О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №227
гр.Видин, 03.07.2014 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Видински
окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: В.В.
Членове: А.П.
В. М.
При секретаря и с участието на
прокурора
изслуша докладваното от съдията П. в.ч.гр.дело № 251 по
описа за 2014 година и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Е…" ООД,ЕИК: .,
със
седалище и адрес на управление: С. …, ул. К…, чрез
процесуалния прадставител адв. Ст.И. от АК В. против Определение №451 от 16.05.2014
г. , постановено по гр.д. № 83 по описа за 2013 г. на БРС, с което е прекратено
производството по делото. Излага се, че
обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се поддържа, че в отговора на исковата молба, ответникът
ЦСНД с.р.о. е признал, че е сключил
с ищеца договор за
международен автомобилен превоз на стоки с местоположение
в Б. и местоназначение с. В., Б…. По отношение
такъв договор се
прилага Конвенцията (С М К) за договора за
международен автомобилен превоз на
стоки, съгласно която Районен съд Белоградчик, като съд по местоназначението на
стоката, разполага с международна
подсъдност. Ответникът не е
възразил срещу международната подсъдност. На второ място се поддържа , че в отговора на исковата молба ответникът
е направил изрично признание, че е сключил в качеството си на
възложител с ищеца в качеството му на изпълнител договора
за международен автомобилен превоз на стоки съгласно представената от ищеца с исковата молба поръчка. Наличието на такъв договор между
страните, според частния жалбоподател, съставлява
безспорен факт по делото. При безспорността на този
факт БРС е приел, че по иск за заплащане на навлото (възнагражднието
за превоз) по този договор у ответника липсва пасивна легитимация.
Моли да се
отмени обжалваното разпореждане и делото се върне на БРС за продължаване на
съдопрои-зводствените действия.
Съдът, като провери правилността на обжалваното определение
въз основа на материалите по делото и доводите на страните, констатира следното
от фактическа и правна страна:
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Посоченото
дело е образувано по предявен иск от "Е. Т." ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул."К." № . срещу ЦСНД с.р.о.,
чешко дружество с ограничена
отговорност със седалище и адрес на управление У. Х., Тр. М. М …. Претендира се заплащане на възнаграждение за превоз по договор за международен автомобилен превоз на стока от склад
в А./Б./ до получател в с. В./ Б./ с
правно основание Конвенция СМR във вр. с чл.367 и сл ТЗ.
С определение от 31.03.2014г., съдът е приел, че е международно
компетентен да разгледа спора, делото към момента му е
подсъдно и определил, че приложимото по отношение на твърдяното от ищеца наличие на вземане е българското право - чл. 367 и сл. от българския Търговски закон/ ТЗ /
В
същото време, съдът е приел, че е налице нередовност в иск. молба и със същото
определение от 31.03.2014г. на ищеца са дадени указания за отстраняването и, като предяви иска си срещу „С.” ЕООД гр.С.
и е определил едноседмичен срок за изпълнение на указанията ,като ищецът е
предупреден за последиците от неизпълнението на указанията. Ищецът е подал отговор, в който е посочил , че фирма с
такова наименование няма. Последвало е даване на нови указания за насочване на
иска срещу ответник „С.” ООД и определяне на срок за изпълнение с
предупреждение за последиците от неизпълнение на указанията. Този срок е
изтекъл на 12.05.2014 г.За да прекрати производството първоинстанционния съд е
приел , че срледи служебно за надлежно извършване на процесуалните действия, в
която е посочил , че влиза и надлежната процесуална леггитимация. Прието е, че
когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално летгитимирано да
отговаря по предявения иск, съгласно чл.101 , ал.1 изр. 2 ГПК съдът указва на
ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни и ако указанията
на съда не бъдат изпълнени в срок , производството по делото се прекратява
съгласно чл.101,ал.3 ГПК, тъй като предявеният от ненадлежна или срещу
ненадлежна страна иск е недопустим. Като е изложил тези съображения БРС е
прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на ищеца.
Така постановеното
определение е неправилно и следва да бъде отменено. Поначало
страните в исковия процес не трябва да се смесват със субектите на материалното
правоотношение. Ищецът сам определя страните с предявения иск, като посочва от
чие име и срещу кого предявява иска. Процесуалната правоспособност служи на
материалноправната правоспособност, доколкото е средство за нейната защита, но
не съвпада с нея. Процесуална правоспособност е признатата от закона абстрактна
възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения.
Процесуалната легитимация е принадлежност на правото на иск, а материалноправната
е титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой
на задължението. Липсата на процесуална легитимация води до недопустимост на
предявения иск, а липсата на материалноправна легитимация води до отхвърлянето
му като неоснователен. Надлежна страна в процеса е носителят на правото на иск
по конкретния правен спор. То принадлежи на носителя на материалното право,
накърнено от правния спор. Ето защо, легитимирани страни в исковия процес са
тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от
правния спор - предмет на процеса. Щом като процесуалната легитимация се
обуславя от принадлежността на накърненото материално право, тя се определя от
правното твърдение на ищеца, заявено с иска. В случая самата ищец твърди, че е
накърнено материалното му право. Досежно обстоятелството дали ответникът следва
да отговаря по предявения срещу него иск е въпрос, който следва да получи
отговор с постановяването на решение, като се разгледа спора по съществото.
Допуснато е от първоинстанционния съд смесване на понятията материалноправна и процесуална
легитимация. За съществуването на процесуалните предпоставки, обуславящи
съществуването на правото на иск, съдът следи служебно. Процесуалната
легитимация по предявените искове се обуславя от материалното право, следователно от правното твърдение на ищеца, заявено с исковата молба. Това твърдение пред съда формулира правния спор, с който той е сезиран. Правният спор се индивидуализира чрез
претендираното /или отричано/ от ищеца спорно право. Следователно, процесуалната легитимация следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, индивидуализирано в петитума на исковата молба. В настоящият казус въззивния
жалбоподател – ищец заявява, че ЦСНД с.р.о. е
носителя на материалното право, което е накърнено от ответника чрез възникналия
между тях правен спор, за разлика от процесуалната, материалната легитимация е
тази, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата
основателност, и по която съдът дължи произнасяне
със съдебното решение. Дали в действителност тези факти са налице, е въпрос на
материално-правна легитимация на страните, която се установява от събраните по
делото доказателства.
Водим от горното и на основание чл.278, вр. с чл.271 от ГПК, Окръжен съд Видин
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
№ 151 / 16.05.2014 г. постановено по гр.
д. № 83 по описа за 2013г. на РС – Белоградчик.
ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия от РС- Белоградчик.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: