Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 19.05.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Е.П., като
разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №47/2017г. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500лв., произтекли от незаконно
наказателно преследване срещу ищеца В.С.Т. ***, ведно със законната лихва от
момента на прекратяване на наказателното производство - 12.12.2016г., до
изплащането на сумата.
Ищецът твърди, че срещу него е било образувано
наказателно производство по сл. дело №31/2016г. по описа на ОСлО при
ОП-Пазарджик /вх. №1407/2015г. по описа на Районна прокуратура – гр.Велинград/
за извършено престъпление по 286, ал.1 НК, което в последствие било прекратено с
постановление на наблюдаващия прокурор, влязло в сила на 12.12.2016г., поради
това, че деянието не съставлява престъпление. Предмет на престъплението бил
негов сигнал до прокуратурата срещу председателя на Общински съвет –
гр.Пазарджик за ощетяване на общинския бюджет поради незаконосъобразното
определяне в по-голям размер на възнагражденията на председателя и на
общинските съветници. Твърди, че сигналът му бил основателен, защото
извършената държавна финансова инспекция в общината установила описаните в него
закононарушения. Поддържа, че в хода на наказателното производство не му е
повдигано обвинение, но узнал за делото в средата на м. март, 2016г. от
разговори с колеги в Адвокатска колегия – Пазарджик и от следователи в
следствения отдел, които били отведени по тяхно искане от разследването. Това
незаконно наказателно преследване породило у него чувства на огромно
възмущение, гняв и разочарование. Изгубил доверие в институциите и главно
прокуратурата. Изпитвал постоянна несигурност и безпокойство. Бил психически
разстроен, имал повишена раздразнителност и нисък праг на толерантност. Това
разстроило ритъма му на работа като адвокат. Иска осъждането на ответника да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в посочения размер.
Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България
оспорва основателността на иска при твърденията, че не е осъществен фактическия
състав на деликтната отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът не е
имал качеството на обвиняем и освен това не е претърпял опасните вреди в
резултат на наказателното преследване срещу него. Оспорва размера на търсеното
обезщетение като завишен.
Съдът като съобрази доводите на страните и
доказателствата по делото намира от фактическа и от правна страна следното:
За
основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с незаконни
актове или действия на ответника от вида на посочените в чл.2, ал.1 ЗОДОВ е
претърпял неимуществени вреди. Отговорността за тяхното обезщетяване е
обективна и не изисква наличие на виновно поведение на конкретно длъжностно
лице.
Страните не спорят, установява се и от писмените
доказателства, че на 22.03.2016г. в РП – гр.Велинград е образувано досъдебно
производство срещу ответника за това, че на 05.06.2015г. в гр.Пазарджик пред
надлежен орган на властта /Окръжна прокуратура – гр.Пазарджик/ е набедил Хари
Николов Харалампиев в престъпление по чл.201 НК, като знаел, че е невинен –
престъпление по чл.286, ал.1 НК. Набедяването следва да е било извършено от
ищеца посредством негова тъжба до прокуратурата за това, че като председател на
ОбС – Пазарджик Харалампиев получава възнаграждение над установения в закона
размер, а също така и за завишения размер на възнагражденията на общинските
съветници.
По делото не са извършвани процесуални действия с
участието на ищеца и до него не е изпращано официално съобщение за образуването
му. Наказателното производство е прекратено с постановление на наблюдаващия
прокурор от 29.11.2016г. поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Препис от постановлението е връчен на страните съответно на 2 и 4.12.2016г.
Същото не е обжалвано.
Предпоставките, обосноваващи
отговорността на държавата в случаите по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са наличието на
обвинение в извършване на престъпление и последващо оправдаване на лицето или
прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Първият спорен въпрос е дали в случая са
налице фактическите обстоятелства от състава на деликта по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвид факта, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем по чл.219 НПК и
не му е повдигано обвинение с обвинителен акт по чл.242, ал.1 НПК, а само е имало
образувано наказателно производство срещу него. Отговорът е даден с решение
№187 от 13.06.2012г. по гр.д. №1215/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по
реда на чл.290 вр. чл.282, ал.1, т.2 ГПК с цел преодоляване на противоречивата
съдебна практика по този въпрос. Съгласно дадените там указания: „Употребеният
в чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва
да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано
срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това,
че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2, ал.1,
т.2 /сега т.3/ ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.“.
Позоваването от ответника на практика на ЕСПЧ в
Страсбург по делото Cordigilano v. Italy не опровергава горното, тъй като в него е прието, че обвинение е налице не
само при официално уведомление до лицето от страна на компетентен орган с
твърдението, че то е извършило престъпление, но и при всеки друг акт, от който
такова твърдение се подразбира. Без съмнение постановлението за образуване на
наказателно производство, в което наред с елементите от състава на
престъплението се посочва и името на извършителя представлява акт, съдържащ
твърдение, че това лице е автор на престъплението.
С оглед изводите на съда за осъществен от
ответника деликт от вида на посочения в чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, следва да се
извърши преценка за неговото вредоносно въздействие върху ищеца.
От показанията на свидетелите Валери С. и Иванка Николова
се установява, че ищецът е узнал за образуваното срещу него наказателно
производство още на 22.03.2016г. Останал неприятно изненадан, защото в сигнала
му до прокуратурата за ощетяването на общинския бюджет нямало клеветнически
твърдения. Постоянно изразявал на глас възмущението си от действията на
прокуратурата. Гневял се. Същевременно бил притеснен за изхода на делото.
Затворил се и избягвал контакт с колегите си от адвокатската колегия. Това
продължило през цялото време на наказателното производство.
От представеното по делото писмо до ищеца на
директора на Агенцията за държавна финансова инспекция е видно, че по сигнал на
ищеца е била извършена финансова инспекция в община Пазарджик, касаеща
възнагражденията на общинските съветници в периода 01.01.2012г. – 01.04.2014г.,
при която са установени закононарушения, ощетили общинския бюджет с 117
354,76лв.
Така установените обстоятелства обосновават извод,
за причинени на ищеца неимуществени вреди, стоящи в причинна връзка с
образуваното срещу него наказателно производство. За уважаването на иска е
достатъчно да се докаже засягането на съответното благо (засягането на правото
на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа
неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани
останалите елементи от фактическия състав на специалната деликтна отговорност,
искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е необходимо пострадалия
да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности на личността, както и социалното му общуване. Когато обаче се твърди
причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца.
В конкретния случай характера и естеството на
повечето от заявените от ищеца неимуществени вреди са типичните преживявания за
едно несправедливо обвинено в престъпление лице. Особеното е само това, че
образуването на наказателното производство идва в отговор на предприети от
ищеца действия в защита на обществения интерес. Именно с тази цел той е сезирал
правозащитните органи за нередности при определянето на размера на
възнагражденията на председателя на ОбС – гр.Пазарджик и общинските съветници.
Очевидно сигналът е имал своите основания, тъй като е потвърден при финансова
инспекция, извършена в общината от органите на АДФИ още преди образуване на
наказателното производство. Въпреки това срещу него е било предприето
наказателно преследване. Затова степента на засягане на личността му е
по-голяма поради драстичното разминаване между очакваната от него реакция на
прокуратурата и последвалата такава. Същевременно следва да се има предвид
сравнително краткия период на разследване и факта, че спрямо ищеца не е
извършено нито едно процесуално действие с негово участие. Липсва пряко ограничаващо
въздействие от страна на прокуратурата върху субективни права на ищеца.
Въздействието е сведено до обществения отзвук и отражението на делото върху
психичното състояние на ищеца.
Съобразявайки така установените факти относно вида
на получените увреждания и свързаните с тях страдания, на основание чл.52 ЗЗД
съдът приема, че справедливия размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди е 1100лв. Поради
изложеното съдът счита, че предявения иск следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния размер от 1500 лв.
Съгласно т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК
отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква
от момента, в който те се признават окончателно за незаконни. В хипотезата на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ това е момента на влизане в сила на прокурорския акт
за прекратяване на наказателното производство. Оттогава държавният орган е в
забава, дължи лихва върху обезщетението и тече погасителната давност за това
вземане. В случая постановлението за прекратяване е връчено на пострадалия от
престъплението на 04.12.2016г. и 7-дневния срок за неговото обжалване по
чл.243, ал.3 НПК е изтекъл на 12.12.2016г. Това е и началния момент на изпадане
на ответника в забава.
По разноските:
Ищецът е направил
деловодни разноски в размер на 11лв. за платена държавна такса. На основание
чл.10, ал.3, изр.І следва да ги получи от ответника в пълен размер въпреки
частичното уважаване на исковата претенция.
Ответникът
не е направил разноски и не претендира такива.
По
изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес
гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на ищцата В.С.Т., ЕГН ********** *** сумата
от 1100 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по
чл.286, ал.1 НК по сл. дело №31/2016г. по описа на ОСлО при ОП-Пазарджик /вх.
№1407/2015г. по описа на Районна прокуратура – гр.Велинград/, по което
наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е
престъпление, ведно със законната лихва от 12.12.2016г. до окончателното погасяване
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1100лв. до предявения размер от 1500лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на ищеца В.С.Т. 11лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: