Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание
на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
Членове:
РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА в присъствието на прокурор МИРОСЛАВ МАРИНОВ като разгледа
докладваното от съдия Радославова
ВНОХД
№166 по
описа за 2019г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.К.И. ***, с която е обжалвана присъда
№22/20.02.2019г.на Русенския районен съд, постановена по НОХД №229/19г. по
описа на РРС – девети нак.с.-в, с която е бил признат
за виновен в това, че на 14.01.2019г. в гр.Русе, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с НП№17-1085-000910/15.05.2017г. на Н-к група
към ОДМВР – Русе С“ПП“ – Русе, в сила от 30.04.2018г., извършил такова деяние,
като управлявал МПС – л.а. „Пежо 307”, с рег.№ *** без съответно свидетелство
за управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2 и чл.54 НК е осъден на
наказание лишаване от свобода в размер на 1г.6м., намалено на основание чл.58а НК, врчл.373, ал.2 НПК с една трета на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ на основание
чл.66, ал.1 НК, както и на ГЛОБА в размер на 1 000лв.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят не се явява, вместо него се явява упълномощения
му защитник адв.С.М. ***, който поддържа жалбата, в която се сочат основания за незаконосъобразност на решението, поради
неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се приложи институтът на чл.78а НК,
алтернативно претендира изменение на наложените наказания в насока тяхното намаляване
до законоустановените минимални размери.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на решението, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е основателна.
Производството пред първата инстанция е протекло при условията на гл.27 от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият е направил
признание за фактите, изложени в обстотятелствената част на обвинителния акт и
е изразил съгласие за тези факти да не се събират доказателства в хода на
съдебното следствие. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд правилно
е възприел, че от събраните по делото доказателства се извежда по несъмнен
начин извода, че жалбоподателят е автор на престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение на досъдебното производство, поради което настоящата
инстанция не смята за необходимо да преповтаря посочената от обвинението в обвинителния
акт и приета безусловно от районния съд фактическа обстановка, нито е
наложително да прави обстоен анализ на събраните в хода на процеса писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, въз основа на което същата е била
установена по един непротиворечив начин. Тя съответства изцяло на
събрания доказателствен материал, който съдът е
преценил съвкупно и интерпретирал правилно, с оглед действителното
съдържание на отделните доказателствени източници и закономерно е достигнал до правилни
правни изводи, досежно съставомерността на деянието, неговата правна
квалификация, както и вината на обвиняемия, които съображения изцяло се
споделят и от настоящия въззивен състав. Следователно, по фактите страните не спорят, а
доводите в жалбата касаят единствено индивидуализация на наказанието и
правилното приложение на материалния закон, съобразно данните за съдебното
минало на подсъдимия.
Повече от основателни са доводите на
защитата за наличието на основания за освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК, съобразно
задължителните указания по приложение на закона, дадени с ТР№2/28.02.2018г. по
т.д.№2/17г. ОСНК на ВКС и след попълване
на доказателствената маса от страна на въззивния съд с копие на ИД №18040029045/2004г.,
прекратено в частта за изпълнителен титул ИЛ №301/20.08.2008г., издаден по
НОХД№97/2008г. на РС –Несебър с разпореждане за частично прекратяване
изх.№С1900118-035-0032902/11.01.2019г. на основание чл.225, ал.1, т.7,
вр.чл.173, ал.2 ДОПК, поради изтичане на 10-годишния давностне срок, сч. от
01.01.на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати
задължението, поради което те се споделят изцяло от настоящата инстанция. С
цитираното ТР№2/18г. на ОСНК на ВКС в т.7 се потвърди признатото в т.4 от
ППВС№7/85г. право на повторно освобождаване от наказателна отговорност на
основане чл.78а НКслед изтичане на една година от изпълнение на наложеното
адм.наказание по аналогия с чл.86, ал.1, т.3 НК. Същевременно е възприето
приравняване на неизпълнимото, поради изекла давност накаказание с изтърпяно
такова и е прието, че в случай на неизпълнено наказание, необходима
предпоставка за повторно освобождаване от наказателна отговорност на осн.чл.78а НК е последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и
едногодишни срок по чл.86, ал.1, т.3 НК. Съответно, доколкото глобата, налагана
на осн.чл.78а НК, представлява адм.наказание, давностните срокове, с изтичане
на които се погасява вазъможността за принудителното й изпълнение, са уредените
в ЗАНН.
С оглед задължителните указания на
върховната съдебна инстанция, в настоящият случай наложеното на подсъдимия
наказание по реда на чл.78а НК с Решение №301/28.07.2008г. по АНД№97/08г.на РС –
Несебър, в сила от 18.08.2008г.- адм.наказание глоба в размер на 500лв.е
погасено по давност на 18.08.2011г., т.е. след изтичане на двугодишния срок за принудителното
й изпълнение по см. на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, след който наказанието става
неизпълняемо и едногодишния срок по чл.86, ал.1, т.3 НК. Следователно, към
момента на извършване на процесното деяние по настоящото наказателно
производство – 14.01.2019г., подсъдимият е бил реабилитиран за посоченото
деяние, както и за останалите две осъждания – по НОХД№929/04г./по право на
осн.чл.86, ал.1, т.1 НК/ и по НОХД№1417/10г. /по закон, поради изтекла
абсолютна погасителна давност по см. на чл.88а, вр.чл.82, ал.1, т.4 НК/, поради
което следва да се приеме, че не е бил осъждан, нито освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Следва да се
посочи, че независимо, че районният съд не се е съобразил с правната същност на наказанието глоба в
конкретния случай/адм.наказание/, за да направи правилни и релевантни правни
изводи, то дори да беше наложена като углавно наказание, като вид санкция по
см.на НК, съобразно разрешението дадено в цит.ТР №2/17г. на ОСНК на ВКС в т.4,
отново е налице реабилитация за осъждането, тъй като изпълнителската давност е
прекъсната с образуване на изпълнителното производство и от осъществяването му
е започнал да тече нов двегодишен срок по чл.82, ал.1, т.5 НК, след изтичане на
който наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред, доколкото други
действия на органа по приходите, които са от естество да прекъснат давността в
този срок не са осъществени по см. на разрешението, дадено и в Решение
№61/13..05.2016г. ВКС-II н.о., то и при такава евентуална хипотеза би било налице изтичане на
абсолютната давност към момента на извършване на процесното деяние, съобразно
указанията по приложение на закона,
дадени с ТР№2/18г., изхождайки от принципното положение, залегнало в него, че
разпоредбата на чл.82, ал.5 НК дерогира само абсолютната давност, но не и
обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство.
Изложеното налага извода, че по
отношение на подсъдимия са налице предпоставките, визирани в чл.78а, ал.1 НК,
което обосновава задължително им приложение. Това налага освобождаването му от наказателна
отговорност с определяне към минималния предвиден размер на административно наказание
„глоба“ - в размера от 1 000лв., тъй като по този начин според въззивния съд
най-пълно ще се постигнат целите на наказанието и най-вече неговата лична превъзпитателна
функция, съобразени с критериите на чл.36 от НК и чл.17-21 от ЗАНН, поради което присъдата следва да се измени в тази част. При извършената служебна проверка съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство или на съдебното следствие, довели до
накърняване правото на защита на обвиняемото лице или на пострадалата, поради
което и налагащи
цялостна отмяна на атакувания съдебен
акт.
Мотивиран така и на осн.чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.1,т.4 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№22/20.02.2019г.на Русенския районен съд, постановена по
НОХД №229/19г. по описа на РРС – девети нак.с.-в, в частта за наложеното
наказание на подсъдимия И.К.И., ЕГН-********** /с установена по делото
самоличност/, където на основание чл.343в,
ал.2 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, намалено на основание чл.373, ал.2 НПК,
вр.чл.58а НК с една трета, на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието
изпълнение на осн.чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
както и на ГЛОБА в размер на 1 000лв., като
На основание
чл.78а НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия И.К.И., ЕГН-********** /с установена по делото самоличност/ от наказателна
отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на
1 000лв./хиляда лева/.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.