Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 100
гр. Перник, 12.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря А.М.
и в присъствието на прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа докладваното от
съдия Стефанова КАНД № 115/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно процесуалния кодекс АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Областна дирекция – Перник на Министерство на
вътрешните работи, представлява от директора против Решение № 260045/28.04.2021
г., постановено по АНД № 56/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което
е отменено наказателно постановление № 328-033/05.01.2021 г., издадено от
директора на ОДМВР – Перник, с което на основание чл. 209а, ал. 1, във вр. с
чл. 63 от Закона за здравето на Ю.П.К., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Касаторът твърди,
че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона и
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че
изводът на районния съд за липса на компетентност на актосъставителя е
следствие от нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина, а
решаващото му становище за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в хода на административно-наказателното производство е необосновано.
Искането към касационния състав е да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В срока по чл.
213а, ал. 4 от АПК ответникът по касационната жалба – Ю.П.К. и подал отговор, с
който я е оспорил, като неоснователна.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт В., поддържа жалбата. Счита обжалваното решение за неправилно и
моли касационния състав да го отмени и да постанови друго, с което да потвърди
наказателното постановление.
В съдебно
заседание, ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител
– адв. П., оспорва жалбата. Счита решението на Районен съд – Перник за правилно
и моли касационния състав да го остави в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Росица Ранкова дава заключение за
правилност на решението, предмет на касационен контрол. Предлага на съда да го
остави в сила.
Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваното
решение на Районен съд - Радомир е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което е валидно и допустимо. Същото е
и правилно, но по различни от изложените в него съображения:
Районният съд е приел, че на 19.12.2020 г. около 10.10 ч.
в Ю.П.К. не е изпълнил т. І.7 от заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра
на здравеопазването, като на закрито обществено място - в гр. Радомир, ул.
Дупнишка, в магазин „Петя ин“, не е поставил маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Нарушението е
установено от свидетелите Б.Б. и С.С. – служители в РУ – Радомир при ОДМВР –
Перник, за което първият е съставил АУАН № 33/19.12.2020 г., в който погрешно е
посочил датата на нарушената заповед на министъра на здравеопазването, вместо
25.11.2020 г. – 27.11.2020 г. Въз основа на така съставения АУАН директорът на
ОДМВР – Перник издал наказателно
постановление № 328-033/05.01.2021 г., с което на основание чл. 209а, ал. 1,
във вр. с чл. 63 от Закона за здравето на Ю.П.К. е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по т. І.7 от заповед № РД-01-675/27.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
При така установената фактическа обстановка районният съд
е приел, че не е доказана компетентността на Б.Б. – полицай в РУ – Радомир да
съставя АУАН, както и че погрешното посочване на датата на нарушената заповед е
процесуално нарушение от категорията на съществените и води до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Настоящият касационен състав не споделя така направените изводи.
Съгласно чл. 209а, ал. 3 от Закона за здравето нарушенията по ал. 1 се
установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от
длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция,
длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от
кметовете на общини. В обжалваното наказателно постановление е посочено, че компетентността
на актосъставителя по чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ произтича от заповед №
313з-629/30.03.2020 г. на директора на ОДМВР – Перник. Същата не е приложена
като част от административно – наказателната преписка и не е изискана от съда.
В хода на производството по обжалване на наказателното постановление и на
основание чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 13, ал. 1 от НПК съдът, в пределите на
своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриване
на обективната истина. Затова, като е счел, че не са представени доказателства
за компетентността на актосъставителя, районният съд е бил длъжен да изиска
заповедта, посочена от административно-наказващия орган, като оправомощаваща го
да съставя АУАН за нарушения по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Като не е сторил това е
нарушил принципа за установяване на обективната истина, установен с чл. 13 от НПК.
С касационната
жалба административно-наказаващият орган е представил заповед № 313з-629/30.03.2020 г. на директора
на ОДМВР – Перник. От нея е видно, че полицейските органи от районните
управления на ОДМВР – Перник са сред длъжностните лица, определени да съставят
актове за установяване на административни нарушения по чл. 209а от ЗЗ.
Следователно актосъставителят Б.Б. в качеството си на полицай при РУ – Радомир и
на основание чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и заповед № 313з-629/30.03.2020 г., издадена
от директора на ОДМВР – Перник, е разполагал с правомощие да състави АУАН №
33/19.12.2020 г. Изводът на районния съд в противния смисъл е направен без да е
изпълнено задължението за изясняване на обективната истина и е необоснован.
Настоящият
състав не споделя и становището на Районен съд – Радомир, че погрешното
посочване в АУАН и в НП на датата на издаване на нарушената заповед
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението на
процесуална норма е съществено, когато води до ограничаване на процесуалните
права на страна в производството. В случая индивидуализацията на заповедта на
министъра на здравеопазването в АУАН и НП е необходима, тъй като в нея се
съдържа нарушеното правило за поведение. Точното и посочване е свързано с
изпълнение на изискването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за
отразяване в АУАН и НП на нарушените законови разпоредби.
Актосъставителят
и административно-наказващият орган са посочили номера, месеца и годината на
издаването на заповедта и издателя и. Погрешно е отразена датата на издаването
и, като вместо 25.11.2020 г. е изписано 27.11.2020 г. Настоящият състав намира,
че това несъответствие не възпрепятства привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице да разбере коя е правната норма,
чието неизпълнение му е вменено във вина. Точното посочване на номера,
издателя, месеца и годината на процесната заповед, я индивидуализира в
достатъчна степен, за да стане ясно на нарушителят къде се съдържа нарушеното
от него правило за поведение. Затова допуснатото процесуално нарушение не
ограничава процесуалните права на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице и не е от категорията на съществените, обосноваващи
незаконосъбразност на наказателното постановление.
Независимо от
изложеното настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е
правилно като краен резултат, тъй като отмененото с него наказателното
постановление е издадено, при наличие на предпоставките по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Според цитираната разпоредба за маловажни случаи,
административно-наказващият орган може да не наложи административно наказание,
като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено такова. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, приложим на
основание чл. 11 от ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. В случая от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие се
установява, че нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е извършено за първи път от
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, че помещението,
в което е установено е с голяма площ и в него са били само служителите,
нарушителят и придружаващото го лице - свидетелят Стоил Сапунджиев.
Целта на проитвоепидемичната
мярка, въведена с т. І.7 от заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на
министъра на здравеопазването е ограничаване разпространението на Covid – 19,
в условията на епидемична обстановка. С оглед обстоятелството, че търговският
обект, в който е установен нарушителя е бил с голяма площ и в него не е имало
други посетители, съдът счита, че нарушението разкрива значително по- ниска
степен на обществена опасност сравнение с другите нарушения от този вид и за
постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН не е необходимо налагането на
административно наказание.
Предвид изложеното, обжалваното решение на Районен съд –
Радомир е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в
сила.
Страните не са поискали разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260045/28.04.2021 г., постановено по АНД № 56/2021 г. по описа на Районен съд
– Радомир.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2. /п/