Р Е Ш Е Н И Е № 84
Гр. Сливен, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 62 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Д С Комерс“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № .., ЕИК *******, представлявано
от Н.К.С. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-874-0341333/12.12.2018
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която
е разпоредено запечатване на т.о. – к. – а. „К.“, находящ се в гр. С., бул. „Ц.
О.“ № ., стопанисван от „Д С Комерс“ ЕООД с ЕИК ******* и забрана за достъп до
него за срок от 5 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „в“ от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на административния акт. Твърди се, че при извършване на проверката не е
присъствал представител на дружеството, поради което се стигнало до това
неоторизирано лице да впише в констативния протокол, че няма възражения. Освен
това подписалото лице било персонално отговорно за пропуска, тъй като не
изпълнило задълженията си по длъжностна характеристика и вмененото му с изрична
заповед задължение да отпечатва дневен финансов отчет. Твърди още, че към
момента на подаване на жалбата има съставен акт за установяване на
административно нарушение, но няма издадено наказателно постановление. От
отпечатаните данни от фискалната памет на касовия апарат ставало ясно, че
всички извършени в деня на проверката продажби са надлежно въвеждани и
отразени. Моли се съда за отмяна на оспорения административен акт.
В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се
представлява от надлежно упълномощен адв. Е. Д., която поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. Придържа се към доводите в жалбата. Счита, че първо трябва да
бъде издадено наказателно постановление и да се изпълни процедурата по
заплащане или неплащане на санкцията и едва след това да се предявява претенция
дали процесната заповед да действа или не.
В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен гл. юрк Ж. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената
заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 08.12.2018 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по
приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното
законодателства в к. – а. „К.“, находящ се в гр. Сливен, бул. „Ц. О.“ № .,
стопанисван от „Д С Комерс“ ЕООД. При проверката било установено, че не е
отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
за 07.12.2018 г., за който са
регистрирани продажби, а такива имало, видно от контролната лента за тази дата.
Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол
за извършена проверка № 0341333/08.12.2018 г., с час на приключване на
проверката 17:30. На 17.12.2018 г. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F461468 за това, че няма отпечатан пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 07.12.2018 г.,
въпреки че в тази дата има регистрирани продажби и в обекта има монтирано,
въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на
проверката фискално устройство модел Datecs FP-2000 KL с инд. № DT653426 и фискална памет с № 02653426, квалифицирано от актосъставителя
като административно нарушение по чл. 39 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.
На 12.12.2018 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-874-0341333, с която
разпоредил запечатване на т.о. – к. – а. „К.“, находящ се в гр. С., бул. „Ц. О.“
№ 15, стопанисван от „Д С Комерс“ ЕООД с ЕИК ******* и забрана за достъп до
него за срок от 5 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „в“ от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з.
Към доказателствата по делото са приобщени Дневен финансов отчет за
08.12.2018 г., отпечатан в 17:22 ч., Опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката от 08.12.2018 г., Справка за общите
задължения към НАП на „Д С Комерс“ ЕООД към 12.12.2018 г.; Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена
от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна
административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да
отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат
правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за
управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-874-0341333/12.12.2018
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния
адресат „Д С Комерс“ ЕООД на 14.12.2018 г. Жалбата срещу същата, по която е
образувано настоящото съдебно производство, е подадена до съда, чрез пощенска
пратка на 28.12.2018 г.
Съгласно представена от оспорващата страна Длъжностна характеристика на
длъжността „Барман“, в основните длъжностни задължения на служителя е
отпечатване на дневен и месечен финансов отчет при приключване на работния ден.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП материална
компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. Като
издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна
форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като
валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
като неоспорени от страните, обжалваната
заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в съответствие
с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „в“ от Закона за данък върху добавената стойност (изм. ДВ, бр.
98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Разпоредбата на чл. 39 ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява
императивно задължение лицето по чл. 3 да отпечатва пълен дневен финансов отчет
с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството
са регистрирани продажби/сторно операции. От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващото дружество, чрез
свой служител - барман не е изпълнило задължението, вменено с чл. 39 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, нарушение, като не е отпечатан пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 07.12.2018 г.
Необосновано в тази връзка се явява изложеното в жалбата твърдение на оспорващата
страна, че отговорност за неизпълнението на това задължение носи съответният
служител, натоварен с тези функции. Очевидно е, че нормативно предвидената в
ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект“ няма как да се нормира
и приложи по отношение на служител на съответното лице по смисъла на чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а от друга страна именно търговецът е
длъжен да организира контрола при изпълнение на дейността така, щото да не
бъдат допускани административни нарушения, водещи до негативи, изразяващи се в
ангажиране на юридическата му отговорност и свързаната с нея нормативно
предвидена санкция.
Бездействието при законово
установено с императив задължение за отпечатване на дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството
са регистрирани продажби/сторно операции е абсолютна предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС. Съгласно посочената
като правно основание за издаване на процесната заповед разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „в“ от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не извърши
ежедневно отчитане на оборотите от продажби. Следователно, за прилагането на
тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на установения ред за
документиране и отчет на оборота от извършваните продажби от т.о., който ред,
по арг. от чл. 39 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява
задължение за ежедневно отпечатване на финансов отчет за дните с регистрирани
продажби от фискалното устройство в обекта. В случая такова е било налично и в
изправност, но в обекта не е било извършено отпечатване на дневния отчет на
07.12.2018 г. Ето защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били
налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна
административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма
на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“ и като срок - наложена е за 5 дни,
т.е. в рамките на законоустановения такъв (до 30 дни).
Процесната принудителна
административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки,
чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ.
закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно текста на чл.
186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание и няма
санкционен характер. Съставянето на АУАН, респ. провеждане на
административнонаказателно производство по реда на ЗАНН и неговото приключване
с издаване на наказателно постановление (по арг. от чл. 186 ал. 1 от ЗДДС) има
самостоятелен характер и не е правно обвързано с прилагането на принудителна
административна мярка, поради което и наведеният в жалбата отменителен довод,
сочещ липса на издадено към датата на подаване на жалбата наказателно
постановление, се явява неотносим към законосъобразността на процесната
заповед.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-874-0341333/12.12.2018 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на т.о. – к. – а. „К.“, находящ се в гр. С., бул. „Ц. О.“ № .
стопанисван от „Д С Комерс“ ЕООД с ЕИК ******* и забрана за достъп до него за
срок от 5 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „в“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. е валидна и издадена в
съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същата жалба
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на
административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно
нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се възложи в
тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д С Комерс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Г. С. Р.“ № .., ЕИК *******, представлявано от Н.К.С. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-874-0341333/12.12.2018 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
разпоредено запечатване на т.о. – к. – а. „К.“, находящ се в гр. Сливен, бул. „Ц.
О.“ № 15, стопанисван от „Д С Комерс“ ЕООД с ЕИК ******* и забрана за достъп до
него за срок от 5 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „в“ от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Д С Комерс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Г. С. Р.“ № 17, ЕИК *******, представлявано от Н.К.С. да заплати на Национална
агенция по приходите разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: