фактура № ***/15.02.2022 г. за отчетен период 15.01.2022 г. – 14.02.2022 г. на обща
стойност 239.97 лв.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК ищецът цели
да установи, че ответникът дължи сумата от 382.18 лева, представляваща сбор на
дължими суми, съгласно цитираните по-горе 4 бр.фактури. „Йеттел България“ ЕАД
основава претенцията си на неизпълнение задължения, произтичащи от два договора
за мобилни услуги. Вземането в общ размер 382.18 лева е формирано от стойността на
незаплатени абонаметни такси, такси за потребление на мобилни услуги и неустойки
за предсрочно прекратяване на услуги.
Наличието на облигационни правоотношения между страните, основани на
договори за мобилни услуги, както и реалното предоставяне на договорените услуги,
се установява безспорно от представените към заповедното производство писмени
доказателства.
Ответникът не твърди, нито сочи доказателства, установяващи погасяване
задължението за плащане цената на ползваните мобилни услуги и абонаментни такси,
с оглед което в полза на ищеца следва да се признае съществуване на вземането за
тяхната стойност – 239.97 лева.
Неоснователен се явява искът в останалата част, относно претендираните
неустойки, свързани с предсрочно прекратяване на договорите. При прекратяване на
6
всеки от тях преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя, е предвидена неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
неустойката е ограничена до трикратния размер на месечните абонаменти.
Предсрочното прекратяване представлява разваляне на договора по смисъла на чл.87,
ал.1 ЗЗД, което следва да е писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в
договора за мобилни услуги, нито в Общите условия е предвиден друг ред за
развалянето на контракта. В този смисъл разпоредбите на чл.19б и чл.75 от Общите
условия (достъпни на страницата на ищцовото дружество) не предвиждат
едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор да настъпва
автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а само дават право на
оператора да прекрати договора. Нещо повече, в самите договори за мобилни услуги е
предвидено предсрочното им прекратяване по вина на потребителя да се извършва
само с едномесечно писмено предизвестие. Ищецът не е ангажирал доказателства, а и
не твърди, че е уведомил писмено ответника за разваляне на договорите за мобилни
услуги преди изтичането им. Исковата молба и приложенията към нея, а и заповедта за
изпълнение, са връчени на процесуалния представител на ответника след изтичане
този срок, поради което не могат да предизвикат правните последици на развалянето.
Изложеното води до извод, че процесните договори за мобилни услуги не са
предсрочно прекратени, както твърди ищецът, респективно не е осъществен
фактическият състав, при който за потребителя би възникнало задължение да заплати
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Поради това за сумата 142.21 лева
(претендирани неустойки) искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Йеттел България“ ЕАД
по настоящото дело възлизат на 855 лева – заплатена държавна такса (175 лева) и
възнаграждения за процесуално представителство (480 лева + 200 лева), а съразмерно
с уважената част от претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
536.85 лева.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. В случая на ищеца са присъдени разноски в
размер на 505 лева (държавна такса и адвокатско възнаграждение), от които
ответникът следва да поеме 317.09 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, по отношение на Г.
Я. М., с ЕГН **********, от гр.***, обл.Русе, ул.***, че дължи на „Йеттел България“
ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата 239.97 лева, представляваща сбор от дължими суми за
периода 15.09.2021 г. - 14.12.2021 г., произтичащи от договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 07.10.2021 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 25.06.2021 г., съгласно фактури: № ***/15.10.2021 г., № ***/15.11.2021 г.
и № ***/15.12.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.11.2023 г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед № 3064/27.11.2023 г.
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № ***/2023 г. по описа на РС-Русе, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за дължимост на сумата 142.21 лв. - неустойки
за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 07.10.2021 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
25.06.2021 г., съгласно фактура № ***/15.02.2022 г., със законната лихва от 24.11.2023
г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № ***/2023 г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Г. Я. М., с ЕГН **********, от гр.***, обл.Русе, ул.***, да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, гр.София (с предходно наименование „Теленор България“),
ЕИК *********, деловодни разноски за настоящото дело в размер на 536.85 лева,
както и 317.09 лева разноски по ЧГД № ***/2023 г. по описа на РС-Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8