№ 3199
гр. Варна, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Х. Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110105981 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Молителката Х. Г. Г., ЕГН **********, с адрес : *** (със съдебен адрес - ***, чрез
упълномощен процесуален представител - адвокат от АК Варна - Д. Й.) e сезирала съда с
молба за защита по Закона за защита от домашно насилие против ответника М. К. Л., ЕГН:
**********.
Твърди се от молителката, че спрямо нея, в дома й в *** бил осъществен акт на
домашно насилие от М. Л..
Молителката е уточнила, че с М.Л. живеела на семейни начала и имали четири деца.
Сочи се от молителката, че на 10 май 2025 г., около 20.00 ч. в с. ***, в дома й, бил
извършен акт на насилие от ответника М. Л.. М. Л. пояснява молителката, че работел в
Полша и същата вечер се прибрал, без да я предупреди. Още с влизането в стаята
ответникът започнал да крещи на молителката и да я заплашва, упреквал я , че взела
заем в размер на 400 лв. Ответникът започнал да удря молителката навсякъде по
тялото с юмруци и с шамари, съборил я на земята и започнал да я рита. Едновременно с
това ответникът, сочи молителката, че я псувал и обиждал като я наричал „курва”,
„проститутко долна” и много други, които не запомнила. Молителката твърди, че се
изплъзнала и избягала на улицата, но М.Л. я настигнал, съборил на земята и
продължил да я рита. Свидетели на случило се станали много хора, твърди
молителката, т.к. живеели точно на центъра на селото , но никой не се намесил. Според
молителката някой се обадил на телефон 112 и пристигнала полиция. На място
пристигнали три патрулни коли и една линейка, М. бил арестуван, а на молителката
била оказана първа помощ. Молителката твърди, че ответникът я обиждал и заплашван
и пред полицаите и че си извадила медицинско удостоверение, което представила на
разследващ полицай от Трето РУ на МВР Варна, пред който дала показания за
случката.
Така описаното по-горе от молителката сочи същата, че не е единствения акт на
домашно насилие. През годините на съвместното съжителство с ответника твърди Хр.Г., че
била многократно малтретирана физически и психически, получавала и заплахи, че
щяла да бъде залята с киселина и се наложило да се изнесе и вече не живеела на този
1
адрес. Предвид всичко гореизложено счита молителката, че са налице и основанията
визирани в чл.18 от ЗЗДН за издаване на заповед за незабавна защита по силата на която да
бъде защитен интереса й, поради което и отправя исканията до съда :
Да бъде издадена против ответника М. К. Л., ЕГН ********** Заповед за защита и
наложени следните мерки:
на осн. чл.5, т.1 от ЗЗДН да бъде задължен ответника се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката ;
на осн. чл.5, т.3 от ЗЗДН да бъде наложена на ответника забрана да се приближава до
молителката и домът й в с. *** *** на разстояние по-малко от 100 метра.
на осн. чл.5, т.4 от ЗЗДН да бъде задължен извършителя на насилието да не
осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация;
Молителката считайки, че са налице и основанията визирани в чл.18 от ЗЗДН, моли
да бъде издадена и Заповед за незабавна защита, с посочените по-горе мерки.
Обективирано е искане и за присъждане в полза на молителката на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В подкрепа на твърденията си молителката е направила искания за събиране на
доказателства.
Ответникът М. Л., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат
М. Ж. от АК Варна в писмено становище , (приобщено по делото на листи 44-45) оспорва
молбата на Хр.Г. , като не отрича, че страните по делото имат четири деца, че на процесната
дата е имало пререкание между страните, че наистина се намесили органите на реда. Отв.Л.
твърди, че причината за пререканието са натрупаните от молителката задължения към
кредитни институции и съмнителни лица, погасявани от ответника всеки път при
прибирането му от работа в чужбина в страната, както и неадекватното състояние на
молителката, до което вероятно се довела сама употребявайки психотропни субстанции ,
отпочнатите от нея агресивни действия, обиди и удари по тялото на ответника и ритници ,
като намира, че с настоящата молба се цели злепоставяне на ответника, което би могло да се
използва в бъдещи съдебни процеси. Становището за неоснователност на молбата е
поддържано и в първото по делото открито съдебно заседание в което ответникът се е явил и
лично.
В проведеното по делото второ по ред и последно открито съдебно заседание от дата
14.08.2025 г. страните не са се явили .В о.с.з. от 14.08.2025 г. процесуалният представител на
ответника е посочил, че има информация че ответникът е задържан от органите на реда
извън РБ . В същото заседание и молителката не се е явила пред съда.
В о.с.з. от 14.08.2025г. молителката, представлявана от адв. С. Д., преупълномощена
от адв.Д.Й., моли съда да уважи молбата за защита по ЗЗДН и да йа присъди сторените
разноски съгласно представения списък.
Ответникът по делото, чрез адв.М.Ж., поддържа становище за неоснователност и
недоказаност на молбата предявена от Хр.Г. и моли за отхвърляне на молбата . В условие на
евентуалност, ако съдът прецени, че молбата е основателна и я уважи , адв. Ж. моли да бъде
присъден адвокатски хонорар, който да бъде платен от ответника, в санитарния минимум ,
посочен в Наредбата, т.к. производството по делото няма правна и фактическа сложност
,проведено е в две заседания в които са разпитани по един свидетел. Изрично е заявено и
възражение от ответника по чл. 78, ал.5 ГПК.
СЪДЪТ , въз основа на становищата на страните, събраните по делото доказателства ,
след съвкупен и поотделен анализ на целия доказателствен материал, съобразно
приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по
делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
2
Производството по делото както е посочено и по-горе е образувано по молба на
молителката Х. Г. Г., ЕГН **********, за защита по ЗЗДН против ответника М. К. Л.,
ЕГН: **********, като молбата й за защита е била изпратена във ВРС на 12.05.2025 г. от РУ
Аксаково-ОД МВР Варна ведно със собственоръчно написана и подписана от молителката
Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН ( л.3-6 от делото )
Искането си до съда и твърденията си молителката е уточнила с нарочна молба от
28.05.2025 г. подадена чрез упълномощения от молителката адвокат от АК Варна – Д. Й. .(
л.14).
С подписаната от молителката Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН( приобщена на лист 15-
ти по делото,) молителката е декларирала под страх от наказателна отговорност по чл.313
НК, че ответникът е осъществил над нея акт на домашно насилие на 10.05.2025 г. в с.***, в
дома й на *** , изразяващо се в описаните по -горе действия и използвани думи.
Декларираното от молителката е оспорено от ответника, като ответникът твърди , че
молителката е била тази която е проявила агресия против него и че той се стремял при
спречкването да запази физическа неприкосновеност .
Страните по делото не спорят въобще върху изложените от молителката факти , че
живели на семейни начала в с.***, че имат четири деца родени от съвместното йм
съжителство и че ответникът работи извън страната и се прибира при молителката в с.***.
Доказано безспорно по делото (само на база приобщените по делото на листи 7 и 8
служебно изготвени справки НБДН) , че молителката има адресна регистрация в с.***, *** и
четирима сина К. К. , М. К. , Д. К. и М. Г..
Ответникът се установява от справката НБДН приобщена на л.8-ми по делото, че се
намира в граждански брак с лицето П. Л.а, както и че бракът му с П. Л.а е сключен на
10.05.2022 г. Видно от същата справка ответникът има трима сина: К. К. , М. К. , Д. К. и е
адресно регистриран на същия адрес на който е регистрирана молителката.
Сравнителния анализ на данните в НБДН и изложеното от страните мотивира съда да
приеме, че и молителката и ответника очевидно са живели на семейни начала , имат една и
съща адресна регистрация и общо трима сина , като четвъртото дете на молителката М. Х. Г.
е записано като нейно, но не и на ответника .
Данни и или твърдения затова лицето П. Л.а да живее с ответника или да е
прекратила брака си с ответника по делото няма.
Ответникът не споделя пред съда да има сключен брак , а твърди че молителката е
жената с която живее и от която има четири деца, както и че молителката го ревнувала и
упреквала, че имал любовница.
Видно е от приобщеното на лист 11-ти от делото искане от разсл.полицай Ж., че в РУ
-Аксаково е висящо ДП № 344/2024 г. образувано за извършено престъпление по чл. 131 , ал.
1 т.5 а, вр. чл. 130, ал.1 НК , за което няма данни да е приключило.
Видно от приобщеното лист 58-ми от делото искане от ст.разс.полицай М., че в Първо
РУ ОД МВР Варна е висящо ДП № 1068/2025г., за което ДП няма данни на какъв етап се
намира.
Установено е по несъмнен начин от приобщените на л. 47 ,48 и 50 писмени
доказателства, че и молителката и ответника не са осъждани, нито са били настанявани за
лечение в психиатричните клиники в УМБАЛ Св.Марина ЕАД Варна .
Приобщените на л. 45-ти от делото/гръб/ лабораторни изследвания от МДП Лина
отразяват факта, че към 30.05.2025 г. ответникът не е употребил наркотици, въпреки ,че
твърдения М.Л. да е зависим от психоактивни вещества молителката не е въвеждала.
Представено е по делото и е приобщено на лист 52 -ри заверено за вярност с
оригинала копие от медицинско удостоверение № 477/ 2025 г. издадено от д-р В. С. - лекар в
отделение Съдебна медицина при МБАЛ „ Света Анна - Варна“ на 12 май 2025 г. на
молителката Х. Г.. В медицинското удостоверение е вписано, че д-р С. , на 12.05.2025 г., в
3
13.00 ч. е прегледал молителката Хр.Г. по нейно желание със задача да установи какви
травматични увреждания е получила. По предварителни данни на молителка изложени пред
лекаря от КСМ , молителката на 10.05.2025г., към 20.00 ч. в с.*** била удряна от бащата на
децата й с ръце и крака, била стискана в областта на шията и в горните крайници, бащата на
децата й я съборил на земята. Обективно д-р С. е удостоверил , при прегледа , че
молителката има кръвонасядания по горния клепач на лявото око, десния горен и долните
крайници, ожулване на лявото коляно .Според медицинското удостоверение описаните
травматични увреждания са резултат на притискане / стискане/ и тангенциално действие с
или върху твърди , тъпи предмети, които биха могли да се получат по указаните време и
начин. В своята съвкупност тези увреждания е заключил съдебният медик д-р С., че са
обусловили чувство на болка и страдание .
За цялостното изясняване на фактическата страна на спора съдът е допуснал
събиране на гласни доказателства в полза на молителката и в полза на ответника чрез
показанията на по един свидетел при режим на водене.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание в качество на свидетел е
разпитан воденият от ответника Е. Д. П., без дела и или родствени отношения със
страните,чиито показания са обективирани в протокола от о.с.з. на лист 55-ти от делото.
В проведеното по делото второ о.с.з. в качество на свидетел е разпитан допуснатия в
полза на молителката В. Ж. , в родство с молителката -първи братовчед на майката на
молителката, чиито показания са обективирани в протокола от о.с.з. на л. 64 и л.65 /
гръб/ .
Показанията на свидетелите Е. Д. П., ЕГН ********** и В. Х. Ж., ЕГН ********** са
взаимно противоречиви помежду си , частично кореспондиращи с твърденията на двете
страни.
Св. Е. П. твърди пред съда, че се познава с М. от селото *** и били заедно в чужбина,
работели в строителството , в Полша, като на 10 -ти май се върнали в България, без да
предупредят Х., за й направят изненада , понеже тя имала рожден ден на 12-ти. При
пристигането си в Аксаково, св.П. твърди, че с ответника минали да платят един борч ,който
имала Х. (1500 лв.), платили го , като по това време пристигнал и братовчед на Х. ,пратен от
нея да вземе още 500 лв.Така направо свидетелят и ответника отишли към къщата в която
живеели молителката и ответника . Според свидетеля било около 18 ч. вечерта и в къщата
била Х. с децата и братовчед й , който после изчезнал.Тъкмо паркирали колата, обяснява
свидетеля и Х. хукнала да бяга, да крещи на мъжа си М.,че имал любовница в чужбина ; в
двора навън излизала, обаче като тръгнала баирчето да изкачва, подхлъзнала се и паднала,
М. я хванал и се прибрали вкъщи. Х. обиждала М., тръгнала да го души, да го блъска,
двамата седнали да си говорят с него най-нормално и тя почнала да буйства, „взела
ножовете, на себе си посягала, върху него посягала“, не била пияна, ама много
агресивна. Тя излязла навън след това и в този момент някой се обадил на полицаите, че
тя викала, крещяла на високо. През това време св.Ж. сочи, че бил с децата отпред, пред
къщата, а Х. излязла навън. Децата не плакали, според свидетеля децата нямало и за какво
да плачат.Същият свидетел твърди,че Х. видяла полицаите, понеже някой ги бил извикал ,
но и пред тях викала на М. и го предизвиквала, а полицаят й казвал на три пъти да се
спре.След това, обяснява свидетелят, че полицаят казал на М., че трябвало да отиде в
районното и така М. бил задържан цяла вечер, спал там в районното и на следващия ден го
пуснали .
Според св.П. Х. е много ревнива жена, а М. нямало как да е „някой лош, четири деца
имали „, най голямото било на 15 , а най малкото на 6 или 7 години.Свидетелят твърди, че
не е виждал М. да удря Х. , преди да пристигнат полицаите, а тя като взела и тръгнала с
ножовете срещу М., тогава той й хванал ръцете и ги сложил на кухнята, а свидетелят ги
качил на шкафа, за да нямала допир Х. с ножовете.Дори тогава полицаите казали на М., че
на него ще му станат свидетели.
В показанията си пред съда свидетелят П. излага предположения, че Х. може да е
4
била взела наркотици, понеже не я бил виждал такава агресивна като твърди, че тя
обвинявала М. че имал любовница и от ревност тръгнала с ножовете (два ножа, кухненски,
на зъби остри отпред), викала на М. :„твоята курва”, а М. й обяснявал, че няма такова нещо и
че си внушава. Според същия свидетел Х. постоянно търсела М. по телефон и със
съобщения и го предизвиквала, а последно като се прибрал свидетеля с ответника отишли до
Германия, взели двете деца от бабата на Х. и ги докарали в ***.
На конкретно поставени въпроси свидетелят П. не е отговорил къде се намира
молителката, като казва, че Х. : „ ще е тук някъде , може и в чужбина да е „.
Разпитаният по делото Ж., допуснат в полза на молителката твърди пред съда, че е
първи братовчед с майката на молителката и че за първи път влиза в съда .
Св.Ж. разказва, че трябва да кара с колата детето си на работа с колата /детето му
било на 22 г. и нямало книжка/ и слязъл на цента на с.*** да си вземе цигари.Било май месец
.Тогава св.Ж. видял, че на центъра на селото им било пълно , имало много народ, М. дърпал
Х..Тъкмо тогова Х. познала колата на свидетеля и му махнала и той спрял, видял , че нещо
М. и Х. се разправят, а М. а псувал .Свидетелят чул , че М. казал на Х. „Майка ти ще еба”,
„Ще те убия”.При така чутото и видяно свидетелят тръгнал към вуйчото на Х. –Петко, да му
се обади , понеже той бил по-близък на Х., а и М. и Х. били мъж и жена и свидетелят не
можел да се намесва .Докато отиде до вуйчото на Х. и се върне свидетеля обратно сочи
свидетеля, че вече полицаите били пристигнали , а свидетелят видял, че Х. била ударена ,
краката й били одраскани, косата й рошава,окото надуто,ударено , била „пребита от
бой“.Св.Ж. казва, че не е видял как е била бита Х., ама видял, че краката й били драскани,
ръцете посинели дето М. я дърпал ,Х. искала някаква чанта документи пред полиците, а М. и
пред полицаите я псувал, не й давал чантата.После вече дошла една друга кола, но
свидетелят си заминал.
На поставени от съда въпроси свидетелят е отговорил, че не знае за какво са се
дърпали Х. и М.,затова и не искал да се меси, защото имали четири деца, техни общи деца ,
най-голямото им дете било колкото свидетеля високо.След инцидента твърди св.Ж., че Х. я
било страх да остане там / в къщата, в центъра на селото дето живеели с М. и децата/, после
свидетелят ходил да остави братовчед си и се върнал и лично закарал Х. в Аксаково/спрели
го полицаите й го помолили да я закара в Аксаково , там Х. да прави жалби и каквото трябва
/.Свидетелят оставил Х. в полицията , но не знае после дали се прибрала в ***, а доколкото
разбрал М. го били задържали полицаите.
Св.Ж. твърди,че Х. живее в къщата в центъра на село вляво, но сега ги нямало, не
знае М. къде е, въртял се в селото и заминал, не останал при Х. , по държавите работел .За
децата на М. и Х. свидетелят също не е обяснил къде са , като сочи че двете май са при Х. а
двете при М..
На последно място свидетелят сочи, че не е виждал нито чувал Х. да употребява
наркотици, а при случката от май месец тази година в центъра на с.*** , като се спречкали
Х. и М. и пред полицаите М. пиел била . Свидетелят не бил чувал М. да взима наркотици,
говорели в селото , но свидетелят не бил виждал М. за употребява наркотици .
Свидетелят сочи , че не е виждал Х. да ревнува М., но чувал , че М. имал едно
момиче, „взел я …. пускал я на асфалта „ …. така говорели в селото, бащата на М.
направил жалби за това , но хората ги било страх .
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът достига до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Депозираната по делото на молба за защита от молителката е процесуално допустима,
заведена от лице, което попада в кръга на лицата които могат да търсят защита по този закон
(лице по чл. 3 от ЗЗДН) , в срока по чл.10 ал.1 и ал.2 от ЗЗДН .
Молбата на молителката, освен допустима, е и основателна и доказана, като този
извод съда прави след съвкупен анализ на събраните доказателства по делото, трайната
съдебна практика по приложението на ЗЗДН и актуалните редакции на Закона за защита от
5
домашно насилие.
Съдът намира, че правилния краен акт следва да бъде постановен след цялостен и
поотделен анализ на събраните по делото доказателства и тяхното правно значение.
Определянето на един конкретен като акт на домашното насилие следва да се
извърши на база разпоредбата на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие. Законово е
определено в чл.2 ЗЗДН, че това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на понятието
„психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но в
практиката, като такива се окачествяват всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на едно лице. Актовете на емоционално и психическо
насилие могат да бъдат: вербално насилие (отправяне на обидни думи и квалификации и или
заплахи ), унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице
емоционално и или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните
следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Необходимо и да се направи
разграничение между психическо и емоционално насилие. Психическото насилие, съгласно
създадената до момента практика на първоинстанционните и въззивни състави,
представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз -
като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно
или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или
други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или
психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице
спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа
травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно
разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение, което може да намали
самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и
поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на
определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с
преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, водещо до чувство
на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото
чрез действията ( вербални и физически ) се засягат емоциите и психиката на засегнатите
лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието,
интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което
емоционалното насилие се приема в практиката , че представлява по-лека форма и в общия
случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице. На
следващо място следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника с
легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като
„домашно насилие“.
В случая по делото е доказано, че твърдяната и декларирана от молителката дата,
време и място ответникът е удрял молителката и обиждал , които действия представляват
безспорно физическо насилие причинило физическа болка и страдание.
Твърденията на молителката затова, че на 10.05.2025 г. ответникът е осъществил над
нея акт на домашно насилие под формата не само на физическо, но и на емоционално
насилие са напълно доказани .
В настоящия случай действията на ответника от 10.05.2025 г.съдът намира за
установени и доказани на база Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, изявленията на
молителката в писмен вид, приобщеното и неоспорено по същество медицинско
удостоверение , показанията на допуснатия в полза на молителката свидетел.
6
Установено на база изявленията на страните и показанията на двамата разпитани по
делото свидетели , че страните по делото макар и очевидно партньори, живущи на семейни
начала, с родени общи деца , са в обтегнати отношения . От показанията на свидетелите по
делото и от становищата на страните се установява, че страните са живеели в центъра на
с.*** и имат четири деца, като всички в селото знаят, че Х. и М. са мъж и жена .
Причината за осъществяването на актовете на физическо и емоционално насилие от
ответника върху молителката за съда остава неизяснена .
Въз основа на написаното собственоръчно от молителката пред РУ Аксаково ,
пояснено с уточнителната молба , скрепено с доказателствената сила на Декларацията по чл.
9 , ал.3 ЗЗДН,преките възприятия на св.Ж. видял спречкването на страните в центъра на
селото и следите от удари по молителката, за настоящия състав установяват актовете на
физическо и емоционално насилие осъществено от ответника към молителката .
Смисълът и целите на ЗЗДН се свеждат до защита на особена категория посегателства
извършвани от и срещу лица, намиращи се в най-близки взаимоотношения, като с
последните изменения в ЗЗДН кръга на лица бе разширен . Именно поради спецификата на
връзката между страните и поради факта ,че обичайно преки свидетели на посегателствата
няма, законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства,
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. За да бъде годно
доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на насилие по начина,
по който последният е описан в депозираната молба за защита, т. е следва да съдържа пълно,
точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие. Независимо от предвиденото
в нормата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят в производството носи тежестта да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършените от ответницата актове на домашно
насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна
за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя
представлява частен документ. В доказателствена тежест на ответника, при направено
оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, бе да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на
нейната доказателствена сила.
В настоящия случай доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН не е оборена.
Безспорно страните по делото са били в конфликтни отношения , като причините
затова са извън доказателствата по делото .Дали причината за възникване на спора между
молителката и ответника са от финансов характер или от личен и интимен , по делото не е
установено и изяснено, но е доказано , че на твърдяната от молителката дата ,време, място и
начин ответникът е упражнил над нея актове на емоционално и физическо насилие,
обиждайки я и удряйки я . В подкрепа на този извод са данните в медицинското
удостоверение и изложеното от св.Ж..
От показанията на воденият от ответника свидетел не се извежда извод , различен от
извода, че именно ответникът е лицето , което е извършило домашно насилие над
молителката. Показанията на свидетеля воден от ответника затова, че молителката е
нападнала с два кухненски ножа ответника, че го предизвиквала, че била агресивна , не
кореспондират с нито едно доказателство по делото . В случай , че действително
молителката е била тази , която на процесната дата и място е крещяла , викала и нападала
ответника, то служителите на полицията не биха задържали ответника, а не нея. От друга
страна ответникът, ако е бил засегнат от молителката , е могъл да разреши спора си с нея
сам или той да сигнализира органите на реда , което не се и твърди , а и опровергава от
показанията на двамата свидетели по делото и от данните вписани в медицинското
удостоверението, издадено два дни след инцидента в полза на молителката .
С оглед горното съдът приема, че молбата на молителката е напълно доказана и
следва да бъде уважена .
7
Настоящият първоинстанционен съдебен състав, след анализ на доказателствата по
делото, достига до извод, че процесните действия на ответника следва да бъдат
санкционирани по реда на ЗЗДН, с оглед че интензитетът на тяхното въздействие е излязъл
извън рамките на обичайния житейски конфликт, довел е и до сезиране на съда с молбата за
защита по ЗЗДН, но не е рефлектирал или поне няма данни да е рефлектирал пряко върху
децата на страните.
Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат негативно изменение върху
психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е
поведението на извършителя да въздейства негативно, каквато е и настоящата хипотеза,
върху психическото спокойствие и уравновесеност на пострадалия , като предизвика у него
уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите стресови реакции и
психичните травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на
извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Също
така, освен да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата,
пострадали от домашно насилие или в риск, Законът има за цел и да упражни превантивно и
възпиращо действие върху извършителя на насилието. Трябва да бъде отчетена тежестта на
конкретно извършените действия от страна на извършителя, въздигнати от закона като
противоправни по чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като домашно насилие, от една страна и
исканите от молителката мерки, като се прецени адекватността им за постигане целите на
закона, но едновременно с това да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на
ответника.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя да се
въздържа от насилие по отношение на молителя на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. С
налагането на тази мярка ще се постигне целта на закона да не се извършват актове на
домашно насилие. Тази мярка е безсрочна, а санкциите при неизпълнението й са сериозни.
Съдът отчита възрастта на страните по делото, факта, че молителката и ответника
имат /по техни твърдения / общо четири деца, за които следва да се грижат , данните че
ответникът е задържан извън страната ни .
Настоящият съдебен състав , вземайки предвид степента на въздействие върху
личността на пострадалата ( очевидно възприемане на действията и думите на ответника
като пряка заплаха за живота и здравето й), както и интензитета на осъщественото насилие
спрямо нея (не един, а отделни актове на емоционално и физическо насилие ) счита, че освен
мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН следва да бъде наложена и мярката по чл.5,ал.1
т.3 ЗЗДН като се забрани на ответника да приближава на по-малко от 100 метра молителката
и жилището й . При налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителка, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки (арг. чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). В този смисъл съдът преценява характера и тежестта на
извършеното домашно насилие и последиците от него, факта че страните по делото са
родители на техни общи ненавършили пълнолетие деца, и именно затова и за да се осуети
възможността ответника да извърши домашно насилие над молителката или в жилището й ,
съдът допуска и посочената мярка по чл. 5 , ал.1 т.3 ЗЗДН като задължава ответника да не
приближава пострадалата на по-малко от 100 метра , както и жилището й на същото
разстояние .
Предвид всички особености на случая и страните по делото, исканията на
молителката за налагане на мерките по чл. 5 , ал.1 , т.4 от ЗДДН съдът намира също за
основателни досежно задължаването на ответника да не осъществява контакт с нея под
каквато и да е форма, вкл. по телефон, обикновена поща , факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация. Искането на молителка ответникът да не комуникира с
нея съдът счита, че е ефективно спрямо търсената защита и спрямо конкретните актове на
домашно насилие. Временното ограничаване на възможността ответника да звъни по
телефон на молителката или да и изпраща ел.съобщения би спомогнало за гарантиране на
спокойствието на молителката .Ако са верни показанията на воденият от ответника
свидетел, че молителката постоянно звъни и пише на ответника и го провокира, то мярката
8
по чл. 5 , ал.1 , т.4 ЗЗДН ще има характер на гаранция за ответника, че няма да бъде поставян
в ситуация, аналогична или близка на настоящата .
Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира молбата на молителката за
основателна и доказана и я уважава в смисъла вложен по-горе чрез налагане на посочените
по-горе три мерки за защита.
Определяйки мерките за защита по ЗЗДН съдът отича факта, че на 28.05.2025г. е
издадена Заповед по чл.18 ЗЗДН , за да определи срока за който мерките по чл.5 , ал.1 т.3
ЗЗДН следва да бъдат наложени.
Мерките не следва да бъдат наложени за максималния законово определен срок от 18
месеца. Този срок съдът намира за несъразмерно прекомерен спрямо конкретния акт на
насилие от м.05.2025 г. Срокът за който следва да се наложат мерките по чл. 5,ал.1 т.3 ЗЗДН
според настоящия съдебен състав от 10 месеца е максималния, за който мерките следва да
се допуснат. Период от 10 година съдът намира за напълно адекватен на търсената от
молителката защита. В този период ответникът би могъл да коригира поведението си спрямо
молителката и да не извършва актове на домашно насилие , а ако наруши Заповедта за
защита, то тогава ще следва да понесе други , по-тежки санкции , но вече по реда на
Наказателния кодекс. С оглед изложеното и съгласно нормата на чл. 5,ал.(2) от ЗЗДН (Изм. -
ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., изм. и доп., бр. 66 от 2023 г., в сила от
1.01.2024 г.) съдът налага мерките по чл.5,ал.1 т.3 и т.4 ЗЗДН за срок от 10 месеца при
приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по
чл. 18 – т.е. считано от 28.05.2025г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответника следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Варна
сума в размер на 25 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото .
Ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на
молителката съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на един адвокат пред
настоящата инстанция.
Видно от л.61,62 молителката е заплатила в брой адвокатски хонорар от 1200 лв.
Спрямо размера на това адвокатско възнаграждение ответникът своевременно е реливирал
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.Съдът намира, че факта , че производството
по делото е образувано на 12.05.2025г. и по делото са проведени две открити съдебни
заседания от 11.07.2025 г. и 13.08.2025 г. , налага извод че делото не представлява
фактическа и правна сложност което само по себе си води до основателност на
възражението на ответника за прекомерност на търсения за възстановяване адвокатски
хонорар от 1200 лв.Приемайки, че претендирания от молителката адв.хонорар е прекомерен
по см.на чл.78, ал.5 ГПК, съдът присъжда в полза на молителктата минималния размер на
адвокатско възнаграждение определяем по актуалната редакция на Наредба 1 /2004 г. от 600
лв.
Воден от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: село ***, ***, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Х. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: село ***, ***, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: село ***, ***, ДА
ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице - молителката Х. Г. Г., ЕГН **********, и
жилището на молителката, находящо се на адрес: село ***, ***, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН, при условия и за срок, определени от съда - на разстояние до 100 (сто ) метра и за
9
срок 10 (десет) месеца, считано от 28.05.2025 г.(датата на която е издадена Заповед № 110
за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН).
ЗАБРАНЯВА на М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: село ***, ***, ДА
ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с пострадалото лице - молителката Х. Г. Г., ЕГН
**********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на
осн. чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, за срок за срок 10 (десет) месеца, считано от 28.05.2025 г.
(датата на която е издадена Заповед № 110 за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на Х. Г. Г., ЕГН **********, с адрес:
село ***, *** с вписаните реквизити , препис от която да се изпрати на съответното РУ -
АКСАКОВО - ОД МВР Варна .
Заповедта да съдържа последиците от неизпълнението й, а именно при неизпълнение
на заповедта на съда полицейския орган констатирал нарушението задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата. (чл. 20. Заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение ; чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) При
наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5 полицейските органи следят за изпълнението на
заповедта.(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) ; (4) (Предишна ал. 2 - ДВ,
бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., предишна ал. 3, изм., бр. 66 от 2023 г., в сила от
1.01.2024 г.) В случаите по ал. 1 при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата. )
ОСЪЖДА М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: село ***, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Варна държавна такса в
размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева), на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: село ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Х. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес: село ***, *** СУМАТА от 600.00 лв. (шестстотин лева) -
представляваща сторените от молителката съдебно-деловодни разноски за заплатен
адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр.
чл.11,ал.2 ЗЗДН .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Варна в седемдневен
срок, считано от 05.09.2025г.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10