РЕШЕНИЕ
№ 985
гр. Кюстендил, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20241520100376 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с. к.
Образувано е по искова молба с вх. №1941/15.02.2024 г., депозирана от
„ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, чрез
адв. Н., съдебен адрес: гр. София, п. к. 1606, ул. „Шандор Петьофи“ №10,
против Н. В. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, п. к. ****, ул. „*******“
№*.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр.
д. № 1885/2023 г. по описа на КРС, продължение на което е и настоящото
исково производство.
Сочи се, че на 02.06.2021 г. между Н. В. Б. и „Теленор България“ ЕАД,
понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал +" с месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер на 23, 99 лв. и месечен абонамент след изтичане на
първоначалния срок на договора в размер на 34, 99 лв. Б. не изпълнявал
задълженията си по договора в общ размер 111, 21 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
05.07.2021 г. - 04.10.2021 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от
договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 122, 51 лв.,
която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била
начислена във фактура № **********/05.12.2021 г.
1
На същата дата - 02.06.2021 г. и по повод горепосочения договор с
предпочетен номер +************, мобилният оператор като лизингодател,
сключил с Н. В. Б. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство
марка „HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green“ за обща лизингова цена в размер
на 298, 77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които
в размер на 12, 99 лв. По договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в
общ размер на 277, 26 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 05.07.2021 г. - 04.12.2021 г., както следва:
12, 99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.07.2021
г. – 04.08.2021 г., начислена във фактура № **********/05.08.2021 г.;
12, 99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.08.2021
г. - 04.09.2021 г., начислена във фактура № **********/05.09.2021 г.;
12, 99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.09.2021
г. - 04.08.2021 г., начислена във фактура № **********/05.10.2021 г.;
4, 47 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени
суми, дължима за отчетен период 05.10.2021 г. - 04.11.2021 г., начислена
във фактура №**********/05.11.2021 г.;
233, 82 лв. - сбор от 17 лизингови вноски, начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия
към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от
Договора за лизинг за отчетен период 05.11.2021 г. - 04.12.2021 г.,
начислени във фактура №**********/05.12.2021 г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с
предпочетен номер +************, Б. дължал сума в размер на 259, 20 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и
начислена във фактура №**********/05.12.2021 г.
На 02.06.2021 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
+************, мобилният оператор като лизингодател, сключил с Н. В. Б. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, дължими чрез
внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 2, 00 лв. По
договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в общ размер на 44, 00 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.07.2021 г. - 04.12.2021
г., а именно:
2, 00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.07.2021
г. - 04.08.2021 г., начислена във фактура № **********/05.08.2021 г.;
2, 00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.08.2021
г. - 04.09.2021 г., начислена във фактура № **********/05.09.2021 г.;
2, 00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.09.2021
г. - 04.10.2021 г., начислена във фактура № **********/05.10.2021 г.;
2, 00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.10.2021
г. - 04.11.2021 г., начислена във фактура № **********/05.11.2021 г.;
36, 00 лв. - сбор от 17 лизингови вноски, начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия
2
към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от
Договора за лизинг за отчетен период 05.11.2021г. - 04.12.2021 г.,
начислени във фактура №**********/05.12.2021 г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски била
налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг,
посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената
обща лизингова цена, предоставените устройства не били върнати на
мобилния оператор.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните
Фактури:
1. фактура №**********/05.08.2021 г. за отчетен период 05.07.2021 г. -
04.08.2021 г. срок за плащане - 20.08.2021 г., издадена за сумата от 46, 98 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингови
вноски, както следва:
-31, 99 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+************;
-12, 99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************;
-2, 00 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************ за
базови аксесоари;
2. фактура №**********/05.09.2021 г. за отчетен период 05.08.2021 г. -
04.09.2021 г., срок за плащане - 20.09.2021 г., издадена за сумата от 70, 20 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, както следва:
-55, 21 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+************;
-12, 99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************;
-2, 00 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************ за
базови аксесоари;
3. фактура №**********/05.10.2021 г., за отчетен период 05.09.2021 г. -
04.10.2021 г., срок за плащане - 20.10.2021 г., издадена за сумата от 39, 00 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингови
вноски, както следва:
-24, 01 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+************;
-12, 99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************;
-2, 00 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************ за
базови аксесоари;
4. фактура №**********/05.11.2021 г. за отчетен период 05.10.2021 г. -
04.11.2021 г., срок за плащане – 20.11.2021 г., издадена за сумата от 6, 47 лв.,
представляваща неплатени:
-4, 47 лв. остатък от лизингова вноска за предпочетен номер
+************;
3
-2, 00 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************ за
базови аксесоари;
5. фактура №**********/05.12.2021 г. за отчетен период 05.11.2021 г. -
04.12.2021 г., срок за плащане - 20.12.2021 г., издадена за сумата от 651, 53 лв.,
представляваща неплатени:
-233, 82 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер
+************;
-122, 51 лв. неустойка за предпочетен номер +************;
-259, 20 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер
+************;
-36, 00 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер
+************ за базови аксесоари;
С оглед на гореизложеното на 27.06.2023 г. „Йеттел България“ ЕАД,
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
Софийски районен съд срещу Н. В. Б., в което се претендирали: главница в
размер на 814, 18 лв. (осемстотин н четиринадесет лева и осемнадесет
стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Софийски районен съд препратил делото по подсъдност на
Районен съд - Кюстендил. Образувано било ч. гр. д. № 1885/2023 г. по описа
на Районен съд - Кюстендил. Издадена била заповед за изпълнение, връчена
на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на
основание чл. 415, aл. 1, т. 2 от ГПК за „Йеттел България“ ЕАД възникнал
правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу длъжника.
С оглед изложеното се иска да постановяване на съдебно решение, с
което да се признае за установено, че „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********
има следните вземания срещу Н. В. Б.: суми в общ размер на 814, 18 лв.
(осемстотин и четиринадесет лева и осемнадесет стотинки), представляващи
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за мобилно
устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него,
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер
+************ за базови аксесоари; законна лихва, от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.06.2023 г., до окончателно изплащане на
вземането, като отделните суми са диференцирани в уточнителна молба с
вх. №3061/12.03.2024 г.
Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез
назначения особен представител – адв. М.. Сочи се, че искът е допустим, но
неоснователен.
Не се установявало наличието на воля на страните за сключване на
разглежданите договори. Последните не били надлежно подписани както от
лице, имащо надлежна представителна власт на ищцовото дружество, така и
от ответника. Предвид това исковете били изцяло неоснователни.
4
Ако съдът приемел, че между страните били сключени валидни договори
за мобилни услуги и лизинг така, както е посочено в исковата молба, оспорват
се твърденията, че ответникът бил спрял плащанията по договорите, поради
което не дължал на ищцовото дружество претендираните суми,
представляващи стойността на уговорените и предоставени му, но
незаплатени мобилни услуги и лизингови вноски, както и начислените
неустойки.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечавала изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на
цитираната разпоредба следвало, че неустойката била определена
имуществена ценност, най-често парична сума, която длъжникът се
задължавал да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова
страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав
на неустойката съдържал изрична, валидна неустоечна клауза, неизпълнение и
вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължала в
уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.
е. при неустойката следвало да бъде доказан фактът на неизпълнение на
задължението.
В разглеждания случай, ищецът претендирал неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите. За соченото от ищеца неизпълнение /предсрочно
прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължения за плащане в
срок на дължими според оператора суми/ действително била предвидена
неустойка. В случая ищецът твърдял, че според разпоредбите на общите
условия /ОУ/ към договорите, операторът имал право незабавно да прекрати
предоставяне на услугите или да прекрати едностранно договора.
Действително в общите условия била предвидена възможността на
дружеството едностранно да прекрати договора в случай, че потребителят не
изпълнил някое от задълженията си по договора и/или общите условия, но
това прекратяване не настъпвало автоматично. Според общите правила за
прекратяване на двустранни договори /чл. 87, ал. 1 от ЗЗД/, когато длъжникът
по един двустранен договор не изпълнил задължението си поради причина, за
която той отговарял, кредиторът можел да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането
на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябвало да се
направи писмено, когато договорът бил сключен в писмена форма. При
разглеждания казус бил безспорен фактът, че договорът бил сключен в
писмена форма, т. е. развалянето на същия, поради неизпълнението му
следвало също да е в писмена форма. По делото ищецът не представял
доказателства в тази насока. Ето защо не можело да се приеме че ищецът
надлежно бил упражнил правото си едностранно да прекрати сключените
между страните договори за мобилни услуги и тези за лизинг, поради виновно
неизпълнение задълженията на потребителя. Предвид горните факти за ищеца
не възникнало и правото му да получи от потребителя предвидените в
договорите компенсаторни неустойки, за неизпълнение на задължения за
плащане в срок на дължими според оператора суми. Поради изложеното
5
претенциите за неустойка следвало да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед на горното неоснователно било и искането за присъждане на
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното плащане на задълженията, както и за сторените
деловодни разноски по ч. гр. д. № 1885/2023 г. на КРС и настоящото
производство.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват. Подадено е становище с вх. № 10171/04.09.2024 г. от
процесуалния представител на ищеца с което се поддържат изцяло
предявените искове и към което е приложен списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения по ч. гр. д. №1885/2023 г. по описа на КРС, приобщено
в настоящото производство Договор за мобилни услуги от 02.06.2021 г. е
видно, че страните са в облигационна връзка, по силата на която ответникът
имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при избран
абонаментен план. Приложени са общи условия към цитирания договор. От
представените по същото дело Договор за лизинг от 02.06.2021 г. и Договор за
лизинг на базови аксесоари от 02.06.2021 г. е видно, че страните са в
облигационна връзка, по силата на която ищецът като лизингодател е
предоставил конкретни лизингови вещи за ползване на ответника като
лизингополучател.
За претендираните суми за мобилни услуги, такси и неустойки за
предсрочно прекратени договори са приложени копия от фактури: фактура
№**********/05.08.2021 г., фактура №**********/05.10.2021 г., фактура
№**********/05.09.2021 г., фактура №**********/05.12.2021 г., фактура
№**********/05.11.2021 г.
Горната фактическа обстановка се възприе на база приобщените
доказателствени материали и представените в настоящото производство
писмени доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано
със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че
искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да
се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е
заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази
идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на
която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност
между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в
6
законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и
съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
По основателността:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79 ЗЗД.
Основателността на предявения иск за установяване задължението на
ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси за потребени
далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на
което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил
падеж на това задължение и неизпълнение от страна на задълженото лице.
Представеният и подписан от страните по делото договор за мобилни
услуги установява юридически факти, породили облигационните
правоотношения между ищеца и ответника. Възражението на особения
представител на ответника, че последният не е подписал договорите се явява
неоснователно. Недоказано остава и възражението относно липсата на
представителна власт, учредена в полза на подписалото договорите от страна
на ищеца лице. Правоотношенията са срочни, поради което и за процесния
период страните са се намирали в договорна обвързаност. Съглашението
включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
предоставените и използвани услуги. Видно от положения от ответника
подпис върху представената по делото декларация-съгласие, същият е
декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия, което
показва, че е запознат със съдържанието им и е съгласен с условията по тях.
За да е налице задължение за ответника да заплати стойността на
далекосъобщителните услуги, ищецът следва да установи, че ги е предоставил
на потребителя-ответник за процесния период. Представените от ищеца по
делото фактури не съставляват писмени доказателства за посочените по-горе
релевантни за иска обстоятелства, а именно предоставяне от ищеца на
договорените електронни услуги за исковия период, доколкото съставляват
едностранно издадени от ищеца - оператор частни свидетелстващи
документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила за установените в тях факти, съответно не доказват получаването на
услугата от ответника, нито изправността на ищеца като страна по
облигационните отношения. Съдът намира, че са налице всички посочени по-
горе необходими предпоставки, а същевременно липсват каквито и да е данни
по делото ищецът да е осуетил достъпа на ответника до своята мрежа, така че
последният да не може да ползва далекосъобщителната мрежа на оператора.
Съобразно разпределената доказателствена тежест с доклада по делото
на ответника е указано, че е в негова тежест установяване плащане по
договора. Такива данни не присъстват по делото. Следва да се отчете фактът,
че претендираните суми са за неплатен месечен абонамент за осигуряване на
достъп до услугите, за които е сключен индивидуалния договор, в размери,
съобразно избрания от потребителя абонаментен план и дължимостта им не
зависи от генерирания трафик за съответния период. Съгласно т. 23, б. „Б“ от
7
Общите условия на мобилния оператор, изрично приети от ответника,
дължимият месечен абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуалния договор, т. е. ежемесечната такса се дължи по силата
на самия договор между страните. Предоставянето на мобилен номер по всеки
от сключените договори за мобилни услуги пък служи за идентификация на
отделния абонат на оператора, ползващ мрежата му, т. е. съответният
индивидуален номер се предоставя с цел достъп до мобилната мрежа.
Дължимостта на месечните такси се дължи независимо от реалното
потребление на услугите по предоставения абонамент.
Независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му
услуги по сключените договори, той дължи месечни абонаментни такси. По
делото не са ангажираха доказателства за осъществено заплащане на сумите
по фактурите, поради което твърдяното от ищеца неизпълнение от ответника
на задължението му за плащане цената на месечните абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по сключения договор за мобилни услуги за
процесния период в посочения размер следва да се приеме за установено.
Ето защо съдът намира за основателен искът, касаещ установяване на
задължения в размер на 111, 21 лв. - неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 05.07.2021 г. - 04.10.2021 г.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, ищецът не ангажира
доказателства, от които да е видно, че процесните договори за лизинг на
мобилно устройство и за лизинг на базови аксесоари са били прекратени
предсрочно, заявява че е настъпила обща изискуемост на вземанията.
Договорът за лизинг съдържа уговорка, че ответникът има право да
придобие собствеността върху предоставеното устройство по силата на
изричен договор за изкупуване, подписан най-малко 10 дни преди изтичане на
срока на договора. В чл. 4 от договорите за лизинг е инкорпориран приемно-
предавателен протокол за устройството/базовите аксесоари, от което се налага
извода, че същите са предадени на ответника на датата на подписване на
договорите във вид, годен за употреба, функциониращи изрядно в
съответствие с договорените технически характеристики, както и
окомплектовани, включително с гаранционна карта към тях. С оглед
изложеното съдът прави извод, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си на лизингодател, като е предоставило за временно ползване
на ответника лизинговите вещи.
Съобразно изложеното в исковата молба, ищецът претендира сума,
представляваща незаплатени лизингови вноски, чиято изискуемост е
настъпила поради изтичане на предвидения в чл. 2 от договорите срок.
Следва да се отбележи, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017
г. по тълк. дело № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
8
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Тези разрешения
следва да намерят приложение и по отношение на обявяването на
предсрочната изискуемост на вноските по настоящите договори за лизинг,
доколкото правната им уредба е сходна с тази по договорите за банков кредит.
Същевременно, с оглед чл. 3, ал. 3 от ЗПК разпоредбите на закона се прилагат
и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за
закупуване на стоката - предмет на договора, а такава възможност е
договорена от страните в чл. 1, ал. 2 от процесния договор за лизинг.
Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на
лизинговите вноски, в настоящото производство трябва да се изследва по
отношение на кои от тях е настъпил падежът за плащане и съответно исковете
по чл. 422 от ГПК по повод същите биха се явили основателни. Срокът на
договорите за лизинг е 23 месеца, считано от датата на подписването им,
поради което падежът на последната лизингова вноска по договор за лизинг от
02.06.2021 г. съобразно инкорпорирания в договора погасителен план е
настъпил на 02.05.2023 г.
Изложеното налага извод, че падежът на всички вноски и по двата
договора за лизинг е настъпил към датата на приключване на устните
състезания в настоящото производство, дори преди датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.06.2023 г. Следователно
за ответника е възникнало задължението да заплати предвидените в
договорите остатъчни месечни лизингови вноски в претендирания размер от
277, 26 лв. за устройство марка „HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green“,
съответно 44 лв. за пакет базови аксесоари. Така предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Искът за неустойка в размер на 122, 51 лв. е акцесорен по отношение на
главния иск - за предоставяне и заплащане на мобилни услуги.
Ищецът твърди, че неустойката е начислена съгласно т. 9 от договора. В
случая според чл. 19б, б. “в“ от Общите условия на ищеца операторът има
право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен,
когато потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по тези Общи
условия. Така цитираната разпоредба като основание за едностранно
прекратяване на договора с ответника, съдът намира, че следва да се съотнесе
към разпоредбата на чл. 19а от Общите условия, в която разпоредба също се
урежда едностранно прекратяване на срочен или безсрочен договор с
мобилния оператор, но по инициатива на абоната, който има право да направи
това с писмено едномесечно предизвестие до предоставящото
далекосъобщителни услуги дружество.
Това обстоятелство, разгледано и във връзка с липсата на предвиден ред
за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията на
потребителя /чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД/, предвидени в специалния закон /Закона за
9
електронните съобщения/ и договорите между страните, включително Общите
условия, мотивират съда да приеме приложение на разпоредбата на чл. 87, ал.
1 от ЗЗД - че двустранният договор следва да бъде развален /т. е. прекратен/ с
едностранно волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма
/тъй като процесните договори са сключени в писмена форма/, че след
изтичането на срока ще прекрати договора.
От разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД става ясно, че предупреждението,
че договорът ще бъде развален следва да е ясно и недвусмислено заявено, в
писмена форма и достигнало до ответника. В случая ищецът изобщо не
твърди да е отправял писмено предизвестие до ответника. Съгласно
разпоредба на чл. 31а от Общите условия, според която норма дружеството се
задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратко тестово
съобщение - смс, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор,
писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за
контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др./ да информира абоната, че ще
предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети
лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и др./. Информацията
по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер на
претендираните парични вземания, за основанието, от което произтичат, както
и за третото лице, което ще събира вземането.
Тази формулировка е ясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл.
20 от ЗЗД, поради което от нея буквално следва, че едва след като ответникът
не плати доброволно задълженията, посочени в поканата в дадения му срок,
ищецът ще пристъпи към описаните по-горе действия - ще прекрати договора
и ще начисли неустойка. На основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД това последващо
прекратяване обаче следва да стане с ново волеизявление на ищеца до
ответника. Данни или дори твърдения, че това е станало до подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК по делото няма.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати договора поради виновно неизпълнение на
ответника на задълженията му да заплати вземанията по процесните фактури,
поради което не е възникнало правото му да получи уговорените в договора
неустойки в общ размер на 122, 51 лв.
Отделно от посоченото претенцията за сума в размер на 259, 20 лв.,
представляваща разлика между стандартната цена на устройство марка
„HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green“ и преференциалната такава се явява
неоснователна, тъй като по делото липсват доказателства от които да се
установи, че мобилният оператор продава или отдава на лизинг същата стока
на по-висока от договорената стойност, а именно посочената в т.5 от договора
за мобилни услуги стандартна стойност от 699,90 лв. Искът за разлика между
цената на устройство без абонамент и преференциалната цена се основава на
цитираната клауза за неустойка при прекратяване на договора, която се
съдържа в договора за мобилни услуги като предпоставките за възникване на
отговорността на потребителя се реализират при прекратяване на договора на
10
една от трите предпоставки – по вина на потребителя, по негова инициатива
или при нарушаване на задълженията му по договора за мобилни услуги или
по друг договор. Ищецът основава иска си на неизпълнение на договорни
задължения и изрично твърди, че е прекратил договора, но доколкото не се
установиха предпоставките за това прекратяване на договора в посочените
хипотези (по същество разваляне по общия ред на чл. 87 ЗЗД), то не е налице
предпоставка за възникване на отговорността на ответника съгласно
цитираната клауза за неустойка, поради което искът следва да се отхвърли.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че за ищеца не е възникнало
правото му да получи неустойки в общ размер на 381, 71 лв.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се
явява основателна, съобразно уважената част от исковете. По делото ищецът е
доказал извършването на разноски в исковото производство в общ размер на 1
025 лв. по представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК /л. 60 от делото/ -
за държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника,
възнаграждение за процесуалния представител на ищцовото дружество, както
и 505 лв. в заповедното производство – по ч. гр. д. №1885/2023 г. по описа на
КРС, сторени за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.
С оглед уважената част от исковите претенции, то съдът ще осъди
ответника да плати на ищеца сума в размер на 544, 48 лв. – разноски в
исковото производство, както и 268, 26 лв. – разноски в заповедното
производство. Разноски в полза на ответника не се следват, тъй като същият
не е сторил такива, представляван е от особен представител.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
В. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, п. к. ****, ул. „*******“ №*,
дължи и следва да плати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
сума в размер на 111, 21 лв. /сто и единадесет лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща задължения по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************ от 02.06.2021 г. за отчетен период
05.07.2021 г. - 04.10.2021 г.; сума в размер на 277, 26 лв. /двеста седемдесет и
седем лева и двадесет и шест стотинки/, формирана от лизинговите вноски по
Договор за лизинг от 02.06.2021 г. за отчетен период 05.07.2021 г. - 04.12.2021
г.; сума в размер на 44 лв. /четиридесет и четири лева/, формирана от
лизинговите вноски по Договор за лизинг на базови аксесоари от 02.06.2021 г.
11
за отчетен период 05.07.2021 г. - 04.12.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
27.06.2023 г., до окончателното изплащането на задължението, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
1885/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6 /предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД/, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. В.
Б., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, п. к. ****, ул. „*******“ №*, дължи и
следва да плати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, сума в
размер на 122, 51 лв. /сто двадесет и два лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 02.06.2021 г., както
и за сумата от 259, 20 лв. /двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки/,
представляваща разлика между стандартната цена на устройството марка
„HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green“ и преференциална цена по Договор за
лизинг от 02.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.06.2023 г. до
окончателното изплащането на задължението, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1885/2023 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. В. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, п. к. ****, ул.
„*******“ №*, да плати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К.К., сума в размер на 544, 48
лв. /петстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща разноски в настоящото производство и сума в размер на 268,
26 лв. /двеста шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ - разноски
по ч. гр. д. №1885/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12