№ 2794
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен С.
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен С. Гражданско дело №
20211100112617 по описа за 2021 година
Делото е образувано след изпращане по подсъдност на гр. дело №
50647/2021 г. на СРС. С. Х. П. чрез пълномощник адвокат В. С. П. е предявил
срещу Г. А. С. по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, установителен иск
с правно основание чл. 36 ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата, за
признаване установена дължимостта от ответника на ищеца на адвокатско
възнаграждение в размер на 38 000 лева по договор за правна защита и
съдействие с вписана дата 11.03.2015 г., приложен по гр. дело № 33748/2021
г. на СРС.
Пълномощникът на ищеца С. Х. П. излага, че в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №
39748/2021 г. на СРС срещу ответника Г. А. С. да заплати на ищеца сумата от
38 000 лева незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 11.03.2015 г. във всички фази на производството по
делба по гр. дело № 39897/2009 г. на СРС, както и разноски в заповедното
производство в размер на 1860 лева. Ответникът депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение. По същество в исковата молба се твърди, че по
цитирания договор за правна защита и съдействие ищецът е защитавал
ответника по делбено дело с висока правна сложност и висок материален
интерес, в продължение на повече от 12 години в над 30 съдебни заседания,
до прекратяването на делото по искане на ответника на 23.03.2021 г. Ищецът
твърди, че ответникът С. не изпълнил задължението си за уговореното
адвокатско възнаграждение. Като се основава на изложените обстоятелства,
пълномощникът на ищеца прави искане до съда да признае за установено, че
ответникът Г. А. С. дължи на ищеца С. Х. П. сумата от 38 000 лева адвокатско
1
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.03.2015 г. за
защита във всички фази на производството по делба по гр. дело № 39897/2009
г. на СРС-56 състав.
Ответникът Г. А. С. оспорва иска със следните възражения:
- възражение за виновно поведение от страна на ищеца, причинило
продължителността на делото и изразяващо се в опит да „провали“
сключването на спогодба между страните по делото;
- възражение за неавтентичност на представения договор за правна
защита и съдействие;
- възражение за нищожност на договора.
Съдът като взе предвид становищата на страните и се запозна със
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Ответникът Г. А. С. е бил страна в съдебна делба, предмет на гр. дело №
39897/2009 г. на Софийския районен съд. Делото е образувано по иск за
делба, предявен на 10.08.2009 г. от ищеца по настоящото дело С. Х. П. в
качеството му на адвокат, от името на ответника по настоящото дело Г. А. С.
като ищец – съделител. За удостоверяване на представителната власт в
делбеното производство, е представено пълномощно с упълномощител Г. А.
С. и пълномощник М. К. С. (гр.д. № 39897/2009 г. СРС л. 14) и пълномощно, с
което М. К. С. преупълномощава адвокат С. Х. П. да представлява Г. А. С.
(гр.д. № 39897/2009 г. СРС л. 15). По делбеното дело са извършени следните
действия от ищеца П. в качеството му на упълномощен адвокат от името на
представлявания от него Г. С.:
- действия за възстановяване на пропуснат срок за изпълнение на
указанията по отстраняване нередовностите на исковата молба
(представителство в съдебно заседание пред СРС, действия за обжалване на
прекратително определение на първоинстанционния съд от 03.12.2009 г.,
отменено по ч.гр.д. № 5185/2010 г. на СГС);
- действия за индивидуализиране на вещите, предмет на делбата, с
молби от 20.05.2011 г. и 03.09.2012 г. (гр.д. № 39897/2009 г. СРС л. 40-44);
- действия за обжалване на определението за връщане на исковата
молба от 29.10.2012 г. (гр.д. № 39897/2009 г. СРС л. 79), отменено по ч.гр.д.
№ 4722/13 г. на СГС;
- действия за изпълнение на допълнително дадени указания от СРС с
разпореждане от 19.09.2013 г., с молба от 29.10.2013 г., 28.01.2014 г. и
05.02.2014 г. (гр.д. № 39897/2009 г. СРС л. 86-105);
- действия по изпълнение на указанията във връзка с вписването на
исковата молба, извършени съответно с молби от 24.02.2015 г., 17.04.2015 г. и
04.05.2015 г. (гр.д. № 39897/2009 г. СРС л. 118-139).
Съдът е извършил действията по чл. 131 ГПК с разпореждане от
08.05.2015 г. и е насрочил делото и е насрочил делото с определение от
2
30.10.2015 г., като е съобщил на страните проект за доклад. По делото са
проведени общо 7 заседания с участието на адвокат С. П.: на 21.12.2015 г.
(недаден ход); 14.03.2016 г. (даден ход и събрани доказателства); 06.06.2016 г.
(недаден ход); 27.03.2017 г. – разглеждане на искане за възстановяване на
срок за внасяне на държавна такса от адв. П.; 24.04.2017 г. – разглеждане на
искане за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса; 22.05.2017 г.
– разпит на свидетел; 30.10.2017 г. – разпит на свидетели; 18.12.2017 г., на
което е приключено съдебното дирене. По две заседания в тази фаза на
делбата адвокат П. не се е явил – на 24.10.2016 г. (недаден ход, делото е било
в СГС по ч.жалба на адв. П.) и 06.02.2017 г. (насрочено разглеждане на искане
за възстановяване на срок). Съдът се е произнесъл с решение № 354498 от
07.03.2018 г. по допускане на делбата. Решението е влязло в сила на
09.04.2020 г. след потвърждаването му с решение № 2549 от 09.04.2019 г. по
в.гр.д. № 10149/2018 г. на СГС и недопускане на касационно обжалване с
определение № 141 от 09.04.2020 г. по гр.д. № 2910/2019 г. на ВКС. Г. Р. С. е
бил представляван от адвокат П. във въззивното и касационното
производства.
В първата фаза на делбата съделителите са направили изрично
възражение срещу представителната власт на адвокат С. П. в съдебно
заседание на 30.10.2016 г. Ответникът Г. А. С. в делбеното дело е заявил
изрично, че не е оттеглял пълномощията на процесуалния представител П. и
потвърждава всички извършени от него процесуални действия (гр.д. №
39897/2009 СРС л. 212).
След влизане в сила на решението по чл. 344 ГПК, съдът с определение
е насрочил разглеждане на делото във фаза на извършване на делбата. По
време на тази фаза от делото Г. С. се е представлявал от адвокат С. П., който
се е явил и взел участие като пълномощник в съдебните заседания на
07.12.2020 г. и 01.03.2021 г. и с писмени молби е предявил искане за
възлагане на делбени имоти и претенции по сметки (гр.д. № 39897/2009 г.
СРС л. 257-260, 270-271). Делото е прекратено с определение № 20084067 от
01.04.2021 г. по искане на Г. А. С. с молба вх. № 25052473 от 23.03.2021 г. (л.
267). С молба от същия ден (л. 268) съделителят Г. А. С. заявява оттеглянето
на пълномощното, с което е преупълномощен адвокат С. Х. П..
По делбеното дело не е бил представен договор за правна защита по чл.
36 от Закона за адвокатурата. Договор за правна защита и съдействия,
сключен между М. К. С. като пълномощник на Г. А. С., и С. Х. П. с вписана
дата 11.03.2015 г. е представен в заповедното производство по гр.дело №
37748/2021 г. на СРС. Съгласно текста на договора, негов предмет е цялостна
защита във всички фази на образуваното производство по делба гр.д. №
39897/2009 г. по описа на СРС 56 състав, както и пред въззивни и касационни
жалби, в т.ч. и тези действия, извършени до момента по изготвяне,
подписване и образуване на исковото производство за делба на съсобствени
недвижими имоти по наследство от А.Г. С.. В договора е уговорено
възнаграждение в размер на 10% от материалния интерес, определен по
3
пазарни цени към момента на изготвяне на заключението на оценителната
експертиза (експертизи)за оценка на пазарната стойност на недвижимите
имоти и движимите вещи предмет на делбата, както и върху стойността на
претенциите по сметки във втора фаза на делбата, но не по-малко от 38 000
лева.
Така изложените обстоятелства обуславят следните фактически и
изводи на първоинстанционния съд:
По делото е безспорно установено надлежното овластяване на ищеца С.
Х. П. в качеството му на адвокат да представлява ответника Г. А. С. по гр.
дело № 39897/2009 г. на СРС, чрез преупълномощаване от страна на
пълномощника на ответника С. М. К. С.. Безспорно е доказано извършването
от ищеца П. в качеството му на адвокат по гр. дело № 39897/2009 г. на СРС на
действия по процесуалното представителство и защита на ответника С.. Това
поражда право на ищеца като адвокат да получи възнаграждение за
положения от него труд, съгласно чл. 36 ал. 1 от Закона за адвокатурата. В ал.
2 и 3 на същия член се предвиждат два способа за определяне размера на
възнаграждението – с договор между адвоката и клиента (чл. 36 ал. 2 ЗА) и,
при липса на договор, от съответния адвокатски съвет по искане на адвоката
или клиента (чл. 36 ал. 3 ЗА). Ищецът С. Х. П. обосновава претенцията си за
адвокатско възнаграждение в размер на 38 000 лева с представен в
заповедното производство договор за правна защита и съдействие, сключен
между М. Х.а С. като пълномощник на Г. А. С. в качеството му на клиент, и
С. Х. П. в качеството му на адвокат. Автентичността на договора като
документ е била оспорена в хода на настоящото производство. Истинността
на положения подпис от М. К. С. върху документа се установява от
изготвените по делото съдебно-почеркови експертизи.
Представителят на ответника в настоящото производство е оспорил и
достоверността на датата, отбелязана върху договора като дата на неговото
сключване – 11.03.2015 г. Договорът е частен документ и има доказателствена
сила само по отношение на авторството му, но не и по отношение на датата,
отбелязана в текста на документа като дата на сключване на договора.
Тежестта на доказване достоверността на датата, на която е бил сключен
договорът е била на ищеца, както е указано от съда с доклада по делото.
Достоверността на вписаната в договора дата 11.03.2015 г. не се доказа по
делото. Поради това, датата на сключване на договора следва да се прецени
от съда, според събраните по делото доказателства. Договорът за правна
защита не е бил представен по гр.дело № 39897/2009 г. на СРС, поради което
съдът приема, че същият е бил изготвен след прекратяването на делото. В
показанията си пред настоящия съд свидетелката М. К. С. твърди, че за пръв
път е видяла такъв документ през 2021 г. (с.з. 17.03.2022 г. л. 39). Горните
обстоятелства, както и начина на оформяне на договора за правна защита,
съпоставен с договора за правна защита между С. Х. П. и В. С. П. в
заповедното производство (гр.д. № 33748/2021 г. л. 8) обуславя извода на
съда, че договорът за правна защита, с който ищецът обосновава претенцията
4
си, като документ е изготвен между датите 31.05.2021 г. – датата на
постъпване по гр. дело № 39897/2009 г. на молба вх. № 25092280 (л. 282) и
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
14.06.2021 г.
Сключването на договора за правна защита във времевия интервал,
приет от съда – между 31.05.2021 г. и 14.06.2021 г., , означава, че същият е
бил сключен след изявлението за оттегляне на пълномощното от Г. С. за
адвокат С. П. на 23.03.2021 г. (гр.д. № 39897/2009 л. 268) и след прекратяване
на производството по делото с определение от 01.04.2021 г. (л. 274).
Ответникът не е направил изрично изявление за оттегляне на
представителните правомощия на преупълномощителя М. К. С., от което
следва, че договорът е сключен от лице с надлежна представителна власт. Но
сключването на договора след прекратяване на пълномощията на адвоката по
делбеното дело и след прекратяване на самото делбено дело означава, че
представеният договор за правна защита и съдействие е с невъзможен
предмет и е нищожен на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД. Нищожността на
договора не изключва правото на ищеца П. на възнаграждение за положения
от него труд като адвокат – процесуален представител на ответника С. по
гр.дело № 39897/2009 г. на СРС. Но нищожният договор за правна защита и
съдействие не е годен способ по чл. 36 ал. 2 ЗА за определяне размера на
дължимото адвокатско възнаграждение. При липса на валиден договор между
адвокат и клиент, размерът на възнаграждението може да бъде определен
единствено по реда на чл. 36 ал. 3 ЗА.
Поради изложените съображения, предявеният по реда на чл. 422 ГПК
иск с правно основание чл. 36 ал. 2 вр. ал. 1 ЗА за признаване за установена
дължимостта на адвокатско възнаграждение на основание договор за правна
защита и съдействие е неоснователен.
Следва да бъде признато за недоказано оспорването от Г. А. С. на
подписа на клиент на М. К. С. в договор за правна защита и съдействие с
вписана дата 11.03.2015 г.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на
1500 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК от С.
Х. П. ЕГН **********, адрес: гр. София ул. **** срещу Г. А. С. ЕГН
**********, адрес: гр. София кв. „Лозенец“ бул. **** установителен иск с
правно основание чл. 36 ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата, за
признаване установено, че Г. А. С. дължи на С. Х. П. адвокатско
възнаграждение в размер на 38 000 лева на основание договор за правна
защита и съдействие с вписана в документа дата 11.03.2015 г., приложен по
5
гр. дело № 33748/2021 г. на СРС.
Признава за недоказано оспорването от Г. А. С. на подписа на клиент на
М. К. С. в договор за правна защита и съдействие с вписана дата 11.03.2015 г.,
приложен към гр.дело № 33748/2021 г. на СРС (л. 10).
Осъжда С. Х. П. да заплати на Г. А. С. разноски в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6