РЕШЕНИЕ
№ 2728
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110153697 по описа за 2021 година
Предявен е от „У. Б.“ АД срещу С. Н. Ш. по реда на чл. 422 ГПК установителен
иск с правно основание чл. 365 ЗЗД за признаване за установено, че С. Н. Ш. дължи на
„У. Б.“ АД следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от
10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 20929/2018 г. на СРС, 56 състав, ведно със законната лихва от
29.03.2018 г. до окончателното им заплащане: сумата от 10 000 лв., претендирана като
предсрочно изискуемо задължение за репариране на имуществени вреди – касов
дефицит към 04.07.2017 г., в резултат на неправомерни действия на ответницата като
служител на длъжност „консултант клиенти“ във филиал на банката„А. С., гр. София,
съгласно споразумение от 24.07.2017 г., и сумата от 100 лв., претендирана като
нотариални такси за сключване на споразумението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 20929/2018 г. по
описа на СРС, 56 с-в. Ищецът претендира съдебни разноски.
Ответницата признава предявените искове с отговора на исковата молба.
Твърди, че не е дала повод за завеждане на исковата претенция, поради което моли
съда да не ѝ възлага разноските в производството.
В първото редовно съдебно заседание, проведено на 08.03.2022 г., ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за
постановяване на решение при признание на иска, поради следните съображения:
1
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска.
Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на ответника, като
същевременно не се налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3
ГПК, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2
ГПК съдът не следва да излага допълнителни мотиви.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
на разноски. Същият е претендирал такива в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, и 202 лв. държавна такса, които следва да му бъдат присъдени.
Следва да бъдат присъдени и направените в рамките на заповедното производство
разноски в общ размер от 252 лв., от които 202 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на ответника,
че не е дала повод за завеждане на делото, от което извежда, че не следва в нейна
тежест да бъдат присъждани разноски. Макар да е признала иска, доколкото същият е
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, то с подаването на възражение в рамките на
заповедното производство ответницата е дала повод за предявяване на иска, поради
което съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 365 ЗЗД, че С. Н. Ш., ЕГН **********
дължи на „У. Б.“ АД, ЕИК ********* сумата от 10 000 лв., представляваща
предсрочно изискуемо задължение за репариране на имуществени вреди – касов
дефицит към 04.07.2017 г., в резултат на неправомерни действия на ответницата като
служител на длъжност „консултант клиенти“ във филиал на банката„А. С., гр. София,
съгласно споразумение от 24.07.2017 г., ведно със законната лихва от 29.03.2018 г. до
окончателното погасяване на вземането, и сумата от 100 лв., представляваща
нотариални такси за сключване на споразумението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 20929/2018 г. по
2
описа на СРС, 56 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. Ш., ЕГН ********** да
заплати на „У. Б.“ АД, ЕИК ********* сумата от 302 лв., представляваща разноски по
настоящото производство, и сумата от 252 лв., представляваща разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 20929/2018 г. по описа на СРС, 56 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3