№ 3064
гр. Варна, 09.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нейко С. Д.
като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело №
20223100102104 по описа за 2022 година
Постъпила е молба вх. № 13613 от 01.06.2023 г. от адв. В., като
пълномощник на Н. Д. И. и И. К. И. за допълване на определение,
постановено на 26.05.2023 г. по гр. д. № 2104 по описа за 2022 г. на ВОС, ХІІ-
ти състав чрез присъждане разноските на ищците – ответници по насрещните
искове в размер 3332 лв. – платено адвокатско възнаграждение (л. 276).
Ответното дружество – ищец по насрещните искове оспорва молбата.
Оспорва датата на договора и действителното плащане (л. 314).
Сочи, че доказателства за плащане на адвокатска услуга не са били
представени с отговора, а едва след изтичането на преклузивния срок.
Намира, че представянето на доказателства след постановяването на
определението за прекратяване, би било допустимо, ако това бе станало в
закрито заседание, но не и при прекратяване в открито заседание, както в
процесния случай.
Евентуално моли възнаграждението да бъде съобразено с това, че са
извършени само действия преди първото заседание (л. 303).
Съдът, като съобрази доказателствата намира следното:
Молбата е допустима и надлежно предявена.
По същество:
По допустимостта на доказателството:
В съдебната практика се приема, че ответникът не е бил длъжен да
представя доказателства за сторените разноски, когато оттеглянето на иска е
било изненадващо за него, тъй като е направено в самото съдебно заседание.
Ето защо представянето на договора за правна защита и съдействие едва в
производството по чл. 248 ГПК не следва да се счита за просрочено
(определение № 50 от 12.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 71/2018 г., I г. о.,
ГК).
По твърдението за антидатиране на договора:
Приема се, че антидатиране на документа в подобна хипотеза не би
могло да се установи в производството по делото, а процесуалният закон не
1
допуска съмненията да се тълкуват във вреда на страните (определение № 101
от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК)
По действията, за които се дължат разноските за адвокатско
възнаграждение:
Съдът приема, че при осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4
ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до възнаграждение за
извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството
действия (определение № 2241 от 19.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
2792/2023 г.).
Определението следва да бъде допълнено чрез присъждане на
разноските изцяло.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРИШИЕ КЪМ ДЕЛО становище вх. № 18635/26.07.2023 г.
ДОПЪЛВА определение, постановено на 26.05.2023 г. по гр. д. №
2104 по описа за 2022 г. на ВОС, ХІІ-ти състав, с което производството по
насрещните искове е прекратено, както следва:
ОСЪЖДА "......" ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, п.к. 9009, р-н М., ул. "." № 1 да заплати на Н. Д. И., ЕГН
********** и И. К. И., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.
Варна, ул. "..........." № 13А сумата 3332 (три хиляди и триста и тридесет и два)
лв., представляваща разноските, сторени по прекратеното производство –
платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2