№ 7326
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110114770 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искане за допускане на обезпечение на предявени искове от
дружество по ЗЗД „****“ ДЗЗД, БУЛСТАТ **** чрез адв. В.Г. срещу „****“ ООД, ЕИК
**** за признаване за установено и осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер
11338,74 лева, представляваща сбор от 9448,95 лева за неплатени месечни вноски за
ползване на електрическа енергия за общи части на ЕС, Фонд „Ремонт и обновяване“ и такса
управление и поддръжка, ведно с договорената лихва за просрочие в размер на 1889,79 лева
считано от месец ноември 2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 01.07.2019 г. между ДЗЗД в
качеството му на изпълнител от една страна и Етажната собственост на сграда „***“, в
която ответникът има самостоятелен обект – магазин, от друга, е сключен Договор за
предоставяне на абонаментни консолидирани услуги за управление, техническа поддръжка,
професионално почистване и лицензирана физическа охрана. Договорът бил прекратен от
страна на ДЗЗД поради неизпълнение от страна на собствениците на 01.12.2020 г., за което
същите са уведомени. След прекратяване на договора останали неплатени задължения от
страна на ответника за дължими такси за електрическа енергия, общи части, фонд „Ремонт и
обновяване“ и такса управление и поддръжка за периода от м. 11.2019 г. до м. 11.2020 г. на
обща стойност 9448,95 лева и лихва за забава в размер на 1889,79 лева.
Съдът като обсъди доводите на ищцата намира искането за неоснователно по следните
съображения:
На основание чл. 391 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. При допускане
на исканото обезпечение съдът следва да прецени вероятната основателност на претенцията
на базата на представените от страната писмени доказателства, както и адекватността на
исканата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда.
Посочените предпоставки са кумулативни, като липсата на коя да е от тях препятства
възможността да бъде допуснато обезпечение.
За да извърши дължимата проверка, съдът трябва да е сезиран редовно, а това означава, че
молба следва да съдържа реквизитите, очертани в разпоредбата на чл. 127 ГПК, и
приложенията по чл. 128 ГПК.
В случая, на първо място, молбата е нередовна, тъй като в обстоятелствената част на
исковата молба се излагат фактически твърдения за съществуване на вземания по договор за
1
дължими такси за електрическа енергия, общи части, фонд „Ремонт и обновяване“ и такса
управление и поддръжка за периода от м. 11.2019 г. до м. 11.2020 г., като се сочи техният
общ размер без всяко едно от вземанията да е индивидуализирано. От подобен порок страда
и претенцията за лихва тъй като не посочено върху какво вземане и за какъв конкретен
период се начислява акцесорната претенция, поради което молбата не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
Освен това съдът счита, че на този етап от производството не може да се извърши
категорична преценка относно допустимостта на исковете, тъй като те се предявяват от
ДЗЗД, регистрирано по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД, което е неперсонифицирано лице. В
исковата молба нито се твърди, нито се представят доказателства обединението да е
осъществявало дейността си по договора под формата на търговско дружество или друга
персонифицирана форма на обединение или исковете да се предявяват от всички
съдружници в ДЗЗД, поради което не може да бъде извършена и категорична преценка по
чл. 130 от ГПК.
Тъй като нередовната искова молба възпрепятства надлежното упражняване на правото на
иск и не позволява на съда да изпълни задължението си за проверка на допустимостта и
вероятната основателност на иска, това е достатъчно основание за оставяне на искането за
допускане на обезпечение без уважение (в този смисъл Определение № 826 от 02.12.2013 г.
по ч.т.дело № 3887/2013 г. на III ТО на ВКС, Определение № 427 от 08.08.2017 г. по ч.т.дело
№ 1187/2017 г. на I ТО на ВКС).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „****“ ДЗЗД, БУЛСТАТ **** чрез В.Г., обективирана в искова
молба с вх. № 54737 от 21.03.2022 г., с която се иска да бъде допуснато обезпечение на
предявените срещу „****“ ООД, ЕИК **** искове за признаване за установено и осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер 11338,74 лева, представляваща сбор
от 9448,95 лева за неплатени месечни вноски за ползване на електрическа енергия за общи
части на ЕС, Фонд „Ремонт и обновяване“ и такса управление и поддръжка, ведно с
договорената лихва за просрочие в размер на 1889,79 лева считано от месец ноември 2019 г.
до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземанията, чрез налагане на обезпечителна мярка
възбрана върху недвижим имот и запор на банкови сметки.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2