Р Е
Ш Е Н
И Е № 1498
гр.Сливен, 19.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 2953
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземане на взискател
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, която била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК.
Ищцовото търговско дружество твърди, че
при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се
в гр.Сливен, ул.”Генерал Драгомиров” № 9, вх.В, ап.8 с титуляр ответника Г..
Имотът бил свързан към водопреносната мрежа и към
него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената и
консумирана вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото дружество и стойността на доставката се
фактурирала, след което за титуляра възниквало задължение в 30 дневен срок от
издаване на фактурата да погаси задължението си, съобразно ОУ на ВиК оператора. Ако
това не стори в срок абоната изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на
законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.10.2017г. – 29.06.2018г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 651/2019г. на СлРС. В това производство била издадена заповед за
изпълнение за исковите суми, но заповедта за изпълнение била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми, а именно сума в размер
на 235,46 лв., от която 218,53 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена и консумирана питейна вода в имота на ответника в гр.Сливен,
ул.”Генерал Драгомиров” № 9, вх.В, ап.8 за периода от 01.10.2017г. –
29.06.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 08.02.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 16,93 лв., обезщетение за забавено изпълнение
/мораторна лихва/, начислена към 09.01.2019г.
Претендират се разноски в заповедното производство в размер
на 26,00 лв., както и тези, сторени в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначен от съда особен представител на ответника.
С отговора се оспорват исковете,
като се счита, че не са доказани, тъй като не били представени доказателства за
редовното отчитане на водомера на ответника срещу положен подпис от негова
страна или негов представител. Освен това претендираната
сума не отговаряла на броя на издадените и представени по делото фактури.
Иска се отхвърляне на
претенциите, като неоснователни.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество депозирало на 08.02.2019г. в Сливенски районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против
ответника за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК
услуги за обект, находящ се в гр.Сливен, ул.”Генерал Драгомиров”, бл.9, вх.В,
ап.8 за периода от 01.10.2017г. до 29.06.2018г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 651/2019г. по описа на СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 484/12.02.2019г. против длъжника и настоящ ответник за следните
суми: главница в размер на 218,53 лв. за доставена и консумирана питейна вода
за периода от 01.10.2017г. до 29.06.2018г., ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението – 08.02.2019г. до окончателното й
изплащане, мораторна лихва в размер на 16,93 лв., начислена
към 09.01.2019г., както и разноски в размер на 26 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. В едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД предявил
настоящия положителен установителен иск – на 03.06.2019г.
Установява се от справка от служба по вписванията, че ответницата от 2004г.
е собственик на процесното жилище, в което е
доставяна вода от ищеца. По-късно през 2014г. същата дарила този имот, но
останала титуляр на правото на ползване върху него.
От карнети, приети по делото се установява, че на
името на ответницата има открида партида при ищеца за
доставка на вода и ВиК услуги, както и, че в жилището
на ответницата има два водомера, по един на всеки етаж /касае се за мезонет/.
Видно е, че в период от време предхождащ исковия засичането на водомерите
ставало след полаган подпис от потребителя, но не последователно всеки месец.
За исковия период от време било начислявано служебно едно и също количество
вода и на двата водомера, като от месец юли 2018г. /след исковия период от
време/ до края на 2018г. не е начисляван разход поради надписване в предходни
месеци.
Последното се установява и от показанията на разпитаните в хода на процеса
свидетели, отчитали водомерите в жилището на ответницата. Показанията на
свидетеля Павлов установяват, че в процесния исков период е начисляван служебен разход, тъй
като са събрани данни от съседи на ответницата, че в имота все пак от време на
време идвали и живеели хора. Това се наложило от обстоятелството, че имота се
намира в сграда в режим на етажна собственост с общ водомер, като разхода по
него се разпределял на всички останали жилища в сградата, както и за да не се
допускат големи разлики в разхода на вода.
Свидетелят Долушанова, отчитащ водомерите в имота
към момента установява, че след исковия период от време за един месец – юни
2018г. начислила служебен разход, както било процедирано
преди това от неин колега. После след свързване с абоната по телефон и
установяване на надписване последвал
период, в който не се начислявал никакъв разход на вода. След това и до
момента, ответницата сама изпращала на свидетеля по вайбър,
снимки на двата водомера за отчет на показанията. През месец ноември 2019г. на свидетелката
й бил осигурен достъп в жилището, респ. до водомерите, като се установило, че
на водомера на втори етаж нямало разход, а на този на първи етаж разход от 8
куб.м. вода.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени
от страните.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетелите, тъй като са последователни, логични, съответстват
едни с други и с представените карнети по делото.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането
си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си
да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК
услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния
период са предоставяни ВиК услуги, както и техния
обем и стойност.
Установи се в процеса, че
ответницата е ползвател / с учредено право на
ползване/ на процесния апартамент и в този смисъл
потребител на ВиК услуги, съгл.чл.2, ал.1, т.2 и
чл.3, т.1 от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД гр.Сливен /ОУ/, в сила от
05.10.2014г. – приложими към процесния казус. Тези ОУ
на ищцовото влизат в сила за потребителите в
едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Те са
публикувани във вестник „Новинар”,
бр.196/21.08.2014г. и „Сливенски новини”, бр.34/05.09.2014г., също така са
поместени и в електронната страница на оператора.
Съгласно чл.23, ал.1,т.1 ОУ
показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат с точност до
1 куб.м. за период не по-дълъг от един месец за потребители юридически и
физически лица, ползващи Ви К услуги за стопански и обществени нужди, както и
за общи водомери на сградите етажна собственост, какъвто е настоящия случай.
Според чл.23, ал.2 ОУ отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер
се осъществява най-малко веднъж на три месеца до 24 часа след отчитането на
общия водомер. В междинните периоди между два отчета операторът ежемесечно
начислява /служебно/ количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния разход от предходните два отчета. След отчитане показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено съобщение,
поставено на подходящо място или се съобщава по друг начин в срок не по-кратък
от три работни дни преди отчитането.
Съобразно чл.24 ОУ потребителят е
длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера – общ и
индивидуални. Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност
за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов
представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за
двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.
При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от
една година по реда на чл.23, ал.6 и чл.24, ал.3 ОУ, длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, с отбелязване на
трите му имена и адрес, като свидетеля може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна
вода по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със
скорост 1 м/s, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
Разпоредбата на чл.25 ОУ гласи,
че изразходваното количество питейна вода за сгради етажна собственост, какъвто
е настоящия казус се разпределя въз основа на отчета на общия водомер и
индивидуалните водомери, като се включват всички разходи на вода и загубите на
вода в сградната или вътрешната водопроводна
инсталация. Разликата /общото потребление/ между количеството питейна вода,
отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните
водомери и количествата, определени по реда при липса на индивидуални водомери
и тези, начислявани служебно между два отчета / при тримесечен период на
отчитане/ за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени се
разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по
индивидуалните им водомери и съответно начислените служебно количества.
Анализът на горните разпоредби на
приложимите за потребителите ОУ сочат, че правилно ищцовото
дружество –ВиК оператор, чрез длъжностно лице
начислявал на ответницата служебен разход по индивидуалните й водомери, тъй
като тя не осигурявала достъп до жилището за извършване на отчет. Установи се
от гласните доказателствени средства, че през исковия период начисления разход
на вода е служебен, поради липса на достъп и наличие на данни, че в имота от
време на време идвали хора.
Действително поради неспазване на
задължението на ответницата, като абонат потребител на ВиК
услуги да предостави достъп до индивидуалните си водомери за извършване на
отчет повече от една година / от м.юни 2016г. до края на 2018г./, то следвало
длъжностното лице на оператора ищец да състави протокол в присъствието на
свидетел, както и от м.юни 2017г. да начислява разход по реда на чл.49 ОУ по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1 м/s, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
В конкретният случай този ред не
е бил спазен, като операторът продължил да начислява служебен разход равен или
приблизителен на разхода за месеците, в които е имало реален отчет, т.е.
приложен е по-благоприятен вариант за потребителя до реалното осигуряване от
негова страна на достъп за отчет.
При това положение съдът счита,
че ВиК
операторът- ищец доказва основанието за начисляване, както и размера на
количеството начислена вода – служебен разход по индивидуалните водомери на
ответницата, съответно разпределената й част от общия водомер на етажната
собственост. Ако се приеме обратното би означавало за недобросъвестното поведение
на ответника- потребител, който в крайна сметка има задължение и е в негов
интерес да осигурява редовно достъп до уреда за отчитане на ползваната вода, да
бъдат натоварени със заплащане на този неотчетен разход неговите съседи. Би се
стигнало до положение, в което добросъвестните потребители с отчетени
индивидуални водомери, веднъж да плащат
собственото си количество изразходена вода /отчетено количество по
индивидуалните им водомери/, и втори път това на недобросъвестните си съседи с
неотчетени индивидуални водомери /като разлика в общия водомер/, в случай, че
на тях не им се начислява служебен разход при неосигуряване
на достъп. Така останалите потребители ще бъдат неправомерно санкционирани, тъй
като те ще заплатят разликата, която ще се яви в общия водомер, а след като
ответницата осигури достъп и бъде извършен реален отчет на индивидуалните й
водомери – тази веднъж вече заплатена вода от съседите, под формата на разход в
общия водомер, ще бъде начислена отново на ответницата като индивидуален разход.
По този начин операторът ще получи два пъти заплащане на едно и също количество
вода / веднъж платено от съседите като разлика в общ водомер, в случай, че не
се начислява служебен разход на ответницата при неосигурен
достъп и втори път от самата ответница, когато осигури достъп за реален отчет/.
Ето защо съдът приема, че
исковите претенции са доказани, не само по основание, но и по размер и биват уважени.
С оглед изхода на делото
ответницата дължи разноски на ищеца в общ размер на 761 лв., от които 735 лв.,
сторени в настоящия исков процес / 360 лв., платено адвокатско възнаграждение,
75 лв. платена държавна такса по сметка на съда и 300 лв., платен депозит за
особен представител на ответницата/ и 26 лв., сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 651/2019г. на СлРС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД
в отношенията между страните, че А.Х.Г.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в
размер на 235,46 лв. / двеста тридесет и пет лева и 0,46 ст./, от която 218,53 лв. /двеста и осемнадесет лева и
0,53 ст./- главница, представляваща стойност на доставена и консумирана
питейна вода за обект, находящ се в гр.Сливен, ул.”Генерал Драгомиров” № 9,
вх.В, ап.8 за периода от 01.10.2017г. до
29.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2019г.
до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 16,93 лв. /шестнадесет лева и 0,93 ст./, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва, изтекла върху дължимата главница към 09.01.2019г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК А.Х.Г., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер на 761 лв. / седемстотин
шестдесет и един лева/, деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: