Определение по дело №492/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 4
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20214000500492
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. Велико Търново, 06.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500492 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 435 ал. 3 от ГПК.
С Определение № 665/20.09.2021 год. по в. гр. д. № 554/2021 год.
Русенският окръжен съд прекратил производството по делото поради
недопустимост на жалбата на Е. С. С. от с. Лом Черковна, общ. Бяла, обл. Русе,
против действията на ЧСИ В. М. по изп. дело № 693/2011 год.
Частна жалба против определението е подадена от Е. С. С. с искане за
неговата отмяна. При настъпване на предпоставките по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
постановлението на съдебния изпълнител само констатира настъпилото ex lege
прекратяване. Независимо от това, то е необходимо, за да се приложат някои от
последиците на прекратяването. Делото е следвало да бъде прекратено на осн. чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 02.05.2014 год., съответно – последващите действия са
незаконосъобразно и не могат да породят правни последици. Присъединяването
на вземания е незаконосъобразно поради неспазване изискванията на чл. 456 ал. 1,
2 и 3 от ГПК. Възразява срещу постановлението за възлагане, защото е нарушена
процедурата по продажба – не е запозната с оценката и не е имала възможност да
я обжалва; защото не е изготвено разпределение, което също би могло да се
обжалва и защото, според нея, имотът не е платен – плащането не е отбелязано
върху изпълнителния лист съгласно чл. 455 ал. 2 от ГПК. Моли съда да спре
съдебното производство на осн. чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК до произнасяне на РС –
Бяла по гр. д. № 690/2021 год., по което дело е допуснато обезпечение на
предявен от нея иск чрез спиране на изп. дело № 693/2011 год. по описа на ЧСИ
1
В. М..
В писмения си отговор взискателят „Юробанк България“ АД чрез
пълномощника си адв. К. К. заема становище за неоснователност на жалбата. В
настоящия случай не е осъществена хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – по
изпълнителното дело са извършвани същински изпълнителни действия. Затова
съдебният изпълнител е отказал прекратяване на делото с Постановление от
08.09.2020 год., което не е било обжалвано. Последваща молба за прекратяване не
е подавана от длъжника. Постановлението за възлагане може да се обжалва на
конкретни основания, между които не е оценката, приета от съдебния изпълнител.
При обжалване на постановление за възлагане съдебният изпълнител не трябва да
извършва разпределение на сумите от проданта, докато съдът не се произнесе.
Изпълнителното дело е спряно въз основа на обезпечителна заповед, издадена от
РС – Бяла, поради което искането за спиране на производството пред ВТАС е
неоснователно. Моли съда да остави без уважение подадената жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 693/2011 год. по описа на ЧСИ В. М. е образувано за
удовлетворяване вземането на „Юробанк България“ АД, като правоприемник на
„Алфа Банка” АД, към длъжника Е. С. С. по Изпълнителен лист от 17.10.2011
год., издаден по ч. гр. д. № 8581/2011 год. на РС-Русе. В хода на производството
са присъединени и други вземания към длъжника.
Принудителното изпълнение е насочено върху ипотекиран в полза на
банката недвижим имот и върху имоти, по отношение на които взискателят е
провел успешно производство по чл. 135 от ЗЗД. Единият от тези имоти
представлява ПИ с ид. № 27173.126.9, находящ се в с. Екзарх Йосиф, общ. Борово,
обл. Русе, местност Домузлука, с площ 7 001 кв. м., с предназначение на
територията – земеделска. Публичната продан е проведена в периода 12.04.2021
год. – 12.05.2021 год. при начална цена 1 680 лв. За купувач на имота е обявена
Февзие Фезола Махмудова за сумата 1 681 лв. Цената е внесена на 21.05.2021 год.,
след което, с имотът е възложен на купувача с Постановление от 25.05.2021 год.
за сумата 1 681 лв.
Против това постановление е подадена частна жалба от Е. С. С..
Производството по нея е било прекратено поради недопустимост на жалбата.
С Постановление на ЧСИ от 02.08.2021 год. изп. дело № 693/2011 год. е
спряно на осн. чл. 432 ал. 1 т. 1 от ГПК въз основа на Обезпечителна заповед от
2
22.07.2021 год., издадена от РС – Бяла по гр. д. № 690/2021 год. Видно от
заповедта, обезпеченият иск, предявен от жалбоподателката-длъжник по
изпълнителното дело, е за установяване по отношение на взискателя, че не дължи
по изпълнителното дело сумата 14 308.24 лв., тъй като вземането е погасено
поради плащане и давност.
Частната жалба против определението на Русенски окръжен съд е подадена
в срок, от легитимирано лице, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по
съществото си:
Въззивната инстанция споделя извода на окръжния съд, че частната жалба на
длъжника по изпълнителното против постановлението за възлагане на недвижим
имот, продаден в изпълнителното производство, е недопустима за разглеждане и
като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея –
прекратено.
Съгласно чл. 435 ал. 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за възлагане на конкретно предвидени в разпоредбата основания: поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото
не е възложено по най-високата предложена цена. Видно от жалбата,
жалбоподателката не твърди наличието на нито една от двете хипотези, а отделно
от това, липсата им се установява от самото изпълнително дело – доколкото при
наддаването и възлагането са спазени изискванията на чл. 489 и чл. 492 от ГПК.
Всички останали доводи, изложени в жалбата пред окръжния съд и в тази
пред настоящата инстанция, относно наличието на хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК, присъединяването на вземания и оценката на имота, са извън основанията
по чл. 435 ал. 3 от ГПК, на които длъжникът може да обжалва постановлението за
възлагане. Като неотносими, те не следва да бъдат обсъждани.
Ирелевантни са и възраженията относно плащането на цената на имота от
купувача на публичната продан. Отделно от това, видно от изпълнителното дело,
купувачът е платил цената по сметка на съдебния изпълнител на 21.05.2021 год. –
своевременно съгласно чл. 492 ал. 3 от ГПК и имотът му е възложен в
съответствие с чл. 496 ал. 1 от ГПК. Разпределение на сумата от проданта не е
извършвано, поради което и сумата не е предадена на взискателя (няма
отбелязване върху изпълнителния лист). Съгласно чл. 462 ал. 2 от ГПК само
влязлото в сила разпределение е основание за предаване на сумата от съдебния
изпълнител на взискателя.
Неоснователно е направеното в жалбата искане за спиране на настоящото
3
производство на осн. чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК до приключване на гр. д. №
690/2021 год. по описа на РС – Бяла, тъй като решението по това дело с предмет
съществуването на вземането, което се събира принудително в изпълнителното
производство, няма да има значение за разрешаване на настоящия спор.
Производството в случая е по реда на чл. 435 от ГПК и в него се преценява
законосъобразността на постановлението за възлагане на имота, предмет на
публична продан. От друга страна, изпълнителното производство е спряно от
съдебния изпълнител на осн. чл. 432 ал. 1 т. 1 от ГПК въз основа на издадената
обезпечителна заповед и по него не могат да бъдат извършвани никакви действия
след спирането, включително и разпределение на внесената от купувача сума,
съответно – правният интерес на жалбоподателката – длъжник в изпълнителното
производство, е защитен.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено, а искането за спиране на настоящото производство на осн. чл. 229 ал.
1 т. 4 от ГПК до приключване на гр. д. № 690/2021 год. по описа на РС – Бяла
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 665/20.09.2021 год. на Окръжен съд –
Русе по в. гр. д. № 554/2021 год. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката Е. С. С. за
спиране на в. ч. гр. д. № 492/2021 год. по описа на ВТАС на осн. чл. 229 ал. 1 т. 4
от ГПК до приключване на гр. д. № 690/2021 год. по описа на РС – Бяла.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4