№ 36
гр. П., 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20233520200065 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производство почл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по
жалба от М. М. М. от с.Л., общ.П., срещу НП № ****., издадено от Директора на ОДБХ – гр.
Т., с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД), на основание чл. 420а, ал.1 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД) е наложено административно наказание глоба в
размер на 300.00лв..
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи,
че бил принуден и под натиск подписал някои документи, които били неверни срещу него.
Оспорва, че няма нищо вярно в написаното в НП. В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.По
същество пледира за потвърждаване на издаденото НП. Претендира и разноски
Районна прокуратура Т., ТО-П. уведомени по реда на чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с. з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима.
По повод подаден сигнал до ОДБХ – гр.Т. от ДАНС, с вх.№ ***г. (приложен на л.21
от делото), за отглеждане на животни от М. М. от с.Л. в изключително лоши санитарно-
хигиенни условия, Директора на ОДБХ – гр. Т., със заповед №***, назначил комисия в
състав- д-р М. Т. Д. на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните” и
д-р Д. Ц. Г. на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните” при
ОДБХ – Т., които в срок до 12.08.2022г. следвало да извършат проверка, относно
изложеното в сигнала.
Във връзка с така подадения сигнал и заповед на директора, св. Г. и св.Д., на
1
03.08.2022г. посетили с.Л., където за установяване на лицето и обекта потърсили съдействие
от кмета на населеното място. Същия придружил двамата служители на ОДБХ-гр.Т. до
частен имот, находящ се в с.Л., общ.П., ул. „***, където установили, че лицето М. М. М.
отглежда общо 25 броя едри преживни животни- говеда в стопанисвания от него имот в с.Л.,
общ.П., ул. „***, на които животни не била извършена официална идентификация по
смисъла на § 1, т. 75а от ДР на ЗВМД, и по отношение на които, към момента на проверката
не били изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл.118, ал.1 от ЗМВД, което
било нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗВМД.
Констатациите на контролните органи били отразени в съставен Констативен
протокол №****г., приложен по АНП, който е връчен и подписан от собственика на обекта-
М. М., без възражения.
На същата дата, св.Г. депозирал уведомително писмо до Директора на ОДБХ- гр.Т. за
установеното при извършената проверка, който пък от своя страна издал Разпореждане за
налагане на забрана за движение на животни № ****г., с което забранил движението на
установените при проверката общо 25 бр. едри преживни животни- говеда, отглеждани в
частен имот, находящ се в с.Л., общ.П., ул.„***, собственост на М. М. М., като дал и срок до
30.09.2022г. да се извършат необходимите ветеринарномедицински изследвания на тези
животни.
Въз основа на данните отразени при проверката в констативния протокол на
03.08.2022г. и в присъствието на свидетелите д-р Н.Г. и д-р М.Т., който участвал лично в
проверката, на М. М. бил съставен от св. д-р Д.Г. АУАН № ****г. Актът бил предявен на
нарушителя, и след като се запознал с констатациите по него, го подписал без възражения.
Няма данни такива да са постъпили в законоустановения 7-дневен срок.
Впоследствие било издадено атакуваното в настоящия процес НП № ****., издадено
от Директора на ОДБХ- гр.Т., с което на М. М., на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД, му
било наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв., за нарушението на
чл.139, ал.1 от ЗВМД.
Така издаденото НП е изпратено за връчване, като видно от приложеното известие за
доставяне, същото е получено лично от М.М., на 13.02.2023г.
На 17.02.2022г. М.М. е депозирал жалба до директора на ОДБХ-гр.Т., като с писмо с
изх.№**** му е даден7-дневен срок да конкретизира искането си, какво конкретно оспорва и
период кой държавен орган. В така дадения му срок, същия е депозирал жалба до РС-П., в
която изрично посочва, че обжалва НП № ****
Фактическата обстановка беше установена от съда от приложените и приобщени по
делото писмени доказателства. Принципно тя не се и оспорва от жалбоподателя.
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта,
така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с
АУАН № ****г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 472, ал. 1 от ЗВМД в присъствие на нарушителя, документирано с
подписа му, и в присъствие на двама свидетели, присъствали при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя, и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят не се е
възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: "нямам възражения".
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение по акта.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния
2
административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 472, ал. 2 от ЗВМД,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно от процесуална страна.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът
установи следното:
Разпоредбата чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД гласи, че се забранява отглеждането,
придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална
идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата
за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.
В съдебно заседание актосъставителят-д-р Г. поддържа изцяло съставения от него
акт, като излага твърдения, че лично е констатирал нарушението, както и как е бил съставен
АУАН. Свидетеля-д-М.Т. също подробно посочи кога и как са посетили имота на
жалбоподателя, какво са установили в имота му. От показанията на така посочените
свидетели безусловно се установява датата и мястото на описаното в АУАН и НП
нарушение, неговия автор и обстоятелствата, при които е било извършено същото, а именно,
че установените в обекта на М. 25бр. животни не са били идентифицирани с ушни марки,
което пък от своя страна е обусловило и неизпълнението на мерките, предвидени в
програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и
зоонози.
Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетелите, тъй като те
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган е възприел залегналата в акта
фактическа обстановка, и е подвел нарушението под разпоредбите на чл. 139, ал.1, т.1 от
ЗВМД, като е постановил глобата на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВМД.
От страна на жалбоподателя не са ангажирани, както с жалбата, така и в съдебно
заседание устни или писмени доказателства, оборващи залегналите в АУАН констатации.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата от
17.02.2023г., които най-общо могат да се обобщят за липса на компетентност (незнание на
задължения и неизвършване на работа), несъставомерност на описаното нарушение
(невярно съдържание), както и наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на АУАН (подписване на документи под натиск
принуда). Последното обстоятелство, според настоящия състав на съда е изцяло голословно,
тъй като няма ангажирани доказателства в какво се изразява натиска и/или принудата, кой ги
е оказал, и в какво се изразяват те. Безспорно нарушителя има право да изгради свои
защитни тези, но за разлика от останалите доказателства, доказателствената стойност на
същите се предопределят както от тяхната последователност и логичност, така и от
съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал. А както посочи вече по
делото жалбоподателя не ангажира доказателства в подкрепа на никоя от защитните си тези.
Напротив събраните по делото доказателствата ги опровергават.
Както посочи и по горе съда, безспорно се доказва времето и мястото на
извършеното нарушение. Видно от отразеното в АУАН, както и описаното в НП,
жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата чл.139, ал. 1, т.1 от ЗВМД. Видно е,
че още в АУАН, а след това и в обжалваното НП, цифровата квалификация на вмененото
административно нарушение е в пълно съответствие със словесно описаното като
нарушение.
За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира
3
административно-наказателна отговорност на дадено лице, следва същото да съдържа
законово регламентиран минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата,
които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл. 57 ЗАНН, а
възведените в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 (описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват
мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановеният от
наказващия орган резултат.
Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интереси
на гражданите - страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, по които АНО е пристъпил към налагане на конкретна административна
санкция. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана, да
организира защитата си. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкрИ.е на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на
изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното не излагане към наказателното
постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
Съдът намира, че в поставеното за разглеждане постановление е ясен автора на
нарушението, а това е именно жалбоподателя, който добре е знаел, че отглежданите от него
животни не са идентифицирани с ушни марки, съотв. по отношение на тях не са изпълнени
законоустановени мерки, с цел опазване живота и здравето както на самите животни, така и
на хората. Налице е ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то
е извършено. Констатира се и единство между словесната правна квалификация с цифровата
такава. Налице и обоснованост на издаденото НП.
Ето защо, съдът счита, че правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя като му е било наложено наказание глоба на
основание чл. 420а, ал. 1 от ЗВМД. Размера на тази глоба е определен към минимума, а
именно в размер от 300.00лв., и отговаря в пълна степен на вината на жалбоподателя и на
извършеното от него нарушение.
Спазването на нормативните изисквания на ЗВМД представлява гаранция за защита
на здравето на хората и животните и гарантиране защита интересите на стопаните. С оглед
значимостта на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени
отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на
ветеринарномедицинската дейност, както и спазване принципите на ветеринарното
законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на
животните, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, като не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което
следва да бъде потвърдено изцяло във вида, който е издадено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. В конкретния случай съдът съобрази, че във въззивното производство наказващият
4
орган е защитаван от юрисконсулт, който взе участие в проведеното открито съдебно
заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
същото е разглеждано е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност,
разпитани са трима свидетели, фактическата обстановка не е била спорна между страните,
поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80.00лв., който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ****., издадено от Директора на ОДБХ – гр. Т.,с което на
основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД, на М. М. М., ЕГН **********, от с.Л., общ.П., обл.Т.,
ул.***, за нарушение по чл.139, ал.1 от ЗВМД, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300.00лв. (триста лева).
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, от с.Л., общ.П., обл.Т., ул.***, ДА ЗАПЛАТИ
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, гр.Т., бул.****,
представлявано от инж.И. И., СУМАТА 80.00лв. (осемдесет лева), представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5