РЕШЕНИЕ
№ 8819
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110144837 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ответника И. Р. Я. за отстраняване на
допуснати очевидни фактически грешки в постановеното по делото решение
№ 2102/10.02.2025 г., както и с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
Сочи се, че съдът е допуснал аритметическа грешка при
пресмятането на сбора от дължимите вноски за главница от № 73 до № 120
вкл. Твърди, се че горната грешка е рефлектирала и върху размера на
присъденото мораторно обезщетение, както и върху присъдените с решението
разноски. Отправя се искане за отстраняване на допуснатите грешки, както и
за изменение на решението в частта за разноските, обусловено от
основателността на горната претенция.
В едноседмичния срок по чл. 247, ал. 2 и чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните
страни по молба не вземат становище.
Съдът, като взе предвид доводите на молителя, намира следното:
По искането с правно основание чл. 247 ГПК.
Молбата е подадена от лице с правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява частично основателна, поради
следните съображения:
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в
решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на
1
размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми,
неотразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от
мотивите. Налице ли е очевидна фактическа грешка, тя може да бъде
отстранена по реда на чл. 247 ГПК. /Така в решение № 321/26.09.2012г. по
гр.д.№ 54/2012г., I г.о., решение № 109 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. №
799/2009г., II т.о., решение № 5005/ 29.05.2023г. по т.д.№ 2018 по описа на
ВКС за 2022г., Решение № 285/16.01.2018 г. по гр.дело №5261/2016 г и др./
Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат
поправени по реда на чл. 247 грешките, които съдът е допуснал при
формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част
от иска или по някой от исковете. Тези грешки могат да бъдат отстранени само
по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват
да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново
решение, а поради това е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда.
Поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява
изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав констатира, че в
постановеното по делото решение е формирал извод за погасяване по давност
на претенциите на ищеца по процесния договор за кредит по отношение на
вземанията, станали изискуеми преди 16.03.2018 г., т.е. до вноска № 72 от
погасителния план включително. Посочил е, че искът се явява основателен за
падежиралите след този момент вноски за главница, т.е. тези, станали
изискуеми в периода от 18.03.2018 г. до 18.02.2022 г., а именно вноските от №
73 до № 120 от погасителния план, приложен по делото /стр. 10 от решението/
При извършването на пресмятането на сбора от непогасените по
давност вноски за главница обаче, съдът е допуснал аритметическа грешка,
като е посочил, че техният сбор е равен на сумата от 11428.13 лева, вместо на
сумата от 8456.78 лева /каквато е и стойността, посочена в колона 9 от
погасителния план срещу вноска № 73/
Предвид изложеното и по аргумент от чл. 247, ал. 1 ГПК, следва да
бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното
първоинстанционно решение, като в диспозитива на съдебния акт бъде
отразена правилната стойност до която исковата претенция се явява
основателна, респективно – над която подлежи на отхвърляне.
В останалата й част, с която се сочи, че погрешното отразяване на
сумата за главница е рефлектирало и върху размера на присъдената мораторна
лихва, искането се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне. Съдът,
както е посочено в самото решение, е извършил отделно пресмятане по реда
на чл. 162 ГПК, съобразявайки стойностите на законната лихва за забава в
относимия период, посочени в допълнителното заключение по приетата
съдебно-счетоводна експертиза /л.86-89/, поради което грешната сума на
главницата, не е рефлектирала пряко върху стойността на акцесорната
претенцията. Независимо от горното, при извършването на повторна
проверка, съдът не констатира наличието на ОФГ, изразила се в грешка в
пресмятанията по отношение на иска за мораторно обезщетение.
2
По искането с правно основание чл. 248 ГПК.
Молбата е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от
закона срок за обжалване на постановеното решение, без необходимост от
представяне на списък по чл. 80 ГПК в конкретния случай, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
Изводът на съда за наличие на грешка в посочения размер до който
претенцията на ищеца за главница е основателна, респективно – над който
подлежи на отхвърляне, по необходимост води промяна и в размера на
дължимите в полза на ищеца разноските в посока тяхното намаляване.
Така, съразмерно на уважената част от исковата претенция, на ищеца се
дължи сумата от 320.53 лева – разноски в заповедното производство /вместо
присъдените в решението 395.87 лева/ и сумата от 706.63 лева – разноски в
исковото производство /вместо присъдените 871.62 лева/.
Предвид изложеното, решението следва да бъде изменено в частта за
разноските, присъдени в полза на ищеца, като същите следва да бъдат
намалени до посочените стойности.
По обжалваемостта на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка на
ОФГ може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението,
поради което настоящото решение подлежи на обжалване пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 2102/10.02.2025 г., постановено по
настоящото гр.д. № 44837/2023 г., СРС, 76 с-в, като ПОСТАНОВЯВА
диспозитивът на съдебния акт, В ЧАСТТА ОТНОСНО предявения иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ,
ДА СЕ ЧЕТЕ както следва:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, че Н. В. А., ЕГН **********, и И. Р. Я., ЕГН **********, дължат в
условията на солидарност на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13834/2023г. по описа на СРС, 76-ти състав , както
следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата
от 8456.78 лева., представляваща неизплатена част от главница по Договор
3
за банков кредит № 02-341-53/05.03.2012 г., дължима за периода от
16.03.2018 г. до 18.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /16.03.2023 г./ до
окончателното изплащане на вземането; КАТО
..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ********* срещу Н. В. А., ЕГН **********, и И. Р. Я., ЕГН **********
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимостта на
сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 13834/2023г. по описа на СРС, 76-ти състав, както следва:
- иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване,
че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарност главница по
Договор за кредит № 02-341-53/05.03.2012 г. за горницата над уважения
размер от 8456.78 лева до пълния предявен размер от 11 978.26 лв. и за
периода от 20.07.2015 г. до 15.03.2018 г. /като погасен по давност/;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 60230/19.02.2025 г. в
останалата й част, с която се иска отстраняване по реда на чл. 247 ГПК на
допуснати очевидни фактически грешки в решение № 2102/10.02.2025 г.,
постановено по настоящото гр.д. № 44837/2023 г., СРС, 76 с-в, по отношение
на иска за мораторно обезщетение.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 2102/10.02.2025 г.,
постановено по настоящото гр.д. № 44837/2023 г., СРС, 76 с-в, в частта за
разноските, КАТО ПОСТАНОВЯВА диспозитивът на съдебния акт да се
ЧЕТЕ:
„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. В. А., ЕГН **********,
и И. Р. Я., ЕГН ********** да заплатят на „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК *********, сумата от 320.53 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13834/2023г. по описа
на СРС, 76-ти състав, както и сумата от 706.63 лева, представляваща
разноски в исковото производство.“
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4