№ 20463
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110115857 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу С. П. П. и Д. С. ..., и двете от гр. София, в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за
заплащане суми, както следва - С. П. П.: цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. до имот, находящ
се в гр.София, ..., ет.4, аб.№16613, в размер на 1 175,73 BGN (хиляда сто
седемдесет и пет лева и 73 стотинки), ведно със законната лихва за периода
от 30.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.10.2020г. до 17.08.2022 г. в размер на 181,94 BGN (сто осемдесет и един
лева и 94 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 12,88 BGN (дванадесет лева и 88 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 30.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 31.08.2019г. до 17.08.2022 г. в размер на 2,66 BGN (два лева и
66 стотинки), и Д. С. ...: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. до имот, находящ се в гр.София, ...,
ет.4, аб.№16613, в размер на 1 175,73 BGN (хиляда сто седемдесет и пет лева
и 73 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 30.08.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до
1
17.08.2022 г. в размер на 181,94 BGN (сто осемдесет и един лева и 94
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
12,88 BGN (дванадесет лева и 88 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 30.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.08.2019г. до 17.08.2022 г. в размер на 2,66 BGN (два лева и 66
стотинки). По така подаденото заявление било образувано гр.дело №
46918/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците
депозирали възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така
изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на
топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ..., ет.4, аб.
№16613, са потребявали топлинна енергия в периода 01.05.2019г. до
30.04.2021г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че същите дължат заплащане на
исковите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. П. П. и Д. С. ..., и двете чрез адв.
С., са депозирали отговор, с който оспорват предявените искове като
неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорват да са
собственици на процесния имот в твърдените от ищеца квоти в
съсобствеността, както и количеството доставена топлинна енергия. Заявяват,
че са собственици на по 720/12960 ид.ч. от процесния недвижим имот и
представят доказателства за това. Твърдят, че лично не са ползвали имота.
Оспорват дължимостта на сумите за дялово разпределение. Правят
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
В хода на делото като писмени доказателства са приети нотариален акт №
197, том 6, дело № 1111/1940 г. по договор за продажба на недвижим имот,
влезли в сила съдебни решения от 09.03.2004 г. по гр.д. № 2501/2003 г. на
СРС, 48 с-в, решение № 5414/08.01.2019 г., постановено по гр.д. №
89563/2017 г. на СРС, 63 с-в, както и решение № 20153845/08.07.2021 г. по
2
гр.д. № 42307/2020 г. по описа на СРС, 124 с-в, последните две от които са
постановени по дела между същите страни, от които е видно, че ответниците
са собственици на твърдените от тях по 720/12960 ид.ч. за всяка от тях от
процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ..., ет.4, аб. № 16613.
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния абонатен номер, както и протокол от проведено ОС на
СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС, съобщения към
фактури, договор между “Топлофикация София” ЕАД и „Бруната България“
ООД, както и Общи условия.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че справката на
фирмата за дялово разпределение „БРУНАТА“ ООД съдържа данни за общия
разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като
не е налице спор между страните по делото, че изчисленията са правени
съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и БГВ, както и съответните изравнявания за периоди по
ФДР. За процесния период не е начислявана ТЕ за отопление, тъй като в
имота не е имало отоплителни тела и узаконен водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение от открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответниците
не са платили начислените суми за процесния период. Размерът на
дължимите суми за главница и лихви е както следва – 2 351.50 лв. за главница
и 352.27 лв. лихви. Размерът на сумите за главница и лихви, при съобразяване
с тригодишната давност, са в размер на 1 923.90 лв. главница и 272.18 лв.
лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154,
ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставял топлинна енергия, която е била разпределяна
между потребителите в процесната сграда в режим на етажна собственост, в
която се намира и процесният топлоснабден обект и за ответника е
3
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Собственици на процесното жилище с абонатен № 16613 през процесния
период са били ответниците С. П. П. и Д. С. ..., но на твърдените от тях квоти
по 720/12960 ид.ч. за всяка от тях, по горепосочените съображения, а не на
твърдените от ищеца равни квоти. Ето защо, съдът счита, че ответниците се
явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва
да бъде установено, че същото има качеството на битов клиент. Понятието
"битов клиент", от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Следователно, за да бъде едно лице битов клиент, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално
да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие
име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
4
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответниците С. П. П. и
Д. С. ..., от една страна и ищеца, от друга, са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни сметки
се установява, че в рамките на процесния период дяловото разпределение в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и процесното
жилище, се е извършвало от „БРУНАТА“ ООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от
СТЕ. На следващо място съдът кредитира заключението на вещото лице по
ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е
съобразило корекциите. В тази насока съдът намира, че е основателно
възражението за изтекла погасителна давност, тъй като давността за
периодичните плащания е тригодишна, според разпоредбата на чл. 111, б.в от
ЗЗД. Това означава, че за вземанията за период от три години преди датата на
заявлението 30.08.2022 г., т.е. преди 30.08.2019 г. вземането е погасено по
давност. Видно от уточнение в открито съдебно заседание към заключението
на вещото лице по ССЕ този размер е 1 923.90 лв. /т.е. за квотите на всяка от
ответниците – 106.88 лв. за всяка от тях/, в която част искът се явява
основателен. До пълния предявен размер искът се явява неоснователен.
5
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава не
е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите. С оглед извода за неоснователност на част от
иска за главница съдът намира за неоснователен и искът за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, като видно от уточнение в открито
съдебно заседание към заключението на вещото лице по ССЕ дължимият
размер е 272.18 лв. /т.е. за квотите на всяка от ответниците – 15.12 лв. за
всяка от тях/, в която част искът се явява основателен. До пълния предявен
размер искът се явява неоснователен.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни сметки
се установява, че в рамките на процесния период дяловото разпределение в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и процесното
жилище, се е извършвало от „БРУНАТА“ ООД, като в тази насока е и
договор от 10.10.2002 г., сключен от ЕС на процесната сградата, като
топлинния счетоводител е избран по протоколно решение на ЕС от 16.09.2002
г. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите
в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл.
139а, за извършване на услугата дялово разпределение. От това следва, че в
тежест на ответника, както и на останалите етажни собственици е било
задължението след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач,
да изберат друг топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да
сключат нов договор със същото дружество за дялово разпределение, което
също не се установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на
посоченото законово задължение от страна на етажните собственици не е от
естество да ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на
дяловото разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на
настоящото производство безспорно се установи, че в рамките на предявения
с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на
6
доставената и потребена топлинна енергия и то именно от „БРУНАТА“ ООД.
Предвид изложеното ответниците дължат заплащане на сумата от 25.75 лв.,
ведно със законна лихва за периода от 30.08.2022г. до изплащане на
вземането /т.е. за тяхната квота – 1.43 лв./. До пълния предявен размер искът
се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че първата предпоставка за
уважаване на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва е налице, доколкото се установи наличието на главен дълг.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът не е оспорил иска по размер, поради което същият се явява
основателен за пълния предявен размер, а именно 0.30 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 17.08.2022 г. До пълния
предявен размер искът се явява неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 58.06 лв., представляващи
държавни такси, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 46918/22
г., по описа на СРС, 90 състав, в минимален размер. С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат право на разноски в
размер на по 364 лв. за всяка от тях, представляващи платено адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.
124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., против С. П. П. ЕГН
7
********** със съд. адрес гр. София, ..., че С. П. П. дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумата от 106.88 лв. главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 30.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
30.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1 175.73 лв. и за периода м.5.2019 г. до 29.08.2019 г.,
дължи мораторна лихва в размер на 15.12 лв. за периода от 16.10.2020 г. до
17.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 181.93
лв., дължи сума в размер на 1.43 лв., представляващи главница за дялово
разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2021 г. ведно със законна лихва
от 30.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 12.88 лв., дължи сума в размер на 0.30 лв. лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 17.08.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2.66 лв., за които суми
е издадена заповед от 19.09.2022 г. по ч. гр.дело № 46918/22 г. по описа на
СРС, 90 състав, за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ..., ет.4, аб.
№16613.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.
124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., против Д. С. ... ЕГН
********** със съд. адрес гр. София, ж.к. ... че Д. С. ... дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумата от 106.88 лв. главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 30.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
30.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1 175.73 лв. и за периода м.5.2019 г. до 29.08.2019 г.,
дължи мораторна лихва в размер на 15.12 лв. за периода от 16.10.2020 г. до
17.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 181.93
лв., дължи сума в размер на 1.43 лв., представляващи главница за дялово
разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2021 г. ведно със законна лихва
от 30.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 12.88 лв., дължи сума в размер на 0.30 лв. лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 17.08.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2.66 лв., за които суми
е издадена заповед от 19.09.2022 г. по ч. гр.дело № 46918/22 г. по описа на
СРС, 90 състав, за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ..., ет.4, аб.
№16613.
ОСЪЖДА С. П. П. ЕГН ********** със съд. адрес гр. София, ... и Д. С.
... ЕГН ********** със съд. адрес гр. София, ж.к. ... да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, сумата от 58.06 лв.,
представляваща разноски в исковото производство и в заповедното
производство по ч. гр. д. № 46918/22 г., по описа на СРС, 90 състав на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
8
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати
на С. П. П. ЕГН ********** със съд. адрес гр. София, ..., сума в размер на 364
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати
на Д. С. ... ЕГН ********** със съд. адрес гр. София, ж.к. ... сума в размер на
364 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„БРУНАТА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9