Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Пловдив,
09.01.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, IX състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Р. А. и с участието на прокурора Калоян
Димитров, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов административно дело №
2760 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по протест на прокурор при
Окръжна прокуратура Пловдив против чл.10 ал.11, т.3 от Наредба №7 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община
„Родопи“ – Пловдив/Наредбата/, приета с Решение №18, взето с Протокол №5 от
17.12. 2003г., последно изменена с Решение №309, взето с Протокол №07/13.07.21
г. на Общински съвет „Родопи“.
Навеждат се доводи незаконосъобразност
на обжалваната разпоредба в конкретно посочената нейна част и се иска отмяната
и от съда, като се сочи че поставеният срок противоречи на действаща разпоредба
от по-висок ранг /чл.71, т.2 от ЗМДТ/, съгласно която срокът за подаване на
декларации е 31 октомври на предходната година. Претендират се направените по
делото разноски за обнародване в Държавен вестник.
Ответникът по жалбата – Общински
съвет/ОбС/ „Родопи“, чрез председателя Г.Ц., оспорва така подадения протест, сочи,
че цитираната в същия разпоредба на ЗМДТ не е влязла в законна сила, поради
което и няма противоречие с разпоредбата
на чл.10, ал.1, т.3 от Наредба №7 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община
„Родопи“ – Пловдив/Наредбата/.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на подадения
протест.
Предмет на оспорване по настоящото дело
са разпоредби на подзаконов нормативен акт – Наредба на ОбС „Родопи“.
Оспорването или протестирането на акта
по съдебен ред, съгласно чл.187 ал.1 АПК не е обвързано с преклузивен срок. При
това положение и доколкото протестът е подаден от Прокуратурата на Република
България, която има правомощие да осъществява надзор за законност, същият се
явява процесуално ДОПУСТИМ за разглеждане.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното.
Съгласно §11 ПЗР на оспорената Наредба,
същата е приета с Решение №18, взето с
Протокол №5 от 17.12.2003г. и последно изменена с Решение №021, взето с
Протокол №03/12.12.2019г. на Общински съвет „Родопи“. От данните по делото се
установява обаче, че с така посоченото Решение
№18, взето с Протокол №5 от 17.12.2003г. на Общински съвет „Родопи“ не е
приета въпросната Наредба №7 за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги в Община „Родопи“, а същата се изменя в определени нейни
части/л.87/.
На следващо място, от приложения по
делото препис на Решение №307, взето с Протокол №22/07.12.2012г. на Общински
съвет „Родопи“/л.184-191/ се установява, че оспорената в настоящото
производство разпоредба е била изменена, като с това решение е приета
редакцията уреждаща срок за подаване на декларация за имотите, които няма да се ползват
през цялата година и данъчно задълженото лице е подало декларация по образец
№16 до 30.11. на предходната година.
В последната редакция на Наредбата,
приета с Решение №309, взето с Протокол №07/13.07.2021 г. на Общински съвет
„Родопи“, оспорената в настоящото производство разпоредба е със следното
съдържание:
Чл. 10 (11) Не се събира такса за сметосъбиране
и сметоизвозване.
3. за имотите, които няма да се ползват
през цялата година и данъчно задълженото лице е подало декларация по образец
№16 до 30.11. на предходната година
От страна на протестиращия се оспорва
разпоредбата в частта: „…до 30.11. на предходната година“.
Твърди се в протеста, че установеният
срок до 30.11 на предходната година противоречи на действащата разпоредба на
чл.71, т.2 от ЗМДТ, съгласно която следва до 31 октомври на предходната година
да се подаде декларация по образец и ред определени с наредбата по чл.9.
Оспорването е съобщено чрез публикуване
на обявление в бр.93/22.11. 2022 г. на Държавен вестник и чрез поставяне на
обявление в сградата на Административен съд – Пловдив и на интернет страницата
на ВАС на РБ.
В хода на съдебното производство не са
налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към
оспорването страни по смисъла на чл.189 ал.2 АПК.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав намира следното от правна страна.
Според чл.168 ал.1 АПК, приложим в
настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 АПК,
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
жалбоподателя, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорената разпоредба на Наредбата на всички
основания по чл.146 АПК. Редът за издаване на нормативни административни актове
е регламентиран в чл.75-80 АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно
ЗНА по аргумент от чл.80 АПК.
Общинският съвет като орган на местно
самоуправление на територията на Община „Родопи“ решава самостоятелно въпросите
от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По
силата на чл.76 ал.3 АПК вр. чл.8 ЗНА и чл.21 ал.2 ЗМСМА и в изпълнение на
предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове,
сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. Между
страните не е спорно, че наредбата е издадена от компетентен орган и в
законоустановената форма.
Настоящият състав намира обаче, че
оспорената норма е приета при съществено нарушение на
административнопроизводствени правила.
По отношение приемането на самата Наредба
липсват представени каквито и да било доказателства. До извод в обратната
насока не води представянето на Решение №18, взето с Протокол №5/17.12.2003г.
на Общински съвет „Родопи“ и приложените към него докладна записка и други
съпътстващи документи, доколкото въпреки, че в §11 ПЗР на Наредбата се посочва,
че същата е приета с това решение, видно от неговото съдържание, то касае
изменение, а не приемане на оспорената Наредба №7 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги в Община „Родопи“.
Тук е мястото да се посочи, че изрично
с определението за насрочване на делото в о.с.з., съдът е указал на
административния орган, че носи доказателствената тежест за установяване
изпълнението на предвидените от закона изисквания за приемане на ПНА в
оспорената част, в т.ч. и спазването на изискванията по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗНА.
Отделено от това, със същото определение съдът е задължил и ответника да
представи административната преписка по издаване на оспорения акт в цялост,
вкл. по приемането му /проектът заедно с представените становища, предложения и
възражения съобразно чл.77 АПК; доказателства, че преди внасянето на проекта
на нормативния акт за приемане от общинския съвет, същият е публикуван на
интернет страницата на общината и/или на общински съвет заедно с мотивите,
съответно доклада, като на заинтересованите лица е предоставен най-малко
14-дневен срок за предложения и становища по чл.26 ал.2; доказателства, че
текстът на нормативния акт и приемането му по надлежния ред, са удостоверени от
Председателя на ОбС „Родопи“/чл.78 ал.1 т.2 АПК/; доказателства, че оспореният
нормативен акт на общински съвет е разгласен чрез местните печатни издания или
по друг подходящ начин – чл.78 ал.3 АПК, протоколът от проведеното
заседание/заседания на общински съвет и други, представляващи част от пълната административна
преписка по приемането на нормативния акт/.
Т.е., въпреки указаната на ответника доказателствена
тежест и изисканите служебно от съда доказателства, от негова страна не са
представени такива, от които да се установи по безспорен начин, че са спазени
изискванията на чл.77 АПК, съответно правилата по ЗНА и УПЗНА, приложими по
силата на чл.80 АПК, поради което следва да се приеме, че такива доказателства
не съществуват.
Както вече се посочи и по-горе,
оспорената в настоящото производство разпоредба на чл.10 ал.11, т.3 от
Наредбата е изменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №7 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община
„Родопи“, приета с Решение №307, взето с Протокол №22/07.12.2012г. на Общински
съвет „Родопи“.
Видно от приложения по делото заверен
препис от това решение, същото е взето на основание чл.21 ал.1, т.7 и чл.21
ал.2 ЗМСМА, чл.79 АПК, чл.8 и чл.17 ал.2 ЗНА и въз основа на докладна записка с
вх.№94-ОбС-150/23.10.2012г. от Кмета на Община „Родопи“ относно отмяна на
разпоредбите на действащата Наредба, уреждащи заплащане на такса за добив на
инертни материали, туристическа такса и такса за издаване на разрешение на
търговия с тютюн и тютюневи изделия.
Към датата на приемане на това решение,
е действала разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗНА/в редакцията ДВ, бр. 46 от 2007г., в
сила от 01.01.2008г./, приложима в настоящото производството по препращане от
чл.80 АПК, според която, преди внасянето на проект на нормативен акт за
издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го
публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите,
съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко
14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая по делото не са
представени доказателства, от които да се установи безспорно проектът за
наредбата да е бил разгласен по предвидения ред и на заинтересованите лица да е
осигурена възможност да представят предложения и становища по него, поради
което следва да се приеме, че такива доказателства не съществуват.
И най-сетне, отново съгласно
посочването в §11 ПЗР на Наредбата, последната й редакция е приета с Решение №309,
взето с Протокол №07/13.07.2021г. на Общински съвет „Родопи“. Това решение е
представено по делото, както и докладна записка, справки, от които се
установява, че Проект на Наредбата е публикуван на интернет страницата на
Община „Родопи“ на 16.06.2021 г., както и че в определения 30-дневен срок от
публикуването на проекта, няма постъпили предложения и становища, както и
Списък от поименно гласуване на общинските съветници в Общински съвет „Родопи“
по т.12, решение №309, взето с Протокол №07/13.07.2021 г./.
По отношение на това изменение,
приложима е разпоредбата на чл.26 ЗНА в ред. ДВ, бр.34 от 2016г., която
предвижда, че изработването на проект на нормативен акт се извършва при
зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост,
съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, като в процеса по
изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с
гражданите и юридическите лица. Преди внасянето на проект на нормативен акт за
издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го
публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите,
съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл.20. Когато
съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се
извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното
самоуправление – на интернет страницата на съответната община и/или общински
съвет. Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за
обществени консултации по ал.3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни
случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада,
съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.
След приключването на обществената консултация по ал.3 и преди приемането,
съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на
интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите
предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят
на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва
едновременно и на Портала за обществени консултации.
От представените доказателства,
съотнесени към приложимата правна норма, се следва извод, че дори и да е
публикуван проектът на наредбата на интернет страницата на общината и да е
предоставен 30-дневен срок за предложения и становища, липсва предварителна
оценка на въздействието по чл.20. Липсват данни и също така наредбата да е
обнародвана в печата или да е разгласена по друг начин на територията на
общината в съответствие с чл.37 ал.3 ЗНА и чл.78 ал.3 АПК.
При това положение се следва извод, че
представените по делото доказателства от ответния административен орган, не
дават възможност да се установи по безспорен начин спазването на процесуалните
изисквания при приемането на наредбата/нито в първоначалния и вид, нито по
отношение на изменението, с което е изменена конкретно оспорената тук
разпоредба/, поради което при указана доказателствена тежест, следва да се
приеме, че тези изисквания не са спазени.
Съблюдаването на предвидената процедура
е императивно задължение на административните органи с нормотворчески
правомощия, насочено към законосъобразното формиране на управленски решения и
приемане на правните норми по регулиране на определени обществени отношения по
разумен, компетентен и стабилен начин.
Ето защо и констатираното неспазване на
посочените изисквания, съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като засяга формирането на волята
на административния орган и се отразява на правилността на приетия от него акт.
Съдът констатира също така и
противоречие на оспорената разпоредба с нормативен акт от по-висока степен.
Като преценката относно нейната законосъобразност следва да се извърши
съобразно действащата към момента на осъществяване на съдебния контрол
нормативна уредба от по-висок ранг. Това положение произтича от принципното
начало за законосъобразност на действащата подзаконова нормативна
регламентация, както и от изричното му уреждане с чл.192а АПК/нов – ДВ, бр.77
от 2018г., в сила от 01.01.2019г./.
На първо място следва да се посочи, че
обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната
администрация са уредени със ЗМСМА, чийто разпоредби очертават правния статут и
компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление,
определящ политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с
осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности,
определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 ал.2 ЗМСМА,
общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения.
Наредбата е нормативен акт, който се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен, като приеманите от общинския съвет наредби са подзаконови
нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни
правила за поведение и урежда съобразно нормативните актове от по-висока
степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията
на съответната община, засягащи неограничен брой адресати/чл.7 ал.2 и чл.8
ЗНА и чл.75 ал.1 АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да
издават, когато това е предвидено от КРБ или от закон/чл.2 ал.1 ЗНА, чл.76 ал.1 АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от
Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно
значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока
степен. Отделно от това, общият принцип, регламентиран в чл.15 ал.1 ЗНА,
предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на
другите нормативни актове от по-висока степен.
Настоящият съдебен състав констатира,
че разпоредбата на чл.10 ал.11, т.3 от Наредбата в оспорената й част, е в
противоречие с конкретни текстове на Закона за местните данъци и такси -
нормативен акт от по-висока степен, като в тази връзка споделя изложеното в
жалбата за допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, защото в чл.9 ЗМДТ е предвидено, че Общинският съвет приема наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл.8 ал.5 ЗМДТ,
общинският съвет определя с наредбата по чл.9 реда, по който лицата, неползващи
услугата през съответната година или през определен период от нея, се
освобождават от заплащане на съответната такса.
Освобождаването от заплащане на дължима
такса означава, че съответното лице е ползвател на услугата, предоставяна от
общината, но за него е налице юридически факт, който поражда субективно право
да не изпълни задължението си за плащането и, без от това за него да следват
негативните последици, предвидени в закона.
Все в тази връзка следва да се посочи,
че съгласно чл.8 ал.6 ЗМДТ общинският съвет може да освобождава отделни
категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред,
определен с Наредбата по чл.9, Законодателят изрично в чл.71 ЗМДТ е посочил
кога не се дължи такса.
Така, в оспорената разпоредба на чл.10
ал.11, т.3 от Наредбата е уредено, че не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за имотите, които няма да се ползват през цялата година и
данъчно задълженото лице е подало декларация по образец №16 до 30.11. на
предходната година,
Същевременно се установява, че
разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ е търпяла различни редакции във времето. За да се
изясни действащата редакция на законът, към момента на приемане на разпоредбата
на чл.10, ал.11, т.3 от Наредбата и към момента на съдебен контрол е необходимо
да се представи ретроспекция на различните редакции на чл.71 от ЗМДТ, тъй като
само така може да се установи дали оспорената разпоредба е в противоречие с действаща
такава на по-висок по степен нормативен акт или не.
Разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ е с първа
редакция от ДВ бр.117 от 10.12.1997 г. и
е в сила от 01.01.1998 г. до изменението с ДВ бр.153 от 1998 г. Тя е била със
следното съдържание : „Не се събира такса по чл. 62 за:
1. имотите, които не се обслужват, за
което общината уведомява данъчната служба; границите на районите, в които е
организирано сметоизвозването, се определят със заповед на кмета на общината и
се обявяват публично до края на предходната година;
2. имотите, които няма да се ползват
през цялата година и е подадена декларация за това в данъчната служба по
местонахождението им от собственика или ползвателя до края на предходната
година“.
Съдържанието на изменената разпоредба
на чл.71 от 1998 г. е било следното : „Не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване - за имотите,
които не се обслужват, за което общината уведомява данъчната служба; за
имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за
това в данъчната служба по местонахождението им от собственика или ползвателя
до края на предходната година;
2. поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива“.
Следващото хронологично изменение е с
ДВ бр.103 от 1999 г., като съгласно тази редакция : „Не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване - за
имотите, които не се обслужват, за което общината уведомява териториалната
данъчна дирекция; за имотите, които няма да се ползват през цялата година и е
подадена декларация за това в териториалната данъчна дирекция по
местонахождението им от собственика или ползвателя до края на предходната
година;
2. поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива“.
С ДВ бр.119 от 2002 г., влязло в сила
на 01.01.2004 г. редакцията на чл.71 от ЗМДТ е придобила следния вид : „Не се
събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване,
когато услугата не се предоставя от общината;
2. поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива“.
С изменение на разпоредбата с ДВ бр.
бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014
г съдържанието е било следното : „ Не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация
по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в
общината по местонахождението на имота;
2. поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от
общината;
3. обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
С ДВ бр.88 от 03.11.2017 г. редакцията на чл.71 от ЗМДТ била следната : Не
се събира такса за: 1. услугата по чл.
62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по
чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не
се предоставят от общината;
2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността
по третиране на битовите отпадъци –част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2,
когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото
лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на
имота;
3. услугата по чл. 62, т. 1, когато
задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и
са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.9, това обстоятелство до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
Съгласно § 21 Законът влиза
в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, §
15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в
„Държавен вестник“. С оглед на този параграф, разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ е
следвало да влезе в законна сила на 01 януари 2020 г.
С
изменение от ДВ брой 98 от 2018 г., § 39, т.23 б. „г“ от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
корпоративното подоходно облагане се посочвало, че в § 21 на Закона за изменение
и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.)
в преходните и заключителните разпоредби
думите „1 януари 2020 г.“ се заменят с „1 януари 2022 г.“. С оглед така
обнародваната разпоредба срокът за влизане в сила на редакцията на чл.71 от ЗМДТ, която била изменена с ДВ, бр. 88 от 2017 г. бил отложен за 1 януари 2022
г.
С § 15, т.3. б. „г“ от ЗАКОН за
изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр.
34, 38, 44, 55, 60, 64, 71, 92 и 98 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния
съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 103, 105, 107, 109 от 2020 г. и
бр. 11 от 2021 г.) в Закона за местните данъци и такси било направено следното
изменение : в § 21 думите „1 януари 2022 г.“ се заменят с „1 януари на втората
година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г.“. Видно от сайта на Националния
статистически институт ****** окончателните данни за броя на населението са публикувани на 3 октомври
2022 г., което означава че разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ публикубава в ДВ бр.88 от 03.11.2017 г.
следва да влезе в законна сила от 01 януари 2024 година.
При така установеното съдържание на
нормативния акт от по-висока степен се установява, че при приемането на
изменението в оспорената разпоредба с Решение №307, взето с Протокол
№22/07.12.2012г. на Общински съвет „Родопи“, то същата е следвало да бъде
съобразена с действащата към онзи момент редакция на чл.71 от ЗМДТ приета с ДВ
бр.119 от 2002 г., влязло в сила на 01.01.2004 г., която не предвижда краен
срок за подаване на декларация. Същевременно тази разпоредба противоречи и на
действащата към момента такава – тази на чл.71 от ЗМДТ в редакцията от ДВ бр.
бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., съгласно която не се събира такса
за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината
или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината
по местонахождението на имота.
Законодателят обаче не е делегирал на
общинските съвети правомощието да определят различни срокове от установените в
ЗМДТ за подаване на декларациите. Делегацията на законодателя е само досежно
реда, по който лицата, които не ползват услугата, се освобождават от заплащане
на съответната такса - чл.8 ал.5 ЗМДТ. Редът за упражняване на едно право се
различава от условията и времето до което може това право да се упражнява. В
случая, с приемане на разпоредбата на чл.10 ал.11 т.3 от Наредбата в оспорената
в настоящото производство част, Общински съвет „Родопи“ е нарушил делегираните
му по закон правомощия, като е въвел ограничителен критерий по време различаващ
се от установения в нормативния акт от по-висока степен, поради което
въведените с чл.10 ал.11, т.3 от Наредбата допълнителни условия за краен момент
за подаване на декларацията са незаконосъобразни.
Както бе посочено по-горе, и съобразявайки
оспорения текст с действащата към момента на осъществяване на съдебния контрол
нормативна уредба от по-висок ранг – ЗМДТ, то съдържанието на тези законови
норми следва да е точно пресъздадено и в нормативните административни актове от
местно значение, какъвто акт безспорно е и Наредба №7 за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги в Община „Родопи“. Очевидно е в случая, че
предвиденият срок в чл.10, ал.11, т.3 от Наредба №7 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги в Община „Родопи“ – Пловдив
е по-кратък от законово предвидения такъв. Това от своя страна накърнява
правата на правоимащите лица, което е основание за отмяна на атакуваната
разпоредба.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че разпоредбата на чл.10 ал.11 т.3 от
Наредба №7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги в Община „Родопи“ в оспорената в настоящото производство част, е приета
от Общински съвет „Родопи“ в нарушение на материалната уредба от по-висока
степен и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
За пълнота следва да се посочи, че
соченото в протеста основание е доказано частично, тъй като сочената редакция
на чл.71 от ЗМДТ не е влязла в законна сила. Независимо от това при установеното
противоречие на чл.10 ал.11 т.3 от Наредба №7 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги в Община „Родопи“ в
оспорената в настоящото производство част, с разпоредба от материалната уредба
от по-висока степен, то същата следва да бъде отменена и да се уважи протестът,
макар и по различни основания.
С оглед изхода от спора, Община
„Родопи“ следва да заплати на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, направените по
делото разноски в размер на 20 лева за обнародване на обявление в Държавен
вестник.
Воден
от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предложение първо от АПК,
Административен съд – Пловдив, IХ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура гр.Пловдив разпоредбата
на чл.10 ал.11, т.3 от Наредба №7 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община
„Родопи“ – Пловдив/Наредбата/, приета с Решение №18, взето с Протокол №5 от
17.12. 2003г., последно изменена с Решение №309, взето с Протокол №07/13.07.21
г. на Общински съвет „Родопи“ в ЧАСТТА относно “…до 30.11 на предходната година“.
ОСЪЖДА Общински съвет –
Родопи да заплати на Окръжна прокуратура гр.Пловдив,
направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщението му до страните пред Върховен
административен съд.
След влизането му в
сила, решението да се обяви по реда чл. 194 от АПК.
Председател:
Членове:
1.
2.