Решение по дело №1007/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител – ю.к.М.Х., против Решение № 428/29.03.2024г., постановено по АНД № 20233120203057 по описа за 2023г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG2022/2000-51/НП от 12.05.2022г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на „Астрейд Варна“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, е наложена имуществена санкция в размер на 10 987.19 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че в акта за съставяне на административно нарушение /АУАН/ и в НП се съдържат всички необходими реквизити, както и че са спазени процедурата и сроковете за тяхното издаване, регламентирани в ЗАНН. Счита, че правилно е променен декларираният от „Астрейд Варна“ ЕООД тарифен код на стоката, описана в е.д. 6/8 на митническа декларация /МД/ MRN 22BG002005074423R7/07.02.2022г. – „части за конструкция – метални колове /пръти/ за ограда“, от ********** на **********, тъй като стоката представлява метални профили с правоъгълно напречно сечение, заварени, с широчина 80мм, височина 40мм и дължина 2995мм и 2395мм, без да са резбовани, разпробити или обработени по друг начин, за да са разпознаваеми като части за конструкция. Доколкото за така определения от митническите органи нов тарифен код е дължимо допълнително /защитно/ мито в размер на 25%, твърди, че правилно е преценено, че е налице административно нарушение – митническа измама, състоящо се в частично избягване заплащането на публични държавни вземания. Изтъква, че в частта по т.1 и т.4 заключението по комплексната съдебно техническа експертиза /КСТЕ/ е необосновано и не следва да бъде кредитирано. Аргументира, че районният съд не е изпълнил задължението си по чл.13 ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, тъй като не е събрал и оценил всички доказателства за изясняване на релевантните за спора факти, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител - ю.к. Сърбинска поддържа жалбата на изложените основания и моли съда да я уважи.

Ответникът – „Астрейд Варна“ ЕООД, в депозиран чрез пълномощник – адв. [населено място], отговор на касационна жалба и в молба от 04.07.2024г., оспорва същата като неоснователна. Счита, че описанието на процесните стоки, дадено в заключението на приетата от районния съд КСТЕ, съответства на декларирания от дружеството тарифен номер, което обуславя неправилността на констатациите в наказателното постановление. Посочва, че правилността на декларирания тарифен номер се подкрепя и от влязло в сила решение по адм. дело № 981/2022 г. на Административен съд – Варна. Моли за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на съдебни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че преценката на събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на приетата от съда СТЕ показва, че процесната стока е била декларирана правилно, поради което и липсват основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество за извършване на нарушение по чл. 234 от ЗМ. В този смисъл намира обжалваното решение за законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, извеждащи се събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Предмет на обжалване пред районния съд е било Наказателно постановление № BG2022/2000-51/НП от 12.05.2022г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на „Астрейд Варна“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ, е наложена имуществена санкция в размер на 10 987.19 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Според мотивите на обжалваното наказателно постановление, на 07.02.2022г., на МП Пристанище Варна, „Астрейд Варна“ ЕООД, с МД MRN 22BG002005074423R7/07.02.2022г., е декларирало на режим „допускане за свободно обращение“ стока, описана в е.д. 6/8 на МД MRN 22BG002005074423R7/07.02.2022г., както следва: „ЧАСТИ ЗА КОНСТРУКЦИЯ – МЕТАЛНИ КОЛОВЕ /ПРЪТИ/ ЗА ОГРАДА – 27 ВРЪЗКИ/1885 БРОЯ С РАЗМЕРИ: 40x80x40x80x1.80 MM RHS, 27 колета. 16 800кг бруто тегло, 16700кг нето, деклариран код по ТАРИК **********, държава на износ Турция, с деклариран произход Турция, условие на доставка FCA DILOVASI. Изпращач на стоката е турското дружество Haskar Celik Celic Boru Profil Met. Isleme San Ve Ticaret A.S. За стоките по МД MRN 22BG002005074423R7/07.02.2022г. са начислени и заплатени държавни вземания в размер на 0лв. мито и 7 340.79лв. ДДС.

Извършена е проверка на стоката, за което е изготвен протокол за извършена митническа проверка № 22BG2005M005354 от 08.02.2022г., съгласно който е установено, че стоките по МД MRN 22BG002005074423R7/07.02.2022г. представляват метални профили, с правоъгълно напречно сечение, заварени, с широчина 80мм, височина 40мм и дължина 2995мм и 2395мм, без да са резбовани, разпробити или обработени по друг начин, за да са разпознаваеми като части за конструкция. С оглед горното, на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, текстовете към позиция 7306 и 7308, забележка 1 г), д) и е) към глава 72м, както и Обяснителните бележки на Хармонизираната система /ОБХС/ за позиция 7308, е счетено, че стоката следва да се класира в код по ТАРИК **********, със ставка на митото по отношение на трети страни 0%, с допълнително /защитно/ мито в размер на 25%, като код 73066192 по КН попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 2019/159, изменен с Регламент (ЕС) № 2021/1029 на Комисията за удължаване срока на действие на защитната мярка по отношение на вноса на някои стоманени продукти. Дължимите върху определения нов код по ТАРИК публични държавни вземания са в размер на 9 155.99лв. допълнително /защитно/ мито и 9 171.00лв. ДДС, общо 18 327.98 лева. Констатирано е, че „Астрейд Варна“ ЕООД е избегнало частично заплащане на мито и други публични държавни вземания в общ размер на 10 987.19лв., от които 9 155.99лв. допълнително /защитно/ мито и 1 831.20лв. ДДС. За гореустановеното срещу дружеството е съставен АУАН, въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд – Варна, който с Решение № 464/23.03.2023г. по АНД № 20223110202153/2022 г. по описа на съда го е отменил. По жалба от „Астрейд Варна“ ЕООД това решение е отменено с Решение № 1023/12.07.2023г. по КАНД № 20237050701066/2023г. по описа на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, при спазване на дадените от съда указания, а именно: извършване на проверка и преценка на доказателствата по делото, както и за съставомерността на деянието.

В изпълнение на горните указания, при новото разглеждане на делото решаващият състав на ВРС е разпитал актосъставителя и е назначил КСТЕ, чието заключение е кредитирал изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.

С оглед събраните при новото разглеждане на делото доказателства констатациите на районния съд по фактите са идентични с тези при първото разглеждане на делото. От правна страна съдът, позовавайки се изцяло на заключението по КСТЕ, е приел, че процесната стока по своята същност е конструкция от чугун, желязо или стомана, или ламарини, пръти, профили, тръби и други подобни, от чугун, желязо или стомана, изработени с оглед на тяхното използване в конструкцията, като конкретно представлява поцинковани правоъгълни заварени профили с размери 40 х 80 х 1.8мм, преминали през обработка „рязане чрез снемане на стружка“ в двата края, перпендикулярно на надлъжната им ос, за получаване на определен размер – дължина, съответно 2395мм или 2995мм, която им е придала характер на елемент от конструкция, поради което е счел, че дружеството коректно е декларирало същата в тарифен номер **********, отговарящ на описание по КН „Конструкции и части за конструкции /напр. мостове и елементи за мостове, врати на шлюзи, кули, стълбове, стойки, колони, скелета, покриви, врати и прозорци и техните каси и прагове за врати, рулетки за затваряне, перила и др./ от чугун, желязо или стомана, с изключение на сглобяемите конструкции от № 9406, ламарини, пръти, профили, тръби и други подобни, от чугун, желязо или стомана, изработени с оглед тяхното използване в конструкцията“. Така мотивиран районният съд отменил обжалваното НП като незаконосъобразно.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи.

В касационната жалба се твърди допуснато в хода на първоинстанционното съдебно производство съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в несъбиране и необсъждане на всички необходими и относими доказателства за изясняване на релевантните за разрешаването на спора факти, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, представляващо съществено нарушение на процесуални правила – касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.1 от НПК. Касационната инстанция намира така наведеното възражение за неоснователно. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред ВРС са събрани достатъчно доказателства. На страните в съдебния процес е предоставено еднакво право на защита – допуснат е до разпит поисканият свидетел, като следва да бъде отбелязано, че от страна на касационния жалбоподател е налице само формално оспорване на заключението на КСТЕ без обаче да са направени искания за попълване на делото с доказателства, различни от събраните в хода на административнонаказателното производство и при първото разглеждане на делото от Районен съд – Варна. Изложени са мотиви относно материалната законосъобразност на наказателното постановление. Действително, правните изводи на първостепенния съд не са подробни, но от тяхното съдържание става ясна волята на съда, като следва да се има предвид, че от решаващо значение е не обемът, а съдържанието на мотивите. Тоест в обжалваното решение са изложени конкретните съображения, въз основа на които решаващият състав на ВРС е достигнал до постановения краен резултат, отменяйки оспореното пред него наказателно постановление. Преценката за това кои доказателства да бъдат ценени и кои не, е предоставена изцяло на вътрешното убеждение на съда, поради което сама по себе си същата не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият извод на въззивния съд за незаконосъобразност на НП е изграден основно върху заключението на КСТЕ, като в случая експертното заключение е обосновано с представените при вноса на стоката документи. Налага се извод, че ВРС е постановил съдебен акт при липса на съществени процесуални пропуски, които да доведат до отмяната му само на това основание.

По приложението на материалния закон правилно районният съд е приел недоказаност на административнонаказателното обвинение. Повдигнатото такова на „Астрейд Варна“ ЕООД е за нарушение на чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ – митническа измама, чието изпълнително деяние се изразява в избягване на пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите орган. В случая осъществяването на същото е обосновано от митническите органи с промяна на декларирания от дружеството – касационен ответник, тарифен код на стоката в е.д. 6/8 на МД MRN 22BG002005074423R7/07.02.2022г., а именно: „ЧАСТИ ЗА КОНСТРУКЦИЯ – МЕТАЛНИ КОЛОВЕ /ПРЪТИ/ ЗА ОГРАДА – 27 ВРЪЗКИ/1885 БРОЯ С РАЗМЕРИ: 40x80x40x80x1.80 MM RHS, 27 колета. 16 800кг бруто тегло, 16700кг нето. Декларираният от „Астрейд Варна“ ЕООД код по ТАРИК е **********, във връзка с който за стоката са начислени и заплатени държавни вземания в размер на 0лв. мито и 7 340.79лв. ДДС, докато според митническите органи стоката следва да бъде класирана в код по ТАРИК ********** със ставка на митото по отношение на трети страни 0% и с допълнително /защитно/ мито в размер на 25%, върху което се следват публични държавни вземания общо в размер на 18 327.98лв., от които 9 155.99лв. допълнително /защитно/ мито и 9 171.00лв. ДДС.

Верни са изводите на ВРС за липса на проведено от страна на митническите органи успешно доказване, че стоката следва да бъде класирана в различен от декларирания при вноса код по ТАРИК. Констатациите в НП във връзка с разпоредената промяна на тарифния код са направени единствено въз основа на описанието на стоката, без да са използвани знания на вещи лица – специалисти в съответната област, поради което същите не са обосновани, а почиват на предположения и произволно и избирателно тълкуване на разпоредбите на КН и ОБХС. От заключението на назначената в хода на въззивното производство КСТЕ, изготвена от две вещи лица с инженерно образование, се установява, че по смисъла на КН и Обяснителните бележки към нея процесната стока попада в следната хипотеза: конструкция от чугун, желязо или стомана; или ламарини, пръти, профили, тръби и други подобни, от чугун, желязо или стомана, изработени с оглед на тяхното използване в конструкцията. Така даденото описание на стоката отговаря на позиция 7308 от КН – „Конструкции и части за конструкции /напр. мостове и елементи за мостове, врати на шлюзи, кули, стълбове, стойки, колони, скелета, покриви, врати и прозорци и техните каси и прагове за врати, рулетки за затваряне, перила и др./ от чугун, желязо или стомана, с изключение на сглобяемите конструкции от № 9406, ламарини, пръти, профили, тръби и други подобни, от чугун, желязо или стомана, изработени с оглед тяхното използване в конструкцията“. Според заключението процесните елементи може да изпълняват функциите на колове за ограда, без да е необходимо на обекта да се извършват допълнителни дейности, освен такива, свързани с техния монтаж, като по същество същите представляват завършен конструктивен елемент. Вещите лица с категоричност заявяват, че върху един конструктивен елемент не е задължително да е извършвана обработка по пробиване, огъване или назъбване, като в случая стоката – правоъгълни тръби с определени дължини, може да се сглобява чрез друг вид сглобка, например специални скоби. Посочено е, че в практиката се използват редица сглобки /съединения/, които не изискват предварително изпълнение на определена обработка върху конструктивния елемент: замонолитване, заваряване, съединения със самопробивни винтове и др. подобни. Експертите дават заключение, че процесната стока може да се използва като част от строителна конструкция тип „ограда“ и по-точно като „кол от ограда“.

С оглед така даденото заключение на КСТЕ, правилно въззивният съд е приел за необоснован изводът на административнонаказващият орган, че без да са резбовани, разпробити или обработени по друг начин, процесните стоки не представляват части от конструкция. Както беше посочено и по-горе макар заключението да е оспорено от процесуалния представител на АНО, допълнителни доказателствени искания, които да го оборват не са направени от страната, поради което и правилно същото е кредитирано от въззивния съд като обективно, безпристрастно дадено и компетентно изготвено. След като процесните стоки представляват част от конструкция, същите следва да се класират в позиция 7308 от КН, поради което декларираният от ответника по касация код по ТАРИК ********** е правилен.

Гореизложеното обосновава извод, че липсват доказателства „Астрейд Варна“ ЕООД да е извършило нарушение на чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ, т.е. правилното тарифиране на стоката от страна на дружеството-вносител с МД MRN 22BG002005074423R7/07.02.2022г. изключва негов опит да избегне пълно или частично заплащане на мито. Издаденото НП е незаконосъобразно, поради което отменяйки същото, Районен съд – Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на правния спор основателно се явява своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите се претендират общо в размер на 1 680 лв. адвокатско възнаграждение и следва да се присъдят в този размер, предвид представените по далото писмени доказателства за договарянето и заплащането им. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендираният размер е съответен на завишената фактическа и правна сложност на спора, оспореният материален интерес, проведените съдени заседания, повторното разглеждане на делото и обема на осъщественото процесуално представителство.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 изречение първо предложение първо от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, VІІ-ми тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 428/29.03.2024г., постановено по АНД № 20233120203057 по описа за 2023г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № BG2022/2000-51/НП от 12.05.2022г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на „Астрейд Варна“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от Закона за митниците, е наложена имуществена санкция в размер на 10 987.19 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Астрейд Варна“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от С. А. М., съдебни разноски в размер на 1 680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.