Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.07.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на втори
юли
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5964 по
описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.С.Р. срещу „Д.З.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 29.08.2016
г. около 07,50 часа, в с. Огняново на изхода на селото в посока гр. Пазарджик
на път PAZ 1138 км 6+00 м, л.а.м. „Форд Фиеста“ с рег. № ******, управляван от Г.
В.П., поради движение с несъобразена скорост и неизпълнение на задължението си
да бъде внимателен към уязвимите участници в движението на пътя, предприема
изпреварване и блъска ищцата, управляваща велосипед. Поддържа се, че ищцата се
движела по пътя в посока гр. Пазарджик и на изхода на селото, след като е дала
сигнал с вдигане на ръка, тя е направила завой в ляво, за да излезе на главния
път и да продължи движението си по улица в ляво на пътя. При завършване на
маневрата си завой наляво, велосипедистката е блъсната от лекия автомобил.
Поддържа се, че спрямо виновния водач е взето административно
отношение-съставен е АУАН и НП, което влязло в сила на 27.02.2017 г. В резултат
на ПТП ищцата е получила следните увреждания: счупване на горния край на
тибията на десен крак, следствие на което ищцата е претърпяла тежка операция
под пълна анестезия за открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация-поставяне на метални импланти, дислоцирана фрактура на дясно коляно,
извършено е открито наместване. Поддържа се, че следствие на получените травми
на десния крайник, ищцата е претърпяла тежка операция, след което целият
крайник е гипсиран за срок от над три месеца. Ищцата е получила и множество
охлузни рани по тялото и главата. Поддържа се, че ищцата е претърпяла и
имуществени вреди на стойност 218,80 лв., изразяващи се в разходи за лечение.
Поддържа се, че към момента на настъпване на злополуката собственикът на л.а.м.
„Форд Фиеста“ с рег. № ****** имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № 15115003069899 от 15.12.2015 г., със срок
на валидност от 28.12.2015 г. до 27.12.2016 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 60 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените телесни увреждания, сумата
от 218,80 лв.-имуществени вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП, осъществено на 29.08.2016 г. в с. Огняново на изхода на селото в посока
гр. Пазарджик на път PAZ 1138 км 6+00 м, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Форд Фиеста“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д.З.” АД със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 15115003069899 от
15.12.2015 г., със срок на валидност от 28.12.2015 г. до 27.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 60 000 лв., считано от датата на
деликта - 29.08.2016 г. до окончателното издължаване, а върху главницата от
218,80 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-16.05.2017
г. до окончателното изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт П. надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
Твърди, че предявените искове са
недопустими с оглед разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
и моли да се прекрати производството по делото.
Това възражение е неоснователно.
Съобразно §22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай-договорът е сключен
на 25.11.2014 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. Ответникът не твърди страните да са уговорили нещо друго,
следователно приложимия закон е част четвърта от КЗ /отм./.
По същество оспорва исковите
претенции по основание и по размер.
Не оспорва, че като универсален
правоприемник на ЗАД „В.“ АД се явява застраховател срещу риска гражданска
отговорност на водача на л.а.м. „Форд
Фиеста“ с рег. № ****** към датата на твърдяното МПС.
Твърди, че не е изпълнен
фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че процесното ПТП е настъпило
изключително по вина на ищцата и претендираните от нея вреди са в пряка връзка
със собственото й поведение, а не са резултат от действията на водача на МПС.
Твърди, че от ПТП на 29.08.2016 г. ищцата не е претърпяла описаните в исковата
молба телесни увреди и съответно не е търпяла болки и страдания от тях. Намира
исковата претенция за завишена. Въвежда възражение за съпричиняване на
увреждането от ищцата като твърди, че с поведението си като участник в
движението по пътищата сама се е поставила в ситуация на повишен риск от
увреждане. Поддържа се, че ищцата е управлявала ППС в забранен за велосипедисти
пътен участък и не възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. Твърди се още, че ищцата не е предупредила останалите участници в
движението по указания в закона начин за намерението си да извърши маневра
завой на ляво, за да излезе от главния път. Твърди се, че ищцата е променила
внезапно и непредвидено за другите участници в движението, посоката си на движение,
не е носила и предпазна каска на главата. Оспорва претенцията за лихви също
като неоснователна.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата депозира допълнителна искова молба, с която заявява, че поддържа изцяло
депозираната искова молба. Оспорва възраженията на ответника, заявени с
отговора му. Заявява искане за изменение на претенцията за заплащане на лихва
върху търпените имуществени вреди, като претендира лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от датата на депозиране на исковата молба в съда-16.05.2017
г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа всичките си
възражения, включително и за недопустимост на исковата претенция.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения изложени в писмени бележки. Претендира разноски по списък.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 1006р-9382 от 30.08.2016 г., протокол за оглед на
местопроизшествието от 29.08.2016 г., фотоалбум, приобщената към
доказателствата по делото административно наказателна преписка, от показанията
на свидетеля очевидец Р.Д.Н. и от неоспореното от страните заключение на САТЕ
се установява, че на 29.08.2016 г. около 07,30 часа по път PAZ 1138, с.Огняново в посока гр.Пазарджик, се е движил
л.а.м. „Форд Фиеста“ с рег. ******, управляван от свидетеля Г.В.П., като
приближавал 6+00 км с отбивка от пътя вляво на около 700 м след табелата за
населеното място, със скорост от порядъка на 65 км/ч. В същото време, попътно в
същата посока са се движили двама велосипедисти-ищцата и свидетелят Н., в
дясната пътна лента на около 1 м от десния край на пътното платно със скорост
от порядъка на 12 км/ч. При приближаване на отбивката вляво, ищцата предприела
маневра за извършване на завой наляво към пътното платно на отбивката, като е
подала сигнал с лява ръка и насочила управлявания от нея велосипед наляво. В
същото това време, водачът на автомобила предприел маневра за изпреварване на
велосипедистите и се преустроил в лявата пътна лента. Когато е бил на около 55
метра от мястото на удара, водачът е възприел действията на велосипедиската и
задействал спирачната уредба, при което автомобилът в режим на ефективно
спиране е отложил спирачни следи по пътното платно в продължение на около 25,80
м. Траекториите на движение на автомобила и велосипеда се пресекли в лявата
пътна и последвал удар-челен за автомобила, осъществен с предната му част, в
зоната на предна регистрационна табела. За велосипеда ударът е страничен, по
задна дясна гума. От този удар велосипедът ротира в посока обратно на
часовниковата стрелка и отблъснат от автомобила пада на дясната си страна върху
асфалта и тревата по средата на левия край на уширението преди пътното платно
на отбивката.
При падането тялото на ищцата
пада на терена, в резултат на което получава следните травматични увреждания: счупване
в горния край на десния голям пищял, счупване на десен малък пищял, счупване на
дясна капачка.
Ответникът е признал с отговора
си фактът, че като универсален правоприемник на ЗАД „В.“ АД се явява
застраховател срещу риска гражданска отговорност на водача на л.а.м. „Форд Фиеста“ с рег. № ****** към
датата на твърдяното МПС, поради което и между страните е било прието за
безспорно, че водачът на л.а.м. „Форд Фиеста“ с рег. № ****** попада в кръга на
лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № 15115003069899 от 15.12.2015 г., със срок на
валидност от 28.12.2015 г. до 27.12.2016 г., сключена със ЗАД „В.“ АД, чийто
универсален правоприемник е ответното дружество.
За лечение на получените от ПТП
травми, ищцата е провела болнично лечение общо 19 дни, с прекъсвания и в
периода от 29.08.2016 г.-03.03.2017 г. и домашно-амбулаторно лечение общо 199
дни.
В деня на произшествието ищцата е
претърпяла операция, при която е извършено открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация-тибия и фибула.
На 09.12.2016 г. ищцата
претърпява втора оперативна интервенция за отстраняване от костта на
имплантираните уреди-тибия и фибула.
Установява се, че ищцата е
търпяла болки и страдания с голям интензитет
за 14-15 дни, които постепенно са намалявали и са били с променлив
характер за следващите три месеца. След втората операция болките отново са били
с голям интензитет за срок от 5-6 дни, след това са били с променлив характер и
постепенно са намалявали до края на седмия месец. Установява се, че ищцата
продължава да има нестабилност и непостоянни болки при стъпване с десния крак
следствие износването на дясното коляно след счупването. В момента ищцата е в
стабилизирано състояние. След срастване на счупването в дясното коляно е
настъпило посттравматично износване, което оказва влияние върху функцията на
ставата-непостоянни и с променлив характер болки и намален обем на движенията в
лека степен.
След премахването на гипса е била
необходима рехабилитация и такава е проведена от ищцата в периода от 24.04.2017
г. до 03.03.2017 г. Установява се с приетата по делото епикриза, издадена от
Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс ЕАД филиал
Велинград. За престоя си там ищцата заплатила потребителски такси в размер на
96,60 лв., съобразно фактура № 884059 от 24.02.2017 г. и фискален бон от същата
дата. Видно от разпита на вещото лице Б., този разход е бил необходим и
оправдан. Такива са и потребителските такси заплатени за престоя на ищцата в
болница на два пъти, както следва: фактура № **********/29.08.2016 г. такса придружител
-15 лв., фактура № **********/29.08.2016
г. потребителска такса-34,80 лв., фактура № **********/30.08.2016
г.-остеосинтезни материали-20 лв., фактура № фактура № **********/01.09.2016 г.
такса придружител-15 лв., фактура № **********/07.09.2016 г. потребителска
такса-17,40 лв. Оправдан разходи са и сума в общ размер на 20 лв.-заплатена
снимка от рентген и копие от диск-рентген-два броя фискални бонове от
13.02.2017 г. Или във връзка с лечението на травмите от процесното ПТП ищцата е
направила разходи в общ размер на сумата от 218,80 лв.
От заключението на САТЕ се
установява, че опасната зона за спиране на автомобила в конкретните
пътно-климатични условия е била около 55 м., като и при двата варианта
установяващи се противоречиво от свидетелите Н. и П., за навлизане на
велосипедиската в лявата пътна лента, а именно: при неподаден сигнал и
пресичане на разделителната линия и при подаден сигнал и при начало на
извършване на маневрата за ляв завой от изходно положение на 1 м от десния край
на пътя, отстоянието на автомобила от мястото на удара е било по-късо от
опасната зона за спиране, съответно 19 м. и 38 м, при опасна зона 55 м.
Вещото лице сочи, че причина за
настъпване на ПТП е навлизането на велосипедиската в лявата пътна лента, по
която към този момент се е движил и приближавал лекия автомобила. От друга
страна водачът на автомобила е разполагал с техническа възможност да избегне
настъпването на процесното ПТП чрез заобикаляне на велосипеда.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетелят С.И.И.-син на ищцата, който установява, че веднага след
като му се обадили по телефона и го уведомили за настъпилото с майка му
произшествие, отишъл на място. Майка му лежала на земята и казала, че я боли
десния крак, рамото и главата. Свидетелят установява, че още същия ден майка му
била оперирана, като след операцията лежала 2 дни в интензивното и после още 5
дни, като през това време при нея била снаха й-съпругата на свидетеля. Ищцата
лежала около десетина дена в болницата, след това бил поставен гипс на целия
крак, около четири месеца. През това време ищцата постоянно лежала и казвала,
че я боли всичко. Не можела да се обслужва сама, поради което снаха й я
обгрижвала постоянно. Ищцата не искала да се движи с патерици и затова ѝ
взели проходилка, с която започнала да се движи по-малко след 4-ия месец. След
като махнали гипса, извадили пирона от крака, ищцата лежала пет дни в същата болница, след
това ходила 2 седмици на рехабилитация и след това ходила във Велинград пак на
рехабилитация. След година по малко започнала да стъпва с бастун, без
проходилка. Има белег, който е от операцията и се вижда. Преди катастрофата ищцата
работела по двора, ходела до центъра, а сега вече не иска да види колело и с
бастунчето стъпва само у дома. Не се чувства добре психически - не може да спи
спокойно, изпитва страх. В настоящия момент я наболява операцията и крака.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, който съдът квалифицира по
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Безспорно
делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 29.08.2016
г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от
ответника.
Също
така се установява и виновно поведение от страна както на ищцата, така и на
водача на лекия автомобил.
На
първо място съдът възприема за достоверни показанията на свидетеля Н., не на
водача на процесното МПС, тъй като последният е заинтересован да не уличи себе
си в извършване на престъпление. Приема, че ищцата е подала сигнал за
намерението си да извърши маневра за ляв завой, предприемайки същата от десния
край на пътното платно. При този вариант обаче ударът също е бил непредотвратим
за водача на лекия автомобил, тъй като последният е отстоял на 38 м от мястото
на удара, при опасна зона от 55 м, но пък е могъл да предотврати удара чрез заобикаляне
на ищцата отдясно.
Безспорно
водачът е нарушил изискването на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни
пътни превозни средства. Безспорно водачът на лекия автомобил е възприел
велосипедистите и е могъл, и е бил длъжен да бъде внимателен, като се движи с
такава скорост, която да му позволи да спре именно в подобна ситуация, която е
възникнала. В своето заключение вещото лице установява, че такава скорост е 50 км/ч.
В случай, че водачът е управлявал автомобила си с тази скорост, то нямало да
настъпи и ПТП. Следователно водачът е нарушил и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От своя
страна обаче и ищцата, при управление на велосипеда, който по смисъла на §6,
т.19 от ДР на ЗДвП е пътно превозно средство, безспорно се явява участник в
движението и е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона. От
материалите по делото се установява, че ищцата е предприела маневра завой на
ляво за навлизане не на път с двупосочно движение, а за навлизане в асфалтово
уширение, водещо към оранжерии и паркинг за камиони, при това положение ищцата
е била длъжна да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се
по пътя, който тя напуска, а не да навлиза на пътното платно без да се съобрази
с останалите участници в движението. Пътният участък е прав, с неограничена
видимост, автомобилът е отстоял на 38 м и ищцата е могла да го възприеме и да
изчака преминаването му, след което да извърши маневрата.
Съдът
като съобрази нарушенията както на водача на лекия автомобил, така и на ищцата,
намира, че и двамата са в еднаква степен виновни за настъпване на
произшествието, поради което определя процент на принос от страна на ищцата в
размер на 50%.
Със заключението на СМЕ безспорно се
установява пряката причинна връзка между процесното ПТП и получените от ищцата
травми, поради което последната ще следва да бъде обезщетена за претърпените
болки и страдания от тези травми.
Съответно за имуществените вреди ищцата ще следва да бъде
обезщетена само за тези разходи, които са били необходими и са били във връзка
с лечението на травмите.
По размер на иска за
неимуществени вреди.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ, съответно
тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложим в настоящия случай са:
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение
№ 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012
г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по
т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012
г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 60 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че ищцата на
69 години към датата на произшествието, е получила тежки травматични
увреждания, за лечението на които е претърпяла две оперативни интервенции, като
след всяка е търпяла силни болки с интензивен характер. В продължение на четири
месеца е била почти неподвижна, предвид поставения гипс на целия крак, през
които период постоянно се е нуждаела от чужда помощ. Налагало се е да използва
средства за придвижване-проходилка, като и към момента използва помощно
средство-бастун. Променил се е начина й на живот-вече не работи по двора, не
ходи в центъра, страхува се, не спи спокойно, като и към момента има непостоянни и с променлив
характер болки и намален обем на движенията в лека степен, резултат от посттравматично износване,
настъпило след срастване на счупването в дясното коляно.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата,
вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Искът за имуществени вреди ще
следва да бъде уважен в пълен размер по съображения изложени по-горе.
С оглед приетия принос, така
определените по-горе обезщетения ще следва да бъдат намалени на основание
чл.51, ал.2 от ГПК съответно на 30 000 лв. и на 109,40 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното съдът лихва върху
главницата за неимуществени вреди, се дължи считано от деня на увреждането, а
върху главницата за имуществени вреди от датата на извършения съответен разход,
тъй като от този момент е настъпила вредата. Ищцата обаче претендира лихва
върху имуществените вреди, считано от датата на исковата молба, поради което съдът
я присъжда от тази дата.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски, съответно не е правила разноски, поради което не се присъждат.
Адвокат Д. претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
което искане е основателно. Видно от представения по делото договор за правна
помощ от 09.11.2016 г. адвокат Д. осъществява безплатна правна помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
На основание чл.2, ал.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Предявен е иск за сумата от
60 000 лв.-минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата възлиза на сумата от 2330 лв. Съответно при иск от 218,80
лв.-тази сума по т.1 и 300 лв. Съобразно уважената част от искове се дължат
половината от тези суми, съответно 1165 лв. и 150 лв., или общо 1 465 лв.
Ответникът и до приключване на
устните състезания по делото не е заявил искане за разноски, поради което
такива не му се присъждат. Такова искане не е заявено и с отговора на исковата
молба, нито с допълнителния отговор.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1250 лв., съобразно уважената част от иска,
както и сумата от 200 лв.-заплатено възнаграждение на вещи лица от бюджета на
съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на универсален правоприемник на
ЗАД „В.“, на основание чл.226,
ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД
да заплати на В.С.Р., ЕГН **********,*** сумата от 30 000 лв. /тридесет
хиляди лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените телесни увреждания, сумата от 109,40 лв. /сто и девет и 0,40 лв./-имуществени вреди, настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, осъществено на 29.08.2016 г. в с. Огняново на
изхода на селото в посока гр. Пазарджик на път PAZ 1138 км 6+00 м, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Форд Фиеста“ с рег. № ******, чиято отговорност
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „В.“ АД, чийто универсален
правоприемник е „Д.З.” АД със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 15115003069899 от
15.12.2015 г., със срок на валидност от 28.12.2015 г. до 27.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 30 000
лв., считано от датата на деликта - 29.08.2016 г. до окончателното издължаване,
а върху главницата от 109,40 лв., считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда-16.05.2017 г. до окончателното
изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос исковете за
разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от
60 000 лв. и за разликата над 109,40 лв. до претендирания размер от 218,80
лв.
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. И.Д., ЕГН **********,***,
офис 215 адвокатско възнаграждение в размер на 1 465 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и пет лв./
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лв./ както и сумата от 200
лв./двеста лв./-заплатено възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда, и
двете изчислени, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: