Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1847
гр.
Пловдив, 17.05.2018
г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19974 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е
сезиран с искова молба от И.П.Т., ЕГН **********, против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***.
В
исковата молба се твърди, че срещу молителя – ищец, било образувано посоченото
изп. дело № *** по описа на ***, въз основа на издадени в полза на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, изпълнителни листове, както следва: изпълнителен
лист от 17.04.2012 г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение от 26.05.2010 г. за следните суми: 777.64 лева –
главница за потребена топлинна енергия в обект на потребление, находящ се в ***,
за периода от 01.11.2006 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от 21.05.2010 г, до окончателното изплащане; 148.67 лв.
– законна мораторна лихва за забава за периода 01.06.2007 г. – 20.05.2010 г.;
както и разноските по делото в размер общо на 125 лв. и изпълнителен лист от 24.04.2012
г. по гр. д. № ***г. по описа на ПРС, въз основа на решение № ** от
05.01.2012 г. за сумата от 420 лв. разноски пред първа и въззивна инстанция.
По
образувано ч. гр. д. № ***г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение в полза на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД. И.П.Т. оспорил вземанията по издадената
заповед. Било образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК, приключило
с влязло в сила решение. Ищецът не знае кога е влязло в сила решение № *** г. по
гр. д. № ***г. на ПРС, тъй като не бил уведомен за постановения въззивен акт.
Получил покана за доброволно изпълнение с двата изпълнителни листове от
17.04.2012 г. и 24.04.2012 г. на 27.07.2012 г. Твърди се, че вземанията на
ответника, включително и акцесорните
такива за лихви и разноски, са погасени по давност, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Счита се, че ищецът не дължи посочените в
изпълнителния лист суми. Посочва, че спрямо него не са извършвани никакви
изпълнителни действия в периода след
връчване на покана за доброволно изпълнение от 27.07.2012 г. до 27.07.2017 г.
По изпълнителното дело не били събрани никакви суми. Посочва датата 27.07.2014
г., на която било перемирано изпълнителното дело. Погасителната давност
започнала да тече от последното изпълнително действие на 27.07.2012 г. Счита,
че давността е изтекла на 27.07.2017 г. На основание чл. 119 ЗЗД били погасени
и акцесорните вземания за обезщетение за забава и за разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска. Счита същия за неоснователен. Твърди, че по делото са предприети
изпълнителни действия и не е осъществена хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Намира, че в случая е приложима петгодишна, а не тригодишна погасителна
давност. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищците.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
439 ГПК.
С
определение от 01.03.2018 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, че са издадени
изпълнителен лист от 17.04.2012 г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС,
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 26.05.2010 г. и изпълнителен
лист от 24.04.2012 г. по гр. д. № ***г. по описа на ПРС, въз основа на решение
№ 39 от 05.01.2012 г. и двата в полза „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, както и,
че въз основа на тях е образувано изп. дело № *** по описа на ***.
От ч. гр. д. № ***г. на ПРС, VIII гр.
с. се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
26.05.2010 г. в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу И.П.Т. за сумите
- 777.64 лева – главница за потребена топлинна енергия в обект на потребление,
находящ се в ***, за периода от 01.11.2006 г. до 30.09.2009 г., ведно със
законната мораторна лихва върху главницата от 21.05.2010 г, до окончателното
изплащане; 148.67 лв. – законна мораторна лихва за забава за периода 01.06.2007
г. – 20.05.2010 г.; както и разноските по делото в размер общо на 125 лв. По
делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок, поради
което заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК и е образувано гр.
д. № ***г. по описа на ПРС. С решение от 06.01.2012 г. по гр. д. № ***г. на ПРС
е отхвърлен предявеният иск за признаване дължимостта на вземанията въз основа
на издадената заповед за изпълнение. С решение от 03.04.2012 г. по в. гр. д. № ***
г. на ПОС е отменено решението на ПРС и признато за установено, че настоящият
ищец дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 26.05.2010 г. по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, VIII гр. с. Решението
на Пловдивски окръжен съд като окончателно е влязло в законна сила на същата
дата – 03.04.2012 г. Доколкото предмет на настоящото производството е
оспорването дължимостта на сумата, която е установено, че се дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД с влязлото в сила съдебно решение, и присъдените по
исковото производство разноски, за което са издадени два изпълнителни листа –
относно установителния диспозитив на решението по чл. 422 ГПК и въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение от заповедния съд и за присъдените
разноски от исковия, то приложим е чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага относно
всички видове искове и касае всички вземания, за които е налице влязло в сила
съдебно решение. Приложима е и за установителния иск по чл. 422 ГПК, като по
време на исковото производство, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, погасителната давност спира да тече на основание чл. 115, б. ж във
вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК. От момента на влизане в сила на съдебното решение,
вземанията стават изискуеми и започва да тече петгодишната погасителна давност
– чл. 117, ал. 2 във вр. с чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Петгодишна е давността за всички
вземания, за които е налице съдебно решение, вкл. и за съдебните разноски. Независимо
от срока на давността, ако същата бъде прекъсната с предявяване на иск, новата
давност, която ще започне да тече е винаги пет години, ако вземането бъде
установено със съдебно решение. Присъдената с влязло в сила
решение лихва се погасява вече с нов петгодишен срок, в които срок се погасява
и вземането по присъдената главница /виж решение
№ 2648 от 10.X.1978 г. по гр. д. № 1767/78 г., I г. о./. Вземането за съдебни разноски има самостоятелен
характер и не съставлява част от спорното право. Вземането за разноски е
самостоятелно вземане, основава се на процесуалния закон и няма връзка със
съществуването /респ. погасяването/ на дълга на длъжника. Вземането за разноски
поради самостоятелния си характер и регламентация в процесуалния закон не
попада в обхвата на произтичащите от главното вземане допълнителните вземания
по чл. 119 ЗЗД /виж определение № 538 от
17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2016 г., III г. о./. Погасителната
давност за вземането за разноски също е петгодишна от датата на влизането на
решението по чл. 422 ГПК в сила.
Оттук и за всички
оспорени претенции погасителната давност е петгодишна, като е започнала да тече
на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД от 03.04.2012 г., когато е влязло в сила решението
по чл. 422 ГПК. Спорният по делото въпрос е налице ли е прекъсване на
погасителната давност в хода на образуваното изп. дело № *** по описа на ***.
Давността,
съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, се прекъсва от предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва –
образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за
доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Възлагането
за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване
на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение,
изрично и практиката стъпваща и доразвиваща възприетите от същото
разрешения - решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на
ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ - независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
По
силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнението се счита
за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично
постановление на съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Настоящият
съдебен състав намира, че в рамките на изпълнително производство взискателят е
бил достатъчно активен, поради което не е настъпило, нито прекратяването на
изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито
погасяването по давност на процесните задължения.
Следва
да се отбележи, че достатъчни за отхвърлянето на иска изцяло са наложената
възбрана с вх. № *** г. по описа на Служба по вписванията
гр. П. /л. 78 от делото/ и наложеният запор по
сметката на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД във връзка със запорно
съобщение от ***от 14.05.2015 г. /л. 95/, които изпълнителни действия
категорично водят до прекъсване на погасителната давност за вземанията и от
датата следваща извършването им започва да тече нов петгодишен погасителен
давностен срок. Всъщност достатъчно е било единствено налагането на възбраната,
тъй като изпълнителното дело е образувано на 30.05.2012 г., а възбраната е
наложен на 27.03.2014 г. – т. е. липсват две години за перемпция, а
петгодишният срок от 27.03.2014 г. изтича на 27.03.2019 г.
Само за
пълнота на изложението съдът ще изброи всички действия по изпълнителното дело
довели до прекъсване на давността, доколкото настоящият съдебен състав споделя
разбирането, че подаването на молба от взискателя с посочен изпълнителен способ
води до прекъсване на давността:
- молба
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за образуване на изпълнително производство с
вх. № *** г. до ***– съдържаща нарочно възлагане
по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за пристъпване към изпълнение /л. 53/;
-
наложената възбрана с вх. № *** г. по описа на
Служба по вписванията гр. Пловдив;
- молба
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с вх. № от 27.04.2015 г., с която е поискано
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника /л. 93/;
-
наложеният запор в „Първа инвестиционна банка“ АД ,
за което е изпратено запорно съобщение получено от „Първа инвестиционна банка“
АД на 22.05.2015 г. /л. 94 гръб/;
- молба
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с вх. № от 11.08.2016 г., с която е поискано
да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени способи в ГПК, включително и
чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и
вземания от трети лица /л. 111/;
- молба
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с вх. № от 28.09.2017 г., с която е поискано
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника /л. 117/;
Следователно
от момента на образуване на изпълнителното производство до подаването на
исковата молба се извършени редица изпълнителни действия, които по арг. от чл. 116, б. „в“ ЗЗД и ТР№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, са довели до множество прекъсвания на погасителната давност, като
всяко последващо действия е било за период по-малък от 2 години. Ето защо за
този период не е налице прекратяване на изпълнителното производство /чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК/ или погасяване на вземанията по давност.
Предвид всичко преждепосочено
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отговорността за разноски:
Разноски
се дължат единствено на ответника. Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. На ответника ще се присъди сумата от 100 лв. за съдебни разноски.
Така
мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен
иск от И.П.Т., ЕГН ********** ***, против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, с който се иска да се
признае за установено, че И.П.Т. НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД следните суми: 777.64 лева – главница за потребена топлинна
енергия в обект на потребление, находящ се в ***, за периода от 01.11.2006 г.
до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.05.2010 г,
до окончателното изплащане; 148.67 лв. – обезщетение за забава за периода
01.06.2007 г. – 20.05.2010 г.; както и разноските по делото в размер общо на
125 лв., въз основа на издаден в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
изпълнителен лист от 17.04.2012 г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС и
сумата от 420 лв. съдебни разноски пред първа и въззивна инстанция, въз основа
на издаден в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД изпълнителен лист от
24.04.2012 г. по гр. д. № ***г. по описа на ПРС, които изпълнителни листове са
предмет на изп. д. № *** от 2012 г. по описа на ***.
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН **********, да заплати
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ