Р Е Ш
Е Н И Е
№ 44/13.4.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети март,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
В. Т.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 60/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от пълномощника на Т.Г.С. *** срещу решение № 1038/29.08.2019 г., поправено с
решение № 1270/5.11.2019 г. по гр.д.№ 208/19 г. на Окръжен съд – Варна, с което
са отхвърлени исковете срещу В.Й.К. за сумата от 33509.49 лева, с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД и за сумата от 18906.54 лева, с правно основание чл.92 от ЗЗД. Жалбата е
бланкетна, съдържаща оплаквания за неправилен анализ на доказателствата и
грешни съждения на първоинстанционния съд и е конкретизирана в подадено писмено изявление.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ответницата оспорва жалбата и изразява становище
за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена
в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове от Т.Г.С. срещу В.Й.К. искове по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за
сумата от 33509.49 лева и по чл.чл. 92 от ЗЗД, за сумата от 18906.54 лева. Твърденията
са, че ответницата не е изпълнила изцяло задълженията си по договор за заем от
21.05.2015 г., сключен между страните.
Оспорвайки исковете,
ответницата твърди, че в чл.11 и 12 не са уговаряни възнаграждения или
неустойки; че освен извършените чрез банка преводи, на 21.09.2015 г. е предала
на ищеца, чрез неговата дъщеря сумата от 10 000 лева.
От доказателствата по
делото се установява, че спорното правоотношение произтича от договор за заем
между страните, регламентиран от чл. 240 от ГПК.
Приложени са два договора
за заем с различно съдържание, като в приложеното към исковата молба копие се
съдържа ръкописно допълване на текста в чл.11 и 12. В съдебно заседание на
30.05.2019 г. ищецът е признал, че допълването е извършено от него според
„действителните уговорки“.
Правилно съдът е приел, че
дописаното съдържание не може да задължи ответницата за отразените в т.11 и 12
неустойки независимо дали уговорката й е била известна и дали тя устно се е
съгласила с това съдържание. Недопустимо е съдържанието на писмено съглашение
да се опровергава със свидетелски показания. Писменият договор между страните
съществува и няма съмнение, че съдържа автентичните подписи на договарящите
страни. Дописване на договора би могло да задължи страните с дописаното само в
случай на идентичност в съдържанието в притежаваните от страните договори, но
не и в настоящия случай. Едностранното дописване в притежавания от ищеца екземпляр
не доказва наличието на съгласие за дописаните текстове.
Предмет на исковата
претенция е договорно възнаграждение и неустойка, като за установяване на
валидното възникване на тези задължения, тежестта на доказване е за ищеца.
Ръкописно дописаният от страната текст
в чл. 11 и 12 не установява волята на страните за заплащане на неустойка в размер на исковите суми, поради което правилно съдът
е приел, че исковете са неоснователни.
Обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, като въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемата
сумата от 700.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1038/29.08.2019г., поправено с решение № 1270/5.11.2019 г. по гр.д.№ 208/19 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Т.Г.С. с ЕГН **********
***, да заплати на В.Й.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 700 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.