Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2018
Град Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и шести септември Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА
БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 2803
по описа за 2018г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и
е образувано по жалба на "М."ООД против НП № 03-008323 от 23.08.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което за нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 от Наредба №РД
-07-02 от 16.12.2009г., на осн. чл. 413ал.2 от КТ на " М."ООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и
от надлежна страна. С жабата се иска отмяна на НП. То било издадено при липса
на фактически основания. Не били описани съставомерните елементи на нарушението
и то не било извършено. Работникът нямал сключен трудов договор с „М.“ООД.
Дружеството имало уговорка със С.М.да прегледа довършителните работи и да
предложи оферта, а пострадалият трябвало да работи към фирмата подизпълнител.
Към датата на деянието работникът не бил постъпвал на работа,поради което не му
се дължало начален инструктаж по чл. 12 ал.1
от Наредбата, за което било наказано дружеството и то нямало качеството
на работодател.
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната
страна се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и по съществото на
делото пледира за отмяна на НП поради липсата на пълно, точно и ясно описание
на нарушението, непосочване на обстоятелствата, при които е извършено. Към
момента на нарушението дружеството е нямало качеството на работодател,
независимо от това, че по- късно било обявено за съществуващо трудовото
правоотношение.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к.О.,
която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Било
издадено постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение и за
лицето, за което следвало да бъде документиран начален инструктаж, било
доказано, че работи при възникнало трудово правоотношение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 13.07.2017 г. около 15ч. в ДИТ -Варна
по телефона постъпил сигнал за
пострадало лице- Т.М., което е починало на строителен обект във вилна зона преди с. Константиново, обл.
Варна. Била извършена проверка и се установило, че Т.М.не е имал сключен трудов
договор с „М.- П.“ООД. За него нямало документиран първоначален инструктаж по
чл. 12 ал.1 от Наредба № №РД -07-02 от 16.12.2009г. При проверката АНО
възприел, че лицето е изпълнявало трудови функции във връзка с полагане на
фасадна мазилка и че работодателят е „„М.- П.“ООД. За лицето не бил документиран начален
инструктаж, за което срещу дружеството бил съставен АУАН, предявен и връчен
срещу подпис на лице с представителна власт. Възраженията срещу АУАН
били преценени като несъстоятелни и било
издадено обжалваното НП.
Предвид липсата на писмен трудов
договор, с постановление от 11.08.2017 г. по реда на чл. 405а ал. 1 от КТ ИТ
–Варна обявила съществуването на трудово правоотношение. Постановлението е
потвърдено с Решение на Адм.съд–Варна №988/10.05.2018 г. по адм. дело № 2503/
2017 г.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред
доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Б.,
които са конкретни, добросъвестни, логични и непротиворечиви, както и от писмените доказателства, които са събрани по
реда на НПК – материалите по АНП: АУАН,
заповед за компетентност, протоколи за проверка,… и приложените към жалбата: правилник за
вътрешния трудов ред , разчетно- платежни ведомости, вътрешни правила за
работна заплата, инструкции за безопасна
работа, протоколи от съдебно заседание, разпечатка от НАП.
Съдът, както с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в
предвидените от закона срокове.
В
АУАН и НП, обаче, нарушението не е описано пълно и точно нито от фактическа,
нито от правна страна. Не са посочени обстоятелствата при които е извършено
нарушението, нито съставомерните му признаци. Освен това, то е описано
противоречиво, като обстоятелствената му част противоречи на диспозитивната и
не става ясно за какво точно е наказано дружеството.
Според
чл. 3 от Наредбата, ”Работодателят не допуска до работа работник и служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.“
Според чл. 12 ал. 1 и
2 :” (1) Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа,
както и на лицата по чл. 11, ал.1, т. 1 - 5 … ,
(2) Инструктажът по ал.1 се провежда в деня на постъпване на работа” , а според
чл. 11: ”(1) Работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ
независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и
на: 1. работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна
заетост; 2.командировани работници и служители; 3.работещи от други
предприятия, които ще работят на територията на предприятието; 4.лица, приети
за обучение или за повишаване на квалификацията; 5. лица, с които се провежда
производствена практика;
Такива
нарушения категорично не са описани в наказателното постановление нито от
фактическа, нито от правна страна и не става ясно в какво се изразява
изпълнителното деяние – в допускане до работа без проведен инструктаж; в
допускане до работа с проведен, но недокументиран инструктаж; или се изразява в
непровеждане, или в недокументиране на инструктажа.
В НП не се сочи, че е допуснато лице, което не
е инструктирано, а лице, за което работодателят не е бил „документирал
провеждане на начален инструктаж”. Недокументирането на инструктажа е нарушение на чл.11 ал.5 от Наредбата и за
неизпълнението му следва да носи отговорност лицето, на което е възложен
инструктажа, а не работодателят. Работодателят следва да носи отговорност само
в случаите когато не е осигурил условия за провеждане на инструктажа - чл.11
ал.1 от Наредбата, или когато е допуснал до работа лице, на което не е проведен
инструктаж – чл. 3 от Наредбата.
За да е налице нарушение по чл.3 от Наредбата, на първо
място трябва да са били налице предпоставките за начален инструктаж. Такива
факти не се сочат, като не е ясно нито от НП, нито от АНП кога М.е постъпил на
работа. За да се носи отговорност по чл.3 от Наредбата, следва начален
инструктаж изобщо да не е бил проведен, а не само да не е бил документиран,
като недокументирането е друго нарушение, посочено по-горе, за което
работодателят не е отговорен. В случая, обаче, в АУАН и в НП не е описано нито
от фактическа, нито от правна страна, че начален инструктаж изобщо не е
бил проведен. Така не става ясно въз
основа на какви факти, АНО е направил извод за извършено нарушение. Не става
ясно срещу какви факти се защитава нарушителят и в какви рамки следва да
организира защитата си. Предметът на доказване в хода на въззивното
производство се определя от обстоятелствената част на АУАН и НП и не става ясно
и в какви рамки следва да бъде проведено съдебното следствие. Правото на защита
е ограничено, нарушението е съществено и налага отмяна на НП. Предвид
презумпцията за невиновност, изцяло в тежест на АНО е да докаже, че начален
инструктаж не е провеждан. Съдът е длъжен да събере служебно доказателства, но
само за онези факти, които са в предмета на доказване, очертан от обстоятелствената част на НП. Такива факти не са описани нито в АУАН, нито
в НП. А защитата на нарушителя се осъществява срещу фактите и е недопустимо те
да се установяват едва в съдебно заседание.
В
НП е посочена като нарушена нормата на чл. 12. Според ал.2, началният
инструктаж се провежда в деня на постъпване на работа. Също в НП е описана дата
на нарушението 13.07.2017 г. От фактите
в него обаче, не става ясно защо АНО е избрал тази дата. Ако нарушението се
изразява в недокументиране на инструктаж, както АНО е квалифицирал деянието по
чл. 11 ал.5 от Наредбата, то ще е извършено на датата на провеждане на
инструктажа, на която е следвало да бъде документиран. Ако нарушението се
изразява в непровеждане на инструктажа, то ще е извършено в деня на постъпване на работа на
лицето, но никъде в АУАН и НП не е описано кога то е постъпило на работа.
Трудовата злополука е възникнала на 13.07.2017 г. и ако нарушението се изразява в допускане до
работа без инструктаж, действително това е датата на извършването му, но АНО не
е посочил, че наказва „М.“ ООД за нарушение на чл.3 от Наредба №РД -07-02 от 16.12.2009г.
Действително, неконкретизирането на квалификацията цифром само по себе си не е
съществено процесуално нарушение, тъй като защитата се гради срещу фактите, не
срещу квалификацията. В случая, обаче, не нарушението не става ясно нито от
фактическото описание, нито от словесното правно описание, нито от цифровата
квалификация, нито от трите взети заедно. За да е извършено нарушение по чл. 3
от Наредбата, следва инструктаж да не е провеждан изобщо, а не само да не е
документиран, както е описано в НП.
На
следващо място, не става ясно от фактите, описани в АУАН и НП, дали „М.“ООД е
работодател, т.е. дали са налице признаците на прикрито трудово правоотношение
с Т.М., съответно дали „М.“ООД е имало задължение по отношение на този човек. Не се сочи наличие на работно време и почивки, на работно място, на трудово възнаграждение и не става ясно
дали Т.М.е в трудово правоотношение с „М.“ООД, или с друго лице. Не
става ясно и какво е правил той на обекта и дали е бил в кръга от лица, на
които се дължи начален инструктаж.
Нарушението
не е описано не само фактически, но и правно, като не са описани и
съставомерните му признаци. В АУАН и НП
не е описан нито един от съставите на възможните нарушения по чл. 3, чл.
11 ал.1, чл.11 ал.5, или чл. 12, ал. 1 от Наредбата и съдът не може да прецени
каква е била волята на АНО.
Предвид горното, не става ясно за какво
точно е наказано лицето и съдът е лишен от възможност да прецени кой материален
закон е приложил АНО и дали го е приложил правилно. Описано е, че работодателят
е допуснал лицето до работа без да е документиран инструктаж. Недокументирането
на инструктаж е самостоятелно нарушение, което се счита извършено на датата на
провеждане на инструктажа и за което е отговорен този, който е трябвало да го
документира. Поради това, ако АНО е наказал дружеството за това нарушение, то
материалният закон е приложен неправилно, тъй като няма доказателства, че то е
извършено на 13.07.2017 г. и тъй като работодателят не е субект на задължението
за документиране, съответно – не е субект на това нарушение. Неговото задължение
е да организира провеждането на инструктажа.
Допускането до работа на лице без инструктаж е нарушение, извършено на
датата на допускане до работа и отговорен за това е работодателя. В АУАН и НП,
обаче не е описано, че на Т.М.не е провеждан инструктаж и този факт не е нито
изследван, нито е доказан от АНО, поради което се налага извода, че ако е
наказано за допускане до работа, то дружеството е наказано за нарушение, което
не е доказано да е извършено и отново материалният закон е приложен не правилно.
Съдът няма задължение да събира доказателства относно факти, които не са
описани в обстоятелствената част на наказателното постановление, тъй като то
очертава пределите на въззивната проверка.
Въпреки
това се налага извод за неправилно приложение на закона се налага, предвид
правната квалификация по чл.11 и 12 от Наредбата, която не съответства на
описаното изпълнителното деяние – допускане до работа.
Това
е достатъчно за отмяна на НП, но за пълнота съдът дължи произнасяне по
възражението на въззивната страна относно наличието на трудово правоотношение и
качеството „работодател“ на „М. П.“ООД.
В това производство ЯНО непредставя доказателства за наличието на факти, от
които да се направи извод за наличието на трудово правоотношение, но въпросът е
решен с влязъл в сила съдебен акт - Решение на Адм.съд–Варна №988/10.05.2018г.
по адм.дело № 2503/ 2017 г., видно от което на 13.07.2017 г. Т.М.е престирал
труд в полза на дружеството -дейност по снемане на куфари, имал е работно
време, определено работно място и уговорено възнаграждение. Съдът не споделя
становището на защитата, че решението на Адм.съд действа за напред и че
независимо от него, към датата на деянието дружеството не е имало качеството на
работодател. Смисълът на процедурата по чл. 405а е да обяви вече съществуващо
правоотношение, а не тепърва да създава
такова, така че това възражение е напълно несъстоятелно.
Допуснатите
съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон
обуславят отмяна на наказателното постановление, поради което, съдът намира, че
не следва да се произнася по справедливостта на наказанието.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-008323 от 23.08.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което за нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 от Наредба №РД
-07-02 от 16.12.2009г., на осн. чл. 413ал.2 от КТ на " М."ООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: