РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Благоевград, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Георги Янев
Божана Манасиева
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200600985 по описа за 2024 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната
жалба на адв.Д.А., в качеството му на защитник на подсъдимия В. С. З., с ЕГН
– **********, от гр. С., и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 21 от
11.06.2024 год., постановена по нохд №629/2022 год., по описа на РС С..
С цитираната присъда, РС е признал подсъдимия В. С. З. за виновен в това, че
на 01.02.2022г. около 18:35 часа в гр. С., на пешеходната пътека на ул.М.,
непосредствено след площад България, в близост до сградата на
поликлиниката, като правоспособен водач, притежаващ категория В, при
управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег.№
***, с посока на движение към магазин Б. е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно : чл.119 ал.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ , чл.116
от ЗДвП - „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците... като не е спрял да даде предимство и е
блъснал пресичащия на пешеходната пътека от ляво на дясно пред автомобила
пешеходец - М. Т. М. от гр. С., в резултат на което й е причинил три средни
1
телесни повреди - счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, довело
до трайно затруднение в движението на снагата по-дълго от един месец;
травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; субарахноидален /под меките мозъчни обвивки/, вътречерепен
кръвоизлив в лявата слепоочна-теменна област на главния мозък, довел до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на
основание чл.343, ал.3 предложение последно, б.“а“ пр.2 вр. с ал.1 б.“б“ пр.2
вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, във вр.с чл.54 НК, РС го е осъдил на наказание
„Лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 6/шест/
месеца,изтърпяването на което е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок
от 3/три/ години, от влизане на присъдата в сила.
С атакуваната присъда РС, на основание чл.343г НК във вр.с чл.37, т.7 във вр.
с чл.49 НК е осъдил подсъдимия В. З. да изтърпи и наказание "Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство" за срок от 1/една/ година и
6/шест/ месеца.
С присъдата, решаващия съд се е произнесъл и по веществените
доказателства, като е върнал на собственика - И. С. З. от гр. С., приобщеният
като веществено доказателство лек автомобил марка и модел „Шкода
Октавия“ с рег.№ ***, постановявайки това да стане след влизане на
присъдата в сила.
Подсъдимия З. е осъден да заплати и сторените по делото разноски- в размер
на 1400 лева - по сметка на ОДМВР - Благоевград, както и сумата в размер на
217,40 лева - по сметка на РУ - С..
Недоволен от така постановената присъда останал защитника, който
упражнявайки самостоятелното си право да обжалва присъдата е сторил това
в срока за обжалване, поради което и жалбата му е допустима за разглеждане.
Твърди във въззивната си жалба, че присъдата е постановена при нарушение
на материалния закон, като намира, че от доказателствата по делото се
установява, че подсъдимия от обективна и субективна страна не е осъществил
вмененото му престъпление, поради което се претендира отмяна на
атакуваната присъда и оправдаване на З.. Алтернативно на това, защитата
претендира, в случай, че въззивния съд намери обвинението за доказано, да
намали размера на наложеното наказание една година и осем месеца
/погрешно посочено, наложеното такова е за срок от една година и шест
месеца/, на шест месеца.
В съдебно заседание пред въззивния съд се явяват подсъдимия В. З. и неговия
защитник. Последния подържа жалбата, настоявайки в хода по същество, че
действителния механизъм на причиняване на ПТП е този сочен от
подсъдимия- пострадалата М. М. , пресичайки кръстовището се е подхлъзнала,
политнала към автомобила, управляван от З., ударила се е в него, седнала на
земята и после паднала, при което си ударила главата. Счита, че този
механизъм е доказан в предвид и на показанията на пострадалата М., поради
което и намира, че двете АТЕ , които сочат друг механизъм на причиняване на
ПТП не следва да се кредитират, тъй като експертите сочат приетия от тях
механизъм за вероятен , а не за сигурен.
2
В право на лична защита подсъдимия поддържа заявеното от защитника му, а
в право на последна дума- твърди, че е невинен.
Пострадалата М. М., конституирана като частен обвинител не се явява пред
въззивната инстанция, представлява се от повереника си- адв.Ч.. Последният
счита въззивната жалба на защитника на подсъдимия за неоснователна, и
намира че атакуваната присъда като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена. Излага доводи, че от доказателствата по делото,
включително и от експертизата, назначена от въззивната инстанция,
заключението на която кореспондира със записа на охранителна камера,
приобщен като веществено даказателства по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура намира присъдата, предмет на
въззивна проверка за правилна и законосъобразна. В подкрепа на този извод
сочи и заключението на АТЕ, назначена от въззивния съд, която кореспондира
със заключението на експертизата, изготвена в хода на ДП и от които се
изяснява, че ПТП е реализирано на пешеходна пътека, като е било
предотвратимо чрез спиране на автомобила , управляван от подсъдимия .
Пледира присъдата на РС С. да бъде потвърдена.
Окръжният съд, в настоящия състав, в качеството си на въззивна инстанция,
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, становищата на
страните, събраните по делото доказателства, сам проведе съдебно следствие,
и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и
чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
От фактическа страна, решаващия съд е приел за установена обстановка, която
не се променя от заключението на назначената комплексна АТЕ от въззивния
съд, тя се споделя и от настоящия състав и е следната:
Подсъдимият В. С. З. е от гр. С.. Не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, трудово
ангажиран. От 25.10.2005 год. е правоспособен водач на МПС, категория „В“,
„М“ и „АМ“.
Към 01.02.2022г. З. управлявал, извършвайки таксиметрови услуги, лек
автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег.№ ***.
На 01.02.2022г., вечерта в гр.С., валял дъжд и около 18:35 часа времето било
вече в тъмната част на денонощието. В посочения час, подсъдимия З.,
управлявайки таксито си- „Шкода Октавия“ с рег.№ ***, се намирал в района
на ул.М. в гр. С., непосредствено след площад Б., с посока на движение към
магазин Б.. Пътният участък представлява Т-образно кръстовище, образувано
от ул. С., ул. М. и ул. Г.К. в гр. С.. Самото кръстовище е с незначителен наклон
на спускане, гледано от по ул. Т.К. към магазин Б.. От началото на
пешеходната пътека на ул. М., гледано към магазин Б. надлъжният наклон е на
спускане 3,3 %. На кръстовището и на трите улици има пешеходни пътеки тип
„Зебра“. Подсъдимият управлявал автомобила си, като се движил по ул. Г.К. в
гр. С. в посока към Магазин Б.. При наближаване на Т-образното кръстовище,
З. намалил скоростта си на движение преди пешеходната пътека на ул. Г.К., за
3
да пропусне извършващ маневра „завой наляво“ пикап, червен на цвят,
движещ се по ул. „С.“ към ул. Г.К.. Автомобилът Шкода намалил скоростта,
но не спрял. След като пътното платно пред автомобила „Шкода“ бил
свободен, З. продължил движението се направо, ускорявайки в посока към ул.
М. , посока към магазин Б.. На кръстовището имало включено улично
осветление, като автомобилът „Шкода“ се движил по наклон на спускане. В
този момент частната обвинителка - пешеходката М. М. навлязла от към
централния площад Б. в кръстовището, непосредствено над пешеходната
пътека тип „Зебра", намираща се на ул. М. и водеща към поликлиниката. М. се
е движила почти перпендикулярно на посоката на движение на автомобила
Шкода и когато пешеходката М. изминала около 3,3 м. след стъпването й на
платното за движение и била с дясната си страна към фронта на автомобила
Шкода, била блъсната от автомобила, управляван от подсъдимия със скорост
от 25,4 км/час, като инициалният удар бил реализиран е предната част на
автомобила, в неговата геометрична среда по ширина, с предната
регистрационна табела. Почти мигновено, но след инициалния удар е
реализиран удар с дясното бедро/таза на пострадалата пешеходка М. с десния
край на предната декоративна решетка на лекия автомобил. При този удар
били счупени вертикални, черни, пластмасови ламели на декоративната
решетка. Последвало е покачване на тялото на пострадалата върху предния
капак, без главата да достига до предното панорамно стъкло, като при това
подкачване са се получили травмите по десните ребра. Последвало спиране на
автомобила, при което тялото на М. се плъзнало напред пред автомобила и
паднало на терена на лявата си страна, като при това падане на асфалта са
получени травматичните увреждания на г-жа М. отляво. Веднага след удара и
падането на свидетелката М. на земята, подсъдимия З. излязъл от автомобила,
вдигнал св.М., като и помогнал да се качи в управлявания от него автомобил и
я транспортирал с автомобила си до Спешен център гр. С. за преглед и
оказване на медицинска помощ. В този момент, в района на посоченото
кръстовище се намирал и свидетеля Тодор Вакавчиев - служител в РУ С.,
който по същото време отивал на работа. Вакавчиев незабавно уведомил
дежурният в РУ С. за възникналото ПТП, а веднага след това с колегата си
Милушев посетили ФСМП - С., където уведомили подс.З., че следва да бъде
тестван за наличие на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта му, като
последният категорично отказал да бъде тестван, както с техническо средство,
така и да даде кръв и урина за химическо изследване.
В МБАЛ бил извършен преглед на пострадалата М. М., както и направени
изследвания, в резултат на което се установило, че
В хода на ДП е изготвена и автотехническата експертиза, от вещото лице Р.Ш..
От заключението й се установява, че мястото на удара се намира в началото
на пешеходната пътека, намираща се на ул. М. в гр. С.. Скоростта на движение
на лек автомобил, „Шкода Октавия”, с peг. № *** в момента на
пътнотранспортното произшествие е била 23,99 км./ч. Техническото
състояние на основните системи оказващи влияние върху безопасното
движение на лек автомобил, е добро и автомобилът е технически изправен.
Вещото лице Ш. сочи като причина за ПТП, че водачът на лекия автомобил не
4
е възприел пешеходецът, който пресича на пешеходната пътека на ул. М., от
ляво надясно пред автомобила и така се е получило съприкосновението между
тялото на пострадалият и предната част на автомобила. Сочи се в
експертизата, че опасната зона за спиране е по-малка от отстоянието до удара,
когато водачът на лекия автомобил е имал пряка видимост към пресичащият
пешеходец, поради което и за подсъдимия е имало възможност да предотврати
ПТП-то, чрез аварийно спиране. Това е могло да стане , като подсъдимия
съобрази скоростта си на движение и да контролира непрекъснато
движението на автомобила, така че при възникване на най-малката опасност
за движението да спре и да предотврати ПТП. По време на сблъсъка
автомобилът е бил насочен с предната си част в посока към ул. М., а
пешеходеца М. Т. М. е бил с дясната си част на тялото насочен към лекия
автомобил, като опасността за движението е възникнала с началото на
започване на пресичане на ул. М. от страна на пешеходецът. В този момент
автомобилът се е намирал на разстояние от 25,33 метра от мястото на удара.
Когато лекия автомобил, управляван от подсъдимия се намирал на разстояние
от мястото на удара от 16,53 метра, Златанов е получил добра видимост към
пешеходката, тъй като пикапът е извършил маневрата си, но независимо от
това подсъдимия не е предприел действия по спиране на управлявания от него
автомобил.
В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, по искане на
защитата е назначена нова комплексна АТ и медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица- Р. С. и д-р Р. Х.. Заключението на същата не се
различава по съществен начин от констатациите на вещото лице Ш.. В
заключението си двамата експерти сочат, че удара между автомобила,
управляван от подсъдимия и пострадалата М. М. е реализиран по дължина в
началото на пешеходната пътека тип „Зебра“ на ул. М., гледано по ул. М. към
магазин Б.. Според това заключение, подсъдимия е имал възможност да спре и
така да предотврати ПТП и в случай, че за начален момент на възникване на
опасността се приеме моментът, когато пешеходката навлиза в платното за
движение от към пл. Б., и в случай, че ако за начален момент на възникване на
опасността се приеме моментът, когато пешеходката се е намирала на
платното за движение и на мисленото продължение на левия тротоар на ул.
М.. Вещите лица намират, че причината за настъпване на ПТП не е от
технически, а е от субективен характер, изразяваща се в несвоевременно
невъзприемане на пешеходката и несвоевременно реагиране на подсъдимия,
по предприемане на спиране.
В хода на ДП е назначена и още една експертиза- видеотехническа такава,
изготвена от в.л. Н., на вещественото доказателство- диск CD-R - ЕМТЕС със
сериен номер LH3130YL10084760D3, от общинска охранителна камера.
Същият съдържа 3 видеофайла, без звук, записано от 1 стационарна камера с
номер - Poliklinika , с копирани в кадър данни за дата и часово време.
Експертът е извършил преглед на файловете с професионален видеоредактор
и специализирани криминалистически програмни продукти за видеообработка
Forevid/dTective. Не са установени следи от манипулация/намеса, върху
записаната информация. Установена е хронология на заснетото Лице 1,
5
онагледена в изследователската част на настоящия протокол и движещите се
автомобили в района на кръстовището, в указания час.
Така установеното от фактическа страна се изяснява чрез годни
доказателствени източници, тъй като те са събрани по предвидения
процесуален ред.
И въззивния съд, така както е сторил решаващия намира, че обвинението е
доказано от обективна и субективна страна. Между доказателствените
източници, с изключение на обясненията на подсъдимия, няма съществени
противоречия относно съставомерните факти. На първо място безспорно е
установено времето и мястото на ПТП, тъй като тези две обстоятелства са
изяснени от множество непротиворечиви доказателства- показанията на
пострадалата М., на свидетеля В., вещественото доказателство- запис от
общинска видокамера и заключението на видеотехническата експертиза, акта
съставен на подсъдимия за установяване на административно нарушение,
показанията на свидетеля Гикински. Така, несъмнено се изяснява, че ПТП е
реализирано, след като пешеходката М. М. навлязла от към централния
площад Б. в гр. С., в кръстовището, непосредствено над пешеходната пътека
тип „Зебра", намираща се на ул. М. и водеща към поликлиниката. Поначало в
обясненията си подсъдимия не отрича, че е бил реализиран удар между
пешеходката и автомобила, управляван от него, като сочи, че причината за
този удар е факта, че М. залитнала и сама се е ударила в автомобила на З.. За
да се отговори на това възражение на подсъдимия, следва на първо място да се
посочи, че обясненията на подсъдимия по съществото си могат да
представляват годен да изясни обективната истина доказателствен източник
или начин, за да реализира той правото си на защита. Преценката как да се
ценят обясненията на подсъдимия следва да бъде направена в съпоставка с
останалите доказателствени източници. В случая, въззивния съд намира, че
обясненията на З. са реализация на правната му възможност за защита, защото
те не се подкрепят от други доказателства- нито гласни, нито заключения на
експертизи. Тъй като преки очевидци на самото ПТП не са установени, то за
изясняване на механизма на ПТП доказателствените източници са
обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата М., заключенията
на експертизите. В показанията си пострадалата М. сочи, че при пресичане на
посоченото по-горе кръстовище, е пресичала на пешеходната пътека и
пристъпила с „… десния си крак…“, след което била ударена от предната част
на автомобила. Точно такъв механизъм на причиняване на ПТП е изяснен и от
първата АТЕ, от съдебно-медицинската експертиза, дала заключение за
телесните увреждания на М., както и от комплексната АТ и медицинска
експертиза, назначена от въззивния съд : „Когато пешеходката М. изминала 3,3
м., след стъпването й на платното за движение и е била с дясната си страна
към фронта на автомобила Шкода, била блъсната от този автомобил…“.
Настоящият състав счита, че всички експертизи следва да бъдат кредитирани
по делото- не само поради това, че не си противоречат с други доказателства
/извън обясненията на подсъдимия/, но поради това и, че са изготвени от вещи
лица притежаващи необходимата експертиза за това. На следващо място и
АТЕ на в.л. Ш. и комплексната на вещите лица- Р. С. и д-р Х. не съдържат
6
заключения, които да си противоречат по съществен начин. И двете
експертизи изясняват един и същи механизъм на ПТП, като той е получен и в
резултат на обективните замервания на място и отбелязванията на
констатираното при огледа на местопроизшествие. Единствената разлика е
скоростта, с която експертите по двете експертизи са приели, че подсъдимия е
управлявал, но в предвид, че първата АТЕ дава скорот от 23,99 км/час, а
втората- 25,4 км/час, очевидно се касае за незначително разминаване, което не
се отразява по съществен начин към заключенията. Твърдението на
подсъдимия, че пострадалата сама е залитнала и се е ударила в автомобила му
се опровергават от вещите лица С. и Х. при изслушване на заключението им в
с.з., тъй като за да се получат така констатираните на М. увреждания е била
необходима кинетична енергия, която може да се получи в резултат на удар-
блъскане. Важното в случая е следното: дори и да се приеме този механизъм,
посочен от подсъдимия, той пак е нарушил правилото за движение, за което му
е повдигнато обвинение-чл.119,ал.1 и чл.116 от ЗДвП, тъй като не е спрял на
пешеходната пътека, за да пропусне движещата се по нея пострадала, а е имал
възможност да стори това, след като е възприел опасността. Това, че е могъл
да спре и в двата случая при които може да се приеме, че е налице опасност-
още докато пешеходката е навлизала на платното за движение или вторият-
при който тя вече е била стъпила на същото, за подсъдимия е имало
техническа възможност да спре и предотврати ПТП се изяснява от
комплексната експертиза и от тази, изготвена от в.л. Ш.. Всъщност такова
задължение- да спре, безапелационно той има, съгласно разпоредбата на
чл.119,ал.1 от ЗДвП. Именно нарушавайки това правило за движение- още при
приближаване на пешеходна пътека, да намали скоростта или да спре, за да
преминат пешеходците е в пряка и причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат. Защитата прави възражения, че деянието не е
извършено на пешеходна пътека. В съотвествие с относимите за това
доказателства, РС е приел, че това възражение е неоснователно. Този извод се
споделя и от въззивния съд. Легалната дефиниция на понятието „пешеходна
пътека“ е дадена в разпоредбата на пар.6, т.53 от ДР на ЗДвП и тя е
„пешеходна пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходните пътеки са придълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение“. В конкретиката на
казуса ПТП е настъпило на кръстовище, поради което и при наличието на
пътен знак за пешеходни пътеки, което обстоятелство се изяснява и от
протокола за оглед и от заключенията на АТЕ, то деянието е настъпило на
пешеходна пътека, тъй като съгласно цитираната норма продължението на
тротоарите по пътното платно са пешеходна пътека. Нещо повече- на
кръстовището, където е реализирано ПТП пешеходните пътеки са и
маркирани с хоризонтална маркировка, видно отново и от протокола за оглед и
АТЕ експертизи. Така, за подсъдимия обстоятелството, че на мястото има
пешеходна пътека е било достатъчно обозначено, тъй като има и поставен
пътен знак и наличие на хоризонтална маркировка, поради което и
възражението му, че ПТП не е настъпило на пешеходна пътека е
7
неоснователно./в този смисъл и решение № 83 от 24.08.2021 год. по н.д.
№275/21 год. на ВКС/. Още един довод има съда в тази насока- това е мястото,
на което е бил позициониран автомобила на пътното платно, веднага след
ПТП. От заключението на видеотехническата експертиза се установява, че
автомобила не е местен от мястото, веднага след удара. Това е така, тъй като
задна дясна аварийна светлина ясно се вижда между клоните на дървото, от
към страна на камерата. Това е възприето и от заключението на АТЕ, за
нуждите на която експертите също са изгледали записа на камерата, както и са
приложили към заключението си снимка от приложения видеоматериал. В
този смисъл са и показанията на свидетеля В., който макар и да не е възприел
удара, е бил на мястото точно след него, още докато пострадалата М. е била
на земята, пред автомобила на подсъдимия. Няма основание да се поставят
под съмнение показанията на този свидетел, от една страна тъй като няма
данни същият да е заинтересован от изхода на делото, а от друга е и
полицейски служител, като точно в този момент отивал на работа в РУП С.,
изпълнявайки задължения като дежурен- пътен контрол. Нещо повече- пред
него подсъдимия е заявил, че не е видял жената и е блъснал. Вяра следва да се
даде на показанията и на В., тъй като той последователно и в тези , които е дал
в хода на ДП, четени и приобщени към доказателствения материал и в тези от
с.з. пред РС сочи, че част от автомобила на подсъдимия е бил върху
пешеходната пътека- точно както сочат и заключенията на АТЕ. За идентично
разположение на пострадалата и автомобила на подсъдимия твърди в
показанията си и свидетеля Гикински- пострадалата жена е лежала на пътното
платно пред автомобила на З., който бил на пешеходната пътека със задната си
част. Показанията на този свидетел- от ДП, също са приобщени чрез четене
към доказателстнеия материал и в тях Гикински заявява, че в момента в който
е излязъл от намиращия се наблизо павилион, в който работи, видял как
подсъдимия се е насочил да вдигне падналата на платното жена, като там
имало и друг човек- преминаващ, който също помогнал. Така показанията и на
В. и на Гикински не съдържат противоречия относно възприетите от тях
факти и опровергават твърденията на подсъдимия, че деянието не е
извършено на пешеходна пътека, тъй като както вече се посочи по-горе от
видеозаписа се изяснява, че автомобила не е местен, непосредствено след
ПТП.
С оглед на това и въззивната инстанция намира, че подсъдимия В. С. З. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343, ал.3
предложение последно, б.“а“ пр.2 вр. с ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК,
за което е признат за виновен от РС. От обективна страна, в предвид на
изложеното по-горе З. е допуснал нарушение на правилата за движение-
чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП.
Причинените на пострадалата телесни увреждания- три броя средни телесно
повреди- счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, довело до
трайно затруднение в движението на снагата по-дълго от един месец;
травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; субарахноидален /под меките мозъчни обвивки / вътречерепен
кръвоизлив в лявата слепоочна- теменна област на главния мозък, довел до
8
разстройство на здравето, временно опасно за живота, са такива получени в
резултат на причиненото от З. ПТП. Това се изяснява както от писмените
доказателства- медицински такива, от МБАЛ „Свети врач“ С., така и от
заключението на вещото лице Ч., кореспондиращо и с комплексната
експертиза, изготвена от в.л. д-р Р. Х. и Р. С..
От субективна страна, деянието е и извършено по непредпазливост по
смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Подсъдимия З., като правоспособен водач
на МПС, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
В предвид и на доказателствения анализ, направен от настоящата инстанция,
признаването на подсъдимия от РС за виновен по повдигнатото му обвинение
е правилно и законосъобразно.
По наказанието:
Във въззивната жалба алтернативно на искането за оправдаване е искането за
намаляване размера на наложеното на подсъдимия В. З., наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и шест месеца. За престъплението по
чл.343, ал.3 предложение последно, б.“а“ пр.2 вр. с ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342
ал.1 пр.3 НК, за което З. е признат за виновен се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от една до шест години, или с други думи РС е
наложил наказание към минимално предвидения в закона за това
престъпление размер. Въззивният съд, анализирайки доказателствата, които са
относими към определяне на справедливо наказание, намира, че решаващия
съд е наложил справедливо наказание, съобразено с целите на разпоредата на
чл.36 от НК- да се постигне и индивидуалната превенция, да се поправи
подсъдимия да спазва законите, така и генералната- да се въздейства върху
останалите членове на обществото, отчитайки и високата степен на
обществена опасност на деянието. При налагане на наказание към
минималния размер правилно е отчетето като съществено и обстоятелството,
че подсъдимия незабавно е оказал помощ на пострадалата М., като е
транспортирал същата до близката болница. Това обстоятелство правилно е
отчетено като смекчаващо, тъй като в предвид разпоредбата на чл.343а, ал.1
от НК, преквалификация на обвинението с по-леко наказуемо такова не може
да се извърши в случаите на чл.343, ал.3 от НК, каквото е повдигнатото
обвинение на З., тъй като пострадалато лице е едно, а привилигирования
състав е приложим само ако пострадалите лица са повече от едно /в този
смисъл РС е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящия
състав/. Не са налице основания за определяне на наказанието под най-ниския
предвиден в закона размер по реда на чл.55 от НК, както претендира защитата
за наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, защото в конкретиката на
казуса, въззивния съд не намира нито наличието на многобройни смекчаващи
отговнорността на З. обстоятелства, нито изключително такова, а такива не се
сочат и от защитника. Определеното наказание от една година и шест месеца
„лишаване от свобода“ като такова към минимума, предвиден за
престъплението, в което З. е признат за виновен е справедливо определено и
настоящия състав не намира основание за изменение на същото. Правилно РС
9
е приложил и разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК, не само защото са налице
законовите предпоставки за това, но и поради факта, че целите на наказанието
могат да бъдат реализирани, без ефективно изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“.
Няма основание и за промяна на наказанието „Лишаване от право да се
управлява МПС“, наложено на основание чл.343г от НК. То е определено от
РС в размер на 1/една/ година и 6/шест/ месеца, което е съобразоно и с
данните от справката, касаеща подсъдимия като правоспособен водач на МПС
и допусканите от него нарушения по ЗДвП.
При служебната проверка на присъдата, въззивния съд не намира и основание
за изменението й в частта, касаеща вещественото доказателство- лек
автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег.№ ***, тъй като РС е
постановил то да бъде върнато на собственика - И. С. З. от гр. С., след влизане
на присъдата в сила.
Правилно е приложена и нармата на чл.189, ал.3 от НПК, като съдът е
възложил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски, както
следва: сумата в размер на 1400 лева /за изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи/ - по сметка на ОДМВР - Благоевград, както и
сумата в размер на 217,40 лева /възнаграждение на вещите лица в съдебната
фаза на процеса - по сметка на РУ - С.. Като последица от това, че въззивния
съд потвърждава осъдителната присъда и факта, че подсъдимия чрез
защитника поиска и съдът назначи нова комплексна експертиза, то следва на
основание чл.189, ал.3 от НПК В. З. да бъде осъден да заплати по сметка на
ОС Благоевград и сторените разноски в настоящата инстанция, които възлизат
на 2813,54 лв., както и сумата от пет лева за издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21 от 11.06.2024 год., постановена по нохд
№629/2022 год., по описа на РС С..
ОСЪЖДА В. С. З. от гр.С., с ЕГН-********** да заплати по сметка на ОС
Благоевград сумата от 2813,54 / две хиляди осемстотин и тринадесет лева и
петдесет и четири стотинки/лв.,представляваща разноски за експертиза и
вещи лица, както и сумата от пет лева за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11