№ 928
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000500804 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 327/20.07.2021 г. на ОС - Благоевград по гр.д. № 1406/2020 г.,
поправено с решение № 48/26.01.2022 г. е осъдена Община Банско да заплати на И. Ц.
Я. сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени като непосредствена последица
от настъпило на 23.07.2017 г. събитие, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 23.07.2017 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение Община Банско е осъдена за заплати на И. Ц. Я. сумата
2 560 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти, пряка и непосредствена последица
от настъпилото на 23.07.2017 г. събитие, както следва: 180 лева за две лазерни
процедури за отстраняване на белег, съгласно фактури № 13879/14.04.2018 г. с
фискален бон от 13.04.2018 г. и фактура № 15482/15.01.2019 г. с фискален бон от
15.01.2019 г.; 350 лева за една корона; 450 лева за една металокерамична корона и 1400
лева за един имплант, съгласно фактура № 242/20.04.2018 г. с касова бележка от
същата дата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
С решението са отхвърлени исковете на И. Ц. Я. против Община Банско за
заплащане на сумата 2800 лева – имуществени вреди, представляваши цената на два
броя брекети по фактура № 242/20.04.2018 г. с касова бележка от същата дата и 180
лева по издадения по „ИПСМП Д-р Емил Бърдаров“ЕООД фискален бон от 13.04.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът Община Банско е депозирал въззивна жалба против
1
първоинстанционното решение в осъдителната му част с твърдения, че същото е
неправилно, като моли същото да бъде отменено и исковете – отхвърлени. Поддържа,
че в първата инстанция не били доказани всички елементи на фактическия състав на
деликтната отговорност. В случая нямало неизпълнение на общината на нейно
задължение по превантивно поддържане на процесния път, тъй като нямало нужда от
укрепване на скален откос. По делото било установено на първо място, че
местопроизшествието не попада в район с опасност от геоложки инциденти, а на
следващо място падналият камък не представлявал скален къс, отчупен от скалата
вдясно от пътя. Той бил дошъл от гората и не било ясно от къде е тръгнал. Прави извод
за липса на противоправно поведение, за което да отговаря общината. В случая нямало
и вина, тъй като ставало дума за природен процес. На следващо място се излагат
твърдения, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърдените вреди и
причинната им връзка с процесния инцидент. Нямало доказателства за причинна
връзка между лазерните процедури и вреди от инцидента. Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди пък било силно завишено с оглед вида, интензитета и
продължителността на вредите. На следващо място се твърди, че при постановяване на
решението си съдът не се съобразил с всички събрани доказателства – писмени и
заключение на съдебно-геоложка експертиза, въпреки че от тях следвали изводи,
различни от тези, направени от съда въз основа на свидетелските показания на
свидетеля В., който бил заинтересован. Така съдът приел, че падналият камък е с
неправилна форма и ръбове въпреки посоченото от вещото лице, че същият е объл и не
се е отчупил се от скалата. Поради грешно установения факт съдът направил и грешен
правен извод, че причината за инцидента е необезопасяване на откоса вдясно от пътя.
Жалбоподателят изтъква още, че съдът обърнал доказателствената тежест като приел,
че не ищцата дължи главно и пълно доказване, а ответникът в неговото насрещно
доказване. Така били доказани за установени вредите, въпреки, че те не били доказани
главно и пълно – нямало сигурност, че са настъпили в причинна връзка с инцидента.
От друга страна съдът приел в решението си факти, каквито не били твърдени. Напр.,
че „пострадалата е търпяла неимоверни болки и страдания“. Данни за интензитета на
вредите като „ужасни“ имало само в свидетелските показания, но те противоречали на
посоченото в епикризата. Съдът приел и факти, непосочени от страните – че
уврежданията на ищеца „неизбежно й създават неудобства и затрудняват по-
нататъшната й реализация в битов и служебен план“. Такива твърдения и доказателства
по делото нямало.
Ищцата И. Ц. Я. е депозирала отговор на въззивната жалба, в която излага
доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Ищцата И.Я. сочи в исковата си молба, че на 23.07.17г около 17,30 ч., докато
пътувала на задната седалка в управлявания от М. С. л.а.“Мерцедес Вито“ с ДК№ ***
по общински път BLG 1005/ІІ-19/, км.10 от х.Вихрен към Банско, паднал скален къс,
който счупил задно дясно стъкло на колата и я ударил. След инцидента ищцата
първоначално била откарана в Разложката болница, след което била транспортирана и
хоспитализирана в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ЕАД, София, където била надлежно
диагностицирана. Претърпяла спешна операция, изразяваща се в ревизия, медикация,
сутура и пластика с тъкани по съседство на раната на горната устна и бузата вдясно.
На 20.04.18 г била прегледана от стоматолог, при който било проведено лечение
на счупените и увредени зъби, поставени били брекети, корона, металокерамична
корона и имплант. Получила счупване на челюст и избиване на зъби, без които се
затруднявало дъвченето и говореното, обезобразено било лицето, което довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и уврежданията
представлявали средна телесна повреда. Търпяла болки и страдания за един
продължителен период от време и ще изпитва негативни последици от събитието през
целия си живот.
Поддържала е, че за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди
отговаря Община Банско, в качеството й на собственик на общинския път, на който
настъпило произшествието, който имал задължението да предприема действия по
поддържане безопасността на общинските пътища в нейната територия.
В тази връзка иска осъждането на ответника Община Банско да й заплати сумата
от 26 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като непосредствена последица от
настъпилото на 23.07.17 г. събитие, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 23.07.17 г. до окончателното и изплащане; 5 540 лв., представляващи
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение и медикаменти по три фактури и един касов бон, пряка и непосредствена
последица от настъпилото на 23.07.17 г. събитие, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът Община Банско е оспорвал исковете като неоснователни с
твърдение, че липсват елементите на фактическия състав на деликта. Отсъствието на
противоправно поведение се обосновава с извършените действия на общината след
инцидента по проверка и поддържане на посочения път, при които не са установени
паднали на пътното платно скални късове и други признаци на свлачищни процеси.
Твърдели са, че общината е нормативно задължена за осъществяване на геозащитни
мерки за ограничаване на свлачища и предотвратяване на аварии и щети в имоти, само
ако тези имоти попадат в обхвата на свлачищните райони. След като процесният път не
попадал в такива райони, то за общината липсвало задължение за обезопасяване,
поради което не било налице бездействие, а оттам и противоправно поведение.
Поддържали са още, че липсва вина. Инцидентът бил причинен от внезапно настъпило
извънредно събитие – падане на камък по естествен наклон, което имало случаен
характер и прогнозирането му било невъзможно. Обстоятелствата, при които било
настъпило увреждането, било предизвикано от събитие, характеризиращи го като
непреодолима сила, която изключвала отговорността на Общината. Ответникът счита
за недоказани претърпените вреди и причинно-следствената им връзка с твърдяното
противоправно поведение. Оспорвали са счупването и избиването на зъби да е
получено при описания от ищцата инцидент. Оспорвали са дължимостта на
претендираните разходи за брекети и лазерни процедури, тъй като същите не били в
приминна връзка с увреждането. Оспорвали са и дължимостта на разхода по касов бон,
поради липсата на информация кой и защо е бил на лечение. Оспорван е и размера на
3
претенцията за неимуществените вреди като несъответен на претърпените болки и
страдания и несъответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Предявеният иск е такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй
като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя, при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и
вредите. Противоправното поведение, на което в случая се позовава ищцата, е
бездействие на служители на ответната община да предприемат действия по
поддържане безопасността на общинските пътища в нейната територия.
Според чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) поддържането на общинските пътища
е задължение на общината. В случая няма спор, че пътят, на който е настъпил
процесният инцидент, е общински и е в териториалния обхват на община Банско.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата
на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение;
разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите;
бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Следователно, общината е длъжна
да поддържа и откосите, като част от повърхността в обхвата на пътя, включително с
оглед безопасността на движението по пътя. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5 вр. чл. 3, ал. 2, т.
3 от НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на
пътищата общината е длъжна да осъществява превантивен ремонт на общинския път,
включително чрез укрепване на откосите.
Пред първата инстанция е установено и не е спорно пред настоящата инстанция,
че на 23.07.17г около 17,30 ч., докато пътувала на задната седалка в л.а.“Мерцедес
Вито“ с ДК№ *** по общински път BLG 1005/ІІ-19/, км.10 от х. Вихрен към Банско,
паднал камък, който дошъл от десния откос на пътя, който камък счупил задно дясно
стъкло на колата и ударил ищцата.
В тежест на община Банско е било да установи, че е направила всичко
необходимо за укрепване и на откоса, находящ се на местопроизшествието. Такива
доказателства по делото не само не са събрани, но и представителят на общината
поддържа, че укрепване не е нужно. Неоснователно е оплакването на общината, че
първоинстанционният съд допуснал процесуално нарушение, като игнорирал
представените доказателства, установяващи, че посоченото място не попада в
свлачищен район, както и че от 2014 г. насам не е имало сигнали за паднали камъни на
пътя. Настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстанционния съд, че
посочените обстоятелства не са годни да изключат отговорността на общината. Не е
нужно районът да е непременно свлачищен или да се наблюдават срутища, за да е
необходимо укрепване на откосите. По делото са представени снимки на района на
местопроизшествието, от които се вижда, че на мястото на произшествието отдясно
има скални откоси, като част от скалите са наклонени към пътя. Неоснователно е
поради това и твърдението, че откъсването на единичен камък от тези скали е
непредвидимо събитие. Не са необходими специални знания, за да се допусне
възможността това да стане под напора на времето и природните явления, като силни
дъждове, ветрове и големи температурни разлики, например. Ето защо при наличието
на множество скали в района, откосите на посоченото място е следвало да бъдат
4
укрепени по подходящ начин (с мрежи или по друг подходящ начин), така че да не се
допусне падането на камък на пътното платно, застрашаващ сигурността на
движението.
Вярно е, че по делото не е установено по категоричен начин дали падналият
камък се е откъснал от скалния откос или е дошъл от по-високо. Неоснователно обаче
в тази връзка е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е
игнорирал казаното от вещото лице, че камъкът бил объл, а не с неправилна форма
(т.е., не бил се откъснал от скалния откос), като в същото време кредитирал
показанията на свидетеля В., че камъкът е бил с неправилна форма и ръбове, който
свидетел бил заинтересован. Вещото лице Г. е заявила първоначално в съдебно
заседание, че камъкът е объл, но след това е посочила, че не го е виждала и не може да
каже категорично дали той е объл или е с неправилна форма. Ето защо не може да се
кредитират нейните показания относно формата на камъка. Действително свидетелят
В. е живял с ищцата на семейни начала към момента на инцидента, но към момента на
разпита същият вече се е разделил с нея, а от друга страна той е очевидец и е видял
лично камъка, поради което може да се приеме, че показанията му са достоверни.
Следователно, камъкът с неправилна форма е по-вероятно да се е откъснал от
скалния откос.
Дори камъкът да е объл, т.е., да не се е откъснал от скалния откос, а да е дошъл
от по-високо, това пак не изключва наличието на вина у служителите на ответната
община. Приема се в теорията и практиката, че когато непредвидимостта и
непредотвратимостта на събитието се предхожда от противоправно поведение на
дееца, то неговата вина не се изключва. Случайно събитие би било налице, когато
служителите на община Банско не са могли, нито са били длъжни да предвидят
настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направят,
то да не е в състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да предвидят и
предотвратят вредоносните последици не следва да се дължи на предходното им
собствено виновно поведение (така Решение № 190 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. №
1045/2011 г., III н. о.). В случая, ако бе укрепен откоса съобразно изискванията,
идващият от по-високо камък също не би достигнал пътя.
Посоченото по-горе бездействие на служителите на община Банско е
противоправно – не е изпълнено задължението за укрепване на скалните откоси и
същото ангажира отговорността на общината. Вината в гражданското право не е
субективното отношение на дееца към деянието, а се изразява в неполагане на
дължимата грижа, като вината се предполага. По делото не са събрани доказателства,
които да оборят посочената презумпция, а именно в тежест на ответника е било
оборването й. Тя би била оборена, ако ответникът докажеше, че инцидентът се дължи
на случайно (непредвидимо и непредотвратимо) събитие, на действия на трето лице и
т.н. Както бе посочено, падането на камък от скален откос не е непредвидимо събитие.
Няма данни и за намеса от страна на трето лице.
Следователно, предвид виновното противоправно бездействие на служители на
община Банско, общината отговаря за нанесените на ищцата имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с процесния инцидент.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди са установени чрез
представената епикриза, свидетелските показания на свидетеля В. В. и изслушаното
заключение на СМЕ.
Свидетелят В., който е живял с ищцата на семейни начала към момента на
инцидента е посочил, че при инцидента пътувал заедно с ищцата и видял, че нейната
дясна буза от устата до скулата била разцепена на две, сякаш паднала, при което зъбите
и челюстта се виждали, кървяла обилно.Той се стресирал и легнал на земята,след което
5
чул възгласите на околните, че е жива. След сигнал на тел.112, пътниците се върнали в
буса и продължили, за да пресрещнат повиканата линейка от гр.Разлог, което се
случило на входа на Банско. Пострадалата и свидетеля се прехвърлили в нея и се
отправили към разложката болница. След оказана първа помощ на ищцата, кървенето
спряло и по нейно желание, с частна линейка се отправила и постъпила за лечение в
Отделението за лицево-челюстна хирургия УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“. Там
претърпяла няколко часова операция, последвало около 10-дневно болнично
лечение,след което възстановяването и заличаване белезите от нараняването
продължили в къщи - с марли, бинтове, около година налагала ленти върху белега.
Свидетелят сочи още, че инцидентът променил живота им – нейния и този на
семейството й, част от който по това време бил и свидетеля. Близо три месеца се
хранила с пасирана храна и пиела от сламка. Станала асоциална, затворила се, спряла
да говори, не излизала от къщи. Заради белега изпитвала постоянни притеснения,
детето често я питало откъде е това. Свидетеля сочи, че изпитвала ужасни болки и
страдания. Възстановяването й продължило месеци наред, през което отслабнала с 20
кг. До ден днешен й се клати зъб.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещите лица д-р К. А. – специалист по
съдебна медицина и д-р В. Н. – специалист дентална медицина, което е изготвено
основно въз основа на представената по делото Епикриза, както и по рентгенографски
снимки, предоставени на вещите лица от ищцата, се установява, че в Отделението за
лицево-челюстна хирургия лекарите са констатирали видима асиметрия на лицето,
открито счупване на алвеоларния израстък на дясната горна челюст без разместване
на костните фрагменти, изпълване с кръв на десния горночелюстен синус –
хемосинус, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана
през цялата дълбочина на дясната буза и дясната горна устна. В отделението е
проведено оперативно лечение под местна анестезия-зашиване на раните на дясната
буза и дясната половина на горната устна. Направена е и пластика на раната със здрави
меки тъкани по съседство. След така проведеното лечение й е издадена болничен лист
за 36 дни. Вещите лица сочат, че откритото счупване на алвеоларния гребен на дясната
горна челюст й е причинило счупване на челюстта, което трайно е затруднило
дъвченето и говоренето за около 2-2,5 месеца. Освен това експертите са категорични,
че лицевата асиметрия, голямата разкъсно-контузна рана на дясната буза и дясната
половина на горната устна не е възможно да заздравеят спонтанно първично, без да
останат груби белези. Констатират, че за първичното заздравяване е проведено
специализирано и висококвалифицирано оперативно лечение с провеждане на
пластика от съседни тъкани. Въпреки това вещите лица считат, че поради нарушението
целостта на кожата след окончателното първично оздравяване, ще останат видими
белези, които не са променили съществено и значително изгледа на лицето. Видимата
лицева асиметрия и видимите груби и големи белези, изменящи изгледа на лицето,
обаче го загрозяват и причиняват трайно обезобразяване на лицето. Вещите лица обаче
считат, че в случая не се отразяват трайно на изгледа. За пълното възстановяване са
необходими допълнителни пластични операции, които не са в състояние да заличат
абсолютно и напълно получените белези. Поставените импланти, короната и лечението
на втори зъб горе вдясно, хирургичното и ортопедично лечение са проведени
целесъобразно и съответстват на травматичните увреждания. Докато брекетите вещите
лица считат, че нямат отношение към лечението на травматичните увреждания.
В с.з. медиците поддържат, че вследствие травмата реално са липсвали всички
зъби горе вдясно и са търпени изключително големи болки и страдания, тъй като се
касае до много тежки травматични нарушения. Но вследствие навременното и
високоспециализирано лечение оздравителния процес протича успешно, като челюстта
на пострадалата зараства за около 6 м. Понастоящем поддържащо лечение не се налага.
6
Свидетелските показания и заключението на СМЕ установяват търпени поне 6
месеца неимуществени вреди от ищцата, които са в причинна връзка с травмите,
получени при процесния инцидент.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищцата при инцидента – 29 г. – възраст, която се характеризира с много
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищцата е
било сериозно променено за период от поне 6 месеца, като до три месеца е имала
затруднения с дъвченето и говореното и можела да приема само пасирана храна през
сламка; че около два месеца е изпитвала интензивни болки, които впоследствие са
затихнали; че основният възстановителен период е около шест месеца, но при ищцата
се налагат и последващи процедури за заличаване на белезите по лицето, които според
медиците не могат напълно да бъдат заличени, както и по възстановяване на счупени
зъби; икономическите условия в страната към 2017 г. и като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размера на
адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди е не по-малко
от претендираните 26 000 лева. Ето защо е неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че първата инстанция е присъдила завишено обезщетение.
Неоснователно е оплакването, че съдът приел наличието на вреди, каквито не
били твърдени – наличие на неимоверни болки и страдания. Достатъчно е, че ищцата е
твърдяла да е претърпяла болки и страдания, за които е претендирала определено
обезщетение. Посоченото от съда определение на болките и страданията има
отношение към обема и интензитета на търпените вреди, съответно обосноваващи
размера на дължимото се обезщетение, а не към наличието им изобщо или наличието
на вреди, неподдържани от ищцата.
Не е необходимо доказване на бъдещите ограничения в социалното общуване на
ищцата, предвид наличието на белези по лицето й. Това ограничение следва от
житейската логика.
7
Доказано е и наличието, причинната връзка и размера на претърпените
имуществени вреди. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че присъдените
от първата инстанция разходи нямат връзка с процесния инцидент. Вещите лица по
СМЕ категорично са посочили, че ищцата има белези по лицето, съотв. – необходими
са процедури по заличаването им, както и че предвид избитите зъби вдясно са
необходими и съответни направените корони и имплант. Видът и размерът на
разходите за отстраняване на посочените вреди е надлежно доказан с представените
фактури и касови бонове към тях на обща стойност 2 560 лева.
На ищцата се дължи и законната лихва върху главницата за неимуществени
вреди от момента на увреждането – 23.07.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, а по отношение главницата за имуществени вреди – от датата на
настъпването им, но предвид това, че същата се претендира от датата на исковата
молба и съобразно диспозитивното начало – от датата на исковата молба насетне.
Предвид достигане на въззивния съд до крайни изводи относно дължимостта и
размера на претендираните обезщетения идентични с тези, до които е достигнал
първоинстанционният съд, неговото решение следва да бъде потвърдено като
правилно. Въззивната жалба е изцяло неоснователна.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски в настоящото производство има въззиваемата ищца. Тя е доказала такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 1476.20 лева, които й се дължат от
жалбоподателя. Неоснователно е неговото възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК. При защитаван материален интерес по два иска с цена съответно 26 000 лева и
2560 лева, платеното от ищцата адвокатско възнаграждение е под минималния размер.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 327/20.07.2021 г. на ОС - Благоевград по гр.д. №
1406/2020 г., поправено с решение № 48/26.01.2022 г. по същото дело, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Община Банско, гр. Банско, пл. „Никола Вапцаров“ № 1 да заплати
на И. Ц. Я., ЕГН **********, сумата 1476.20 лева – адвокатско възнаграждение пред
САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8