Определение по дело №18/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 62 ал. 2 от СК. Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника имали сключен граждански брак, за който бил съставен акт за граждански брак № 2/20.02.1990 г. от кметство с. Г., Община Момчилград. Бракът им бил прекратен в Р. Турция с решение № 2006/442 на трети семеен съд гр. Измир, което влязло в сила на 28.05.2007 г. На хх.хх.хххх г. в гр. Момчилград родила детето Е. Б. Д. с ЕГН ххххххххххх, записано в регистрите на населението при Община Момчилград с акт за раждане № 0019/25.01.2009 г., съставен от Община Момчилград. Като баща на детето бил записан бившият на ищцата съпруг Б. М. Д., тъй като при раждането на детето, макар бракът им с ответника да бил прекратен, ищцата не е имала възможност да представи решението за прекратяване на брака. Твърди, че биологичен баща на детето не бил ответника Б. М. Д., с когото се разделили в Република Турция на 12.03.2004 г. и не поддържали никакви контакти или физическа близост. Срещнала друг мъж в Р. Турция, с когото заживяли на семейни начала, без сключен граждански брак и от съвместния им живот родила детето Е. Б. Д.. Това пораждало правния интерес да предяви иска.

Ответникът Б. М. Д., чрез особения представител адв. Златка Д., изразява становище, че искът е недопустим. Сочи, че е налице влязло в сила решение № 2/09.04.2009 г. на кмета на Община Момчилград, с което било признато чуждестранното съдебно решение на трети семеен съд гр. Измир, което установявало, че разводът между ищцата и бившият й съпруг, е влязъл в сила на 28.05.2007 г., и нямало основание бившият съпруг на ищцата, да бъде записан като баща на детето. Счита, че производството следвало да се движи по реда на охранителното такова по ЗГР като се иска поправка в акта на раждане на детето. Алтернативно поддържа, че иска е основателен.

Ответницата Е. Б. Д.- действаща чрез особения представител адв. Кунка Т. изразява становище за основателност на иска.

Началник отдел „З. Д.- Кърджали Гюлюстан Неджибе изразява становище, че в интерес на детето е, то да живее и да се обгрижва от двамата родители.

Съдът като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата и ответникът Б. М. Д. сключили граждански брак в с. Г. община Момчилград, област Кърджали, за което бил съставен акт за граждански брак № 2/20.02.1990 г. от кметство с. Груево, Община Момчилград. Бракът им бил прекратен в Р. Турция с решение № 2006/442 на трети семеен съд гр. Измир, което влязло в сила на 28.05.2007 г. По молба на ищцата от 30.03.2009 г., с решение № 2/09.04.2009 г. кметът на община Момчилград, признал чуждестранното съдебно решение, с което бил прекратен гражданския брак между ищцата и първия ответник по иска. На хх.хх.хххх г. в гр. Момчилград ищцата родила дете Е. Б. Д. с ЕГН хххххххх, записано в регистрите на населението при Община Момчилград с акт за раждане № 0019/25.01.2009 г., съставен от Община Момчилград. Като баща на детето бил записан ответникът Б. М. Д..

От разпитаните по делото свидетели Б. О.- брат на ищцата и С. М., които съдът кредитира се установява, че ищцата и първият ответник заминали за Турция през 1989 г., а от 5- 6 години били разделени, от три години се развели, не живеели заедно и не поддържали никакви контакти. И двамата живеели в гр. Измир, Турция но на различни адреси и всеки си имал свой дом. От две години ищцата живеела с друг човек- Ерол, като съпрузи в едно жилище, но нямали сключен граждански брак. Ищцата родила детето в гр. Момчилград. То не било на ответника Б., а било заченато от Е. който се отнасял с детето като със свое.

От писменото заключение на вещото лице д- р Р., което не се оспорва от страните и се приема от съда, се установява, че най- вероятния период на зачеване на детето Е. Б. Д. с ЕГН *, родена на хх.хх.хххх г. в гр. Момчилград, е между 21.04.2008 г. и 28.04.2008 г., а най- вероятната дата на зачеване била 24.04.2008 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за допустим- предявен е в едногодишния срок по чл. 62 ал. 2 от СК. Несъстоятелен е довода на назначения особен представител на ответника Б. М. за недопустимост на иска, тъй като майката на детето- ищцата по иска, е активно легитимирана да предяви иск за оспорване на бащинството по реда на чл. 62 ал. 2 от СК, а към момента на раждането на детето-х х.хх.хххх г., решението на чуждестранния съд за прекратяване на брака между ищцата и първия ответник по иска, не е било признато в Република България, респ. същият като съпруг на майката се смята за баща на детето и същия е пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск.

Предявеният иск е и основателен. Предмет на доказване при иска по чл. 62 ал. 2 СК е невъзможността на майката да е заченала от своя бивш съпруг. Или, следва да е налице съвкупност от обстоятелства, при наличието на които, е изключена всяка възможност за физически контакт между майката и бившия й съпруг по време на зачеване на детето. В настоящия случай се установява от събраните гласни доказателства, че страните са се разделили много преди периода на зачеване на детето и не са имали никакви контакти помежду си. Събраните гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до извода, че е изключена всякаква вероятност за полови връзки между ищцата и първия ответник в периода, когато е заченато детето, което обстоятелство се потвърждава и от заключението на акушеро- гинекологична експертиза. И след като е налице фактическа невъзможност за зачеване от бившия съпруг, презумпцията за неговото бащинство е опровергана и искът по чл. 62 ал. 2 СК следва да бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответниците по иска, че Б. М. Д. с постоянен адрес с. Г., община Момчилград, област Кърджали с ЕГН * не е баща на детето Е. Б. Д. с ЕГН ххххххххххх, записано в регистрите на населението при Община Момчилград с акт за раждане № 0019/25.01.2009 г., съставен от Община Момчилград.В този смисъл е и становището на отдел “З. на Д.- Кърджали. Следва след влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община Момчилград за извършване от длъжностното лице по гражданското състояние на отбелязване в акта за раждане на детето, като Б. М. Д. бъде заличен като негов биологичен баща, в акта бъде записано "баща - неизвестен" и детето бъде записано с имена съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК разноски за ищеца не се следват.

Водим от изложеното и на основание чл. 62 ал. 2 от СК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. М. Д. с постоянен адрес с. Г., община Момчилград, област Кърджали с ЕГН * и Е. Б. Д. родена на хх.хх.хххх г. с ЕГН * от майка С. А. О. от гр. М., с ЕГН *, че Б. М. Д. с постоянен адрес с. Г., община Момчилград, област Кърджали с ЕГН * не е баща на детето Е. Б. Д. с ЕГН хххххххххх, записано в регистрите на населението при Община Момчилград с акт за раждане № 0019/25.01.2009 г., съставен от Община Момчилград, родено от майка С. А. О. от гр. Момчилград, с ЕГН *.

Препис от решението след влизане в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Момчилград за отразяване на промяната.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: