РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Кюстендил, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Административно
наказателно дело № 20231520200159 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на П.Г.П., в качеството му на кмет на
Община Кюстендил, срещу Наказателно постановление № 25/01.02.2023г.
/НП/, издадено от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и
водите /РИОСВ/ – София, с което на основание чл.156, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ и чл.53, ал.1 и чл.24, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ за извършено
административно нарушение му е наложено наказание на основание чл.156,
ал.1 във вр. с чл.113, ал.3 ЗУО „глоба“ в размер на 10 000 лева. Навеждат се
доводи за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон, поради следното:
На първо място, не било индивидуализирано в достатъчна степен
мястото на извършване на нарушение, доколкото не ставало ясно дали на
последващата проверка са констатирани налични нови отпадъци, отпаднали в
реката поради почистващите действия, предприети от страна на Община
Кюстендил, или се касае за вече констатираните такива, предмет на
1
предписанието; на следващо място, сред задълженията на кметовете на
общини съгласно глава втора, раздел III и глава четвърта, раздел IV, свързани
с управлението на отпадъците, не се предвиждало задължение за
„почистване“ на замърсените участъци, съответно РИОСВ – София нямала
компетентността да дава предписания за изпълнение на задължения, които не
са законово вменени на кметовете на общини; на трето място, описаната
фактическа обстановка в НП касаела единственото вменено задължение на
кметовете на общини, регламентирано в чл.19, ал.3, т.15 ЗУО, предл, второ,
но ако се приемело, че това задължение не е било изпълнено, приложимата
санкционната норма била тази по чл.151, ал.2, т.6 ЗУО, а не разпоредбата на
чл.156, ал.1 ЗУО; на следващо място, реализирани били необходимите мерки
за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места,
включително и на района, касаещ процесната проверка; на следващо място, се
счита за незаконосъобразно становището на административнонаказващия
орган, че разпоредбата на чл.156, ал.1 ЗУО не предвиждала освобождаване от
отговорност на кметовете на общини при надлежно възлагане на
правомощията му на други длъжностни лица, съответно, доколкото кметът на
Община Кюстендил бил оправомощил на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА,
чл.15, ал.1, т.3 ЗООС и чл.112, ал.1, т.1 ЗУО кметовете на селата да
контролират дейностите, свързани с образуване, събиране, съхраняване,
транспортиране и третиране на битови и строителни отпадъци, то в случая
АУАН за процесното нарушение е следвало да бъде съставен, а НП издадено
не на кмета на Община Кюстендил, а на кметския наместник на с. Радловци;
счита се, че неправилно не била приложената разпоредбата на чл.28 ЗАНН;
счита се, че АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния срок от
извършване на нарушението. Предвид гореизложеното, искането към съда е
за отмяна на атакуваното НП.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при
условията на чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Във връзка с постъпили в РИОСВ – София писмо от ОД МВР –
Кюстендил с вх. № 4828/07.03.2022г. и подписка от Инициативен комитет – с.
Радловци с вх. № 4204/24.02.2022г., на 22.03.2022г. е извършена съвместна
проверка на място от експерти на РИОСВ – София и служители на ОД МВР –
Кюстендил, в присъствието на представител на Община Кюстендил, на имот с
идентификатор № 61457.44.28., частна общинска собственост,
2
представляваща земеделска земя, местност „Гладни рид“, с. Радловци. В хода
на извършената проверка на горепосочения имот, находящ се под приют за
безстопанствени кучета в с. Радловци, на заравнена площ повече от 10 дка
били установени множество купчини от битови, строителни и производствени
отпадъци, разпръснати на всички страни. Оформен бил скат от отпадъци с
дължина около 30-40 м., както и работна площадка, подравнена със земни
маси, по която били налични следи от автомобили и верижна техника.
Проверката е отразена в констативен протокол № ККФОС-ЛД-7/22.03.2022г.,
като на основание чл.113, ал.3 ЗУО на кмета на Община Кюстендил е
дадено задължително предписание, а именно – в срок до 26.04.2023г. да бъде
ограничен достъпът до горепосочения общински имот чрез подходящи
средства (ограда, насипи със земни маси и пр.), както и да бъде почистено
нерегламентираното замърсяване с отпадъци, подробно описани в протокола,
като същите бъдат предадени на лице с документ, за което писмено да бъде
уведомени РИОСВ – София.
На 03.06.2022г. е извършена проверка на Последващ контрол на
служители на РИОСВ – София на процесния имот, отразена в констативен
протокол № ККФОС-ЛД-17/03.06.2022г., като на място било установено
неизпълнение на предписанието, дадено в т.2 от констативен протокол №
ККФОС-ЛД-7/22.03.2022г., съответно, незаконното сметище под общинския
приют за безстопанствени кучета не било почистено и продължавало да
съществува, заради което в РИОСВ – София били постъпили сигнали по
„зелен телефон“ с вх. №№ С-268/25.05.2022г. и С-324/01.07.2022г., както и
Разпореждане на Районна прокуратура – Кюстендил, с вх. №
9884/17.05.2022г.
На 02.08.2022г. е съставен АУАН № 149/2022г., с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, за това, че в
качеството си на кмет на Община Кюстендил е нарушил разпоредбата на
чл.156, ал.1 във вр. с чл.113, ал.3 ЗУО.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 25/01.02.2023г.,
издадено от Директора на РИОСВ – София.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят,
свидетелят по акта, както и присъстващият на проверката на 22.03.2022г. и
тази на 03.06.2022г. Свидетелят Л. И. Д. е провела проверката на 22.03.2022г.
и е присъствала на последващата такава, като лично е възприела описаните в
констативните протоколи и в АУАН факти и обстоятелства. Твърди, че
процесният имот не бил предвиден за общинско сметище, като върху същия
били открити натрупани големи количества битови, строителни, растителни и
производствени отпадъци. Твърди, че в РИОСВ – София не били постъпвали
искания от страна на кмета на Община Кюстендил за удължаване на срока за
изпълнение на предписанията, нито някакви други документи за осъществено
почистване. Твърди, че последващата проверка отново е предприета след
постъпили сигнали, като на място се било установило, че сметището
3
съществувало, не била констатирана някаква промяна по отношение на него,
освен че била поставена бариера отпред на пътя, която не можела да ограничи
достъпа до него. Твърди, че за последните близо три години на територията
на Община Кюстендил били предприети множество проверки, констатирани
били множество нарушения, като специално за неизпълнение на предписание
за непочистване на сметище от страна на Община Кюстендил имало влезли в
сила шест НП.
Свидетелят С. В. М. е присъствала на първата проверка, проведена на
22.03.2022г., като дава показания, потвърждаващи описаната в АУАН и в НП,
както е и била свидетел при съставянето на АУАН през месец август 2022г.
Свидетелят Л. В. Г. дава показания относно съставянето на АУАН през
месец август, а именно: че същият бил съставен в отсъствие на представител
на нарушителя, заради което впоследствие бил изпратен за връчване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
На първо място, не са допуснати съществени нарушения при
съставянето на обжалваното НП. Видно от Заповед № РД-18/07.02.2022г. на
директора на РИОСВ – София ст. експерт Л. И. Д. е оправомощена да
съставят АУАН по реда на ЗУО.
На следващо място, съдът намира, че не е налице нарушение при
съставяне на АУАН, доколкото това е направено в законоустановения за това
3-месечен срок от датата на установяване на нарушението – 03.06.2022г., в
рамките на 1-годишния срок от извършване на същото – 27.04.2022г.
Съответно, възражението в тази насока на жалбоподателя е неоснователно.
На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че е неясно индивидуализирано мястото на извършване на нарушение,
доколкото и в АУАН, и в НП то е ясно описано, както и точно и конкретно е
посочено какъв тип отпадъци са били открити на терен при първата проверка
и при последващата такава. Данните за горното са включени в съдържанието
на констативните протоколи и от двете проверки, които като официален
писмен документ не са оспорени от жалбоподателя и са годно
доказателствено средство за вписаните в тях факти и обстоятелства.
Последните са потвърдени и от приобщените гласни доказателства на
проверяващите длъжностни лица.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на законово
изискване в ЗУО, вменяващо му задължение във връзка с управление на
отпадъците и по-конкретно дейност по „почистване“. Напротив, съгласно
чл.19, ал.3, т.15 ЗУО кметът отговаря именно за организиране на
почистването на изхвърлени отпадъци на неразрешени за това места, както и
на незаконни сметища.
На следващо място, съдът счита, че не е допуснато нарушение на
4
материалния закон, както твърди жалбоподателят, доколкото описаното в НП
било относимо единствено към задължението на кмета на общината,
регламентирано в чл.19, ал.3, т.15 ЗУО, към което съответно не била
приложима санкционната разпоредба на чл.156, ал.1 ЗУО. Видно от
съдържанието на АУАН и процесното НП е налице пълно съответствие
между словесното описание на нарушението и дадената му правна
квалификация. Жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност за неизпълнено предписание,
наказуемо именно на основание чл.156, ал.1 ЗУО, а не за бездействие по
произтичащото от закона задължение да предотвратява изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места, визирано в разпоредбата на чл.19,
ал.3, т.15 ЗУО, наказуемо на основание чл.151, ал.2, т.6 ЗУО. Съответно,
деятелността е правилно квалифицирана като административно нарушение по
чл.113 във вр. с чл.156, ал.1 ЗУО.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че АУАН е
неправилно съставен, а НП е неправилно издаден на него като нарушител,
вместо на кметския наместник на с. Радловци, доколкото на последния били
предоставени от кмета на Община Кюстендил задълженията във връзка с
управлението на отпадъците. Законът не предвижда освобождаване от
отговорност на последния при възлагане на правомощията на други
длъжностни лица.
Не на последно място неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя за нарушение на материалния закон от страна на
административнонаказващия орган, доколкото последният не бил приложил
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Съдът счита, че правилно
административнонаказващият орган е преценил, че не е налице маловажен
случай на извършеното нарушение, доколкото не са налице предпоставките
на чл.93, т.9 НК.
Съдът счита обаче, че неправилно е определен размерът на наложеното
наказание, доколкото са взети предвид само отегчаващите отговорността
обстоятелства (като множеството влезли в сила НП за извършени нарушения
по ЗУО). Следва да се имат предвид действията на жалбоподателя,
представляващи смекчаващи отговорността обстоятелства съгласно чл.27
ЗАНН, останали пренебрегнати от административнонаказващия орган.
Предприети са, макар и не достатъчно ефективни, мерки за изпълнение на
предписанията на компетентния орган, доколкото е била поставена бариера,
която да ограничи достъпа до конкретния участък. Наред с това, в хода
производството жалбоподателят има добросъвестното процесуално
поведение.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да измени процесното
НП като намали административното наказание „глоба“ в размер над средния,
като определя същия на 6 000 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25/01.02.2023г., издадено от
Директора на РИОСВ – София, с което, на основание чл.156, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците, на П.Г.П., ЕГН **********, в качеството му на
кмет на Община Кюстендил, със служебен адрес – гр..................., му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв., КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 10 000 лв. на 6000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6